РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2085
гр. Пловдив, 17.11.2022 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХVI касационен състав, в открито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ДИЧЕВА
ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря КОСТАДИНКА РАНГЕЛОВА и
с участието на прокурора БОРИС МИХОВ, като разгледа докладваното от
Председателя КАНД № 1900 по описа на
съда за 2022г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на
ТД на НАП – гр. Пловдив, чрез юр. Бойкова, против Решение № 1050 от 26.05.2022г.,
постановено по АНД № 1841 от 2022г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІІ
н.с., с което е отменено наказателно постановление (НП) № 51050-S005740 от 08.07.2011г.,
издадено от заместник териториален директор на ТД на НАП – гр. Пловдив, с което
на „ВИНАРСКА ИЗБА БРЕЗОВО - БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Брезово, ул. „Зелениковско шосе“ № 1, представлявано от С. А., е
наложена имуществена санкция в размер на 4 000лв. за нарушение на чл. 40, ал.1
т. 1, б „в“, във вр. с чл. 104, ал. 1 от ЗЗО.
Касаторът сочи, че Районен съд –
Пловдив е постановил недопустимо решение, доколкото жалбата е просрочена,
неправилно е тълкувал и приложил закона по отношение на погасителната давност.
Иска се неговата отмяна и потвърждаване на наказателното постановление като
правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на разноски в
производството пред двете инстанции и се прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ответника в случай, че се претендира такова над
законоустановения минимум.
Ответникът по делото – „ВИНАРСКА
ИЗБА БРЕЗОВО – БЪЛГАРИЯ“ АД, не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна
прокуратура Пловдив изразява становище за основателност на жалбата, като счита
съдебното решение за неправилно и незаконосъобразно.
Административен съд - Пловдив, като
извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт и прецени изложените
пред касационната инстанция доводи, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството пред РС – Пловдив се
развило по жалба на „ВИНАРСКА ИЗБА БРЕЗОВО – БЪЛГАРИЯ“ АД против издадено от
заместник териториален директор на ТД на НАП – гр. Пловдив НП № 51050-S005740/08.07.2011г.,
с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 4 000лв.
за нарушение на чл. 40, ал.1 т. 1, б „в“, във вр. с чл. 104, ал. 1 от ЗЗО,
поради неспазване от страна на дружеството на срока (до 31.03.2010г.) за
внасяне по сметка на ТД на НАП – гр. Пловдив на дължими вноски за здравно
осигуряване за периода 01.02.2010г. - 31.03.2010г.
Нарушението е установено при
извършена от страна на контролните органи проверка относно спазване на
данъчното и осигурителното законодателство. Въз основа на събраните в рамките
на проверката доказателства е констатирано, че за месец 02.2010г. възнагражденията
на всички работещи по трудови правоотношения (общо 32 лица) в предприятието на
ответника са начислени на 29.03.2010г., но не са изплатени и дължимите
здравноосигурителни съгласно ЗОО. Прието е за установено, че същите не са
внесени от страна на ответното дружество, в качеството му на осигурител, до
края на месеца, следващ месеца през който е положен трудът т.е. до 31.03.2010г.
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 1, б. “в“ от ЗЗО (в приложима
редакция към 12.10.2010г.), осигурителните вноски за здравно осигуряване се
внасят едновременно с вноските за държавното обществено осигуряване. Прието е
за установено, че размерът на дължимите вноски за ЗО за месец 02.2010г. е 1 122,38лв.
За извършеното административно нарушение на „ВИНАРСКА ИЗБА БРЕЗОВО – БЪЛГАРИЯ“
АД е съставен АУАН № S 005740 от
11.01.2011г.
Районният съд е приел, че е сезиран
с допустима жалба, като е изложил подробни мотиви за нейната срочност. Приложил
е правилно закона, като е отменил процесното НП, предвид изтеклата абсолютна
давност за вмененото на ответника административно нарушение, съгласно разпоредбата
на чл. 81, ал. 3 от Наказателния кодекс, субсидиарно приложим по правилото на
чл. 11 от ЗАНН. В същия смисъл е и цитираното от решаващия състав на съда Тълкувателно
постановление № 1 от 27.02.2015г. на ВКС и ВАС.
Настоящата касационна инстанция
напълно споделя изводите на районния съд и с оглед нормата на чл. 221, ал. 2,
пр. 2 от АПК изцяло препраща към тях.
Неоснователно е възражението, че
жалбата пред РС – Пловдив е била просрочена, с оглед редовно връчване на НП.
Настоящият състав на съда приема за правилно установеното от въззивния съд, че
наказателното постановление не е било връчено на нарушителя по
законоустановения ред и подадената срещу същото жалба е подадена в законоустановения
срок.
Неоснователно е възражението на
касатора за неправилност в изводите на съда по отношение прилагане на института
на давността. При съобразяване на горепосоченото Тълкувателно постановление № 1
от 27.02.2015г. на ВКС и ВАС следва да се има предвид, че сроковете по чл. 34
от ЗАНН са давностни, както и че нормата на чл. 11 от ЗАНН препраща към
уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в
Наказателния кодекс. Правилни са и изводите, че съгласно задължителните
указания на ППВС № 10 от 28.09.1973г. по н.д. № 9/1973г. съдилищата са длъжни
да следят служебно за изтичане на давностните срокове в административно –
наказателния процес. Независимо от материалната законосъобразност на
обжалваното НП, съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 6 от ЗАНН съдът отменя НП
и прекратява административно – наказателното производство в изрично посочените
в закона случаи, включително при изтичане на давността по чл. 34 от ЗАНН.
Изтичането на абсолютната давност (през месец октомври 2014г.) се явява безусловна
пречка пред продължаващата висящност на административно наказателния процес.
Решението на РС – Пловдив е валидно,
допустимо и правилно. При постановяването му не е допуснато нарушение на
процесуалните правила. Съдебният акт е подробно мотивиран, като са обсъдени са
всички събрани по делото доказателства.
Предвид гореизложеното, настоящият
състав на съда намира касационната жалба за неоснователна, поради което не
следва да бъде уважена, а решението на районния съд следва да се остави в сила.
С оглед изхода на спора, искането за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на НАП е неоснователно и не
следва да бъде уважено.
Водим от горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1050 от 26.05.2022г., постановено по АНД № 1841 от
2022г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІІ н.с., с което е отменено
наказателно постановление (НП) № 51050-S005740 от 08.07.2011г., издадено от
заместник териториален директор на ТД на НАП – гр. Пловдив.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: