№ 365
гр. София, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стилияна Григорова
при участието на секретаря М. Т. Методиева
като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело №
20211100110745 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба на И. Д. И. срещу С. Б. Ч. и „Т.Б.“
ЕООД за установяване правото му на собственост върху имот с
идентификатор 68134.206.130.1.86, подробно описан в исковата молба.
Ищецът твърди, че правото на собственост придобил по договор за
дарение от родителите си през 1988 г. От тогава до датата на подаването на
исковата молба ищецът никога не бил губил владението върху имота. До 2005
г. той живял в апартамента заедно с родителите и съпругата си, след което
заминали за САЩ и в имота останала да живее майката на ищеца. От юни
2010 г. апартаментът се стопанисвал от сестрата на И. – М. З..
На 25.07.2019 г. С. Ч. и „Т.Б.“ ЕООД сключили договор за прехвърляне
правото на собственост върху процесния имот чрез покупко-продажба. Ч. се
легитимирал с договор за покупко-продажба от 1995 г., по който И. И. като
продавач бил представляван от мним представител. Тази сделка била
недействителна и ищецът отказал да я потвърди. Поради това и Ч. не
придобил право на собственост върху имота.
При условията на евентуалност твърди придобИ.е на имота по давност,
като ищецът упражнявал фактическа власт върху апартамента, лично и чрез
другиго, в продължение на 26 години.
1
Моли правото му на собственост да бъде установено по отношение на
ответниците на сочените в условията на евентуалност основания.
Ответникът С. Б. Ч. е подал отговор, в който заявява, че е придобил
правото на собственост върху процесния апартамент по договор за покупко-
продажба, оформен с нотариален акт № 183/1995 г. Договорът бил сключен
със знанието и съгласието на ищеца, който показал имота на Ч. и водил с него
преговори за продажба на апартамента. Ищецът не предявявал иск за
прогласяване недействителността на упълномощителната сделка, като такъв
иск можел да предяви в тригодишен срок. Поради това погасен по давност
бил и искът за прогласяване недействителността на договора за покупко-
продажба.
Оспорва представеното с исковата молба копие на пълномощно, тъй
като нотариалната заверка на гърба не доказвала, че се отнася именно за него.
Възразява по приемане на съдебно-почерковите експертизи, тъй като били
изготвени по друго дело. Представеното решение по гр.д. № 24102/2006 г. по
описа на СРС било обезсилено с влязло в сила решение на СГС.
Възразява и че имотът е придобит от ищеца на основание давностно
владение. Бащата на И. имал запазено право на ползване върху имота, което
изключвало упражняването на фактическа власт върху него от настоящия
ищец. Това право се погасило през 2005 г. с настъпване на смъртта на Д. И..
И. И. отлагал предаването на владението върху имота на Ч., поради
което през 2002 г. ответникът предявил иск срещу Д. И. за заплащане на
обезщетение за ползването на апартамента, по който било образувано гр.д. №
14240/2002 г. по описа на СРС, 28 състав.
През януари 2003 г. С. Ч. предявил срещу Д. И. иск по чл. 108 от ЗС.
При съвкупна преценка на фактите се налагал извод, че ищецът изчакал
унищожаването на оригинала на пълномощното. Копието, което И.
представял, вероятно се различавало от оригинала.
Ответникът „Т.Б.“ ЕООД е подал отговор, в който оспорва предявения
от ищеца иск. Заявява, че имотът придобил от собственика, като при
сключване на договора не се установило върху имота да има вписани искови
молби, с изключение на исковата молба, вписана от самия продавач. Върху
апартамента имало запазено право на ползване на трето лице, което обаче
2
било починало.
Имотът дружеството придобило с инвестиционна цел. Първоначално
била поръчана и монтирана метална врата, ключ от която бил оставен при
управителя на етажната собственост с цел планирана смяна на водопроводни
тръби, радиатори и други инсталации.
След монтажа се появило трето лице, което заявило, че е наемател.
Пред него ответникът заявил правата си. Оспорва заявено от ищеца владение
върху имота.
„Т.И Б.“ ЕООД предявява насрещен иск срещу И. Д. И. за установяване
правото му на собственост върху процесния апартамент и осъждането му да
предаде владението върху имота. Заявява, че е собственик на имота на
основание договор за покупко-продажба, сключен с действителния
собственик. Позовава се и упражнявана върху процесния имот фактическа
власт, установена през 2019 г., като присъединява владението на праводателя
си С. Ч. преди придобИ.е на имота.
В подадения от И. И. отговор се оспорва потвърждаването на
сключения от негово име договор за покупко-продажба от 1995 г. Купувачът
„Т.И Б.“ ЕООД не бил добросъвестен приобретател, нито установил
фактическа власт върху имота. Прекъсването на електрозахранването не
представлявало действие по прекъсване на давността. Не доказвали това
обстоятелство и представените от ищеца „Т.И Б.“ ЕООД частни документи –
фактура, договор и приемо-предавателен протокол. Отделно от това, ищецът
признавал липсата на установена фактическа власт, предявявайки
ревандикационен, а не установителен иск за собственост.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа страна:
С договор за дарение на недвижим имот от 08.12.1988 г. М.Н. И.а и
съпругът й Д. И.ов И. са прехвърлили на сина си И. Д. И. правото на
собственост върху собствения си недвижим имот, придобит по време на
брака, представляващ апартамент № 86, находящ се в гр. София, ж.к.
*******, застроен на 88.02 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и
други сервизни помещения, с принадлежащото мазе № 16 и с 1.160% от
общите части на сградата и с право на строеж върху държавна земя, като
дарителят Д. И.ов И. си е запазил правото на ползване върху северната стая от
3
апартамента, докато е жив. Договорът за дарение е оформен с нотариален акт
№ 73, том ХХХIV, дело № 5623/88 г. на I нотариус при Коларовски РС.
По делото е прието пълномощно с нотариална заверка на подписа на И.
Д. И. под № 10831/06.07.1994 г., с което И. упълномощава С. Б. Б. да продаде
или ипотекира собствения му недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к.
„Борово“, („Красно село“), ул. „Н. скала“, бл. *******, със застроена площ от
88.02 кв.м., правото си на собственост, удостоверено с нотариален акт № 73,
том ХХХIV, дело № 5623/88 г., на фирма, банка или лица, на които намери за
добре и по цена и условия, каквито договори, както и да го представлява,
подписва и ангажира навсякъде във връзка с упражняване на дадените с
пълномощното права.
С нотариален акт № 183, том LXXIII, дело № 14596/09.08.1995 г. е
оформен договор за продажба на недвижим имот, по силата на който И. Д. И.,
чрез пълномощника си С. С.ов Б., продава на С. Б. Ч. собствения си недвижим
имот – апартамент № 86, заедно със запазеното право на ползване върху
северната стая на Д. И.ов И., за сумата от 111 688 лева, която пълномощникът
е заявил, че е получил напълно и в брой от купувача С. Б. Ч..
През 2006 г. е било образувано в СРС гр.д. № 24102/2006 г. по
предявени от И. Д. И. срещу С. Б. Ч. обективно съединени искове за
обявяване нищожността на договор за продажба на недвижим имот, съгласно
нотариален акт от 09.08.1995 г. и за признаване на ищеца за собственик на
апартамент № 86.
В хода на производството пред СРС са изслушани и приети заключения
на една единична и три тройни съдебно-графически експертизи за
установяване автентичността на подписа на И. Д. И. под пълномощно №
10831/06.07.1994 г. и под декларация за гражданство, жителство, гражданско,
семейно и имотно съС.ие от 11.05.1995 г. Обектите на изследване, както и
сравнителния материал не са били в оригинал, а в ксероксен вариант. Всяко
от вещите лица, с изключение на Ю.С.М., подписал заключенията на
тройните съдебно-графически експертизи с особено мнение, приложено към
молба на ответника С. Ч. от 08.11.2022 г., е дало заключение, че подписите
под пълномощното и под декларацията не са изпълнени от И. И..
С решение № 207960/05.09.2017 г. по гр.д. № 24102/2006 г. съдът е
уважил предявените от И. И. срещу С. Ч. искове, като е обявил за нищожен
4
договора от 09.08.1995 г. и е признал ищеца за собственик на процесния
апартамент № 86.
Срещу така постановеното решение С. Ч. е подал въззивна жалба. По
образуваното в.гр.д. № 16388/2017 г. е постановено решение на 22.05.2019 г.,
с което решението на СРС е обезсилено, поради неизпълнение на указанията
за вписване на исковата молба.
През 2002 г. С. Б. Ч. е предявил срещу Д. И.ов И. ревандикационен иск
за предаване на владението върху частта от имота, върху която ответникът
няма запазено право на ползване. Данни за изхода на спора по това дело
липсват.
Исковата молба е вписана в Служба по вписванията на 17.01.2003 г.,
видно от извършена на 16.07.2019 г. справка, представена от ответника в
настоящото производство „Т.Б.“ ЕООД.
Отделно, през 2002 г. С. Ч. е предявил срещу Д. И.ов И. иск за осъждане
на ответника да му заплати обезщетение за ползване на 72 кв.м. от апартамент
№ 86 – извън северната стая с площ от 16 кв.м., върху която И. имал запазено
право на ползване. С решение от 15.10.2003 г. съставът на СРС е отхвърлил
иска по чл. 59 от ЗЗД, тъй като се установило, че не Д. И., а синът му И. И.
ползва процесните 72 кв.м. от апартамент № 86.
Съгласно издаден препис-извлечение от акт за смърт № 1043/08.09.2005
г., Д. И.ов И., баща на ищеца, е починал на 07.09.2005 г.
На 25.07.2019 г. между С. Б. И. и „Т.Б.“ ЕООД е сключен договор за
покупко-продажба на апартамент № 86 за сумата от 101 703.16 лева,
представляваща левовата равностойност на 52 000 евро, платима до
10.08.2019 г. по банкова сметка на продавача. С. Ч. се е задължил да предаде
владението върху продаваемия имот на купувача с двустранно подписан
приемо-предавателен протокол след заплащане на пълния размер на
продажната цена, удостоверено със съответните платежни документи.
В деня на сключване на договора за покупко-продажба, за който е
съставен нотариален акт № 48, том IX, рег. № 20916, дело № 1368/25.07.2019
г. на нотариус рег. № 039 на НК, „Т.Б.“ ЕООД е превел по сметка на С. Б. Ч.
сумата от 50 000 лева, представляваща частично плащане по покупка на
апартамент № 86, а на 09.08.2019 г. – сумата от 51 703.16 лева.
5
На 07.11.2019 г. на „К.И С.“ ЕООД е поръчана изработка на метална
врата за сумата от 570 лева.
Приета е по делото фактура № **********/11.11.2019 г., според която
„Т.И Б.“ ЕООД е заплатил на „К.И С.“ ЕООД сумата от 570 лева за изработка
и монтаж на метална врата.
На 11.11.2019 г. 2 броя ключове от металната врата на апартамент № 86
са предадени от пълномощник на „Т.Б.“ ЕООД на домоуправителя К.М..
С постановление от 25.02.2003 г. на прокурор при СРП е отказано
започването на полицейско производство по подадена от М.Н. И.а срещу
П.Р..Б. молба за извършено престъпление от общ характер.
На 01.11.2019 г. И. Д. И. е подал жалба до началника на 06 РУ-СДВР
във връзка с преустановено електрозахранване на жилището. В нея подробно
са изложени обстоятелства във връзка с претенции спрямо имота от 2007 г.,
когато е предприет въвод във владение на имота спрямо баща му Д. И.,
развитие на производството по гр.д. № 24102/2006 г. по описа на СРС и
обезпокояване на наемателя, с който И. И. е имал сключен договор за наем.
Молба е подадена и до „ЧЕЗ Разпределение България“ АД. Видно от отговор
на електроразпределителното дружество, електрозахранването е било
възстановено на 18.11.2019 г.
Във връзка с релевираното при условията на евентуалност основание за
право на собственост върху процесния имот – придобивна давност, са
събрани гласни доказателства, чрез разпит на доведени от страните
свидетели.
Свидетелят С. Б. заявява, че познава И. от 1994 – 1995 г., чрез тяхна
обща позната, която ги свързала във връзка с продажба на жилище,
собственост на ищеца. Тогава Б. се занимавал с недвижими имоти. С. Ч. бил
приятел на свидетеля и през 90-те години живеел в Швейцария. Интересувал
се от покупка на имот. Б. помни, че върху стая от жилището имало запазено
право на ползване на бащата на И. И.. Ищецът обещал скоро да освободи
жилището, като премести баща си другаде. Това устройвало и С. Ч., който
идвал рядко в България. Впоследствие И. И. започнал да се крие и да не
отговаря на телефонни обаждания. Свидетелят знае за водени дело във връзка
с апартамента. Викали го за обяснения в 06 РУ. Питали го и за
пълномощното. Проблемите между С. Ч. и И. И. започнали скоро след
6
покупката. И. И. бил наясно, че след като продава жилището, би следвало да
го освободи. В апартамента живеел бащата на И. И., който бил инвалид.
Свидетелят не знае през времето от 90-те години на ХХ век до момента кой е
владял апартамента, но не му е известно С. Ч. да е живял в него. Опитите на
Ч. да влезе в апартамента се изразявали в търсене на И. през 90-те години,
когато Б. го придружавал, защото се чувствал отговорен за случилото се.
Свидетелят В.Д. бил пълномощник на С. за продажба на апартамент в
района на кв. „Борово“ и кв. „Красно село“, тъй като Ч. бил доста зает и често
пътувал в чужбина. Купувач била фирма „Т.“. Д. не бил ангажиран с водене
на купувача на огледи и предаване на ключове от апартамента след
продажбата, а се явил единствено като пълномощник по сделката. Не знае
дали управителят на фирмата е оглеждал апартамента. Д. ходил в апартамента
по-късно, когато от „Т.“ му се обадили, че монтират врата и не могат да се
свържат със С.. Когато Д. отишъл, видял монтирана външна кафява метална
врата. Вътрешна врата не видял. Свидетелят присъствал като представител на
С., но не помни да му се е обаждал. После дошли полицаи.
Не знае кой е живял в апартамента, нито дали вратата е още на входа на
жилището и дали представители на фирма „Т.“ са влезли в имота.
Свидетелят Г.Г., първи братовчед на И. И., знае за притежавания от
ищеца апартамент в гр. София, кв. „Борово“, придобит през 1972 г. В имота
живеели членовете от семейството на И. – баба му, баща му, майка му, сестра
му и той. През 2005 г. И. заминал за САЩ и в жилището останали да живеят
майка му и сестра му. През този период свидетелят ходил по два до три пъти
седмично в апартамента при тях и заявява, че други лица в апартамента не са
живели. Известно време имало друг обитател. Около 2016 г. сестрата на И.
починала и в жилището имало човек, който се грижил за имота. И. дал
жилището под наем, който и досега го обитавал. Друг човек в апартамента не
бил живял.
Свидетелят знае за проблемите, които И. имал с процесния апартамент
през 90-те години. Взимали сравнителен анализ от подписа на ищеца и
правили експертиза на почерка му. И. се оплаквал, че апартаментът бил
препродаден два-три пъти. Знае от ищеца и че преди няколко години
притеснявали сегашния наемател.
Г. не познава С. Ч. и не му известно лице с тези имена да е имало достъп
7
до имота.
Други доказателства от значение за спора не бяха ангажирани.
При така установените обстоятелства съдът направи следните
правни изводи:
Предявени са субективно и обективно съединени искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и чл. 108 от ЗС.
По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК:
С подадената от И. Д. И. искова молба се сочат две основания за
притежаваното от него право на собственост върху процесния апартамент №
86 – договор за дарение от 08.12.1988 г. и давностно владение.
Първото от основанията почива на твърдения, че договорът за покупко-
продажба от 1995 г. е недействителен спрямо ищеца, тъй като е сключен от
мним представител: С. Б. не е бил упълномощен от И. И. за разпореждане с
правото на собственост върху апартамента.
Настоящият съдебен състав не споделя възражението на ответника С. Ч.
относно липсата на идентичност на представеното по делото пълномощно с
пълномощното, представено при сключване на сделката по покупко-
продажбата от 09.08.1995 г. Пълномощното с рег. № 10831/06.07.1994 г. на II
нотариус е изрично посочено като приложение по т. 4 в нотариален акт №
183, том LXXIII, дело № 14596/09.08.1995 г. на I нотариус в НС към СРС и
именно то е послужило при проверка на легитимацията на пълномощника С.
Б. да се разпореди с имота от името и за сметка на И. Д. И.. В тази част
нотариалният акт от 09.08.1995 г. представлява официален документ и се
ползва с материална доказателствена сила относно представените пред
нотариуса документи.
За да не допусне поисканата от ищеца съдебно-графическа експертиза,
настоящият съдебен състав е съобразил давността на оспорения документ – от
1994 г., оригиналът на който не се съхранява. Това предполага евентуална
експертиза да се изготви въз основа на копие, което изключва категоричност
относно извода дали подписът не е пренесен. С други думи, дори и да се
установи, че пълномощното от 06.07.1994 г. е автентичен документ в частта, в
която е положен подпис от страна на И. И., не би могла да се изключи
възможността подписът да е пренесен. Това означава, че е невъзможно да се
8
установи наличие, съответно отсъствие на техническа поправка.
Приетите по делото експертизи, като изготвени по друго дело, макар и
между същите страни, имат характер на частни експертизи и не съставляват
годно доказателствено средство. Затова и изводът дали изявлението в
пълномощното от 06.07.1994 г. принадлежи на лицето, сочено като негов
автор - И. И., следва да почива на останалия доказателствен материал по
делото.
При съвкупна преценка на писмените и гласни доказателства, съдът
намира следното:
На първо място, никой от свидетелите не твърди, че между И. И. и С. Ч.
е постигнато съгласие през 1994 г. за продажба на имота, за условията на
сделката - продажна цена, срок, в който имотът да бъде освободен от
фактическата власт на вещния ползвател Д. И.ов И. и в който владението да
бъде предадено на С. Ч..
Подозрение буди както решението на купувача С. Ч. да не поиска
определяне на срок, в който владението върху имота да му бъде предадено,
така и да закупи имота по данъчна оценка, без отчитане на запазеното вещно
право на ползване на бащата на собственика. Купувачът Ч. не ангажира и
доказателства, че продажната цена от 111 688 лева действително е заплатена
на продавача И., или на неговия пълномощник С. Б..
Житейски нелогично е собственикът да „упълномощи“ едно лице да
продаде жилището му, без да е постигнато съглашение за условията на
отчетната сделка – предаване на полученото от представителя на
представлявания. Нито в настоящото производство, нито в производството по
гр.д. № 24102/2006 г. по описа на СРС, 49 състав, С. Ч. е поискал привличане
на пълномощника като трето лице, с оглед обвързването му от мотивите на
решението и евентуално реализиране на отговорността му по чл. 42, ал. 1 от
ЗЗД. Ч. не излага подробности и относно действителните уговорки във връзка
с продажбата на апартамента, и в частност заплащане на продажната цена
(било на самия продавач или на неговия пълномощник С. Б.) и получаване на
фактическата власт върху имота или върху част от него.
Относно задължението на продавача да предаде владението на купувача
уговорки липсват и в договора от 09.08.1995 г. Дори и да се приеме, че И. е
упълномощил Б. да продаде процесния апартамент, което и самият Б. заявява
9
като свидетел в съдебното заседание на 11.11.2022 г., подавачът е бил наясно,
че трябва да освободи жилището. Това предполага през 1994 г., когато С. Б. е
бил „упълномощен“ да продаде имота, упълномощителят и собственик на
жилището И. да е осигурил на пълномощника си достъп – за извършване на
огледи от евентуални купувачи, а и с оглед изпълнение на насрещното
задължение за предаване на владението.
Снабдявайки се с титул за собственост върху апартамент № 86, Ч. е
предявил претенции срещу вещния ползвател Д. Ч. – ревандикационен иск за
предаване на владението върху площта от апартамента, върху която Д. И.
няма запазено право на ползване и иск за заплащане на обезщетение за
ползване на тази част от имота.
Претенции срещу пасивно легитимирания да отговаря собственик Ч. не
е предявил.
Не без значение е и обстоятелството, че самият Ч. е бил представляван
от В.Д. по договора за покупко-продажба на имота. Съгласно т. 2 от договора,
оформен с нотариален акт № 48, том IX, рег. № 20916, дело №
1368/25.07.2019 г. на нотариус рег. № 039 на НК, продавачът, чрез
пълномощника си, се е задължил да предаде владението на имота на „Т.Б.“
ЕООД с двустранно подписан приемно-предавателен протокол, след
заплащане на пълния размер на продажната цена, в срок до 10.08.2019 г.
Пълномощникът В.Д., разпитан в съдебното заседание на 11.11.2022 г.,
заявява, че е поел ангажимент единствено да представлява продавача при
сключване на сделката по нотариален ред, но не е поемал ангажимент за
предаване на ключовете от жилището.
По делото не е представен и приемо-предавателен протокол, съгласно
условията на договора от 25.07.2019 г.
В резултат на така установените по делото факти, се налага изводът, че
И. И. не е автор на изявлението, материализирано в пълномощното от
06.07.1994 г.
До момента на потвърждаването на сделката от 1995 г. тя не поражда
правни последици за мнимо представлявания и за лицето, договаряло с
мнимия представител. Тя е в съС.ие на висяща недействителност. Договорът,
сключен от лице без представителна власт не е нищожен по смисъла на чл. 26,
10
ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, тъй като мнимият представител е формирал и е изявил
поначало валидна воля от името на мнимо представлявания. Съгласно
приетото в т. 2 на ТР № 5/12.12.2016 г. по тълк.д. № 5/2014 г. на ОСГТК на
ВКС, след позоваване (извънсъдебно или пред съда) от мнимо
представлявания на недействителността, от висяща тя става окончателна, тъй
като окончателно отпада възможността договорът да бъде потвърден и да
породи целените с него правни последици.
В случая, ищецът И. И. с исковата молба оспорва пълномощното и се
позовава на недействителността на договора за покупко-продажба, поради
което съС.ието на сделката преминава от висяща в окончателна
недействителност.
Предвид извода на настоящия съдебен състав за недействителност на
договора от 09.08.1995 г., той не поражда насрещни права и задължения за
страните по него, нито вещно-транслативен ефект по чл. 24, ал. 1 ЗЗД. Воля
да се разпореди в полза на трето лице с апартамент № 86 И. не е изразявал,
поради което и собствеността върху имота, придобита по договор за дарение
от 1988 г. той не е губил.
Сключеният между С. Ч. и „Т.Б.“ ЕООД на 25.07.2019 г. последващ
договор за прехвърляне на собствеността върху същия имот – апартамент №
86, не поражда вещно-транслативен ефект по чл. 24, ал. 1 от ЗЗД, тъй като
никой не може да прехвърли права, които не притежава.
Съгласно т. 3б от ТР № 4/14.03.2016 г. по тълк.д. № 4/2014 г. на ОСГК
на ВКС, налице е правен интерес от предявяване на иск за собственост срещу
лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждането на
исковата молба. Затова и правото на собственост на И. И. върху апартамент
№ 86 следва да бъде установено по отношение и на двамата ответници – С. Б.
Ч. и „Т.Б.“ ЕООД.
Предвид основателността на главния иск, не следва да се разглежда
предявеният при условията на евентуалност положителен установителен иск
за собственост на основание давностно владение.
По насрещния иск по чл. 108 от ЗС на „Т.Б.“ ЕООД срещу И. Д. И.:
Ищецът по ревандикационния иск „Т.Б.“ ЕООД се позовава на договор
11
за покупко-продажба от 25.07.2019 г. и евентуално на владение върху имота,
като присъединява владението на праводателя си С. Ч..
По първото от основанията изводите на съда почиват на направения по-
горе правен извод, че дружеството не е придобило собствеността върху
имота, тъй като праводателят му С. Ч. не е притежавал това вещно право.
Неотносимо е твърдението за това, че „Т.И Б.“ ЕООД е добросъвестен
приобретател. Това е така, защото вида на установеното владение е от
значение, когато лицето, което се позовава на придобивна давност, е
установило фактическа власт върху имота. Самият ищец по
ревандикационния иск признава, че владение върху апартамент № 86 не е
установил и в този смисъл е заявил права срещу неизпълнилия задължението
си праводател С. Ч. (който иск не е приет за съвместно разглеждане в
настоящото производство, съгласно определение от 07.02.2022 г.).
Категорично се установи и че самият С. Ч. никога не е устновявал
фактическа власт върху имота. Това се потвърждава както от заведените през
2002 г. дела, така и от показанията на всички разпитани в настоящото
производство свидетели. Б. категорично заявява, че няма как Ч. да е влязъл
във владение на имота, предвид упоритите опити да се свърже с И. и водените
от Ч. дела за получаване на фактическата власт върху имота.
Напротив, свидетелят Г., братовчед на ищеца, заявява, че редовно е
посещавал апартамента и че в него винаги са живели И. и негови роднини –
баща му, майка му и сестра му, а след смъртта на последната и до момента И.
отдава имота под наем.
Следователно, начало на фактическа власт не е поставено нито от Ч.,
нито от „Т.Б.“ ЕООД и следователно липсва обективният елемент от
придобивната давност, за да се приеме за осъществено оригинерно основание
за пораждане на право на собственост.
По така изложените съображения, предявеният от „Т.Б.“ ЕООД
ревандикационен иск е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски има ищецът. От
представения списък по чл. 80 от ГПК, те възлизат на сумата от 5 567.44 лева,
12
от които 606.76 лева държавна такса, 60.68 лева – за вписване на исковата
молба и 4 900 лева адвокатско възнаграждение.
Всеки от ответниците е възразил за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Неговият размер се определя съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Размерът на цената на иска е данъчната оценка – 60 676.40
лева, или минималният размер на възнаграждението е на стойност 5 504.11
лева. В случая прекомерност на възнаграждението от 4 900 лева не е налице.
Всеки от ответниците дължи половината от сторените от ищеца разноски,
или по 2 783.72 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от И. Д. И., ЕГН
********** срещу С. Б. Ч., ЕГН ********** и „Т.Б.“ ЕООД, ЕИК ******* иск
с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че ищецът е собственик на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.206.130.1.86, съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-
18-50/20.06.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, адрес на обекта: гр.
София, район „Красно село“, ж.к. „Борово“, бл. *******, със застроена площ
от 88.02 кв.м., предназначение: жилище, апартамент; брой нива: 1, при
съседи: на същия етаж – обект с идентификатор 68134.206.130.1.85, под
обекта – обект с идентификатор 68134.206.130.1.84, над обекта – обект с
идентификатор 68134.206.1.88, заедно с мазе № 16, с площ от 6 кв.м., при
съседи: коридор, М. и И. Т., мазе на апартамент № 82 на СГНС, ведно с
1.160% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху
държавна земя, а съгласно документ за собственост: апартамент № 86,
находящ се в гр. София, район „Красно село“, ж.к. *******, със застроена
площ от 88.02 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и други сервизни
помещения, при съседи: стълбище, В.С. и М.В., двор, ул. „Н. скала“, заедно с
принадлежащото към апартамента мазе № 16, при съседи: коридор, М. и И.
Т., мазе на апартамент № 82 на СГНС, ведно с припадащите се 1.160% ид.ч.
от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя,
придобит на основание договор за дарение, за което е съставен нотариален
13
акт № 73, том ХХХIV, дело № 5623/88 г. на I нотариус при Коларовски РС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.Б.“ ЕООД, ЕИК ******* срещу И. Д. И.,
ЕГН ********** иск с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване правото
на собственост на дружеството върху самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.206.130.1.86, съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-50/20.06.2016 г. на
изпълнителния директор на АГКК, адрес на обекта: гр. София, район „Красно
село“, ж.к. „Борово“, бл. *******, със застроена площ от 88.02 кв.м.,
предназначение: жилище, апартамент; брой нива: 1, при съседи: на същия
етаж – обект с идентификатор 68134.206.130.1.85, под обекта – обект с
идентификатор 68134.206.130.1.84, над обекта – обект с идентификатор
68134.206.1.88, заедно с мазе № 16, с площ от 6 кв.м., при съседи: коридор,
М. и И. Т., мазе на апартамент № 82 на СГНС, ведно с 1.160% ид.ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя и за осъждане
на И. Д. И., ЕГН ********** да му предаде владението върху имота.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, С. Б. Ч., ЕГН **********,
с адрес гр. София, ул. „******* да заплати на И. Д. И., ЕГН **********, с
адрес гр. София, ж.к. „Борово“, бл. ******* сумата от 2 783.72 лева разноски
за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Т.Б.“ ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление с. Бистрица, район „Панчарево“,
ул. „******* да заплати на И. Д. И., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к.
„Борово“, бл. ******* сумата от 2 783.72 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
14