№ 171
гр. Асеновград, 30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Иван Г. Шейтанов
при участието на секретаря Мария Ил. Ацалова
като разгледа докладваното от Иван Г. Шейтанов Административно
наказателно дело № 20235310200300 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НП №22-0239-001467/30.11.2022г. издадено от П.К.Б. - Началник
РУ към ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, с което на А. З. П. с ЕГН**********, от гр.
Асеновград, обл. Пловдивска, ул. „Градешница“ № 2 на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.175, ал.3, пр.1, са наложени административни наказания: „ГЛОБА” в размер на 200
/двеста/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за шест месеца за нарушение
по чл.140, ал.1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Із-2539/ 17.12.2012г. на МВР са
му били отнети и 10 контролни точки.
Жалбоподателят А. З. П. не се явява лично по делото. Чрез писмената си жалба и
отразеното в нея, по същество оспорва констатираното с НП нарушение, като моли то
да бъде отменено, като незаконосъобразно, неправилно,необосновано и постановено в
нарушение на процесуалните правила. Моли да му бъдат присъдени и направените по
делото разноски.
Сходно становище, като отразеното в жалбата изразява и упълномощения
повереник от страна нарушителя. Адв. Н. Г. изцяло поддържа подадената жалба, като
счита, че обжалваното НП следва да се отмени, поради недоказаност и допуснати
процесуални нарушения. Претендира за присъждане на направените по делото
разноски.
Административнонаказващия орган в лицето на П.К.Б., като Началник на РУ
1
Асеновград, редовно уведомен, не се явява и изпраща представител. От отразеното в
представеното писмено становище става ясно, че според АНО подадената жалба е
неоснователна, като обжалваното НП следва да се потвърди изцяло. Алтернативно, при
отмяна на НП, молят за намаляване на присъдените разноски до предвидения минимум
в Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното:
Свидетелят Н. И. Б. работи, като полицейски служител в РУ Асеновград, като на
09.05.2022г., той бил на работа дневна смяна. Около 14.50 часа на същата дата, св. Б. и
неговата колежка Г. М. се движили с патрулен автомобил по ул. „Градешница“ в гр.
Асеновград. По същото време, те се разминали с водач на мотоциклет, който бил без
защитна каска. Това обстоятелство мотивирало полицейските служители да извършат
проверка на водача, като сменяйки посоката си на движение, те го последвали без да
губят визуален контакт. След използване на звуков и светлинен сигнал от патрулния
автомобил, при застигането му, водачът бил спрян на същата улица. При извършената
проверка на водача ул. „Градешница“ № 2,се установило, че мотоциклета се управлява
от А. З. П. който живеел на адрес съвпадащ с този на мястото на неговото спиране.
При проверката се установило, че мотоциклета е марка „MZ 125” с номер на рамата
№7543251, като МПС-то било без регистрационна табела. Освен това, при проверката
се установило, че водача притежава СУМПС, но пък няма необходимата
правоспособност от категория „А“, да управлява тази категория МПС. Водачът не
оспорил установените нарушения, като липсата на регистрация на превозното средство
се потвърдила и от извършената по телефона справка с ОДЧ в РУ Асеновград. Въз
основа на резултатите от извършената проверка, спрямо А. З. П. били съставени два
акта.
За констатираните липси на защитна каска и правоспособност категория „А“,
полицейския служител Г. М. съставила спрямо нарушителя АУАН №
077707/09.05.2022г. с който на същия били вменени нарушения по чл.150а от ЗДвП и
чл.137е от ЗДвП. Със съставения акт на водача бил иззет контролния талон № 5498572
/лист 33 от съд.дело/. Въз основа на съставения АУАН, било издадено и НП № 22-
0239-000672/06.06.2022г. от Началник РУ Асеновград. Същото било връчено на
16.06.2022г. /лист 32 от съд.дело/, като поради необжалването му, същото влязло в
сила на 01.07.2022г. /справка за нарушителя към адм. нак. преписка/. От същата
справка се установява и това, че наложените с НП две парични санкции били платени.
За това, че водачът управлявал нерегистрирано МПС, от страна на св. Б. спрямо
А. З. П. бил съставен АУАН № 227312/09.05.2022г. с което му бил вменен състав на
нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП /предмет на настоящето дело/ . Екземпляр от
съставеният бил връчен на нарушителя П. срещу подпис, като последният отбелязал, че
2
няма възражения.
Във връзка с установените нарушения, от страна на св.Б. били снети обяснения
от водача А. П., като била съставена и докладна записка. Материалите били
докладвани на Началник група „КАТ“ при РУ Асеновград, като образуваната преписка
с оглед извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК била изпратена на РП Пловдив.
С постановление от 21.11.2022г. на прокурор при РП Пловдив,на основание
чл.199 и чл.213, ал.1 вр. чл.24, ал.1,т.1 от НПК и чл. 9, ал.2 от НК било отказано
образуването на досъдебно производство, като образуваната преписка №5156/2022г.
били изпратени на Началника на РУ Асеновград с оглед предприемане на мерки по
реализиране на административната отговорност на А. З. П.. Въз основа на така
изпратените материали от приключената преписка №5156/2022г. било издадено и
обжалваното НП №22-0239-001467/30.11.2022г.
Отразената в АУАН и НП фактическа обстановка се установява изцяло от
свидетелските показания на актосъставителя-Н. И. Б., както и приложените по делото
писмени доказателства, които съдът изцяло кредитира.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена от
надлежна страна, в законоустановения за това срок и съдържа необходимите
реквизити, а разгледана по същество за неоснователна, по отношение на искането за
цялостна отмяна на обжалваното НП.
Безспорно по делото се установи, че на 09.05.2022г., около 14.50 часа, в гр.
Асеновград, в района на ул. „Градешница“ №2, жалбоподателят А. З. П., е бил
установен като водач на мотоциклет „MZ 125” с номер на рамата №7543251, което
МПС е било без регистрация и нерегистрирано по надлежния ред. С това той е
осъществил състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Горния извод на съда не
се опровергава от разпитаните в качество на свидетели В. А. Ж. и З. А. П., тъй като
освен, че никой от тях не е присъствал по време на проверката, то останалите събрани
по делото гласни и писмени доказателства установяват, че нарушителят е управлявал
притежавания от него нерегистриран мотоциклет. В тази насока са както показанията
на св. Б., а и съдържанието на съставения АУАН № 077707/09.05.2022г. и издаденото
въз основа на него, неоспорено и влязло в сила НП № 22-0239-000672/06.06.2022г.
След като нарушителя не е оспорил това, че е управлявал същото МПС без предпазна
каса и без необходимата правоспособност, а дори е платил и наложените глоби за тези
две нарушения, няма как да се даде вяра на гласни доказателства, навеждащи до
доводи за обстоятелства различни от тези в обжалваното НП. От текста на чл.1, ал.1 от
НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. става ясно, че тя определя условията и реда за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркетата, теглени от тях, собственост на български физически и юридически лица,
3
както и реда за служебно предоставяне и за предоставяне срещу заплащане на данни за
регистрирани пътни превозни средства. Кои моторни превозни средства не подлежат
на регистрация е посочено, в чл.1 ал.4 от наредбата, като безспорно е че управляваното
от А. З. П. МПС е подлежало на регистрация и е следвало да има регистрационна
табела. Твърдяното в жалбата, че нарушителят едва ли не се опитвал да сглоби
превозното средство, се явява без особено значение. Причините поради които А. З. П. е
извършил нарушението в действителност са отчетени от прокурора, като той е изложил
мотиви в тази насока относно престъплението по чл. 345, ал.2 вр. ал.1 от НК. Тези
обстоятелства са отчетени и при определяне на размера на наложените
административни наказания, но те сами по себе си не са обстоятелства, които водят до
изключване на административнонаказателната отговорност. Правилно и нарушението
е било квалифицирано като такова по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Там е разписано, че по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. Доколкото в хода на производството,
безспорно е установено, че А. З. П.е управлявал мотоциклет „MZ 125” с номер на
рамата №7543251, което не е било регистрирано по надлежния ред, то явно, че е
осъществил именно този състав на нарушение.
Видно от НП, за извършеното нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, на
нарушителят П. са били наложени административни наказания глоба в размер на 200
лева и 6 месеца лишаване от право да управлява МПС.
Относно наложените административни наказания, за извършеното нарушение по
чл.140,ал.1 от ЗДвП, съдът намира, че при тяхното определяне, АНО не се е съобразил
с всички обстоятелства по делото. В НП е посочено, че те са били определени на
основание чл.175, ал.3,пр.1 от ЗДвП, който предвижда да се накаже с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от
200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен
номер. По отношение на наказанието глоба, все пак следва да се отчете, че определяне
на неговия размер са отчетени в достатъчна степен наличието на отегчаващите и
смекчаващи отговорността обстоятелства – обстоятелствата при които е извършено
нарушението и неговата тежест, мотивите на нарушителя да извърши нарушението и
поведението му по време на проверката, както са били отчетени вида и модела на
управляваното МПС, както са взети предвид другите две нарушения в този ден, както и
регистрацията на А. З. П. като нарушител по ЗДвП и ППЗДвП.
По отношение на наказанието „лишаване от право“ съдът е на становище, че
АНО е подходил формално, като все пак е лишил от право да управлява МПС водач, за
когото в същото време е било установено, че не притежава необходимата
правоспособност да управлява съответното нерегистрирано МПС, за което същия е бил
4
наказан отделно /с НП №22-0239-001467/30.11.2022г./. След като нарушителят А. З. П.
е санкциониран за това, че на 09.05.2022г. е управлявал без категория „А“ необходима
му за мотоциклета „MZ 125” с номер на рамата №7543251, не би било справедливо
спрямо водача да бъде наложено и наказанието „лишаване от право да управлява
МПС“ независимо, че все пак той правоспособен водач притежаващ категория „В“,а от
29.03.2023г. вече и категория „А“ . В този смисъл съдът намира, че обжалваното НП
следва да се измени, като по отношение на наказанието „лишаване от право да
управлява МПС“ то следва да се отмени.
Отнемането на десетте контролни точки е извършено на основание чл.157, ал.3
от ЗДвП вр. Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г., на МВР. Съгласно чл.157, ал.3 от
ЗДвП „Министърът на вътрешните работи определя с наредба първоначалния
максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, както и списъка на нарушенията, при извършването на които от
наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки
съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение
за провеждане на допълнително обучение”. Отнемането на контролните точки за
нарушението по чл.175, ал.3 от ЗДвП е извършено на основание чл.6, ал.1,т.5 от тази
наредба който предвижда, че за управление на моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен
номер на водачът следва да се отнемат-10 контролни точки. Предвид факта, че все пак
нарушителя П. е регистриран като водач на МПС, то отнемането на контролните точки,
следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото, направеното искане от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски се
явява частично основателно, а разгледано по същество, то не следва да бъде уважено в
цялост. Същото е направено на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, който гласи, че „ В
съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по
реда на Административнопроцесуалния кодекс“. От приложените по делото писмени
доказателства–пълномощно и договор за правна защита и съдействие /листи 5 и 35 от
съд.дело/ се установява, че от страна жалбоподателя П. е бил изплатен хонорар на адв.
Г. в размер на 500 лева. Това именно се явяват и направените по делото разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение. Доколкото адв. Г. е изготвил подадената жалба
и се яви в съд.заседание, то е налице процесуално представителство в съдебната фаза и
е видно, че е изпълнил поетите ангажименти спрямо жалбоподателя. Съгласно
разпоредбата на чл.18, ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения „За процесуално представителство, защита и
съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2
5
върху стойността на наложената глоба. В случая следва да намери приложение текста
на чл.7, ал.2,т.1 от Наредбата, където е предвидено, че за „За процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес при интерес до
1000 лв. възнаграждението е в размер на 400 лв.“ Доколкото спрямо жалбоподателя са
били наложени две административни наказания- глоба в размер на 200 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“, съдът е на становище, че размера на
адвокатското възнаграждение се явява съобразен с Наредбата. Делото не се отличава с
някаква фактическа и правна сложност, като същото приключи в рамките на едно
заседание. Предвид решението на съда обаче да отмени, обжалваното НП в частта
относно наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ то искането за
присъждане на разноски, в размер на 500лв. се явява неоснователно и не следва да бъде
уважено. В този смисъл направеното искане от АНО за прекомерност на
възнаграждението съгласно чл.63д, ал.2 от ЗАНН се явява основателно. Съобразно
изложеното по-горе, то размера на присъдено възнаграждение следва бъде намален
наполовина или съдът осъди ОД на МВР Пловдив, като ЮЛ, в чиято структура се
намира РУ Асеновград чийто Началник е издател на процесното НП (чл.37, ал.2 от
ЗМВР) да заплати на жалбоподателя сумата от 250лв.
За коректност следва да се отбележи, че при издаване на обжалваното НП не са
били допуснати нарушения на чл. 57, ал.,т.5 от ЗАНН, като направените в тази насока
възражения се явяват неоснователни.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА НП №22-0239-001467/30.11.2022г. издадено от П.К.Б. - Началник РУ
към ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, с което на А. З. П. с ЕГН**********, от гр.
Асеновград, обл. Пловдивска, ул. „Градешница“ № 2 на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.175, ал.3, пр.1, са наложени административни наказания: „ГЛОБА” в размер на 200
/двеста/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за шест месеца за нарушение
по чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539/ 17.12.2012г. на МВР са му
били отнети и 10 контролни точки, като ОТМЕНЯВА обжалваното НП в частта
относно наложеното наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за шест
месеца.
ПОТВЪРЖДАВА НП в останалата му част.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Пловдив да заплати на А. З. П. с ЕГН**********, от гр.
Асеновград, обл. Пловдивска, ул. „Градешница“ № 2, сумата от 250.00 лева /двеста и
петдесет лева / за направени по делото разноски.
6
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
7