№ 15808
гр. София, 19.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20221110149691 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
„Био Менидж“ ЕООД е предявило иск по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.266, ал.1 ЗЗД срещу „Царевец
Енерджи“ ООД за сумата от 20090,28 лева – непогасен остатък от възнаграждение по договор
между страните № 007/07.12.2018г. с предмет биологична поддръжка и анаеробен процес за
производство на електроенергия и биогаз централа, собственост на ответното дружество, за
периода м.05.2020г., м.06.2020г., м.07.2020г., м.09.2020г., м.10.2020г. и м.11.2020г., като за
извършените услуги са съставени проформа фактура № **********/26.05.2020г. на стойност 4266
лева, проформа фактура № **********/25.06.2020г. на стойност 2622 лева, проформа фактура №
**********/28.07.2020г. на стойност 3444 лева, проформа фактура № **********/27.08.2020г. на
стойност 4395,60 лева, проформа фактура № **********/02.10.2020г. на стойност 1929,60 лева,
проформа фактура № **********/29.10.2020г. на стойност 1929,60 лева, проформа фактура №
**********/26.11.2020г. на стойност 828 лева, проформа фактура № **********/30.07.2020г. на
стойност 822 лева, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
54306/2021г. на СРС, 64 – ти състав.
Ищецът твърди (съгласно поправена искова молба – л.36 и сл. от делото), че между него в
качеството на изпълнител и ответника в качеството на възложител е сключен договор №
007/07.12.2018г. с предмет биологична поддръжка и анаеробен процес за производство на
електроенергия в биогаз централа собственост на ответното дружество. За нуждите на
производствената дейност се предоставяли специфични биопродукти и други химични
компоненти, при взаимодействието на които на изкуствено проворикани поддържани биохимични
процеси се образувал и отделял биогаз, чрез изгарянето на който се произвеждала електрическа
енергия, която се продавала на потребители чрез наличната електропреносна мрежа. Предметът на
договора включвал и седмични и ежемесечни анализи за съответните компоненти. Доколкото
процесът бил практически непрекъсваем, договорът бил сключен за срок, а не за определен вид
доставки. В процеса на изпълнение на задълженията ищецът фактурирал извършената дейност по
договора и е представял фактурите на ответника. Претендираното възнаграждение за извършените
дейности по договора съгласно представените проформа фактури останало непогасено.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва иска с
довод, че не е настъпила изискуемостта на претендираното вземане на основание чл.7, ал.1 от
сключения между страните договор, съгласно която клауза възнаграждението за извършените
1
дейности се заплаща едва след представяне на данъчна фактура от страна на изпълнителя. В случая
не били издадени данъчни фактури, а само проформа фактури.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу него и
доказателствата по делото, намира следното:
В тежест на ищеца е да докаже, че между него в качеството на изпълнител и ответника в
качеството на възложител е сключен договор № 007/07.12.2018г. с предмет биологична поддръжка
и анаеробен процес за производство на електроенергия и биогаз централа, собственост на
ответното дружество, че ищецът е изпълнил уговорените услуги през процесния период и
уговореният размер на възнаграждението на извършените услуги.
Страните не спорят, а и от събраните писмени доказателства се установява, че по силата на
сключен между страните договор № 007/07.12.2018г. по възлагане на ответника „Царевец
Енерджи“ ООД ищецът „Био Менидж“ ЕООД е приел да извърши услуга с предмет биологична
поддръжка на анаеробен процес в биогаз електроцентрала в с. Царевец, област Мездра.
Договорената цена на предложената услуга е 1500 лева без ДДС на месец (чл.7, ал.1 от договора).
Страните са постигнали съгласие, че уговорените анализи по чл.3, ал.4, 5 и 6 се заплащат
допълнително по 125 лева за всеки отделен случай – чл.7, ал.2 от договора. Уговорено е
заплащането на дейностите във връзка с изпълнение на договора да се извършва от възложителя
ежемесечно до 25 – то число на месеца, следващ текущия месец, в който се извършва услугата,
след предоставяне на данъчна фактура от страна на изпълнителя (чл.7, ал.1 от договора).
От събраните по делото доказателства се установява, че във връзка с извършени услуги по
процесния договор ищецът е издал на ответника следните проформа фактури : проформа фактура
№ **********/26.05.2020г. на стойност 4266 лева, проформа фактура № **********/25.06.2020г. на
стойност 2622 лева, проформа фактура № **********/28.07.2020г. на стойност 3444 лева, проформа
фактура № **********/27.08.2020г. на стойност 4395,60 лева, проформа фактура №
**********/02.10.2020г. на стойност 1929,60 лева, проформа фактура № **********/29.10.2020г. на
стойност 1929,60 лева, проформа фактура № **********/26.11.2020г. на стойност 828 лева,
проформа фактура № **********/30.07.2020г. на стойност 822 лева.
Със становище от 08.04.2024г. (л.98 от делото) ответникът заявява, че не оспорва извършените
от ищеца дейности при изпълнение предмета на процесния договор. При това съдът обяви като
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищецът е извършил твърдените
дейности в изпълнение на предмета на договора през процесния период.
Единственото направено от ответника възражение срещу иска се отнася до това, че
претендираното вземане не е изискуемо поради неиздаване на фактура от страна на ищеца в
качеството му на изпълнител по договора съгласно клаузата чл.7, ал.1 от договора. Издаването на
данъчна фактура е ирелевантно относно възникването и изискуемостта на вземането за уговорено
възнаграждение за доставени услуги. Основание за дължимост на уговореното възнаграждение по
договора са извършените услуги по договора, изпълнението по които е прието от ответника, за
което няма спор по делото. При това издаването на фактура не е елемент от фактическия състав на
спорното материално право, тя не е основание за плащане – в този смисъл е и решение № 1064 от
27.06.2003 г. на ВКС по гр. д. № 215/2003г.
Предвид горното съдът намира, че процесното вземане е валидно възникнало в полза на ищеца
и искът следва да се уважи в пълния предявен размер, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато искът се счита предявен (чл.422, ал.1
ГПК) до окончателното плащане.
По разноските :
Предвид изхода на делото право на разноски има само ищецът, на който за настоящото
производство следва да се присъди сумата от 401,81 лева (за държавна такса). В заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК не е било поискано присъждане на разноски,
поради което направеното едва в производството по реда на чл.422 ГПК искане за присъждане на
направените в заповедното производство разноски е преклудирано – мотиви по т.12 (л.36) от
Тълкувателно решение № 4/2013г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Така мотивиран, съдът
2
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че „Царевец Енерджи“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, ж.к. „Бенковски“, ул. „Оралица“
№ 29, дължи на „Био Менидж“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.
София, ж.к. „Дружба 1“, бл.152, ап.76, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.266, ал.1 ЗЗД сумата от
20090,28 лева – непогасен остатък от възнаграждение по договор между страните №
007/07.12.2018г. с предмет биологична поддръжка и анаеробен процес за производство на
електроенергия и биогаз централа, собственост на ответното дружество, за периода м.05.2020г.,
м.06.2020г., м.07.2020г., м.09.2020г., м.10.2020г. и м.11.2020г., като за извършените услуги са
съставени проформа фактура № **********/26.05.2020г. на стойност 4266 лева, проформа фактура
№ **********/25.06.2020г. на стойност 2622 лева, проформа фактура № **********/28.07.2020г. на
стойност 3444 лева, проформа фактура № **********/27.08.2020г. на стойност 4395,60 лева,
проформа фактура № **********/02.10.2020г. на стойност 1929,60 лева, проформа фактура №
**********/29.10.2020г. на стойност 1929,60 лева, проформа фактура № **********/26.11.2020г. на
стойност 828 лева, проформа фактура № **********/30.07.2020г. на стойност 822 лева, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 54306/2021г. на СРС, 64 –
ти състав.
ОСЪЖДА „Царевец Енерджи“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление :
гр. София, ж.к. „Бенковски“, ул. „Оралица“ № 29, да плати на „Био Менидж“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : гр. София, ж.к. „Дружба 1“, бл.152, ап.76, на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 401,81 лева – разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3