МОТИВИ:
Образувано е съдебно производство против К.Г. по чл. 195, ал. 1, т. 3 и 4 НК,
вр. чл. 20 ал. 4 НК и В.Г. по чл. 195, ал. 1 т. 3 и 4 НК вр. с чл. 20 ал. 2 НК.
Въз основа на
доказателствения материал съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимите Г. и Г.
са познати от няколко години и в последно време – началото на 2012 г.
провеждали разговори по телефоните.
На 07.02.2012 г.
подсъдимият Г. отишъл в офиса на ТПК ”Вая” в ж.к. „Лазур”, бл. 77. До там го
закарал подсъдимия Г.. Г. се срещнал с председателя на кооперацията св. К..
Представил се с името В. и обяснил, че му е необходимо помещение за ремонт на
коли, които ще бъдат доставени от бащата на съдружника му.
Оставил и телефон за
връзка – ******, за който е установено, че се ползва от него. В 12,30 ч. Г.
отново отишъл в офиса на ТПК „Вая”, но не бил сам, а с друг човек, който
представил на К. за съдружника си, а именно К.Г..
Това бил обв. К.Г.. Обв. Г.
попитал св. К. дали ще може да затъмнят прозорците на помещението, дали ще им
осигури електричество, дали могат да монтират специални отоплителни лампи и
дали обектът се охранява. Тези претенции озадачили св. К.. Тъй като двамата
наематели заявили, че нямат фирма, а практиката на ТПК „Вая" била да
сключват договорите с ЮЛ, св. К. извикала св. С.Т. - главен счетоводител, за да
разговаря с кандидат-наемателите. Разбрали се да дойдат до 15 часа на същия
ден, след като говорят с бащата на „съдружника", който имал фирма. Тъй
като не се появили, св. К. се обадила на дадения й телефонен номер. Вдигнал В.,
когото тя познала по гласа и който й обяснил, че все още не са говорили с
бащата на „съдружника", но ще дойдат на следващия ден. По-вероятната
причина за забавянето им с един ден е, че и двамата не са разполагали с пари,
за да платят наема, тъй като и двамата са безработни и нямат доходи. Затова на
08.02.2012г обв. К.Г. заложил в Заложна къща в кв. Меден Рудник 11,57 грама
злато, за което получил сумата от 450 лева /л. 35, том 21. Така на 08.02.2012г
обвиняемите вече разполагали с нужната сума за наемане на гаража.
Тъй като на 08.02. и на
09.02.2012г св. К. щяла да отсъства, тя казала на св. Т. когато дойдат
момчетата да сключат договора да им приеме парите, като преди това да подадат
собственоръчно написана Молба до кооперацията, в която да се упомене за какво
ще се ползва помещението. Когато на другия ден св. К. се обадила на св. Т.,
разбрала, че двете момчета от предния ден са идвали и са платили наема за
црмещението, но в собственоръчно написаната Молба фигурирало името В., а не В.,
а телефонът за връзка бил същият - този на В.. Това още веднъж озадачило св. К.
и тя позвънила на телефонния номер. След като попитала с Владимир ли разговаря,
или с В. и получила отговор „И с двамата", тя заявила, че договор с тях
няма да има, да отидат и да си вземат парите. На другия ден двамата обвиняеми
отишли и си взели парите от св. Т.. Св. К. и св. Т. дали описание на двамата
кандидат-наематели, а също и предали за нуждите на разследването собственоръчно
написаната молба, в която фигурира името „В. Г. М.". От заключението на
графическата експертиза /л. 110, том 1/ е видно, че ръкописният текст в
молбата, включително датата и телефонният номер, както и подписът, положен в
същата молба, са изпълнени от обв. В.П.Г.. При извършените разпознавания св. К.
разпознала В.П.Г. като човека, който се представил за „В.", а св. Т.
разпознала обв. К.Г. като едно от момчетата, което идвали за да наемат гаража в
офиса на ТПК „Вая", съответно и да си вземат парите обратно.
На 09.02.2012г обв. Г. от
телефонен номер, който използва -**********, се обадил на обява във вестник
„Ало, Бургас". Обявата била пусната от св. П. Ж. - собственичка на гараж,
находящ се в ж.к. „Лазур", до бл. 72. Представил се на св. Ж. с името К. и
й обяснил, че е шофьор на адвокат, кара лек автомобил „Ауди" и ще се
налага да ползва гаража най-много 2-3 пъти в месеца. Обяснил, че предишната
вечер са му ударили колата и затова иска да я прибере някъде.
Обвиняемият К.Г. и св. П.
Ж. се срещнали в 18,30 часа на 09.02.2012г, пред магазин „Сара" в ж.к.
„Лазур" и отишли пеша до гаража на Ж., находящ се до бл. 72. Обв. К.Г. бил
сам. Той харесал гаража, дал на св. Ж. 120 лева, а тя от своя страна му дала
връзка с три ключа. Това били ключовете, които при обиска били намерени у обв. К.Г..
Така обв. Г. осигурил гаража, в който щели да укрият автомобила, след като бъде
откраднат благодарение на специалните умения на обв. Г.. Св. Ж. е дала описание
на човека, който е наел гаража, което напълно съответства с описанието на обв. Г..
При проведеното разпознаване обаче 3 месеца по-късно, св. Ж. не е разпознала
човека, на когото е дала ключовете за гаража. Това се обяснява с напредналата
възраст на свидетелката и с отдалечеността във времето на събитието, което за
нея не е било и нещо важно, за да си поставя за цел да помни физиономии.
На 10.02.2012г, след като по-рано
през деня заедно набелязали конкретна кола, която ще откраднат, двамата
обвиняеми се отправили към ж.к. „Лазур". На ул. "Оборище", пред
№ 60, бил паркиран лек автомобил марка «****» модел «***», с per. № А1119ВК, собственост на св. Я.А.П..
Обвиняемият В.Г. с помощта на отвертка счупил ключалката на шофьорската врата.
След това включил специално устройство за привеждане на автомобила в движение,
което носел в себе си за тази цел. После отново с отвертка счупил и стартера
/боша/ и със същата отвертка запалил двигателя на автомобила и потеглил. В
колата на предна дясна седалка се качил и обвиняемият К.Г., който изчаквал
наблизо, на пътя пред заведение «Черно и бяло». По време на движение на
автомобила специалното устройство представляващо черна кутия с кабели, висяло
включено в букса, намираща се под таблото на автомобила, от лявата страна.
От
техническата експертиза /л. 97, том 1/ е видно, че описаното техническо
средство представлява електронно устройство, с чиято помощ може да се премахне
заводската блокировка на запалването /имобилайзера/ на съответните автомобили
от VAG групата, за което е
предназначено, може спокойно да се закупи от специализираните сайтове за
автомобилна диагностика и ключарски приспособления. Предназначението на
устройството /на жаргон ТАПА/ е да преодолее забраната за запалване на
автомобила когато няма в наличност обучен /оригинален/ ключ.
Използва се като най-често се
чупи патрона на контактния ключ, дава се контакт, включва се устройството в
диагностичната букса и след малко светва зелен или червен диод. При зелен диод
забраната е преодоляна, връща се контакта, и при повторно даване на контакт
вече се върти на стартер, двигателят заработва и остава да работи. Всички тези
действия са потвърдени и доказани и посредством следствен експеримент с
участието на обвиняемия Г., при който автомобилът е приведен в движение именно
по този начин - чрез използване на описаното техническо средство/л. 121, том
1/.
Повреждането на преграда,
здраво направена за защита на имот, а именно - счупването на патрона на предна
лява врата е установено с трасологическа експертиза /л. 113, том 1/.
Когато пристигнали пред
гаража, в който щели да укрият откраднатия автомобил, обв. Г. слязъл и отворил
вратите на гаража, а обв. Г. вкарал автомобила в гаража на заден ход, с
предницата към улицата. Когато обв. Г. затварял вратите на място пристигнали
полицейски екипи и двамата обвиняеми били задържани.
Св. М.Г., който е началник
група „Престъпления, свързани с МПС" към ОДМВР - Бургас, познавал
обвиняемият К.Д.Г. от около 2 години като активен криминален контингент, който
системно, в съучастие с различни лица, извършва кражби на автомобили, за което
периодично в МВР постъпвала оперативна информация. Около два-три дни преди
датата на деянието св. Г. получил информация, че К.Д.Г. ***, източно от блок №
72, гаражна клетка пета по ред, със сиви гаражни врати. В 19 часа на
10.02.2012г св. Г. и колегата му св. И. М. започнали наблюдение на наетия от
обв. Г. гараж. Имало и служители на „специализираните полицейски сили",
които следвало по сигнал да задържат лицата, които влязат с автомобил в гаража.
След 4,30 часа на 11.02.2012г автомобил Ауди подходил към гаража. Автомобилът
бил със загасени фарове. От предна дясна врата слязло момче, което отворило
вратите. После автомобилът направил маневра и влязъл на заден ход в гаража.
Същото момче притворило и двете врати. В този момент служителите на СПС влезли
в гаража и задържали лицата. Това били обвиняемите К.Д.Г. и В.П.Г.. При
извършения обиск на лицата служителите намерили у В.П.Г. отвертки и електронно
устройство за привеждане в движение на автомобили, а у К.Д.Г. открили ключовете
за гаража, ключовете за автомобил „Форд Фиеста", както и 1 брой
полиетиленово топче, съдържащо зелена суха тревна маса.
Автомобил „Форд Фиеста" с
per. № С1429НМ, който се използвал от обв. Г., бил
установен паркиран на съседна улица в ж.к. „Лазур", в близост до гаража, в
който обвиняемите укрили откраднатия автомобил. Автомобилът бил отключен от
служителите на МВР с ключовете, намерени у обв. Г..
На по-късен етап от
разследването, на автомобил Форд Фиеста с per. №
С1429НМ е извършен оглед /л. 126, том 1/, при който са иззети вещи, притежание
на обв. Г.. Назначена е и трасологична експертиза на автомобила, според заключението
на която няма заличени или подправени идентификационни номера на рамата, или на
двигателя му /л. 119, том 1/. Същият автомобил е установено, че е предмет на
кражба от гр. Сливен, за което в РУП-Сливен се води досъдебно наказателно
производство. По молба на наблюдаващия делото прокурор от РП-Сливен и с
разрешение на наблюдаващия настоящото производство прокурор автомобилът е
върнат на собственика му - св. П.Г.Д.-Г. /л. 40, л. 66, том 2/, след като са
извършени всички необходими процесуално-следствени действия, свързани с него.
От делото са изпратени и заверени копия от разпитите на обв. К.Г. и копия от
документи, касаещи автомобила, за нуждите на разследването, водено от РУП -
Сливен. Регистрационните табели са иззети и приложени по делото, тъй като е
установено, че същите са истински, но са издадени за друг автомобил, също Форд
Фиеста, сива на цвят, но с други идентификационни номера на рамата и на
двигателя.
Установени
и разпитани са всички ползватели на автомобила, чиито регистрационни табели са
били монтирани на установения в гр. Бургас във владението на обв. К.Г. „Форд
Фиеста". Св. Ц. Х. В. от гр. София, на чието име е талона, както и неговия
син -св. М. Х. са заявили, че „неофициално" са продали колата в края на
201 Ог-началото на 2011г на А. Н., като му дали и малкия талон с договорката
при изплащане на цялата цена да му дадат и големия талон, но до ден днешен това
не се е случило. И двамата свидетели са заявили, че са предали автомобила на Н.
с регистрационни табели поставени на нужното място по изисквания от закона
начин, като за нуждите на разследването са предали копия на големия талон и на
договора за покупко-продажба от предходния собственик, както и копие от визитна
картичка на А. Н. /л.83, том 1/. Св. А. Н. е разпитан по делегация. Същият е
заявил, че действително и по описания начин е закупил автомобила от М. и баща
му Ц., но преди да успее да плати цялата цена бил задържан за 8 месеца в
ареста. През това време автомобилът бил откраднат от улицата, на която бил
паркиран, но Н. не можал да съобщи за това в полицията, тъй като в автомобила
били и документите на автомобила, и договора, и имената и телефона на продавача
/л. 45, том 21
Що
се отнася до данните за извършено престъпление по чл. 345 от НК, след проведено
пълно, всестранно и обективно разследване, при анализа и оценката на
доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, считам, че по отношение на К.Д.Г.
не може да се направи единствено възможния и безпротиворечив правен извод, че
извършеното от него деяние - ползването на автомобила с регистрационни табели,
издадени за друго МПС, осъществява всички признаци на състава на престъплението
по чл. 345 от НК.
От обективна страна,
изпълнителното деяние, изразяващо се в служене с контролни знаци, би могло да бъде реализирано
от субекта на престъплението само посредством действия по управлението на това
МПС и то придвижвайки се с него по републиканската пътна мрежа. В настоящия
случай автомобилът, на който са били поставени регистрационните табели,
издадени за друго МПС, е установен на улицата, в покой, в заключено положение и
никой не го е управлявал, съответно никой не си е служил със тези контролни
знаци. В разпита си св. П. /л. 71, том 1/ е заявил, че е виждал К. да управлява
Форд Фиеста сива на цвят, но не е цитирал с какви номера. Още повече, същият
автомобил, със същите регистрационни табели и цвят и управляван от обв. К.Г. е
бил обект на полицейска проверка един месец преди това, като е спрян по повод
провеждана специализирана полицейска операция, и при извършената полицейска
проверка не е установено несъответствие в номерата на автомобила и
регистрационните табели по талон /л. 72, 73 от том 1/. По ключовете, намерени у
К.Г., с които е отключен автомобила от служителите на МВР, би могло да се
предположи, че именно той е управлявал и съответно си е служил с
регистрационните табели, но обвинението не може да почива на предположения.
От субективна страна, за да е
налице състав на престъплението по чл. 345 от НК, е необходимо деянието да е
умишлено. В настоящия случай не е установен човека, от когото обв. Г. е взел
автомобила, но от документите, с които разполага Г., както и от неговите
обяснения, е видно, че на практика не е налице дори неформална продажба на
автомобила, тъй като Г. е платил част от цената, за да получи малкия контролен талон
и е останал в задължение да заплати останалата част от цената, за да получи
големия талон и да прехвърли собствеността на автомобила на свое име, като това
е свързано и с издаване на съответните нови документи. Това, което е видно за
всеки обикновен купувач на автомобил, са неговите регистрационни табели, които
в случая са съответствали на тези в талона. Останалите номера са обект на
проверка при прехвърлянето на автомобила от службите на КАТ. Обикновен купувач,
непритежаващ специални знания не е длъжен да знае къде се намират номерата на
рамата и на двигателя и да може да провери дали те съответстват на тези в
талона, а и в случая, при положение, че сделката по покупко-продажбата не е
финализирана, това не е и необходимо. Оттук е и извода, че е напълно възможно Г.
да не е знаел и да не е предполагал, че тези регистрационни табели, с които му
е предадена колата са издадени за друго МПС.
При извършения обиск у обв. К.Г.
е намерено 1 брой полиетиленово топче, съдържащо зелена суха тревна маса. При
извършената физико-химична експертиза е установено, че това е коноп /канабис,
марихуана/, със съдържание на активно вещество тетрахидроканабинол - 6,50% и с
нетно тегло на растителната маса 0,203 грама, на стойност 1,22 лева, определена
съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството. За намерената у него
марихуана обв. Г. е обяснил, че е за лична употреба и я е закупил от непознато
за него лице, от което друг път не е купувал. В случая, деянието макар формално
да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление по чл. 354а, ал.
5 от НК, поради своята малозначителност, разкрива по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с обикновени случаи на престъпление от същия вид. Поради
несъставомерност на деянието, обусловена от горните факти, обв. Г. не е
подведен под наказателна отговорност за това деяние.
Изложената фактическа
обстановка се подкрепя от целия събран по делото доказателствен материал
разгледан поотделно и в съвкупност, включително и от резултатите от използвания
в хода на проверката оперативен способ за събиране на доказателства - СРС.
Видно от свидетелството за съдимост на К.Д.Г. /л. 12, том 1/, същият е
неосъждан.
Изложената и установена по
безспорен начин в хода на разследването фактическа обстановка, сочи на
осъществен от обвиняемия К.Д.Г., от обективна и субективна страна, състав на
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20,
ал. 4 от НК, а именно - За времето от 16,00 часа на 10.02.2012г. до 05,10 часа
на 11.02.2012г., в гр. Бургас, на ул. "Оборище" № 60, в съучастие -
като помагач, чрез умишлено улесняване извършването на престъплението, като
предварително наел гараж, в който да бъде укрит автомобила след извършване на
кражбата от В.П.Г., ЕГН: ********** -действащ като извършител, отнел чужда
движима вещ - л.а. марка «***» модел «***», с per. №
***** на стойност 9000 / девет хиляди
/ лева от владението на Я.А.П., ЕГН-**********, без негово съгласие с намерение
противозаконно да го присвои, като кражбата е извършена чрез повреждане на
преграда, здраво направена за защита на имот - счупване на патрона на предна
лява врата, и за извършването на кражбата са използвани технически средства -
електронно устройство за преодоляване на заводската аларма на автомобили от VAG-групата
и отвертка - за отключване и запалване на автомобила
Деянието е било извършено при форма на вината
"пряк умисъл" по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК.
Видно от свидетелството за
съдимост на В.П.Г. /л. 21,22, том 1/, същият е осъждан, но не е извършил
настоящото престъпление в условията на повторност, или опасен рецидив.
Изложената и установена по безспорен
начин в хода на разследването фактическа обстановка, сочи на осъществен от
обвиняемия В.П.Г., от обективна и субективна страна, състав на престъпление по
чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, а именно
- За времето от 16,00 часа на 10.02.2012г. до 05,10 часа на 11.02.2012г., в гр.
Бургас, на ул. "Оборище" № 60, в съучастие - като извършител, с К.Д.Г.,
ЕГН: ********** - действащ като помагач /умишлено улеснил извършването на
престъплението, като предварително наел гараж, в който да бъде укрит автомобила
след извършване на кражбата/, отнел чужда движима вещ - л.а. марка «***» модел
«***», с рег.№ ****** на стойност 9000 / девет хиляди / лева от владението на Я.А.П.,
ЕГН-**********, без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои,
като кражбата е извършена чрез повреждане на преграда, здраво направена за
защита на имот - счупване на патрона на предна лява врата, и за извършването на
кражбата са използвани технически средства - електронно устройство за
преодоляване на заводската аларма на автомобили от VAG-групата
и отвертка - за отключване и запалване на автомобила.
Деянието е било извършено при форма на вината
"пряк умисъл" по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК.
Разпитани в качеството на
обвиняеми, в присъствието на защитниците им адв. Д. - за обв. Г. и адв. Р. - за
обв. Г., двамата обвиняеми са дали обяснения, между които има съществени
противоречия. Поради тази причина е проведена очна ставка между двамата, в хода
на която противоречията не са изяснени. Обвиняемият Г. ^ признал, че е отнел
автомобила по описания начин, но не е признал съучастието на обв. Г. в
извършеното престъпление. Тоест, не се е съгласил с правната квалификация на деянието
така, както е представена от държавното обвинението, което е процесуална пречка
за сключване на споразумение, каквото желание и предложение нееднократно са
заявявани и отправяни до БРП от страна на обв. Г. и неговия защитник адв. Р. от
БАК. Обв. Г. през цялото време на досъдебното производство е поддържал своя
защитна теза, че нищо не е знаел за колата, не е бил наясно, че тя е крадена.
Обвиняемият К.Д.Г. е роден на ***г***,
с постоянен и настоящ адрес: гр. Бургас, ж.к. „Меден Рудник" № 55, вх. 4,
ет. 6, ап. 78, българин, с българско гражданство, неженен, средно образование,
неосъждан, безработен, ЕГН **********.
При реализирането на
наказателната му отговорност, като смекчаващо вината обстоятелство следва да се
отчете чистото съдебно минало на обвиняемия. Като отегчаващо вината
обстоятелство следва да се вземе предвид некритичното отношение на обвиняемия
към извършеното от него престъпление, наглото посегателство върху собствеността
на гражданите.
Възраженията на защитата на подсъдимия Г.,
че са допуснати процесуални нарушения, които обуславят съществено изменение на
обвинението му и предпоставят връщане на делото за доразследване за тяхното коригиране,
са неоснователни. Защитата се позовава, че в обвинителния акт се акцентира, че
подсъдимите са имали намерение да откраднат автомобил „Ауди”, което не се
доказа от никакви доказателства, както и че е не е доказано помагачеството на Г.,
тъй като в обвинителния акт се навеждат само твърдения за интелектуално
помагачество. Това не отговаря на данните по делото, тъй като е доказано
помагачеството на Г., който е придружавал Г. за търсене на гараж и с това
умишлено е улеснил извършването на престъплението. Това е физическо, а не интелектуално
помагачество. Касае се за конкретна помощ и следва да се изтъкне, че
помагачеството започва от търсенето на гаража и е безспорно доказано и то се
установява от безспорния факт на отвеждането на другия подсъдим с автомобила в
гаража, когато и приключва помагачеството на Г.. Умисълът на двамата е пряк -
на Г. за осъществяване на кражбата, на Г. за помощ при нейното осъществяване.
Следва
да се изтъкне, че някои корекции в хода на съдебното следствие, при което се
конкретизира как точно е съществена времево и на място конкретната престъпна
деятелност не означава, че има съществено нарушение на процесуалните правила,
свързано с промяна на фактическата обстановка. Както бе изтъкнато, касае се до
уточняване на някои детайли при осъществяване на престъпната деятелност, а не
за нова и съществено различна фактическа обстановка. Според ВКС изменение на
обстоятелствената част на обвинението е налице, когато на подсъдимия не са били
предявени по съответния процесуален ред всички обстоятелства, върху които
следва да се изгради обвинението, когато има значение за определяне на
фактическия състав на престъплението и поради непредявяването им на подсъдимите,
те не са могли да осъществят защитата си. Както изтъкнахме, това не е така.
Твърдението на защитата за нови обстоятелства са казоистични и не намират
подкрепа от данните по делото.
Следва да се изтъкне
категорично, че на Г. не може да се признае, че е осъден, че е извършил
престъпление, за което не му е повдигнато обвинение съобразено с данните по
делото. Всички фактически обстоятелства са му предявени съобразно изискванията
на НПК както на ДП, така и в съдебно заседание.
Двамата подсъдими са действали
при пряк умисъл, съзнателно са целели неправомерния резултат, който е
обективизация на действията им. Следва да се изтъкне, че данните сочат и на
предварително сговаряне по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 5 НК, но прокурорът
правилно е преценил, че те не са достатъчни за доказване на този престъпен
състав и следва да се приеме обикновено съучастие по смисъла на чл. 20 НК.
Подсъдимият Г. безспорно е
извършител по смисъла на чл. 20, ал. 2 НК, тъй като той е осъществил
изпълнителното деяние на кражбата. Не може да се приеме за основателно и това
противоречи на очертаната фактическа обстановка твърдението на Г., че не е
знаел нищо за колата и не е бил наясно, че тя е крадена. Според ВКС умисълът в тези
случаи се установява не от твърденията на подсъдимия, а от неговите реални
действия, които сочат на помагачество от негова страна. Той е бил наясно с намеренията
на Г., тъй като от неговите действия се установява, че автомобилът е предмет на
кражба и той няма начин да не знае или да не предполага това.
Налице са всички елементи от обективния
и субективния състав на гореказаните членове.
Следва да се изтъкне също
така, че кражбата е извършена чрез повреждане на преграда здраво направена за
защита на имот – счупване на патрон и използване на технически средства –
електронно устройство за преодоляване на
заводската аларма на автомобила, както и отвертка, които факти са известни на
двамата подсъдими и по-специално на Г.. Двамата са познати и Г. със сигурност е
знаел, че Г. няма собствен автомобил и не управлява такъв.
Съдът наложи на подсъдимите наказания
както следва:
На подсъдимия К.Г. – 1 година
и 8 месеца „лишаване от свобода”, като на основание чл. 66 НК отлага
изтърпяването на наложеното наказание с изпитателен срок от четири години.
На В.Г. – 1 година и 2 месеца „лишаване
от свобода”, което да се изтърпи при „строг” режим в затвор.
За подсъдимия Г. съдът взе предвид,
че той е с чисто съдебно минало, макар че има данни за криминални прояви от негова
страна. Освен това той е действал като помагач и неговата деятелност е с
по-ниска степен на обществена опасност в конкретното престъпление от Г.. Затова
и съдът счита, че за него трябва да се приложат разпоредбите на чл. 66 НК, като
изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода” се отложи с изпитателен
срок от 4 години.
Подсъдимият В.Г. е осъждан и
миналите му присъди и проявената снизходителност не са го мотивирали към правомерно
поведение. Затова е необходимо той да изтърпи наказанието ефективно в затвор
като наказанието се определи при смекчаващи вината обстоятелства, предвид
неговите самопризнания, съжалението за извършеното, младата му възраст. Съдът
счита, че наказанието следва да се изтърпи ефективно, за да се въздейства
предупредително, превантивно и превъзпитателно, както спрямо подсъдимия Г.,
така и към останалите членове на обществото, склонни към подобни прояви.
Мотивиран от гореизложеното
съдът постанови присъдата.
СЪДИЯ: Петър Певтичев
Вярно с оригинала:
Секретар: Т. Т.
Използва се като най-често се
чупи патрона на контактния ключ, дава се контакт, включва се устройството в
диагностичната букса и след малко светва зелен или червен диод. При зелен диод
забраната е преодоляна, връща се контакта, и при повторно даване на контакт
вече се върти на стартер, двигателят заработва и остава да работи. Всички тези
действия са потвърдени и доказани и посредством следствен експеримент с
участието на обвиняемия Г., при който автомобилът е приведен в движение именно
по този начин - чрез използване на описаното техническо средство/л. 121, том
1/.
Повреждането на преграда, здраво направена за защита
на имот, а именно - счупването на патрона на предна лява врата е установено с
трасологическа експертиза /л. 113, том 1/.
Когато пристигнали пред гаража, в който щели да укрият
откраднатия автомобил, обв. Г. слязъл и отворил вратите на гаража, а обв. Г.
вкарал автомобила в гаража на заден ход, с предницата към улицата. Когато обв. Г.
затварял вратите на място пристигнали полицейски екипи и двамата обвиняеми били
задържани.
Св. М.Г., който е началник група „Престъпления,
свързани с МПС" към ОДМВР - Бургас, познавал обвиняемият К.Д.Г. от около 2
години като активен криминален контингент, който системно, в съучастие с
различни лица, извършва кражби на автомобили, за което периодично в МВР
постъпвала оперативна информация. Около два-три дни преди датата на деянието
св. Г. получил информация, че К.Д.Г. ***, източно от блок № 72, гаражна клетка
пета по ред, със сиви гаражни врати. В 19 часа на 10.02.2012г св. Г. и колегата
му св. И. Малинов започнали наблюдение на наетия от обв. Г. гараж. Имало и
служители на „специализираните полицейски сили", които следвало по сигнал
да задържат лицата, които влязат с автомобил в гаража. След 4,30 часа на
11.02.2012г автомобил Ауди подходил към гаража. Автомобилът бил със загасени
фарове. От предна дясна врата слязло момче, което отворило вратите. После
автомобилът направил маневра и влязъл на заден ход в гаража. Същото момче притворило
и двете врати. В този момент служителите на СПС влезли в гаража и задържали
лицата. Това били обвиняемите К.Д.Г. и В.П.Г.. При извършения обиск на лицата
служителите намерили у В.П.Г. отвертки и електронно устройство за привеждане в
движение на автомобили, а у К.Д.Г. открили ключовете за гаража, ключовете за
автомобил „Форд Фиеста", както и 1 брой полиетиленово топче, съдържащо
зелена суха тревна маса.
Автомобил „Форд Фиеста" с per. №
С1429НМ, който се използвал от обв. Г., бил установен паркиран на съседна улица
в ж.к. „Лазур", в близост до гаража, в който обвиняемите укрили
откраднатия автомобил. Автомобилът бил отключен от служителите на МВР с
ключовете, намерени у обв. Г..
На по-късен етап от разследването, на автомобил Форд
Фиеста с per. № С1429НМ е извършен оглед /л.
126, том 1/, при който са иззети вещи, притежание на обв. Г.. Назначена е и
трасологична експертиза на автомобила, според заключението на която няма
заличени или подправени идентификационни номера на рамата, или на двигателя му
/л. 119, том 1/. Същият автомобил е установено, че е предмет на кражба от гр.
Сливен, за което в РУП-Сливен се води досъдебно наказателно производство. По
молба на наблюдаващия делото прокурор от РП-Сливен и с разрешение на
наблюдаващия настоящото производство прокурор автомобилът е върнат на
собственика му - св. П.Г.Д.-Г. /л. 40, л. 66, том 2/, след като са извършени
всички необходими процесуално-следствени действия, свързани с него. От делото
са изпратени и заверени копия от разпитите на обв. К.Г. и копия от документи,
касаещи автомобила, за нуждите на разследването, водено от РУП - Сливен.
Регистрационните табели са иззети и приложени по делото, тъй като е установено,
че същите са истински, но са издадени за друг автомобил, също Форд Фиеста, сива
на цвят, но с други идентификационни номера на рамата и на двигателя.
Установени и разпитани са всички ползватели на автомобила, чиито
регистрационни табели са били монтирани на установения в гр. Бургас във
владението на обв. К.Г. „Форд Фиеста". Св. Цветан Х. Величков от гр.
София, на чието име е талона, както и неговия син -св. Мирослав Х. са заявили,
че „неофициално" са продали колата в края на 201 Ог-началото на 2011г на
Асен Николов, като му дали и малкия талон с договорката при изплащане на цялата
цена да му дадат и големия талон, но до ден днешен това не се е случило. И
двамата свидетели са заявили, че са предали автомобила на Николов с
регистрационни табели поставени на нужното място по изисквания от закона начин,
като за нуждите на разследването са предали копия на големия талон и на
договора за покупко-продажба от предходния собственик, както и копие от визитна
картичка на Асен Николов /л.83, том 1/. Св. Асен Николов е разпитан по
делегация. Същият е заявил, че действително и по описания начин е закупил
автомобила от Мирослав и баща му Цветан, но преди да успее да плати цялата цена
бил задържан за 8 месеца в ареста. През това време автомобилът бил откраднат от
улицата, на която бил паркиран, но Николов не можал да съобщи за това в
полицията, тъй като в автомобила били и документите на автомобила, и договора,
и имената и телефона на продавача /л. 45, том 21
Що се отнася до данните за извършено престъпление по чл. 345 от НК,
след проведено пълно, всестранно и обективно разследване, при анализа и
оценката на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, считам, че по
отношение на К.Д.Г. не може да се направи единствено възможния и
безпротиворечив правен извод, че извършеното от него деяние - ползването на
автомобила с регистрационни табели, издадени за друго МПС, осъществява всички
признаци на състава на престъплението по чл. 345 от НК.
От обективна страна, изпълнителното деяние, изразяващо
се в служене
с контролни знаци, би могло да бъде реализирано от субекта на
престъплението само посредством действия по управлението на това МПС и то
придвижвайки се с него по републиканската пътна мрежа. В настоящия случай
автомобилът, на който са били поставени регистрационните табели, издадени за
друго МПС, е установен на улицата, в покой, в заключено положение и никой не го
е управлявал, съответно никой не си е служил със тези контролни знаци. В
разпита си св. П. /л. 71, том 1/ е заявил, че е виждал К. да управлява Форд
Фиеста сива на цвят, но не е цитирал с какви номера. Още повече, същият
автомобил, със същите регистрационни табели и цвят и управляван от обв. К.Г. е
бил обект на полицейска проверка един месец преди това, като е спрян по повод
провеждана специализирана полицейска операция, и при извършената полицейска
проверка не е установено несъответствие в номерата на автомобила и
регистрационните табели по талон /л. 72, 73 от том 1/. По ключовете, намерени у
К.Г., с които е отключен автомобила от служителите на МВР, би могло да се
предположи, че именно той е управлявал и съответно си е служил с
регистрационните табели, но обвинението не може да почива на предположения.
От субективна страна, за да е налице състав на
престъплението по чл. 345 от НК, е необходимо деянието да е умишлено. В
настоящия случай не е установен човека, от когото обв. Г. е взел автомобила, но
от документите, с които разполага Г., както и от неговите обяснения, е видно,
че на практика не е налице дори неформална продажба на автомобила, тъй като Г.
е платил част от цената, за да получи малкия контролен талон и е останал в
задължение да заплати останалата част от цената, за да получи големия талон и
да прехвърли собствеността на автомобила на свое име, като това е свързано и с
издаване на съответните нови документи. Това, което е видно за всеки обикновен
купувач на автомобил, са неговите регистрационни табели, които в случая са
съответствали на тези в талона. Останалите номера са обект на проверка при
прехвърлянето на автомобила от службите на КАТ. Обикновен купувач, непритежаващ
специални знания не е длъжен да знае къде се намират номерата на рамата и на
двигателя и да може да провери дали те съответстват на тези в талона, а и в
случая, при положение, че сделката по покупко-продажбата не е финализирана,
това не е и необходимо. Оттук е и извода, че е напълно възможно Г. да не е
знаел и да не е предполагал, че тези регистрационни табели, с които му е
предадена колата са издадени за друго МПС.
При извършения обиск у обв. К.Г.
е намерено 1 брой полиетиленово топче, съдържащо зелена суха тревна маса. При
извършената физико-химична експертиза е установено, че това е коноп /канабис,
марихуана/, със съдържание на активно вещество тетрахидроканабинол - 6,50% и с
нетно тегло на растителната маса 0,203 грама, на стойност 1,22 лева, определена
съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството. За намерената у него
марихуана обв. Г. е обяснил, че е за лична употреба и я е закупил от непознато
за него лице, от което друг път не е купувал. В случая, деянието макар формално
да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление по чл. 354а, ал.
5 от НК, поради своята малозначителност, разкрива по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с обикновени случаи на престъпление от същия вид. Поради
несъставомерност на деянието, обусловена от горните факти, обв. Г. не е
подведен под наказателна отговорност за това деяние.
Изложената фактическа обстановка се подкрепя от целия
събран по делото доказателствен материал разгледан поотделно и в съвкупност,
включително и от резултатите от използвания в хода на проверката оперативен
способ за събиране на доказателства - СРС.
Видно от свидетелството за съдимост на К.Д.Г. /л. 12, том 1/, същият е
неосъждан.
Изложената и установена по безспорен начин в хода на
разследването фактическа обстановка, сочи на осъществен от обвиняемия К.Д.Г.,
от обективна и субективна страна, състав на престъпление по чл. 195, ал. 1, т.
3 и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 от НК, а именно - За времето от
16,00 часа на 10.02.2012г. до 05,10 часа на 11.02.2012г., в гр. Бургас, на ул.
"Оборище" № 60, в съучастие - като помагач, чрез умишлено улесняване
извършването на престъплението, като предварително наел гараж, в който да бъде
укрит автомобила след извършване на кражбата от В.П.Г., ЕГН: **********
-действащ като извършител, отнел чужда движима вещ - л.а. марка «Ауди» модел
«А6», с per. № Al 119ВК на стойност 9000 / девет
хиляди / лева от владението на Я.А.П., ЕГН-**********, без негово съгласие с
намерение противозаконно да го присвои, като кражбата е извършена чрез
повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот - счупване на
патрона на предна лява врата, и за извършването на кражбата са използвани
технически средства - електронно устройство за преодоляване на заводската
аларма на автомобили от VAG-групата и отвертка - за
отключване и запалване на автомобила
Деянието е било извършено при форма на вината
"пряк умисъл" по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК.
Видно от свидетелството за съдимост на В.П.Г. /л.
21,22, том 1/, същият е осъждан, но не е извършил настоящото престъпление в
условията на повторност, или опасен рецидив.
Изложената и установена по
безспорен начин в хода на разследването фактическа обстановка, сочи на
осъществен от обвиняемия В.П.Г., от обективна и субективна страна, състав на
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20,
ал. 2 от НК, а именно - За времето от 16,00 часа на 10.02.2012г. до 05,10 часа
на 11.02.2012г., в гр. Бургас, на ул. "Оборище" № 60, в съучастие -
като извършител, с К.Д.Г., ЕГН: ********** - действащ като помагач /умишлено
улеснил извършването на престъплението, като предварително наел гараж, в който
да бъде укрит автомобила след извършване на кражбата/, отнел чужда движима вещ
- л.а. марка «Ауди» модел «А6», с рег.№ А1119ВК на стойност 9000 / девет хиляди
/ лева от владението на Я.А.П., ЕГН-**********, без негово съгласие с намерение
противозаконно да я присвои, като кражбата е извършена чрез повреждане на
преграда, здраво направена за защита на имот - счупване на патрона на предна
лява врата, и за извършването на кражбата са използвани технически средства -
електронно устройство за преодоляване на заводската аларма на автомобили от VAG-групата
и отвертка - за отключване и запалване на автомобила.
Деянието е било извършено при форма на вината
"пряк умисъл" по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК.
Разпитани в качеството на
обвиняеми, в присъствието на защитниците им адв. Д. - за обв. Г. и адв. Р. - за
обв. Г., двамата обвиняеми са дали обяснения, между които има съществени
противоречия. Поради тази причина е проведена очна ставка между двамата, в хода
на която противоречията не са изяснени. Обвиняемият Г. ^ признал, че е отнел
автомобила по описания начин, но не е признал съучастието на обв. Г. в
извършеното престъпление. Тоест, не се е съгласил с правната квалификация на
деянието така, както е представена от държавното обвинението, което е
процесуална пречка за сключване на споразумение, каквото желание и предложение
нееднократно са заявявани и отправяни до БРП от страна на обв. Г. и неговия
защитник адв. Р. от БАК. Обв. Г. през цялото време на досъдебното производство
е поддържал своя защитна теза, че нищо не е знаел за колата, не е бил наясно,
че тя е крадена.
Обвиняемият К.Д.Г. е роден на ***г***, с постоянен и
настоящ адрес: гр. Бургас, ж.к. „Меден Рудник" № 55, вх. 4, ет. 6, ап. 78,
българин, с българско гражданство, неженен, средно образование, неосъждан,
безработен, ЕГН **********.
При реализирането на
наказателната му отговорност, като смекчаващо вината обстоятелство следва да се
отчете чистото съдебно минало на обвиняемия. Като отегчаващо вината обстоятелство
следва да се вземе предвид некритичното отношение на обвиняемия към извършеното
от него престъпление, наглото посегателство върху собствеността на гражданите.
Възраженията на
защитата на подсъдимия Г. че са допуснати процесуални нарушения които обуславят
съществено изменение на обвинението му и предпоставят връщане на делото за
доразследване за тяхното корегиране са неоснователни. Защитата се позовава че в
обвинителния акт се акцентира че подсъдимите са имали намерение да откраднат
автомобил „Ауди” които не се доказа от никакви доказателства, кактои че е не е
доказано помагачеството на Г. тъй като в обв. Акт се навеждат само твърдения за
интелектуално помагачество. Това не отговаря на данните по делото тъй като е
доказано помагачеството на Г. който е придружавал Г. за търсене на гараж и с
това умишлено е улеснил извършването на престъплението. Това е физическо, а не
интелектуално помагачество. Касее се за конкретна помощ и следва да сеи0зтъкне,
че помагачеството започва от търсенето на гаража и е безспорно доказано и то се
установява от безспорнияфакт на отвеждането на другия подсъдим с автомобила в
гаража когато и приключмва помагачеството на Г.. Умисълът на двамата е пряк -
нао Гечнев заосъществяване на кражбата , на Г. за помощ при нейното
осъществяване.
Следва да се изтъкне,
че някои корекции входа на съдебното следствие
при което се конкретизира как точно е съществена времево и на място
конкретната престъпна деятелност не означава че има съществено нарушение на процесуалните
правила свързано с промяна на фактическата обстановка. Както бе изтъкнато касае
се до уточняване на някои детайли при осъществяване на престъпната деятелност а
не за нова и съществено различна фактическа обстановка. Според ВКС изменение на
обстоятелствената част на обвинението е налице когато на подсъдимия не са били
предявени по съответния процесуален ред всички обстоятелства върху които следва
да се изгради обвинението когато има значение за определяне на фактическия състав
на престъплението и поради непредявяването им на подсъдимите те не са могли да
осъществят защитата си. Както изтъкнахме това не е така. Твърдението на
защитата за нови обстоятелства са казоистични и не намират подкрепа от данните
по делото.
Следва да се изтъкне
категорично, че на Г. не може да се признае че е осъден , че е извърши
престъпление за което не му е повдигнато обвинение съобразено с данните по
делото. Всички фактически обстоятелства са му предявени съобразно изискванията
на НПК както на ДП, така и в съдебно заседание.
Двавмата подсъдими са
действали при пряк мисъл, съзнателно са целели неправомерния резултат, който е
обективизация на действията им. Следва да се изтъкне, че данните сочат и на
предварително сговаряне по смисъла на чл. 195 ал. 1 т. 5 НК но прокурорът
правилно е прреценил, че те не са достатъчни нза доказване на този престъпен
състав и следва да се приеме обикновено съучастие по смисъла на чл. 20 НК.
Подсъдимият Г.
безспорно е извършител по смисъла на чл. 20 ал. 2 НК тъй като той е осъществил
изпълнителното деяние на кражбата. Не може да сеприеме за основателно и това противоречи на очертанатафактическа
обстановка твърдението на Г. че не е знаел нищо за колата и нее бил наясно че
тя е крадена. Според ВКС умисълът втези случаи се установява не от твърденията
на подсъдимия, а от неговите реални действия, които сочат на помагачество
отнегова страна. Той е бил наясно снамеренията на Г., тъй като отнеговите
действия се установява че автомибилът е предмет на кражба и той няманачин да не
знае или да не предполага това.
Налице са всички
елементи отобективния и субективния състав на гореказаните членове.
Следва да сеизтъкне
също така, че кражбата е извършена чрез повреждане на преграда здраво направена
за защита на имот – счупване на патрон и използване на техничцески средства –
електронно устройство за преодоляване на
заводската аларма на автомобила както и отвертка, които факти са известни на
двамата подсъдими и по-специално на Г.. Двамата са познати и Г. със сигурност е знаел, че Генчевняма
собствен автомобил и не управлява такъв.
Съдътналожи на
подсъдимите наказания както следва:
На подс. К.Г. – 1
година и 8 месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66 отлага
изтърпяването на наложеното наказание с изпитателен срок от четири години.
На В.Г.- 1г и 2
месеца лишаване от свобода което да се изтърпи при строг режим взатвор.
За подсъсидимия Г.
съсът взепедвид, че той е с чисто съдебно минало, макар че има данни за
криминални прояви отнегова страна. Освен това той е действал като помагач и
неговата деятелност е с по-ниска степен на обществена опасност в конкретното
престъпление от Г.. Затова и съдът счита, че за мнего трябва да се приложат
разпоредбите на чл. 6 НК като изпълнението на наложеното наказание лишаване от
свобода се отложи сизпитателен срок от 4години.
Подсъдимият В.Г. е
осъждан и миналите му присъди и проявената снизходителност не са го мотивирали
къмправомерно поведение. Затова е необходимо той да изтърпинаказанието ефективно
в затвор като наказанието се определи при смекчаващки вината обстоятелства
предвид неговите самопризнания , съжалението заизвършеното , младата му
възраст. Съдът счита, че наказанието следва да се изтърпи ефективно за дасе
въздейства предупредително, превантивно и превъзпитателно както спрямо
подсъдимия Г. така и къмостаналите членове на обществото склонни къмподобнси
прояви.
Мотивиран от
гореизложеното съдът постанови присъдата.
СЪДИЯ: