Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 930
гр. Р., 18.03.2024 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд-Р., III-ти касационен
състав, в открито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет
и четвърта година:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙЪЛДЪЗ
АГУШ
ЧЛЕНОВЕ: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
СПАС
СПАСОВ
при секретаря Мария Станчева и в
присъствието на прокурора Диана Неева, като разгледа докладваното от съдията Спасов к.а.н.д. № 26 по описа на
съда за 2024 г., за да се произнесе взе
предвид:
Производството е касационно по чл. 63в ЗАНН
(Закон за административните нарушения и наказания) във вр. чл. 208 и сл. по
глава XII от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано след постъпила
касационна жалба от А.П.М. против решение № 745/13.11.2023 г., постановено по
а.н.д. № 1640/2023 г. на Районен съд – Р., с което e потвърдено
НП № 38-0005572/17.07.2023 г. на директора на РД ”Автомобилна администрация” -
гр.Р., с което на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, на оспорващия
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 лв., за
нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП, вр. чл. 6 от Наредба № 11 от
3.07.2001 г. на МРРБ.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение
е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Сочи се, че описаната в НП правна квалификация не
била пълна, нарушението не било безспорно установено, доколкото експедиционната
бележка не била надлежно доказателство. Оспорва се компетентността на
органа-издател на НП. Оспорва се размерът на наказанието.
Иска се отмяната на въззивното решение и
вместо него да се постанови ново решение, с което да се отмени оспорваното НП,
или да се измени въззивното решение, като се редуцира наложеното наказание в
размер към минимума от 500 лв. Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът
по касационната жалба – директорът на РД „Автомобилна администрация“ – Р. не
взема становище. В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура – Р.
дава заключение за неоснователност на жалбата като сочи, че решението на РРС е
правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, след
касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за
установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима –
подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт,
поради което подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
От фактическа страна районният съд е приел
за установено, че на 31.05.2023 г. касаторът управлявал товарен автомобил,
марка „Д.“ ФТ ХФ, категория N 3 (с две
оси), с рег. № А **** **, с прикачено към него полуремарке марка „М. М.“, категория
О4 (с три оси), с рег. № * **** **, като извършвал обществен превоз на товар – фелдшпат,
с маршрут от У. за гр. Р.. На същата дата, в района на КПП хижа „Приста“, вход гр. Р., той бил спрян
за проверка на документите на ППС и на товара от служители на РД „Автомобилна
администрация“ гр. Р.. В хода на проверката, въз основа на представената експедиционна
бележка № 1634 от 30.05.2023 г., било
установено, че при допустима максимална маса на управляваното от касатора
съчленено ППС от 40 000 кг., същата била 41 520 кг. За констатираното нарушение
бил съставен АУАН, а въз основа на него наказващият орган издал и обжалваното
НП, с което на нарушителя било наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 1 500 лв. на основание чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП, вр. чл. 6
от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. на МРРБ.
При тези факти въззивната инстанция приела
от правна страна, че както от обективна, така и от субективна страна,
жалбоподателят е извършил нарушението, за което е санкциониран, тъй като с
оглед идентификацията на моторното средство масата му не може да превишава 40
тона. Приел е, че надвишената норма може да бъде установена с представената експедиционна
бележка, доколкото не е предвиден изричен способ за установяване на
нарушението.
Съдът е приел за правилни изводите на АНО,
че не е налице „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като въпреки,
че се касае за претоварване на управляваното от жалбоподателя ППС (със 1520 кг
при допустими 40000 кг), което е под 5% и попада в т.1, от т. 4 от Приложение №
1 „категория на тежестта на нарушенията от Регламент (ЕС) 2016/402 на Комисията
от 18 март 2016 година за допълнение на Регламент (ЕО) № 1071/2009 г на
Европейския парламент и на Съвета по отношение на класификацията на тежките
нарушения на правилата на Съюза, които могат да доведат до загуба на добрата
репутация на автомобилния превозвач, и за изменение на прилоение ІІІ към
Директива 2006/22/ЕО на Европейския парламенти
на Съвета, то видно от приложената към административната преписка
справка касаторът е наказван множество пъти с влезли в сила НП по ЗАПр,
подзаконовите актове по прилагането им и по ЗДвП. Не е констатирано съществено нарушение на
процесуалните правила.
Решението е
правилно.
Административнонаказателната отговорност по
смисъла на чл. 177, ал. 3 т. 1, пр. 2 от ЗДвП е предвидена за водача, поради
което касаторът, като водач на ППС, е бил длъжен да съобрази поведението си с
изискванията на чл. 139, ал. 1 ЗДвП вр. чл. 6, ал. 1, т. 3, б. "а" от
Наредба № 11/03.07.2001 година за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства. Експедиционната бележка, въз основа на която органът е
приел, че пътното превозно средство е надхвърлило допустимата си маса,
представлява частен свидетелстващ документ, изхождащ от трето лице, като нито в
административното, нито в съдебното производство са представени доказателства,
че при извършване на проверката водачът е оспорил верността му и е поискал
претегляне на пътното превозно средство. Още повече същият я е подписал без
възражения и бележката има доказателствена сила против подписалия я (решение №
509/09.02.2024 г. по к.а.н.д. № 364/2023 г. на АС – Р.). При това положение не
е имало обективна пречка удостоверените с нея факти и обстоятелства да бъдат
зачетени, както от актосъставителя, така и от административнонаказващия орган.
В АУАН не са вписани обяснения и/или възражения, включително както бе посочено
по-горе други доказателства в хода на административнонаказателното и съдебното производство
не са представени.
Дадената квалификация по чл. 139, ал. 1, т.
2, предл. второ от ЗДвП е достатъчна за да може касаторът да разбере какво е
вмененото нарушение, противно на твърдението му.
На следващо място, настоящият касационен
състав не споделя направеното в касационната жалба възражение за липса на
компетентност на актосъставителя и АНО при издаването на процесните АУАН и НП.
Нормативният акт,
регулиращ обществените отношения свързани с придвижването на извънгабаритни
и/или тежки ППС по пътищата, е именно Наредба № 11/03.07.2001
г. на МРРБ, която съгласно § 3 от ЗР е издадена на основание чл. 139 от ЗДвП.
Касаторът
е санкциониран за извършено нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП
във вр. с чл. 6 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ. По отношение
компетентността на актосъставителя, съгласно чл. 91, ал. 2 от Закона за
автомобилните превози контролът при извършването на превози на пътници и товари
с моторни превозни средства с българска или чуждестранна регистрация с
изключение на превозите, извършвани от Министерството на вътрешните работи,
Министерството на правосъдието, Министерството на отбраната и от съюзническите
и/или чуждите въоръжени сили, преминаващи през територията на Република
България или пребиваващи на нея, се осъществява чрез Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация". Алинея 3, т. 1 от същата разпоредба
определя, че длъжностните лица от Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" имат право да спират моторните превозни средства,
извършващи обществени превози на пътници и товари и превози на пътници и товари
за собствена сметка, за проверка, а съгласно чл. 92 от същия закон в изпълнение
на задълженията си по чл. 91 длъжностните лица извършват проверки
и съставят актове за констатираните нарушения.
По
първоинстанционното дело е приложена Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на министъра
на транспорта, информационните технологии и съобщенията, издадена на основание
чл. 47, ал. 2, вр. чл. 47, ал. 1, б. „б“ от ЗАНН, с която в т. 6 са дадени
правомощия на директорите на регионални дирекции „Автомобилна администрация“ да
издават наказателни постановления за установени нарушения на регламенти на ЕС,
Закона за автомобилните превози, Закона за движението по пътищата.
Ето
защо настоящият състав счита, че оспорените АУАН и НП са издадени от
компетентните за това органи.
РС
– Р. е изложил подробни съображения относно правилна индивидуализация на
размера на глобата, които се споделят и към които настоящата инстанция
препраща, на основание чл. 221, ал. 2,
изр. последно от АПК – констатирани са множество извършвани нарушения с влезли
в сила наказателни постановления.
По
изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за
валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Р.,
втори касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 745/13.11.2023 г. по АНД № 1640/2023 г. на
Районен съд – Р..
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.