Определение по дело №700/2021 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 1404
Дата: 25 октомври 2021 г. (в сила от 10 ноември 2021 г.)
Съдия: Катя Веселинова Арабаджиева
Дело: 20217170700700
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 3 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1404

гр.Плевен,.25.10.2021 год.

 

Административен съд-гр.Плевен, V–ти състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети октомври  две хиляди двадесет и първа година в състав:                                                            Председател:  Катя Арабаджиева

като разгледа докладваното от съдията Арабаджиева административно дело №700 по описа на Административен съд-Плевен за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Във ВАС е постъпила Молба с вх.№9943/15.07.2021 год. от П.Х.Д., оставена без движение с Разпореждане от 19.07.2021 год. на изпълняващия длъжността председател на Трето отделение, като са дадени указания на подателя да уточни дали молбата представлява молба за отмяна по реда на чл. 237 и следващите от АПК на решение № 3949/20.06.2000 г., постановено по адм. дело № 3504/2000 г. по описа на ВАС.

Съобразно направеното от подателя уточнение, с разпореждане от 27.07.2021 г. председателят на Трето отделение е оставил без движение молбата за отмяна на влязло в сила решение № 3949/20.06.2000 г., постановено по адм. дело № 3504/2000 г. по описа на ВАС, подадена от П.Х.Д., като неотговаряща на изискванията на чл. 241, вр. чл. 212, ал. 2 и чл. 242а от АПК, и е дал указания за отстраняване на констатираните нередовности.

В срока за изпълнение на указанията П.Х.Д. е подал „молба за изменение на иска“, в която заявява, че искането му не представлява молба за отмяна на влязъл в сила съдебен акт по реда на чл. 237 и следващите от АПК. Същевременно „молба за изменение на иска“ не отговаря на изискванията за съдържание и реквизити нито на първоинстанционна, нито на касационна жалба, съобразно което с ново разпореждане на председателя на Трето отделение от 12.08.2021 г. е указано в 7-дневен срок от съобщението подателят да посочи дали „молба за изменение на иска“ представлява жалба срещу административен акт и ако това е така - кой е обжалваният акт и какви са исканията към съда. В случай че съставлява жалба срещу съдебен акт, указанията на съда са жалбоподателят да посочи кой е обжалваният съдебен акт, да изложи точно и мотивирано конкретните негови пороци, съставляващи касационни основания и да формулира ясно в какво се състои искането към съда. С Разпореждането жалбоподателят е предупреден, че при неизпълнение на дадените указания в срок „молба за изменение на иска“ ще бъде върната.

В указания срок П.Х.Д. депозирал уточняваща молба, в която заявил, че обжалва административен акт на министъра на отбраната - заповед № КВ-486 от 21.03.2000 г. за прекратяване на договор за кадрова военна служа, освобождаване от длъжност, от кадрова военна служба и зачисляване в запаса на офицер, чийто адресат е майор П.Х.Д..

В съответствие с уточнения предмет на спора подадените от П.Х.Д. молби, ведно с материалите по делото са насочени по компетентност от председателя на Трето отделение към председателя на Пето отделение на ВАС.

С Разпореждане по входящ №9943 от 15.07.2021 год./31.08.2021 год. Председателят на Пето отделение на ВАС приел, че съгласно правилата за родовата подсъдност, разписани в чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК (ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), приложими в настоящия случай, на Върховния административен съд като първа инстанция са подсъдни оспорванията срещу актове на министри, издадени при упражняване на конституционните им правомощия по ръководство и осъществяване на държавно управление. Оспорената в настоящия случай заповед е издадена от министъра на отбраната в качеството му на орган по назначаването, а не в изпълнение на властнически правомощия по управление, организация и контрол на държавната политика в областта на отбраната. Поради това процесният административен акт не попада в хипотезата на чл. 132, ал. 2, т. 2          от        АПК и делото е       подсъдно      на съответния административен съд.   В            този смисъл  се позовал на постановени съдебни актове -определение № 5333 от 09.04.2019            г.         по адм. дело №       3541/2019    г., определение № 16649 от 06.12.2019           г.         по адм. дело № 13868/2019  г., определение № 640 от 15.01.2020 г. по адм. дело № 85/2020 г. по описа на ВАС, Пето отделение.

Ето защо с цитираното Разпореждане по входящ №9943 от 15.07.2021 год./31.08.2021 год., Върховен административен съд изпратил на настоящия съд-Административен съд-Плевен молба с вх. № 9943/15.07.2021 г. по описа на ВАС, „молба за изменение на иска“ от 04.08.2021 г. и уточняваща молба от 20.08.2021 г., подадени от П.Х.Д., съставляващи оспорване  на заповед № КВ-486 от 21.03.2000 г. на министъра на отбраната, за разглеждане.

            В Административен съд-Плевен е образувано настоящото административно дело №700/2021 год.

            С Разпореждане №3436/3.09.2021 год. настоящият състав на съда е разпоредил  копие от Разпореждане по входящ №9943 от 15.07.2021 год./31.08.2021 год на Председателя на Пето отделение на ВАС, както и копия на Молби №№9943/15.07.2021 год. по описа на ВАС, „молба за изменение на иска“ от 4.08.2021 год. и уточнителна молба от 20.08.2021 год., подадени от П.Д., да се изпратят на Министъра на отбраната, за комплектоване и представяне по делото на пълната преписка по издаване на обжалваната Заповед № КВ-486 от 21.03.2000 г. на министъра на отбраната.

С писмо вх.№4592/27.09.2021 год. Министърът на отбраната е представил по делото преписката по издаване на оспорената своя Заповед № КВ-486 от 21.03.2000 г.. Депозирал е писмено становище за недопустимост на жалбата, предвид, че същата е била оспорена от Д. пред ВАС, който с Решение №3949/20.06.2000 год. по адм.дело №3504/2000 год. е отхвърлил жалбата. По реда на инстанционния контрол решението е било оставено в сила с решение по адм.дело 5480/200 год. на ВАС, петчленен състав. С оглед на горното и на основание чл.159, т.6 от АПК е поискал прекратяване на настоящото производство по оспорване на Заповед № КВ-486 от 21.03.2000 г. на министъра на отбраната.

1.                   Съдът е изискал от ВАС съдебните производства по обжалване на Заповед № КВ-486 от 21.03.2000 г. на министъра на отбраната. Видное  от представените съдебни производства  следното:

От приобщените по адм.дело №3504/2000 год.  на ВАС съдебни книжа се установява, че е постановено Решение №3949/20.06.2000 год. по адм.дело №3504/2000 год. на Върховен административен съд, по жалба  на П.Х.Д. против Заповед №КВ-486/21.03.2000 год. на Министъра на отбраната на Република България, с която на основание чл.128, т.4 от ЗОВСРБ-поради настъпила негодност за военна служба, установена от компетентните здравни органи с експертно решение  №45/6-1.03.2000 год. на ЦВМК, е  прекратен договора за кадрова военна служба на Д. и същият е освободен от длъжност и от кадрова военна служба и е зачислен в запаса. С горното цитирано решение жалбата на Д. против Заповед №КВ-486/21.03.2000 год. на Министъра на отбраната е отхвърлена. По реда на инстанционния контрол решението по адм.дело №3504/2000 год. е оспорено пред 5-членен състав на ВАС, който се е произнесъл с окончателно решение №8426/29.12.2000 год. по адм.дело №5480/2000 год., с което е оставил в сила оспореното решение на ВАС.

С влизането в сила на 29.12.2000 год.  на Решение №3949/20.06.2000 год. по адм.дело №3504/2000 год. на Върховен административен съд, с което е отхвърлена жалбата на П.Д. против оспорената и в настоящото производство Заповед №КВ-486/21.03.2000 год. на Министъра на отбраната на Република България, са изчерпани процесуалните способи за оспорване на административния акт. Поради това повторната жалба срещу него е процесуално недопустима и производството по нея подлежи на прекратяване с оглед наличието на приложното поле на  чл. 159, т. 6 от АПК. Според чл. 177, ал. 1 и 3 от АПК решението има сила за страните по делото и ако с него е отхвърлено оспорване за отмяна на административен акт, то е пречка за повторно оспорване на същия акт като нищожен, както и за оспорването му на друго основание. Затова с  чл. 159, т. 6 от АПК е въведена забрана за образуване на ново дело по оспорване на административен акт, за чиято законосъобразност има влязло в сила съдебно решение. Установената в нормата на  чл. 159, т. 6 от АПК абсолютна процесуална пречка – наличие на влязло в сила решение по оспорването, препятства упражняването на субективното право на обжалване, за което съдът следи служебно.

Предвид изложеното новата жалба на П.Д. против Заповед №КВ-486/21.03.2000 год. на Министъра на отбраната на Република България  следва да се остави  без разглеждане, а образуваното съдебно производство – да се прекрати.

 Воден от горното и на основание чл.159, т.6 от АПК съдът

 

                                          ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадените от  П.Х.Д. ***, с ЕГН **********  молба с вх. № 9943/15.07.2021 г. по описа на ВАС, „молба за изменение на иска“ от 04.08.2021 г. и уточняваща молба от 20.08.2021 г., съставляващи оспорване  на Заповед № КВ-486 от 21.03.2000 г. на министъра на отбраната,.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело №700 по описа на Административен съд –Плевен за 2021 год.

Определението може да се оспори с частна жалба пред ВАС в 7/седем/ дневен срок от съобщението до страните.

Преписи от определението да се изпратят  на П.Д. и на Министъра на отбраната на РБ.                                                                           

 

СЪДИЯ: /П/