РЕШЕНИЕ
№………/……..2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Варна, ШЕСТИ
КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на осми юли две хиляди двадесет
и първа година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
МАРИЯНА
БАХЧЕВАН
При участието на секретаря ГАЛИНА
ВЛАДИМИРОВА и на прокурора АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ като разгледа докладваното от
съдия ЕВЕЛИНА ПОПОВА к.н.а.х.д. № 1240 по описа на съда за две хиляди двадесет
и първа година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
глава ХІІ АПК вр. чл. 63, ал. 1, изр. второ ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „РЕТРО
ВАРНА“ ООД против решение № 260503/15.04.2021 г. по н.а.х.д. № 4162/2020г. на
ВРС, V с-в, с което е изменено НП № 03-012020/29.01.2020
г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна като е намалена от 5 000
/пет хиляди/ лева на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева наложената на
дружеството имуществена санкция по чл. 414 ал. 3 КТ за нарушение на чл. 62 ал. 1
вр. чл. 1 ал. 2 КТ. С твърдения за допуснато от районния съд нарушение на
закона и съществено нарушение на процесуалните правила – касационни основания
по чл. 348 ал. 1 т. 1 и 2 НПК вр. чл. 63
ал. 1 изр. второ ЗАНН, се иска решението да бъде отменено от касационната
инстанция и делото да бъде върнато за ново разглеждане от въззивния съд, а в условията
на евентуалност – решението да бъде отменено и вместо него да се постанови
друго по съществото на правния спор, с което оспореното по реда на чл. 59 ЗАНН
наказателно постановление да се отмени изцяло. Претендира се и за присъждането
на сторените пред касационната инстанция съдебни разноски.
В проведеното по делото открито съдебно
заседание на 08.07.2021 г. касаторът, редовно призован, не се представлява,
като с подадена писмена молба с. д. № 9718/28.06.2021 г. пълномощникът му
адвокат Д. поддържа изцяло касационната жалба на посочените в нея основания. Ответникът
по касация – Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, чрез пълномощника си главен
юрисконсулт О.-К. изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като
претендира при оставяне на касираното решение в сила в полза на Дирекция „Инспекция
по труда“ – Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение за осъщественото
по делото процесуално представителство от юрисконсулт.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Варна също дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
След преценка на процесуалната допустимост и
основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл.
218 АПК вр. чл. 63, ал. 1 изр. второ ЗАНН, съдът намира следното:
По допустимостта на жалбата: Предявена е срещу
подлежащ на касационен контрол съдебен акт съгласно изричната разпоредба на чл.
63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, от процесуално легитимирано лице съгласно чл. 210 ал.
1 АПК и в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл.
211 ал. 1 АПК – съобщение за изготвеното въззивно решение е получено редовно от
процесуалния представител на касатора на датата 05.05.2021 г. /л. 54 от
н.а.х.д. № 4162/2020 г. на ВРС/, а касационната жалба според приложената към
нея разпечатка от електронен адрес е предявена чрез ВРС на датата 18.05.2021 г.
С нея е сезиран родово и местно компетентният съд. Кумулативното наличие на изложените
положителни процесуални предпоставки и отсъствието на отрицателни такива
обуславя извод за допустимост на касационното производство.
По основателността на касационната жалба съдът намира
следното:
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства
районният съд е приел, че с тях по безсъмнен начин е доказана обвинителната
теза на АНО за осъществен от наказаното ЮЛ в качеството на работодател състав
на административно нарушение по чл. 414 ал. 3 вр. чл. 62 ал. 1 вр. чл. 1 ал. 2 КТ. Приел е също, че в хода
на АНП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи
незаконосъобразността на НП, както и че то е издадено от компетентен орган. Същевременно
съдът се е мотивирал защо към случая е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Приемайки въз основа на това, че с наказателното постановление
законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
въззивника, съдът е изложил съображения за намаляването на наложената с него имуществена
санкция от 5 000 лв. на законоустановения минимум от 1500 лв. Съображенията за
това са, че определеният от АНО размер не съответства на тежестта на деянието, доколкото
според установеното в хода на АНП нарушението е първо по вида си за нарушителя
и от него не са настъпили имуществени или други щети за работника, дружеството
или държавата.
Решението е правилно.
С обжалваното пред районния съд наказателно постановление
е наложена имуществена санкция на „РЕТРО ВАРНА“ ООД за това, че като
работодател е допуснало до работа лицето Н. Н. В. да престира труд,
изпълнявайки трудови функции, свързани с поставяне на връхните дрехи на
клиентите на заведението на закачалки, при определено трудово възнаграждение, работно
време и работно място в стопанисван от дружеството обект – бар клуб „Ретро“ в
гр. Варна, бул. „Чаталджа“ №22, без между страните по ТПО да е бил сключен
трудов договор в изискуемата писмена форма.
Приемайки
въз основа на събраните доказателства, че е налице съставомерност на деянието
по смисъла на чл. 414 ал. 3 КТ, съдът е изменил наказателното постановление до
предвидения в санкционната разпоредба минимум на имуществената санкция от 1500
лв. като се е позовал на наличието на смекчаващи и отсъствието на отегчаващи
обстоятелства по чл. 27 ЗАНН.
В настоящия
случай, въззивният съд е провел законосъобразно съдебното следствие, съгласно
принципите от НПК /чл.13, чл.14, чл.107/, като е уважил доказателствените
искания на страните. Съдът е изслушал показанията на посочените от тях свидетели
като в мотивите на решението убедително и обстойно е изложил съображенията,
довели до формиране на фактическите и правните му изводи. Коментирал е всички
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Поради това жалбата в частта, с
която са наведени оплаквания за допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, изразени в нарушаване на чл. 13 и чл. 14 НПК и
необсъждане на релевираните пред въззивната инстанция възражения, се явява
изцяло неоснователна.
Неоснователно
е и оплакването на касатора за извършено от решаващия съд превратно тълкуване
на доказателствата. Както приложените по АНП, така и събраните във въззивното
производство доказателства, недвусмислено водят до извод, че именно посоченото
като нарушител дружество „РЕТРО ВАРНА“ ООД е имало към момента на проверката от
контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“ качеството на работодател
по отношение на завареното да полага труд лице Н. Н. В. и че работната сила е
престирана в условията на ТПО между страните, но без наличието на подписан
трудов договор. Позоваването на представения в хода на АНП договор №
2/12.12.2019 г. за извършване при необходимост на ремонтни дейности на инвентар
по никакъв начин не дерогира значението на подписаната от Велиев писмена декларация,
в която графата за наличие на сключен трудов договор е отбелязана с „да“ като работникът
сам е посочил всички съществени елементи на трудовото правоотношение:
изпълнявана длъжност, работно време, работно място и трудово възнаграждение. В идентичен
смисъл са и събраните във въззивното производство в с. з. на 02.03.2021 г.
свидетелски показания на Велиев, в които освен че е потвърдил изнесените пред
органите на Дирекция „Инспекция по труда“ факти, но е посочил изрично и че е
имал сключен трудов договор с „РЕТРО ВАРНА“ ООД, като е уточнил, че тъй като не
правел разлика между трудов и граждански договор, той е бил със съзнанието, че
има трудов договор за гардеробиер и затова изпълнявал и тази дейност наред с
договореното споразумение да е на разположение за ремонт на инвентара. В
смислово отношение тези показания кореспондират на показанията на разпитаните
съответно в с. з. на 17.11.2020 г. и в с. з. на 26.01.2021 г. свидетелки М. Д.
и К. Д., с които се установяват същите факти: че при проверката им като
служители на Дирекция „Инспекция по труда“ лицето е заварено от тях да полага
труд на гардероба в клуб „Ретро“ в гр. Варна като то собственоръчно е посочило,
че работи за „РЕТРО ВАРНА“ ООД и е уточнило какво е работното му време,
договореното му с работодателя трудово възнаграждение и почивни дни.
Обратно на твърдението в касационната жалба, правилно е прието в мотивите на обжалваното решение, че с индивидуализираното в АУАН и в НП изпълнително деяние е нарушена нормата на чл. 62 ал. 1 вр. чл. 1 ал. 2 КТ. В АУАН и в НП нарушението е индивидуализирано в достатъчна степен според изискването на чл. 42 т. 3 и 4 и чл. 57 ал. 1 т. 5 ЗАНН. Посочени са всички съществени елементи, определящи правоотношението с лицето Нехрин Неждетов Велиев като трудово: уговорено работно място, работно време, трудово възнаграждение и изпълнявана трудова функция. Правилно е позоваването на чл. 1 ал. 2 КТ, определящ отношенията при предоставяне на работната сила само като трудови правоотношения. Съобразяването на това принципно установено положение по КТ, както и разпоредбата на чл. 416 ал. 1 КТ, води до извод, че в процеса тежестта да установи факта, че става въпрос за извършването на работа по сключен между страните граждански договор, а не по трудов, се носи изцяло от жалбоподателя. Събраните в хода на АНП и във въззивното производство доказателства не сочат обаче на наличието на елементите на граждански договор, що се отнася до изпълнението на функциите на гардеробиер. Фактът, че успоредно с тези задължения лицето е било ангажирано при нужда да поправя и инвентара в заведението /вече при условията на облигационно-правна връзка/ по никакъв начин не повлиява решаващия извод за наличието на трудово правоотношение. При това положение съдът правилно е приел, че в случая са изцяло относими изискванията на чл. 62 ал. 1 вр. чл. 1 ал. 2 КТ и поради това е счел за законосъобразно издаденото за нарушаването на чл. 62 ал. 1 КТ наказателно постановление. В тази връзка не може да бъде споделено и касационното възражение за нарушение на чл. 18 ЗАНН, доколкото според касатора в описанието на нарушението АНО е описал две отделни изпълнителни деяния: по чл. 62 ал. 1 и чл. 61 ал. 1 КТ, а е наложил само едно наказание по чл. 414 ал. 3 КТ. От съдържанието на АУАН и НП се установява, че визираното в НП нарушение е едно - това по чл. 62 ал.1 КТ, предвид установената липса на сключен между страните по ТПО трудов договор в писмена форма, като в подкрепа на разбирането за наличието на ТПО е посочената в НП разпоредбата на чл. 1 ал. 2 КТ, според която отношенията по предоставяне на работната сила се уреждат само като трудови. При тази нормативна уредба еднозначно и императивно е задължението на всеки работодател, каквото качеството в случая касаторът несъмнено притежава, да допуска да престират работна сила само лица, с които е сключил писмен трудов договор, което в случая не е изпълнено.
Неотносимо към факта на нарушението е съдържащото се в касационната жалба оплакване, че съдът неправилно е приел, че мястото, където се е намирал Велиев, е стопанисвано от касатора, като в тази връзка е игнорирал представения договор за наем. Отношенията между наемодателя и наемателя по повод наетия обект са ирелевантни за законосъобразността на наказателното постановление. От съществено значение е единствено фактът, че Велиев е заварен да престира труд на това място в полза на „Ретро Варна“ ООД, като естеството на трудовите му задължения е да поставя в гардероба връхните дрехи на клиентите на стопанисвания от дружеството бар клуб „Ретро“. Доколко наемните отношения по повод ползването на площта, обособена в гардероб, са уредени между страните по наемния договор, е въпрос, напълно ирелевантен за изхода на настоящия правен спор.
Неправилно в касационната жалба касаторът обвързва факта на неизвършването на допълнително разследване на спорните обстоятелства от АНО с твърдение за незаконосъобразността на наказателното постановление, сочейки че неизпълнението на чл. 52 ал. 4 ЗАНН представлява съществено процесуално нарушение. Този довод е бил релевиран и във въззивното производство и по него е налице законосъобразно произнасяне от районния съд, което настоящата инстанция споделя. В допълнение следва да се посочи, че липсва нормативно задължение за АНО да мотивира по по-специален начин НП, като от съществено значение е фактът неговото съдържание да отговаря на всички императивно изискуеми реквизити по чл.57 ЗАНН, което в случая е налице. Последните не предвиждат излагането на нарочни мотиви по постъпилите по реда на чл. 44 ЗАНН писмени възражения. Следователно възведено с касационната жалба оплакване за допуснато в този смисъл съществено процесуално нарушение, не може да бъде обсъждано като такова, защото по никакъв начин не е засегнало правото му на защита. То е упражнено в пълен обем, включително и посредством настоящия инстанционен съдебен контрол.
В целостта си изложеното обуславя извод за
неоснователност на касационната жалба, поради което оспореното с нея решение
следва да се остави в сила.
Предвид крайния изход на спора, е основателно изрично заявеното
в съдебно заседание на 08.07.2021 г. искане на процесуалния представител на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна за присъждане на разноски, на основание
чл. 63 ал. 5 ЗАНН във връзка с чл. 37 ЗПП. Като съобрази, че делото не се
отличава с висока степен на фактическа и правна сложност и е приключило след
провеждане само на едно открито съдебно заседание, съдът намира, че на
ответната по касация страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение в минимално предвидения в чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ размер от 80 /осемдесет/ лева за осъщественото по делото
процесуално представителство от юрисконсулт.
Воден от изложеното и на основание чл. 221 ал. 2,
изречение първо, предложение първо АПК, във връзка с чл. 63 ал. 1 изречение
второ ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260503/15.04.2021 г. по н.а.х.д.
№ 4162/2020г. на Районен съд - Варна, V с-в.
ОСЪЖДА „РЕТРО
ВАРНА“ ООД, ЕИК *********, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/
лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/