Решение по дело №2358/2019 на Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

653/15.11.2019г.

 

№...............                                         15.11.2019 г.                                         гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На тринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                                   Председател: Надежда Кирилова

 

Секретар: Т.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 2358 по описа на ШРС за 2019 г.,

За да се произнесе взе предвид следното:

 

Настоящото производство е образувано на основание чл.  59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е наказателно постановление № 19-0869-003169 от 26.09.2019 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на М.А.Р., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, във вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно, като излага доводите си за това в жалбата.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, се явява лично, като поддържа жалбата на изложените в нея съображения, а в пледоарията си излагат и допълнителни мотиви в тази насока.

За ОД на МВР – гр. Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно заседание не се явява процесуален представител.

            Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. 

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следното:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят М.А.Р. е правоспособен водач на МПС от 21.09.1971 г., притежава свидетелство за правоуправление на моторно превозно средство за категории „В“, „М“, „С“, „АМ“ и „ТКТ“, издадено на 03.09.2011 г. и е собственик на лек автомобил марка „Мерцедес Ц 250 Дизел“, с рег. № Н 5551 АР.

Жалбоподателят М.А.Р. *** в           гр. Шумен управлявал собствения си лек автомобил марка „Мерцедес Ц 250 Дизел“, с рег. № Н 5551 АР. Около 11.00 часа на същия ден при маневра завой наляво с цел да навлезе в крайпътна територия /гараж/ преди да предприеме маневра завиване наляво не се убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението и местоположението на паркираните автомобили, и при маневрата причинил ПТП, при което охлузил предната дясна врата и предния десен калник на паркираният пред фризьорски салон, находящ се на ул. „Петър Делян“ № 11 в гр. Шумен, лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ТХ 8864 НТ, собственост от С.Г.К.. На автомобила били причинени минимални щети. Тъй като между участниците в ПТП не било постигнато съгласие за обстоятелствата, както и не бил попълнен двустранен протокол, поради това по-късно свидетелят Е.В.А. сигнализирала органите на полицията на телефон 112. На мястото на инцидента пристигнали полицейски служители от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР -              гр. Шумен – свидетелят Й.Н.Й. и Н.А.Н.. Пристигналите служители проВ.разговор с жалбоподателя Р. и свидетеля А.. При огледа на автомобилите свидетелите Й. и Н. констатирали, че в резултат от произшествието е охлузена предната дясна врата и предния десен калник на паркираният автомобил, а на управлявания от жалбоподателя автомобил - предната задна броня, като направили фотоснимки на двете МПС. Впоследствие бил съставен Протокол за ПТП № 1743665/10.09.2019 г., в който съставителят отразил като обстоятелства, нарушения, причини и условия за ПТП, а на жалбоподателят бил съставен и Акт за установяване на административно нарушение № 102066 от 10.09.2019 г., серия GА. Актосъставителят е посочил, че с горното деяние от страна на М.А.Р. е нарушена разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. Актът е подписан от нарушителя, като е изложил, че няма възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № № 19-0869-003169 от 26.09.2019 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на М.А.Р., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, във вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Й.Н.Й. и на свидетеля Н.А.Н. – свидетел на установяване на нарушението и съставянето на акта и на свидетеля Е.В.А.,  както  и  от  присъединените  на  основание  чл. 283 от НПК писмени доказателства. Изложената фактическа обстановка се изяснява и от приложеното и прието по делото ксерокопие на снимки, изготвени по реда на чл. 189, ал. 7 от ЗДвП. С най-голямо значение за изясняването на делото са показанията на свидетелите Й.Й., Н.Н. и Е.А.. Съдът кредитира същите, тъй като са последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства. Доколкото свидетелите не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителят, които дори не са познавали и не извличат ползи от твърденията си, същите не могат да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви. Свидетелите Й.Й. и Н.Н. са категорични, че пред тях жалбоподателят не е отрекъл, че е причинил ПТП, както и че е възприел настъпването му.

По делото като веществено доказателство са приложени и фотоснимки, отразяващи извършеното нарушение. Последните не са изготвени по реда на НПК и не представляват веществени доказателствени средства по смисъла на чл. 125, ал. 1 от НПК. Съдебната практика обаче приема, че случайно създадените фотоснимки, видеозаписи и т. н., които отразяват или съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл. 109, ал. 1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи от престъплението /в този смисъл изрично е Решение № 390/02.10.2009 г. по н. д. № 393/09 г., ІІ н. о. на ВКС/.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Наказателното постановление № 19-0869-003169 от 26.09.2019 г. издадено от компетентен орган - от ВПД Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР –          гр. Шумен, съгласно заповед Рег. № 812з – 515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. В хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. При извършената служебна проверка съдът установи, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.

В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението е било описано пълно и ясно, като са били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства, т. е. вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на санкционираното лице да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторил в развилото се съдебно производство.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателят движейки се на заден ход по ул. „Петър Делян“ до жилищен блок № 11, в посока от ул. „Цар Иван Александър“ към ул. „Петър Делян“ в гр. Шумен, при маневра завой наляво с цел да навлезе в крайпътна територия /гараж/ не е осигурил достатъчно странично разстояние, при което е блъснал странично в областта на предната дясна врата и предния десен калник паркираният пред фризьорски салон, находящ се на ул. „Петър Делян“ № 11, лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с рег. № ТХ 8864 НТ. В подкрепа на това обстоятелство е съставения протокол за ПТП, в който подробно са отразени щетите по двата автомобила. В тази насока са и показанията на свидетелят Е.В.А., който е свидетел – очевидец на ПТП и е водач на  пострадалия автомобил, както и показанията на свидетелите Й.Й. и Н.Н., които са посетили ПТП-то, непосредствено след случилото се и пряко са възприели щетата по автомобила и пътната обстановка. Това обстоятелство не се отрича и от страна на жалбоподателя.

Съгласно § 6, т. 30 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП „пътнотранспортно произшествие“ е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Няма спор, че в конкретния случай събитието е възникнало по време на движение на процесния автомобил, и представлява пътнотранспортно произшествие по смисъла на ЗДвП, тъй като е налице и кумулативно предвиденото условие, това събитие да е предизвикало материални щети. От доказателствата по делото се установи, че следствие действията на жалбоподателя като водач е причинил щета на паркирания лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ТХ 8864 НТ, като жалбодателят не оспорва по същество нарушението, като в жалбата си, така и в съдебно заседание.

Ето защо поради изложеното съдът намира, че жалбоподателят действително не е изпълнил задължението си, визирано в разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на посоченото административно нарушение. За посоченото  нарушение  административно-наказателната  разпоредба  на            чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, във вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП предвижда наказание “глоба” в размер от 200 лева за водач, който поради нарушение по чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП /който не спазва правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне/ причини пътнотранспортно произшествие, ако деянието не съставлява престъпление. В този смисъл съдът намира, че по отношение на това нарушение  административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, като наказанието е определено правилно, във фиксирания размер, предвиден в закона, при което липсва възможност за по-нататъшна индивидуализация.

Освен това, настоящият съдебен състав споделя доводите на административно - наказващия орган, че деянието не следва да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В тази насока съдът съобрази обстоятелството, че от деянието са настъпили минимални материални щети. В същото време обаче посоченото в наказателното постановление нарушение нарушението по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП е формално и признаците на състава му не изискват настъпването на определен вредоносен резултат, изразяващ се в значителни имуществени вреди. Само по себе си това обстоятелство не води до извод, че обществената опасност от деянието е незначителна. За осъществяване на нарушението е достатъчно от обективна страна наказаното лице да не е изпълнило задължението си при маневра и да причини ПТП. Имайки в предвид вида на нарушението и че същото касае конкретно нарушение, то съдът намира, че в настоящия случай разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не може да бъде приложена, доколкото нарушението не може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла на посочената законова норма.   

Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган,  притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл. 53 от ЗАНН. При извършената служебна проверка съдът установи, че както в акта за установяване на административно нарушение, така и в издаденото наказателно постановление нарушението е описано достатъчно ясно, като позволява на жалбоподателя да разбере за какво е санкциониран.

В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0869-003169 от 26.09.2019 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на М.А.Р., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, във вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.  

 

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

 

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: