№ 9
гр. Перник, 12.01.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд-Перник, в открито съдебно
заседание на шестнадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: Слава Г.
При секретаря Е. В.***, като разгледа административно
дело № 421/2022г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от АПК, във вр. с чл. 211 от ЗМВР.
Образувано е по жалба, подадена
от М.Р.Й., с адрес *** против заповед № 4581з-2049 от 18.10.2022г. на ректора на Академията на МВР, с
която му е наложено дисциплинарно наказание “порицание” за срок от 6 месеца.
В жалбата се излагат съображения, че заповедта е
издадена в нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие
с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Иска се
отмяната й като незаконосъобразна и
присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалният
си представител адв. В. С.** , от АК-П.** поддържа жалбата. Пледира оспорената
заповед да се отмени като незаконосъобразна
и да се присъдят сторените по делото разноски, съгласно списък на
разноските по чл. 80 от ГПК. В указания срок депозира писмени бележки, в които
доразвива доводите си за отмяна.
Ответникът по жалбата-ректор на Академията на МВР,
чрез юк. Л. И.** изразява становище за
неоснователност на оспорването. Моли съда да отхвърли жалбата като
неоснователна. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
В указания срок депозира писмени бележки, в които доразвива доводите си за
отхвърляне на жалбата.
Административен съд – Перник, в настоящия съдебен
състав, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото
доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:
Ректор на Академията на МВР, видно от заповед №
8121К-3209 от 12.02.2021г. на министъра на МВР е доцент д-р И.В.**.
Жалбоподателят е в системата на МВР от 2007г. В
периода от 09.03.2021г. до 19.09.2021г. е временно преназначен на длъжността
заместник декан на факултет “Полиция” при Академията на МВР, а от 20.09.2021г.
до 19.04.2022г. е заместник ректор на Академията на МВР. Считано от
24.10.2022г. е преназначен на длъжност полициейски инспектор в ГД”НП”.
Със заповед № 4581з-249 от 12.03.2021г., издадена от ректора на Академията на МВР на основание чл.
49, ал. 4, т. 4 от ЗМВР и чл. 15, ал. 2 от Правилника за редакционно издателска
дейност е назначена хонрарна комисия и е определен нейния състав.
Жалбоподателят доц. д-р М.Й. е определен за член на комисията.
Началник отдел “Учебна и информационна дейност”, с
рег. № 4581р-5112 от 19.04.2021г. изпратил до председателя на хонорарната
комисия предложение за хоноруване на автори, съавтори и рецензенти за
произведения получени в отдела от месец юли 2020г. до месец март 2021г.. Предложението
е структурирано в табличен вид и видно от него е, че като един от рецензентите
на монография със заглавие “Задържане на
лица от полицейски органи по ЗМВР”, изготвена от външен автор Л.Т.** е М.Й.,
с хонорар в размер на 91.00лв.
На 09.06.2021г. е проведено заседание на хонорарната
комисия, в присъствие на всички членове на комисията. Разгледано е предложение
с рег. № 4581р-5112 от 19.04.2021г. и е одобрено. Съставен е протокол рег. № 4581р-7372 от
10.06.2021г., подписан от всички членове на комисията.
С УРИ № 4581р-7995 от 28.06.2021г. е сключен договор
за рецензия между ректора на Академията на МВР, в лицето на доц. д-р И.В.**и
изпълнителя-доц. М.Й.. Предмета на договора е изготвяне на рецензия на
произведението “Задържане на лица от полицейски органи по ЗМВР”, а
възнаграждението е в размер на 91.00лв., определено на основание таблица за
хоноруване и решение на хонорарната комисия.
На 21.06.2022г. ректора на Академията на МВР издава
заповед № 4581з-992, с която разпорежда извършване на проверка по получени
данни за извършено дисциплинарно нарушение от страна на доц. д-р М.Й., за това,
че е нарушил чл. 154, ал. 2 от ЗМВР, като вместо да се отведе е участвал в
заседание на хонорарна комисия на 09.06.2021г и е гласувал за изплащане на
хонорарно възнаграждение в негова полза. Определен е състав на комисията и е
разпоредено същата да приключи своята работа до 20.07.2022г. Заповедта е
сведена до знанието на жалбоподателя на 22.06.2022г., видно от собственоръчно
отбелязване върху нея.
В изпълнение на възложената задача, комисията изискала
с покана рег. № 4581р-10073 от 23.06.2022г. писмени обяснения по конкретно
формулирани въпроси. В указания срок Й. с вх. № 4581р-10310 от 28.06.2022г.
депозирал изисканите писмени сведения.
Сведения дали още двама членове на комисията-Р.С.**и
Кирил Мерджанов.
Проверяващите изготвили справка с рег. № 4581р-11007
от 13.07.2022г.. В същата приемат, че Й. е допуснал нарушение на разпоредбата
на чл. 154, ал. 2 от ЗМВР, изразяващо се в участие на заседание на хонорарна
комисия от 09.06.2021г., на което е одобрил предложение за хоноруване в своя
полза, за което са предложили да се наложи наказание “порицание”, съгласно чл.
200, ал. 1, т. 9 от ЗМВР. Ректорът на Академията на МВР се е запознал с
констатациите в справката на 14.07.2022г.. Разпоредил е Й. да бъде запознат със
справката и да даде обяснения.
От комисията е изготвена покана за запознаване със
справката и даване на допълнителни писмени обяснение с рег. № 4581р-11273 от
18.07.2022г.. Поканата е връчена на Й. на 19.09.2022г., след изтичане на отпускът
му за временна неработоспособност.
С УРИ 4581р-15441 от 28.09.2022г. Й. депозира писмени
възражения против изготвената обобщена справка.
Със заповед № 4581з-2049 от 18.10.2022г. ректорът на
Академията на МВР, приел, че на доц. Й. следва да се наложи дисциплинарно
наказание “порицание” за срок от 6 месеца на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 204, т. 3 и чл. 200, ал. 1, т. 9 от ЗМВР,
за това, че на 09.06.2021г., в качеството си на член на хонорарна комисия,
вместо да откаже участие в проведеното заседание е участвал в обсъждане и
одобряване на хонорар в своя полза. Дисциплинарно наказващият орган е приел, че
описаното деяние представлява нарушение
на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1-неизпълнение на
разпоредбите на ЗМВР.
Заповедта е връчена лично на доц. М.Й. на
18.10.2022г.. Срещу нея е подадена жалба в Административен съд-Перник с вх. №
3189 от 01.11.2022г.
Успоредно със стартиралата със заповед № 4581з-992 от 21.06.2022г. на ректора на
Академията на МВР дисциплинарна проверка,
ректора на Академията на МВР, с писмо с рег. № 4581р-9947 от
21.06.2022г. сезира и Министъра на
Министерство на вътрешните работи за установяване на конфликт на интереси по
смисъла на ЗПКОНПИ във връзка с участието му в заседание на хонорарната комисия
на 09.06.2021г. и взетото решение. След проведено производство по реда
ЗПКОНПИ, Министърът на МВР е приел, че
не е налице конфликт на интереси по отношение доц. Й. и не е извършено от него
нарушение по чл. 58 от ЗПКОНПИ по повод участието му на 09.06.2021г. като член
на хонорарна комисия. Прието е, че не е налице частен интерес, който би могъл
да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията или
задълженията на лицето по служба. Констатациите са обективирани в заповед № 8121з-1168 от 09.09.2022г. на
министъра на МВР.
Горната фактическа обстановка се възприе от
документите в административната преписка, както и представените такива от
страна на министъра на МВР, всичките
приети като годни доказателства по делото.
При така установените факти, настоящият състав на
Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито законни права
и интереси са засегнати от оспорения акт, против заповед, подлежаща на
основание чл. 211 от ЗМВР на пряк съдебен контрол,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Оспорената заповед за налагане на дисциплинарно
наказание е валиден административен акт, тъй като е издадена от компетентен
орган по см. на чл. 204 от ЗМВР, в предвидената от закона
писмена форма. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 3, т. 1 от ЗМВР държавните
служители в АМВР, осъществяващи преподавателска
дейност са със статут на държавни служители по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР - полицейски
органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението. Компетентните
органи да налагат дисциплинарни наказания на държавните служители в МВР са посочени в нормата на чл. 204 от ЗМВР, като по ал. 4 такава
компетентност притежават служители на висши ръководни и ръководни длъжности -
за наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 - 3. По ал. 3 на
цитирания текст такава компетентност е предвидена и за ръководителите на
структурите по чл. 37 - за всички наказания по чл. 197 за служителите на младши
изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на младши изпълнителски
длъжности, а за служителите от висши ръководни, ръководни и изпълнителски
длъжности - наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 - 3. Академията на МВР е основна структура на МВР - чл. 37, т. 8 от ЗМВР и чл. 3, т. 6 от Правилника за устройство и дейността на
МВР (ПУДМВР), която е
юридическо лице (чл. 3, ал. 2 ПУДМВР), чиято дейност и
устройство се уреждат с правилник на Министерския съвет по предложение на
министъра на вътрешните работи. Няма спор, че жалбоподателят е държавен служител в АМВР и към момента на издаване на оспорваната
заповед. С оглед на това следва
еднозначен извод, че компетентният орган по смисъла на чл. 204, ал. 3 и ал. 4 от ЗМВР, който е оправомощен да
наложи дисциплинарно наказание на същия от категорията на тези по чл. 197, ал. 1, т. т. 1 - 3 от ЗМВР е единствено ректора на академията.
В случая, съгласно чл. 204 от ЗМВР дисциплинарното наказание
"порицание" е наложено от
ръководителя на структурата по чл. 37, а именно от ректора на Академията
на МВР. Следователно оспорваната заповед е издадена от компетентен орган и не
страда от отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК..
Оспорената заповед отговаря на
изискванията за форма, като в нея се съдържат реквизити по чл.
210, ал. 1 от ЗМВР. Има посочени фактически и правни основания за
издаването й и са посочени доказателствата, въз основа на които нарушението се
смята за установено. Заповедта е издадена и в изискуемата от закона писмена
форма, с реквизити и съдържание, посочени в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. В нея са
индивидуализирани извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които
се твърди и се приема, че е извършено дисциплинарното нарушение и е посочена
правната му квалификация. Изложени са мотиви и са обсъдени доказателства, въз
основа на които е установена фактическата обстановка. Индивидуализирано е
дисциплинарното наказание и основанието за налагането му, а също така е посочен
срокът и органът, пред който може да се обжалва въпросната заповед.
Съгласно чл.
196, ал. 1 от ЗМР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато
органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил
извършеното нарушение и самоличността на извършителя. В ал.
2 на чл. 196 от ЗМвР е предвидено, че установяването на дисциплинарното
нарушение се осъществява в момента, в който материалите от дисциплинарното
производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В този
смисъл и Тълкувателно решение № 2/04.07.2002 г. по ТД № ТР – 3/2001 г. на ВАС,
което не е загубило значението си.
Съгласно чл.
195, ал. 3 от ЗМВР сроковете по ал. 1 и 2 не текат, когато държавният
служител е в законоустановен отпуск или му е наложена мярка за неотклонение
задържане под стража или домашен арест. Предвид данните за ползване на платен
годишен отпуск от Й. и 3-те броя
болнични листи за период от 29.06.2022г. до 10.09.2022г., удостоверяващи
временна неработоспособност на служителя, съдът приема, че срокът по чл.
195, ал. 1, предл. 1 от ЗМВР е спазен. Справката, съдържаща всички
материалите от дисциплинарното производство са постъпили при компетентния
дисциплинарно наказващ орган на 14.07.2021 г., а оспорената заповед е издадена
на 18.10.2021 г. При това положение е спазен
и едногодишния срок по см. на чл. 195, ал. 1, предл. 2 от ЗМВР. При това положение следва, че дисциплинарната
отговорност е реализирана в сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР-не по-късно от два
месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването
му. С оглед на това не се откриват отменителни основания по чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК.
Редът за
провеждане на дисциплинарното производство е уреден в чл. 205 и следващите от ЗМВР. Дисциплинарното производство се образува при наличие на данни за
извършено дисциплинарно нарушение и данни за неговия извършител, като съгласно
чл. 205, ал. 2 от ЗМВР за изясняване на постъпилите данни дисциплинарно
наказващият орган може да разпореди извършване на съответна проверка за това.
Съдът
констатира, че в хода на дисциплинарното производство е допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствените правила. Дисциплинарно наказващият
орган не е изпълнил императивно вмененото му с чл. 206, ал. 1 от ЗМВР
задължение преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния
служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от
държавният служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени
обяснения. Двата способа са уредени като алтернатива в закона, но тъй като
разпоредбата има за цел да гарантира в максимална степен правото на защита в
дисциплинарното производство на дисциплинарно провинилия се служител, като му
осигури възможността да изложи пред дисциплинарно наказващия орган личната си
позиция по случая, негово право е да избере кой от тях ще предпочете.
Логическото тълкуване на разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР обуславя извод,
че изслушването на държавния служител или приемането на писмените му обяснения
следва да бъдат направени непосредствено преди налагане на наказанието от
дисциплинарно наказващия орган, след като е изяснил фактическата обстановка в
рамките на приключило дисциплинарно производство с изготвяне на становище от
дисциплинарно разследващия орган по чл. 207, ал. 12 от ЗМВР. По делото няма
доказателства, въз основа на които да се приеме за установено, че
жалбоподателят е поканен от дисциплинарно наказващия орган да бъде изслушан или
да представи писмени обяснения по смисъла на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Последните
са различни от тези по чл. 207, ал. 10 от ЗМВР, давани пред дисциплинарно
разследващия орган / в т.см. Решение № 14340 от 28.10.2019 година на ВАС по
адм. дело № 5573 от 2018 година; Решение № 467
от 13.01.2020 година на ВАС по адм. д. № 14599/2018 година /.
Отправянето на дисциплинарно разследващия орган до жалбоподателя на Покана с
рег. № 4581р-11273 от 18.07.2022 година не дерогира задължението на
дисциплинарно наказващия орган по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, което в случая не е
изпълнено. Както бе посочено и по-горе, разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР
има за цел да гарантира в максимална степен правото на защита в дисциплинарното
производство на дисциплинарно провинилия се служител, поради което неспазването
ѝ винаги съставлява безусловно основание за отмяна на заповедта по чл.
210, ал. 1 от ЗМВР. Въз основа на това, след като не е отправил покана по
смисъла на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарно наказващият орган е допуснал
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което по
същество представлява основание за отмяна на акта по смисъла на чл. 146, т. 3
от АПК и на това основание заповедта ще се отмени.
Що се отнася до
съответствието на заповедта с материалноправните разпоредби и съответствието и
с целта на закона, съдът не констатира да са допуснати нарушения. Наложеното
дисциплинарно наказание е за неизпълнение на разпоредбите на този закон, а
именно служителят е нарушил разпоредбата на чл. 154, ал. 2 от ЗМВР, като на
09.06.2021г., е участвал в заседание на хонорарна комисия и като нейн член е одобрил предложение за хоноруване в
своя полза вместо да се отведе. Налице е нарушение на чл.
154, ал. 2
от ЗМВР за което е предвидено дисциплинарно наказание по чл. 200, ал. 1, т. 9
от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 2 от ЗМВР държавните
служители са длъжни да не участват при обсъждането, подготовката и вземането на
решения, когато те или свързаните с тях лица са заинтересовани от съответното
решение или когато имат със заинтересованите лица отношения, пораждащи
основателни съмнения в тяхната безпристрастност. В случая жалбоподателят участва
при вземане на решение, с което са одобрени предложения за хоноруване и е
съставен и подписан официален документ, въз основа на който се сключва договор
за рецензия. С участието му при взимане на решението, същият нарушава забраната на цитираната
норма, което съгласно чл.
200, ал. 1, т. 9 ЗМВР
е основание за налагане на дисциплинарно наказание
"порицание". Установеното от фактическа страна напълно
кореспондира с разпоредбата, чийто състав се твърди да е осъществил с деянието
си жалбоподателя.
Въз основа на изложеното, настоящия състав приема, че оспорената
заповед е незаконосъобразна и ще се отмени в условията на чл. 146, т. 3 от АПК.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото жалбоподателят има право на
разноски. Искане за присъждане е направено своевременно. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответната страна
следва да заплати на жалбоподателя
сумата в общ размер на 760 /седемстотин и шестдесет/ лева, от които 10 лева представляваща платена
държавна такса и 750 лева платено адвокатско възнаграждение по договор за
правна защита и съдействие от 24.10.2022г.. Възражението за прекомерност е
неоснователно, тъй като същото е договорено и заплатено в минимален размер,
разписан в чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК,
Административен съд – Перник
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на М.Р.Й., с адрес *** заповед № 4581з-2049 от 18.10.2022г. на ректора на Академията на МВР, с
която му е наложено дисциплинарно наказание “порицание” за срок от 6 месеца,
като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Академията на Министерство на вътрешните работи, със седалище гр. С., бул. “***” № 1 да заплати на М.Р.Й., с ЕГН **********,
с адрес *** съдебни разноски по делото в размер на 760.00 /седемстотин
и шестдесет/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
оспорване на основание чл. 211, изр. трето от ЗМВР.
Съдия:
/П/