№ 1309
гр. Варна, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Ралица Ц. Райкова
мл.с. Гинка Т. Иванова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20243100501431 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Определение No 1224 / 10.05.2024г., постановено по т.д. 1908 / 2023г.
на ВКС, ТК, I ТО, е обезсилено Определение No 1392 / 07.04.2023г. по в.гр.д.
34 / 2023г. на ВОС и делото е върнато за ново разглеждане и произнасяне по
подадената от „Ивона“ ООД въззивна жалба срещу Решение No 142 /
08.08.2022г. по гр.д. No 1509 / 2021г. на РС – Девня.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 5469/27.09.2022г. / номер на РС-
Девня/ от „Ивона“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Вълчи дол, ул. „Кирил и Методий“ №11, представлявано от Д. И. Н. –
управител, срещу решение № 142/08.08.2022г., постановено по гр.дело №
1509/2021г. на Районен съд - Девня, с което прието за установено по
отношение на жалбоподателя, че дължи на „Станди“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Момина сълза“ №8,
ап.109, представлявано от Д. К. С. – управител, сумата от 25 000 лева
/двадесет и пет хиляди лева /, представляваща платена авансова вноска за
1
закупуване на комбайн CLASS MEGA 360 по фактура №1252/17.08.2018г., за
която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по гр. д.
№1041/2021г. на РС Девня.
В жалбата се излага, че решението е неправилно и незаконосъобразно,
постановено в нарушения на материалния и процесуалния закон. Сочи, че
мотивите и възприетото от съда в тях не съответстват на възприетия като
предявен иск и не били по повод на разпределената доказателствена тежест.
Поставя въпроса как след като не е осъществен релевантен факт за уважаване
на исковата претенция, с оглед разпределената доказателствената тежест на
ищеца, съдът приел, че именно предвид липсата на сключен окончателен
договор във форма между страните съгласно изискванията на ЗДвП
процесната сума, платена като авансова вноска от продажната цена на
Комбайна клас Мега 360 - 2006г., подлежала на връщане. За прецизност сочи,
че предвидената от ЗДвП писмена форма била единствено за регистрирани в
България МПС, но не и за автомобили нововнос, които можели да се
регистрират единствено въз основа на фактура за съответното МПС. Липсвали
мотиви за другите факти и обстоятелства, за които била разпределена
доказателствена тежест. Позовава се на непълнота в доклада и липса на
указания за релевантна доказателствена тежест. Сочи, че процесната машина е
продадена, дори за цена по-висока от процесната и представя доказателства за
техническата изправност. Отправя искане за събиране на гласни
доказателства. Моли за отмяна на решението и за отхвърляне на исковата
претенция, както и да му се присъдят разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с
който се сочи, че решението е правилно и законосъобразно, а въззивната
жалба неоснователна и недоказана. Моли съда да потвърди решението.
В открито съдебно заседание, за страните се явяват процесуални
представители, които поддържат въззивната жалба, респ. отговора.
Въззивникът моли за уважаване на жалбата и за отмяна на решението, както и
за присъждане на разноски, а въззиваемата страна моли за потвърждаване на
решението и за присъждане на разноски, като прави и възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната
страна.
За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав
2
съобрази следното:
Първоинстанционното производство пред РС –Варна е образувано по
искова молба, с която е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК да
бъде прието за установено в отношенията между страните, че „Ивона“ ООД,
ЕИК *********, дължи на „Станди“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 25 000
лева / двадесет и пет хиляди лева /, представляваща платена авансова вноска
за закупуване на комбайн CLASS MEGA 360 по фактура №1252/17.08.2018г. с
издател „Ивона“ ООД , за която сума е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл.410 ГПК по гр. д. №1041/2021г. на РС Девня.
Ищецът „Станди“ ЕООД твърди, че е сключен валиден устен договор с
ответника „Ивона“ ООД относно покупка на земеделска техника - Комбайн,
внос от чужбина, а именно клас «Мега 360» в добро физическо състояние,
съответстващо на годината на производство, с уговорката купувачът да има
право да прегледа вещта преди заплащане на продажната цена и заплащане на
депозит, който подлежи на връщане в случай, че машината не е в добро
физическо състояние. Писмен договор между страните не бил подписан,
издадена била фактура за сума от 25 000 лв за транспорт на машината от
чужбина до РБ. Ищецът не одобрил предложения му комбайн от ответника и
поискал да му бъде възстановена сумата от 25 000 лв. Въпреки отправена
покана ответникът не е възстановил посочената сума. Ищецът инициирал
производство по реда на чл.410 ГПК, по което ответникът възразил против
издадената заповед за изпълнение, с оглед което ищецът предявил иск по
чл.422 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна е депозирала отговор на
исковата молба. Счита, че искът е неоснователен. Твърди, че сумата от 25 000
лв., представлявала задатък, гарантиращ сключването на сделката, като
сумата щяла впоследствие да бъде приспадната от стойността на машината.
Между страните била издадена фактура №1249/15.08.2018 г. на стойност 132
000 лв. за комбайна, който ответникът се задължил да достави и продаде на
ищеца, по която фактура ищецът заплатил 25 000 лв. След доставката на
машината ищецът заявил, че желае да получи друг комбайн, различаващ се
като оборудване от поръчания и доставен такъв. Ответникът с цел запазване
на добрите търговски практики приел с неохота да достави друг комбайн,
отговарящ на променените изисквания. Доставката не било възможно да се
3
случи същия счетоводен месец с този на издадената фактура и ДДС се явявал
дължим към бюджета, издадено било кредитно известие към фактура №1249 с
№1269/31.08.2018г, като страните се разбрали за задатъка да бъде издадена
друга фактура с №1252/17.08.20281г. на същата стойност 25 000 лв, по която
ищецът не е правил плащане, а същата е издадена, за да бъде осчетоводена
сумата, получена в гаранция за изпълнение на договора от ищеца. През месец
септември бил доставен друг комбайн. След покани ищецът се отказал от
сделката, твърдейки, че не разполага с достатъчно средства в момента и
поискал връщане на задатъка. Моли за отхвърляне на претенцията.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл.260 и
чл. 261 ГПК и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно, но същото е недопустимо.
Съгласно задължителната практика на ВКС /ППВС № 1/10.11.1985г. и
ТР № 1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС/ недопустимо е това съдебно решение,
което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по
същество, а именно когато решението е постановено въпреки липсата на
право на иск или ненадлежното му упражняване и ако съдът е бил десезиран.
Недопустимо е и решението, когато съдът е разгледал непредявен иск.
Хипотези на произнасяне по непредявен иск, водещи до недопустимост
на постановеното решение, са налице, когато съдът е излязъл извън спорния
предмет, като е присъдил нещо различно в сравнение с исканото от ищеца,
респ. когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало се е
произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран. /решение № 131/14.07.2011
г. по гр. д. № 1120/2010 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., решение № 539/13.12.2011 г. по
гр. д. 1844/2010 г. и решение № 439/23.07.2010 г. по гр. дело № 476/2009 г.,
двете на ВКС, ІV-то г. о./.
Съгласно нормите на ГПК, правната доктрина и съдебната практика
съдържанието и пределите на търсената в исковия процес съдебна защита се
определят от ищеца- чрез изложението в исковата молба на фактите и
4
обстоятелствата, на които основава своето право и съответното отправено до
съда искане. Съдът разглежда исковете на основанията, на които са предявени,
като изхожда от изложените твърдения от ищеца относно обстоятелствата, на
които същият основава претенциите си и в този смисъл недопустимо е
разглеждането на непредявен иск (чл. 270, ал. 3, изр. трето ГПК).
В рамките на първоинстанционното производство, ищецът неясно, но
все пак е основал претенцията си на сключен договор за покупко-продажба с
уговорка за право на преглеждане и одобрение, като не е одобрил вещта и
респ. ответникът следва да върне авансово платената сума. Изрично
въззивната инстанция с определение No 3739/04.09.2024г. и определение No
4325 / 07.10.2024г. констатира, че исковата молба не отговаря на изискванията
за редовност / следва ясно да се посочат фактите и обстоятелствата, на които
страната се позова/, като съдът е дал надлежни указания за изпълнение на
ищеца. С молба с вх. No 24142 / 30.09.2024г. и молба с вх. No 26480 /
22.10.2024г. нередовностите са отстранени и ясно ищецът заявява, че
уговорката между страните е ответникът да закупи от чужбина за себе си и
впоследствие да продаде на ищеца процесния Комбайн, но след като си
запазва правото да огледа и одобри вещта.
С доклада по делото, коригиран в осз, проведено на 13.07.2022г. РС -
Девня приема, че претенцията на ищеца е с правно основание чл. 415 ал.1 вр.
чл. 422 от ГПК, като фактическите твърдения, които е възприел и въз основа
на които е разпределена и доказателствената тежест сочат на претенция за
неизпълнен договор от страна на ответника. В самото решение, от друга
страна, съдът се е произнесъл по претенция, основана на преддоговорни
отношения.
Именно ищецът следва да изложи всички релевантни за спора факти и
да отправи съответно на тях искане към съда. Страната въвежда в процеса
предмета на делото, което съдът не следва да подменя. В процесния случай,
видно от всички уточнителни молби, че ищецът се е позовал на различно
основание за индивидуализацията на вземането си от това, което
първоинстанционният съд е възприел и впоследствие и разгледал.
В процесния случай ищецът се позовава на възникнало облигационно
правоотношение между страните по договор за покупко-продажба под
уговорка за преглеждане и липса на одобрение за вещта или правната
5
квалификация на предявения иск е чл. 55 ал.1 предл. второ вр. чл. 204 от ЗЗД.
В тази връзка следва да се съобрази, че изрично в чл. 204 от ЗЗД е посочено, че
този особен вид продажба се предполага сключена под отлагателно условие.
Претенцията за връщане на всички суми, заплатени по този договор при
несбъдване на отлагателното условие, т.е. липса на одобрение на вещта,
следва да се разглежда на плоскостта на неоснователното обогатяване в
хипотезата на неосъществено основание.
С оглед на гореизложеното и решението на РС -Девня следва да бъде
обезсилено и делото върнато за разглеждане от друг състав на съда по
предявения иск.
При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд трябва да
се произнесе и по направените разноски пред настоящата инстанция.
Водим от горното, съдебният състав,
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 142/08.08.2022г., постановено по гр.дело №
1509/2021г. на Районен съд - Девня, като недопустимо.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за произнасяне по
предявения иск с правно основание – чл. 422 вр. чл. 415 ал.1 от ГПК вр. чл. 55
ал.1 предл. второ вр. чл. 204 от ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС, по реда
на чл.280 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6