Р Е Ш Е Н И Е
№ 8
гр.Варна, 20.07.2009 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХVІІІ състав,
в публично заседание на деветнадесети
юни , през две хиляди и девета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: М.Н.
при секретаря А.Д., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 2535 по описа за
Производството по делото е във фаза по извършване на делбата.
С влязло в сила решение от *. е допусната делба между М.Н.М. ЕГН ********** и П.И.Й. ЕГН ********** при равни квоти на следните недвижими имоти:
- ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА , със
застроена площ
- МАГАЗИН № 3, находящ се на първи етаж в сградата на търговски комплекс гр.*ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху общинско дворно място, върху което е построена сградата.
В първото по делото съдебно заседание по извършване на делбата е приета за съвместно разглеждане претенцията на М.Н.М., на основание чл.286 от ГПК/отм./ за заплащане на сумата от 16 400 лв., представляваща обезщетение за 41 месеца , от които 200 лева за ползване на жилището и 200 лева за ползване на магазина- общо 400 , за периода от депозиране на исковата молба 16.12.2004 г. до дата на съдебното заседание - 28.03.2008 г.
В първото по делото съдебно заседание след допускане на делбата ответника П.И.Й. е предявила претенция, основана на чл.288,ал.3 от ГПК с която моли в неин дял да бъде поставен магазина, а на ищеца къщата,като дяловете бъдат уравнени в пари.
ПО ОТНОШЕНИЕ ПРЕКРАТЯВАНЕ НА СЪСОБСТВЕНОСТТА ВЪРХУ НЕДВИЖИМИ ИМОТ:
Досежно поделяемостта на имотите, предмет на делбата, съдът възприема заключението на вещите лица инж. Й.Б., Б.Т. и инж. М.А., от което се установява, че процесният имот двуетажна масивна жилищна сграда е реално неподеляем. Приземният етаж не е жилищен. Гаражът е функционално свързан с жилището. Жилищната сграда не може да се раздели на две самостоятелни жилища, отговарящи на изискванията на * за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Недвижимия имот – магазин е реално – неделим. В съответствие със заключението по допуснатата тройна СТЕ, възприето от съда, като обективно и компетентно изготвено и неоспорено от съделителите, съдът приема за установено, че пазарната стойност на първия имот възлиза в размер от 139 000 лв./сто тридесет и девет хиляди лева/, а на втори в размер на 56 300/ петдесет и шест хиляди и триста/ лева.
ПО ОТНОШЕНИЕ
ПРЕТЕНЦИЯТА ПО СМЕТКИ НА ИЩЦАТА , съдът установи следното : Предявена е от ищеца М.Н.М. претенция за заплащане на сумата от
16 400 лв., представляваща пазарна наемна цена, считано от датата на
подаване на исковата молба -16.12.2004 год. към момента на предявяване на
претенцията-28.03.2008год. , която с протоколно определение от 28.03.2008год. е
приета за съвместно разглеждане. Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС,
когато общата вещ се ползва лично, само от някои от съсобствениците, те дължат
обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени от деня на писменото
поискване. Основателното провеждане на претенцията, основана на разпоредбата на
чл. 31, ал. 2 от ЗС е обусловена от кумулативната установеност на материално
правни предпоставки: съсобственост между
страните по делото, възникнала на твърдяното от ищеца
основание; самостоятелно ползване на общата вещ от ответника; лишаване по този
начин на ищеца от ползите, които той би могъл да реализира, служейки си с
вещта, съобразно предназначението й, както и писмено поканване на ответника,
изхождащо от ищеца за заплащане на
обезщетение, конкретизирано по основание и размер. Тези обстоятелства
определят изхода от спорното правоотношение и следва да бъдат установени от
ищеца по пътя на главното и пълно доказване. В тежест на ответника пък е да
установи обстоятелството, че след получаване на поканата е поканил ищеца да
ползва имота, но той не се е възползвал от тази възможност. Безспорно
установено по делото е , че страните са съсобственици на процесните
имоти при квоти по ½ за всеки от тях. Ответника не е ангажирал
доказателства, оборвайки твърдението на ищеца за еднолично ползване на
имотите. Само по себе си обаче
едноличното ползване на съсобствените имоти не
поражда за този съсобственик задължение да заплаща обезщетение. Съгласно
нормата на закона /чл.31, ал.2 от ЗС/ това задължение се поражда от деня на
писменото поискване, следователно и моментът от който се дължи обезщетението е
датата на получаване на поканата от ответника. В случая по делото това е
момента на получаване на исковата молба от страната , а в конкретния случай
това е дата 14.02.2005 г. – л. 40 от делото. Писменото поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС е
равнозначно на поканата по чл. 81, ал. 2 ЗЗД и след получаването му
съсобственикът изпада в забава. Видно от
заключението на приетата и не оспорена поделото СТЕ, стойността на
обезщетението за ползване на жилищната сграда
за периода 14.02.2005 г. до 28.03.2008 г. е 9 861 / девет хиляди
осемстотин шестдесет и един лв./ лева , стойността на обезщетението за ползване
на магазина за периода 14.02.2005 г. до
28.03.2008 г. е в размер на 10 198.50 / десет хиляди сто деветдесет и осем
лв. и петдесет ст. / лева.
От тази сума ответника неоснователно се обогатява с половината, пред вид приетата от съда съсобственост между съделителите при равни квоти с оглед на което следва да я заплати на ищеца по иска за делба.За периода от дата на депозиране на исковата молба до 14.04.2005 г. претенцията на ищеца следва да бъде отхвърлена.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРЕТЕНЦИЯТА ЗА ВЪЗЛАГАНЕ, основана на чл.288,ал.3, съдът счита, че същата е процесуално допустима, но разгледа по същество е неоснователна. Тъй като имотите са реално неподеляеми и представляват такива от различен характер – жилищна сграда и магазин и няма основание за възлагане на магазин и жилищната сграда по реда на чл.288,ал.3 от ГПК, делбата следва да се извърши, чрез изнасянето му на публична продан, съгласно чл.288,ал.1 от ГПК.
Страните следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса в размер на 4% от стойността на притежаваните от тях идеални части от процесните имоти , а именно по 3 906 / три хиляди деветстотин и шест/ лева.
Ответника следва да бъде осъден да запрати държавна такса в размер на 4% от стойността на дължимия от него наем в размер на 401.19 лева.
Ищеца следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 4% от стойността на не уважената претенция по чл. 31 ал.2 от ЗС в размер на 254.81 лева
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАНОВЯВА ДА БЪДАТ ИЗНЕСЕНИ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следните недвижими имоти:
1. ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА , със
застроена площ *
състояща се от: ПЪРВИ ПРИЗЕМЕН ЕТАЖ със * и два балкона;ТАВАНСКО СКЛАДОВО ПОМЕЩЕНИЕ в подпокривното
пространство с полезна площ
2.МАГАЗИН № * находящ се на първи етаж в сградата на търговски комплекс гр.*” , в едно с 11.3145% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху общинско дворно място, върху което е построена сградата на стойност 56 300 лв./петдесет и шест хиляди и триста лв. / лева, при начална цена, определена от съдебния изпълнител, като получената при продажбата сума се разпредели между съделителите, съобразно техните квоти, а именно : 1/2 ид.части за М.Н.М. ЕГН ********** ***; 1/2 ид.част за П.И.Й. ЕГН ********** ***, на основание чл.288,ал.1 от ГПК
ОТХВЪРЛЯ искането на П.И.Й. ЕГН **********с*** за поставяне в дял на гореописаният магазин, на основание чл.288,ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА П.И.Й. ЕГН **********с*** да заплати на М.Н.М. ЕГН ********** ***, сумата от 10 029.75 / десет хиляди двадесет и девет лв. и седемдесет и пет ст. / лева представляваща пазарна наемна цена на процесните недвижими имоти , считано от датата на получаване на писмена покана – 14.02.2005 г. до момента на предявяване на претенцията - 28.03.2008 г. на основание чл.31,ал.2 от ЗС
ОТХВЪРЛЯ искането М.Н.М. ЕГН ********** ***, за осъждане на П.И.Й. ЕГН **********с***, за заплащане на сумата от 6 370.25 лева представляваща пазарна наемна цена на процесните недвижими имоти , считано от датата на завеждане на иска 16.12.2004 г. до получаване на писмена покана – 14.02.2005г.
ОСЪЖДА П.И.Й. ЕГН **********с*** да заплати в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт по сметка на ВСС държавна такса по иска за делба в размер на 3 906 / три хиляди деветстотин и шест/ лева, на основание Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА М.Н.М. ЕГН ********** *** да заплати в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт по сметка на ВСС държавна такса по иска за делба в размер на 3 906 / три хиляди деветстотин и шест/ лева, на основание Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА П.И.Й. ЕГН **********с*** да заплати в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт по сметка на ВСС държавна такса по уважения иск с правно основание чл. 31 ал.2 от ЗС в размер на 401.19/ четиристотин и един лв. и деветнадесет ст. / лева. на основание Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА М.Н.М. ЕГН ********** *** да заплати в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт по сметка на ВСС държавна такса по отхвърлената претенция по чл. 31 ал.2 ат ЗС в размер на 254.81 / двеста петдесет и четири лв. и осемдесет и една ст. / лева на основание Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд, в 14 –дневен срок от получаване на съобщението от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: