РЕШЕНИЕ
№ 21
гр. Ямбол, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря П. А. А.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20212330100789 по описа за 2021 година
Подадена е искова молба от А. А. М. от гр. Я. срещу Х. Х. О. от гр. С., в
която се твърди, че с нотариален акт от 26.10.2020 г. ищецът е закупил 1/8 ид.
част от земеделски земи в землището на гр.Я. от Н. Й. К. - наследник на К. Н.
Т., на чиито наследници имотите са предоставени като обезщетение с
решение на ОСЗ“Т.“, влязло в сила на 17.11.2016 г. До предоставянето им
земите са били частна общинска собственост. Решението за обезщетяване на
наследниците е взето въз основа на решение за това на общинския съвет от
25.04.2016 г. Ответникът се легитимира като собственик на спорната ид.ч. с
постановление за възлагане на недвижим имот от 12.06.2013 г. по изп.д.
№***/2011 г. на ЧСИ И.Х., с длъжник Н. Й. К., която обаче към този момент и
към 22.06.2013 г.-датата на влизане в сила на постановлението- не е била
собственик на имотите, съотв. не е могла да прехвърли собствеността на
ответника. Владението на наследниците върху имотите се е осъществявало от
2016 г., като от 2018 г. са ги отдали под наем на трето лице за срок от 11
стопански години. Поради това се иска да бъде установено по отношение на
ответника, че ищецът е собственик на 1/8 ид.ч. от следните недвижими
имоти: поземлен имот с идентификатор №87374.27.16 с площ от 2549 кв.м. в
1
местността „***", с номер по предходен план-***, с начин на трайно
ползване-нива, при граници: имоти с №№ 87374.27.25, 87374.27.27,
87374.27.241, 87374.27.18, 87374.27.24; поземлен имот с идентификатор №
87374.38.871 с площ от 4642 кв.м., в местността „***", с номер по предходен
план-***, с начин на трайно ползване-нива, при граници: имоти с №№
87374.38.870, 87374.38.180, 87374.38.181, 87374.38.182, 87374.38.4,
87374.38.279; поземлен имот с идентификатор № 87374.71.211 с площ от 2522
кв.м. в местността „***" с номер по предходен план-***, с начин на трайно
ползване -лозе, при граници: имоти с №№ 87374.71.623, 87374.71.209,
87374.71.268, 87374.71.267, 87374.71.266, 87374.71.212; поземлен имот с
идентификатор№87374.23.147 с площ от 5269 кв.м. в местността „***", с
номер по предходен план-***, с начин на трайно ползване- нива, при
граници: имоти с №№ 87374.23.50, 87374.23.170, 87374.23.61, 87374.23.148,
87374.23.67, 87374.23.66, 87374.23.65, 87374.23.154, 87374.23.153,
87374.23.63, 87374.23.49; поземлен имот с идентификатор № 87374.23.148 с
площ от 2628 кв.м., в местността „***" с номер по предходен план- ***, с
начин на трайно ползване- нива, при граници: имоти с №№ 87374.23.61,
87374.23.170, 87374.23.147; поземлен имот с идентификатор №87374.23.153 с
площ от 3823 кв.м. в местността „***", с номер по предходен план- ***, с
начин на трайно ползване-нива, при граници: имоти с №№ 87374.23.147,
87374.23.213, 87374.23.154, 87374.23.63. Направено е искане и за присъждане
на разноските по делото.
В с.з. исковете се поддържат от процесуалния представител на ищеца.
В срока за отговор ответникът оспорва иска като недопустим и
неоснователен. Признава твърдените от ищеца факти, но счита че имат
различно от претендираното от него правно действие. Изтъква, че вписването
на постановлението за възлагане на недвижим имот в книгите на Службата по
вписванията –на 19.10.2020 г. е предхождащо извършването на продажбата.
Към датата на сключване на последната-26.10.2020 г. продавачът не е бил
собственик, тъй като имотите са били възложени вече на ответника. Поради
това сделката не е породила желаните от страните по нея правни последици-
прехвърляне на собствеността на ищеца. Върху земите е била вписана
възбрана през 2011 г. в полза на взискателя по изп.дело, по което ответникът е
придобил имотите.
2
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Ищецът основава правото си на собственост на сключената с нотариален
акт № *** т.*** рег.№***дело№***/2020 г. от 26.10.2020 г. на нотариус С. М.
-с рег.№*** с район на действие-РС-Я., вписан с вх. peг. № ***/27.10.2020 г. в
Службата по вписвания -Я., възмездна сделка, чрез която е закупил описаните
в исковата молба земи.
Не е спорно, че продавачите, вкл. Н. Й. К. са наследници на К. Н. Т.,
починала на 19.03.1962 г., според Удостоверение за наследници изх.№
***/13.10.2020г. на Община Я.. В качеството на такава е провела успешно
иск по чл. 11 ал.2 от ЗСПЗЗ, видно и от копие от Решение № ***/09.10.2008 г.
по гр. дело № ***/2007 г. на Районен съд- Я., с което е признато правото на
възстановяване на собствеността върху земеделски земи в землището на гр.
Я.. Решението е влязло в сила на 05.11.2008 г..
Въз основа на съдебното решение Н. Й. К. от името на всички наследници
е подала Заявление вх.№***/12.11.2008 г. до н-ка на ОСЗГ- „Т.-Я.“ за
обезщетяване със земи (остатъчен, общински) фонд, видно от приложената по
делото преписка №***/28.03.2014 г. на ОСЗ-„Т.-Я.“. По нея първоначално е
постановено решение по Протокол №***/13.11.2008 г. за настаняване на
наследниците в процесните имоти. С ново заявление от 24.03.2014 г. Н. Й. К.
е заявила желанието си процедурата по обезщетяване да приключи, с решение
за възстановяване на собствеността. ОСЗ е изпратила писмо от 02.04.2014 г.
до Община Я. с питане, възможно ли е настаняването на наследниците в
имотите, които представляват остатъчен фонд по чл. 19 от ЗСПЗЗ, и
извършена ли е разпоредителна сделка с някой от тях. В отговора си от
16.10.2015 г. общината е посочила, че част от земите, станали общинска
собственост по силата на закона -съгласно чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ- са
определени с протоколно решение от комисията по чл. 19 ал.2 като такива и
за тях са съставени актове за общинска собственост. В писмото си до
заявителката от 23.10.2015 г. ОСЗ е посочила, че е налице пречка за
довършване на процедурата. Посочено е, че съдебното решение е влязло в
сила след обнародване на обявлението в ДВ за изготвения проект на плана за
земеразделяне на гр.Я. – бр.71 от 02.09.1994 г. Изпратено е Предложение изх.
№*** от 04.02.3016 г. от ОСЗ чрез кмета на града до Общинския съвет при
3
Община Я. за предоставяне на земи от общинския поземлен фонд за
обезщетяване на наследниците. С решение на общинския съвет от 25.04.2016
г. са определени земите за обезщетяване от общинския поземлен фонд -7
имота, между които процесните. Въз основа на издадените от СГКК-Я. скици
на имотите от 13.10.2020 г., в които са отразени като частна общинска
собственост с АОС от 15.06.2009 г., с изключение на имоти с
идентификатори №87374.27.16 и 87374.71.211, посочени като земи по чл. 19
от ЗСПЗЗ, е постановено Решение № ***/25.10.2016 год. на ОСЗГ- „Т.-Я.“,
влязло в сила на 17.11.2016 г., с което е възстановено като обезщетение на
наследниците на К. Н. Т. правото на собственост върху процесните
земеделски земи. За взетото решение е уведомен кметът на Община Я. с
писмо от 01.11.2016 г.
В преписката по нотариално дело № ***/2020 г. на нотариус С. М. -с рег.
№*** с район на действие-РС-Я. е представено Решение № ***/25.10.2016
год. на ОСЗГ- „Т.-Я.“ с отбелязване на вписването му от Служба по
вписванията –Я. с рег.№ ***/26.10.2020 г., както и са представени скици на
имотите от СГКК, в които за собственик е вписан по данни от КРНИ К. Н. Т..
По делото са представени: Акт за частна общинска собственост
№***/04.06.2009 г., Акт за частна общинска собственост №***/08.06.2009 г.,
Акт за частна общинска собственост №***/05.06.2009 г., АЧОС №
***/08.06.2009 г. относно имоти с идентификатори 87374.38.871 с площ от
4642 кв.м., в местността „***", поземлен имот с
идентификатор№87374.23.147 с площ от 5269 кв.м. в местността „***",
поземлен имот с идентификатор № 87374.23.148 с площ от 2628 кв.м., в
местността „***" и поземлен имот с идентификатор №87374.23.153 с площ от
3824 кв.м. в местността „***". В актовете е посочено като правно основание
„чл.2 ал.1 т.3 от ЗОС, Протоколно решение от 16.01.2009 г. на комисията по
чл. 19 ал.2 от ЗСПЗЗ, назначена със Заповед № ***/16.06.2008 г. на ОД
"Земеделие"-Я. и Наредба №***/10.09.2005 г.“. За останалите два процесни
имота не е съставян АОС, съгласно писмо от 17.11.2021 г. на Община Я. до
ЯРС, тъй като не са били общинска собственост.
С Договор за наем на недвижим имот от 01.08.2018г., вписан в Агенцията
по вписванията на 02.08.20218 г., вх. рег. №***, парт. №***, стр.***, земите
са отдадени под наем на А. Я. М. за срок от 11 стопански години.
4
Свидетелката Н. Й. К. дава показания, че имотите са били във владение на
наследниците на К. Н. Т. след възстановяването на собствеността през 2016 г.
и към отдаването им под наем.
Не е спорно, че процесната 1/8 ид.ч. от земите е възложена на ответника с
Постановление за възлагане на недвижим имот от 12.06.2013г. по изп.д.№***
по описа на ЧСИ И. Х.. По изпълнителното дело преди възлагането е бил
представен единствено Протокол №***/13.11.2008 г. на ОСЗ за настаняване
на наследниците на К. Н. Т. в процесните имоти. Във връзка с налагането на
възбрана са издадени скици от 14.10.2011 г. от СГКК-Я., в които са отразени
като земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Възбраната е вписана на 24.10.2011 г., видно от
писмото на ЧСИ до АВ-Я.. С Постановление от 23.11.2017 г. ЧСИ е прекратил
изп. производство на осн. чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК и е вдигнал наложените
възбрани по изп.дело след влизане в сила на постановлението.
ЧСИ е поискал издаването на скици за имотите от СГКК с писмо от
05.10.2020 г., като в издадените такива от 12.10.2020 г. като собственик е
записана К. Н. Т.. Протоколът за възлагане е вписан по искане на ЧСИ на
19.10.2020 г.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 124 ал.1
от ГПК- относно шест недвимижи имота.
Съдът намира исковете за допустими. Ищeцът има интерес от
установяване на правото си на собственост. В случая правният интерес от
предявения установителен иск най-пълно се разкрива от процесуалното
поведение на ответника, отричащ претендираното от ищеца право на
собственост. Възражението в отговора на исковата молба е неоснователно.
Налице е правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост,
дори и когато ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за
същото право. В този смисъл е задължителната практика на ВКС, отразена в
Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК.
По отношение на основателността съдът приема следното:
Спорът по делото е, кое от конкуриращите се придобивни основания е
породило вещно-транслативен ефект в правната сфера на съответната страна.
Съгласно чл. 496 ал.2 от ГПК от деня на влизане в сила на
5
постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които
длъжникът е имал върху имота. Правата, които трети лица са придобили
върху имота, не могат да бъдат противопоставени на купувача, ако тези права
не могат да се противопоставят на взискателите.
ВКС в мотивите на цитираното в исковата молба Тълкувателно решение №
5 от 18.05.2017 г. по тълк. д. № 5/2015 г., ОСГК приема, че с оглед
предвиденото, че купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал
върху имота /чл. 496, ал. 2 ГПК/, както и с оглед възможността третите лица
да защитават правата си върху продаден на публична продан имот с иск за
собственост /чл. 498, ал. 2, изр. 2 ГПК/, публичната продан се характеризира
като деривативен придобивен способ, но за разлика от гражданскоправните
сделки, при него няма договаряне между страните. Проданта на имота на
длъжника се извършва независимо от неговата воля, при спазване на
формалните изисквания за поредицата от процесуални действия и актове на
съдебния изпълнител, водеща в съвкупност до крайния му властнически акт,
имащ вещноправни последици. Публичната продан се концентрира в рамките
на образуваното срещу длъжника изпълнително производство и макар всяко
едно от процесуалноправните действия от фактическия й състав да има
своето значение за осъществяване на този способ, то възлагането на имота с
постановлението на съдебния изпълнител, обусловено от внасяне на
дължимата сума от купувача, е правопораждащият юридически факт за
придобиване на правото на собственост.
На така приетия деривативен характер на публичната продан като
специфичен придобивен способ се позовава ВКС и в т.3 на Тълкувателно
решение № 4 от 11.03.2019 г. по тълк. д. № 4/2017 г., ОСГТК, и в посоченото
от ищеца Решение № 37 от 16.07.2015 г. по гр. д. № 6418/2014 г., ІІ г. о.
Прието е в последното, че купувачът по постановление на съдебния
изпълнител за възлагане на недвижим имот не може да придобие нещо, което
длъжникът не е притежавал към момента на влизане в сила на възлагателното
постановление. Ако длъжникът не е бил собственик на имота, то вещно-
правният ефект на постановлението за възлагане в рамките на
принудителното изпълнение, не може да бъде зачетен по принцип защото
няма транслиране на вещно право. Ако длъжникът не е собственик на
недвижимия имот, респ. правото на собственост не е част от неговия
патримониум, то постановлението за възлагане, макар и годно правно
6
основание по см. на чл. 77 ЗС няма вещно-транслативен ефект, поради което
и въпросът за момента на вписване на възбраната в процеса на
принудителното изпълнение и противопоставимостта на извършените
разпореждания с този имот в полза на трети лица се явява неотносим при
спор за собственост между купувача по публичната продан и действителния
собственик. В Решение № 146 от 09.12.2019 г. по гр. д. № 949/2019 г., г. к., ІІ
г. о. на ВКС е прието същото разяснение, както и че когато действителният
собственик на имота предяви срещу купувача иск за защита на правото си на
собственост, засегнато от извършената публична продан, не е необходимо да
оспорва действителността на публичната продан по чл. 496, ал. 3 ГПК. В тази
хипотеза защитата на правото на собственост се гради не на пороци на
проведената публична продан, а на липсата на транслативно-вещен ефект на
извършената действителна продан, поради това, че продавачът не е бил
собственик на имота.
Въз основа на даденото от ВКС тълкувание на закона, съдът намира в
настоящия случай, че ответникът не е придобил собствеността от публичната
продан, тъй като длъжникът не е бил собственик на имота към релевантния
момент.
Не е спорно, че наследниците на К. Т. са провели успешно исково
производство по чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ, като със съдебно решение им е било
признато правото на възстановяване на собствеността върху земеделски земи.
Съгласно действащата към момента на подаване на заявлението до ОСЗ
разпоредба на чл.11 ал.4 от ЗСПЗЗ, когато съдебното решение е представено в
общинската служба по земеделие и гори след обнародването в "Държавен
вестник" на обявлението, че е изготвен проект на плана за земеразделяне,
собственикът се обезщетява при условията и по реда на чл. 10б, ако не може
да бъде обезщетен със земите по чл. 19 (т.нар.”остатъчен фонд” - земи, които
не са заявени за възстановяване в законните срокове). Правната уредба,
съдържаща се в чл. 19 от ЗСПЗЗ предвижда в ал.1, че общината стопанисва и
управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на
собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената
карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават
общинска собственост. Съгласно §26 ал.1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (обн. - ДВ,
бр. 13 от 2007 г.), този закон се прилага и за заварените земеделски земи,
7
останали след възстановяването на правата на собствениците, които общината
стопанисва и управлява или е придобила след изтичането на 10-годишния
срок от влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на
съществуващи и възстановими стари реални граници. В случая планът за
земеразделяне на гр.Я. е обнародван и влязъл в сила през 1994 г. и земите по
чл.19 са станали общинска собственост съгласно разпоредбата на ал.1, като за
четири от тях са съставени АОС, след определянето им като такива по реда на
ал.2 - от комисия, назначена от директора на областната дирекция "Земеделие
и гори", чието протоколно решение е посочено в тях съгласно ал.3 изр.2.
Към момента на осъществяване на принудителното изпълнение по
изпълнителното дело на ЧСИ земите са били общинска собственост, за което
са били налице данни и в предоставените на съдебния изпълнител скици от
СГКК. Към този момент не е било постановено решение за обезщетяване на
наследниците с такива земи по надлежния законов ред. Решението за
настаняване от 2008 г., представено по изпълнителното дело, не е от този тип
и не поражда вещни права. Съгласно чл. 10б от ЗСПЗЗ собствениците или
техните наследници, притежавали земеделски земи преди образуването на
трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски
стопанства, независимо от това, дали са били включени в тях или в други,
образувани въз основа на тях, селскостопански организации, намиращи се в
границите на урбанизираните територии (населени места) или извън тях и са
застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват
възстановяване на собствеността, имат право на обезщетение по тяхно искане
с равностойни земи от държавния или от общинския поземлен фонд и/или с
поименни компенсационни бонове. Ал.2 разпорежда, че когато лицата по ал.
1 са поискали обезщетение с равностойни земи, обезщетяването е: 1. със земи
от общинския поземлен фонд, определени от общинския съвет въз основа на
мотивирано предложение на общинската служба по земеделие - когато
земите, върху които собствеността не може да се възстанови поради
обстоятелствата, посочени в ал. 1, са застроени с обекти, които са общинска
собственост; 2. със земи от държавния поземлен фонд - в останалите случаи.
Според ал.6 когато в землището няма земи от държавния поземлен фонд,
собствениците се обезщетяват със земи от общинския поземлен фонд. В
случая решението за обезщетяване с такива земи е взето чак през 2016 г., след
изпълнение на процедурата за определяне на земите от общинския съвет.
8
Поради това постановлението за възлагане на имотите от 12.06.2013г. няма
вещно-прехвърлителен ефект. Без правно значение е вписването му през 2020
г., преди вписването на нотариалния акт на ищеца.
С влизането на постановлението в сила (безспорен факт по делото) е
вдигната от ЧСИ наложената възбрана по изп.дело с постановлението от
23.11.2017 г.. Възбраната, на която ответникът се позовава в отговора си, не
може да породи целените от него правни последици и поради факта, че тя има
значение само да осигури принудителното изпълнение, а след приключването
му няма правно действие. В мотивите към т.4 от Тълкувателно решение № 4
от 11.03.2019 г. по тълк. д. № 4/2017 г., ОСГТК на ВКС се сочи, че запорът и
възбраната, наложени в изпълнителното производство /чл. 449 - чл. 450а
ГПК/, при насочено принудително изпълнение, имат за цел да препятстват
длъжника да извърши действия, с които да осуети или затрудни предприетото
изпълнение от взискателя. Поради непротивопоставимостта на наложената
обезпечителна мярка съгласно чл. 452, ал. 2 от ГПК, лицето, в чиято полза е
наложен запорът или възбраната, може да осъществи принудително
изпълнение върху възбранения имот или запорираната движима вещ или
вземане, но за него липсва правен интерес от иск за обявяване
недействителност на извършено от длъжника разпореждане. Подобно
становище е възприел ВКС по отношение на възражение, основано на чл. 452,
ал. 2 от ГПК в Решение № 131 от 26.03.2012 г. по гр. д. № 720/2011 г., І г. о, а
именно, че кредиторът може да се позовава на тази правна норма в рамките на
изпълнителния процес, но не и в исковото производство по предявен срещу
него от приобретателя на възбранения имот иск, тъй като възражението брани
единствено правото на кредитора, вписал възбрана върху един имот, да иска
изнасяне му на публична продан с цел удовлетворяване на паричното си
вземане. Извън изпълнителния процес обаче, кредиторът следва да зачита
правото на собственост на третото лице и произтичащите от него правомощия
на владение и ползване на вещта.
След като ищецът е закупил земите от собственика им, станал такъв с
решението за обезщетяване, е придобил претендираното право на собственост
и искът му следва да бъде уважен.
Искането му за присъждане на направените разноски е основателно и на
основание чл.78 ал.1 от ГПК следва да се уважи. Адвокатското
9
възнаграждение не надвишава определеното съобразно чл.2 ал.5 от НМРАВ –
за шест иска при шест самостоятелни имота всеки с цена под 1000 лв. (чл.7
ал.2 т.1). Т.е. искането на ответника за намаляването му е неоснователно.
Ето защо ЯРС
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х. Х. О. от гр. С., че А. А.
М. от гр. Я. е собственик на 1/8 ид.ч. от следните недвижими имоти:
поземлен имот с идентификатор №87374.27.16 с площ от 2549 кв.м. в
местността „***, с номер по предходен план-***, с начин на трайно ползване-
нива, при граници: имоти с №№ 87374.27.25, 87374.27.27, 87374.27.241,
87374.27.18, 87374.27.24; поземлен имот с идентификатор № 87374.38.871 с
площ от 4642 кв.м., в местността „***", с номер по предходен план-***, с
начин на трайно ползване-нива, при граници: имоти с №№ 87374.38.870,
87374.38.180, 87374.38.181, 87374.38.182, 87374.38.4, 87374.38.279; поземлен
имот с идентификатор № 87374.71.211 с площ от 2522 кв.м. в местността
„***" с номер по предходен план-071211, с начин на трайно ползване -лозе,
при граници: имоти с №№ 87374.71.623, 87374.71.209, 87374.71.268,
87374.71.267, 87374.71.266, 87374.71.212; поземлен имот с
идентификатор№87374.23.147 с площ от 5269 кв.м. в местността „***", с
номер по предходен план- ***, с начин на трайно ползване- нива, при
граници: имоти с №№ 87374.23.50, 87374.23.170, 87374.23.61, 87374.23.148,
87374.23.67, 87374.23.66, 87374.23.65, 87374.23.154, 87374.23.153,
87374.23.63, 87374.23.49; поземлен имот с идентификатор № 87374.23.148 с
площ от 2628 кв.м., в местността „***" с номер по предходен план- ***, с
начин на трайно ползване- нива, при граници: имоти с №№ 87374.23.61,
87374.23.170, 87374.23.147; поземлен имот с идентификатор №87374.23.153 с
площ от 3823 кв.м. в местността „***", с номер по предходен план- ***, с
начин на трайно ползване-нива, при граници: имоти с №№ 87374.23.147,
87374.23.213, 87374.23.154, 87374.23.63.
ОСЪЖДА Х. Х. О. от гр. С., ул.“***“ №***, вх.*** ап.***, ЕГН
********** да заплати на А. А. М. от гр. Я., ул.“***“ №*** ет.***, ЕГН
**********, направените разноски в размер на 1250 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
10
пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
11