Р Е Ш Е Н И Е
№….…/.….12.2016г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично съдебно заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и
шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
при
секретар Х.Х. ,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 489 по описа за 2016г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Оборище, бул. „Княз А.Дондуков” №19, ет.2, представлявано от И. Г. Д.-М., чрез пълномощник ю.к.И.П., срещу Д.М.Д. *** и К.В.М. *** , с която е предявен иск с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 430 ТЗ за осъждане на ответниците да заплатят при условията на солидарност на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 28301,32 лева, представляваща главница по Договор за кредит за текущо потребление от 07.03.08г. и допълн.споразумение от 08.04.10г., и сумата от 8299,81лв, представляваща договорна лихва за периода 31.03.13г. – 31.03.16г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска -01.04.16г. до оконч.изплащане, което вземане е цедирано на 12.06.2012г. с Договор за покупко-продажба на вземания от БАНКА ДСК ЕАД на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ” ЕАД.
Ищецът твърди, че по силата на Договор
за кредит за текущо потребление № 11/15217093 от 07.03.08г. БАНКА
ДСК ЕАД е предоставила на Д.М.Д. кредит в размер на 30000лв, усвоен изцяло чрез
разпл.сметка, със срок на издължаване – 120 месеца.
Излага, че на 08.04.10г. е договорено преструктуриране на кредита с допълн.споразумение, при което страните са се съгласили, че
към тази дата задължението е било в размер на 28728,28лв, като е договорена
нова падежна дата /8-мо число на месеца/ , нов погас.план
при запазване на кр.срок, капитализация на непогас.част от лихвите и гратисен период от 12 месеца за
погасяване на главницата, нов лихвен процент -14,95%. Твърди, че задължението
по кредита било обезпечено с поръчителството на отв.К.М.,
съгласно сключен договор за поръчителство от 24.04.10г. Излага, че поради
необслужване на кредита последният е обявен за предсрочно изискуем, считано от
13.05.11г., като банката се е снабдила със заповед за изпълнение
№868/27.09.11г. по ч.гр.д.№1250/11г. на ДРС. Излага, че след издаване на изпълн.титул по силата на договор за покупко-продажба на
вземания от 12.06.12г., БАНКА ДСК ЕАД е цедирала на „ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ ” ЕАД вземането на първия срещу кредитополучателя и поръчителя, ведно
с всичките му привилегии, обезпечения и др.принадлежности. Сочи, че
ответниците са уведомени за настъпилото правоприемство, както и че такова уведомяване е извършено и
с връчването на препис от исковата
молба. Твърди, че към датата на цесията ищецът е закупил задължението, произтичащо
от договора за кредит от 07.03.08г., включващо сумата от 28301,32лева -
главница по Договор за кредит за текущо
потребление от 07.03.08г., сумата от 3836,17лева – присъдена лихва; 2145,17лв –
законова лихва и 1517,12лв – разноски по заповедно производство. Твърди, че
издадените в полза на банката заповед за изпълнение и изп.лист
спрямо ответниците по делото са обезсилени. Предвид
това било налице правен интерес от предявяване на осъд.иск.
С допълн. искова молба заявява, че поддържа иска,
като оспорва възраженията, релевирани с отговора.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК
ответниците Д.М.Д. *** и К.В.М. ***, чрез пълномощник адв. Т.С., са депозирали писмени отговори, с които оспорват
иска като неоснователен.
Твърдят, че банката не е упражнила правото си да направи кредита предсрочно
изискуем и не е обявила на длъжника предср.изискуемост.
Оспорват като неравноправни клаузите в договора , с които банката едностранно
определя размера на лихвения процент и таксата за управление. Считат за
недействително допълн.споразумение предвид липсата на
фиксиран ГПР, съгл. чл.22 ЗПК във вр. с чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК. Оспорват размера на претенцията, като твърдят, че са правени
регулярни плащания. Твърдят, че в договора за цесия не е индивидуализиран
предмета му, както и не били надлежно уведомени за извършената цесия. Считат,
че спрямо поръчителя приложима се явява разпоредбата на чл.147, ал.1 ЗЗД. С допълн.отговор поддържат възраженията си.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 12 ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно приложения по делото договор
за кредит за текущо потребление от 07.03.08г. , между БАНКА ДСК ЕАД и Д.М.Д. е
сключен договор за кредит, по силата на който кредитополучателят е получил
кредит в размер на 30000 лв., със срок на издължаване 120 месеца, считано от
датата на усвояването, с падеж за издължаване на месечните вноски 17 число на
месеца. Договореният лихвен процент е в размер на 7,95% към датата на договора.
Съобразно приложените по делото общи условия за предоставяне на кредити за
текущо потребление, приети от кредитополучателя, в чл.19.2 е предвидено, че при
допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни целият
остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие, като
остатъка от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказ.надбавка в размер на 10 процентни пункта. С допълн.споразумение от 08.04.10г. страните по договора са приели, че остатъка по дълга е 28363лв, като
са уговорили гратисен период за издължаване на главницата от 12м., като е
уговорено заплащане на част от месечната лихва
в размер на 353,36лв, и капитализиране на непогасената част от нея.
Посочен е и ГПР - 16,26%. Видно е още, че кредита е обезпечен с поръчителство,
като е приложен договор за поръчителство, сключен на 24.04.10г. между банката и
поръчителя К.В.М..
По делото между страните не е налице
спор, че банката се е снабдила по реда на чл.417 ГПК въз основа на подадено от
нея на 26.09.11г. заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК със заповед за изпълнение по чл.417 ГПК
№ 868 от 27.09.11г. по ч.гр.д. №1250/11г. на ДРС срещу длъжниците Д.Д. и К.М. за дължимите по договор за кредит за текущо
потребление от 07.03.08г. суми, позовавайки се на настъпила предсрочна
изискуемост на 13.05.11г.
Безспорно
от представените по делото договор за покупко-продажба на вземания от
12.06.12г., ведно с приложенията към него, се установява, че банката е цедирала вземането си спрямо горепосочените лица на „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ” ЕАД. Неоснователно е възражението на отв.страна
за липсата на индивидуализация на вземането, доколкото такова безспорно е
налице по приложения към договора протокол. В случая налично е и потвърждение на цесията от
цедента, съгласно приложено писмо / л.49 от делото/ за парични вземания,
произтичащи от предоставени потребителски кредити. Предвид това съдът приема,
че е налице в достатъчна степен идентификация на цедираните
на ищеца парични вземания. С оглед постигнатата в т.5.4 от договора за цесия
договореност и издаденото нарочно пълномощно от „БАНКА ДСК” EАД на „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ” ЕООД
(л.50) е видно, че е налице и изрично изявена правно валидна воля от цедента за
упълномощаването на цесионера от негово име и за своя сметка да предприеме
фактически действия по уведомяването на длъжниците за извършеното прехвърляне
на вземанията, за извършването на което действие от пълномощник липсва законова
пречка. По делото са приложени и уведомленията по чл.99, ал.3 ЗЗД, изпратени до
ответниците, от известията за доставянето на които се установява тяхното
редовно връчване на адресатите им. Последните от своя страна не са оспорени
относно тяхната автентичност от ответниците. Ето защо обосновано може да се
приеме, че съобщаването в конкретния случай на извършеното прехвърляне на
вземането на длъжниците е сторено с връчването на тези уведомления на
03.07.12г., респ. 05.07.12г. Отделно от това следва да се има предвид, че
цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато
изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към
исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на
цедираното вземане / така Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013
г./. Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на
цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на
цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД,
с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Следва да се има
предвид, че въпросът за момента на уведомяването на цедирания
длъжник е от значение единствено при противопоставени от длъжника твърдения, че
до предявяването на иска е погасил задължението на стария кредитор, каквито
твърдения в разглеждания случай липсват.
Не се спори, че срещу така издадената
заповед за изпълнение от страна на ответниците е било депозирано възражение по
чл.414 ГПК по ч.гр.д.№1250/11г. на ДРС, както и че с определение №4354/23.12.15г.
по т.д.№711/15г. на ВОС е обезсилена издадената в полза на БАНКА ДСК ЕАД
заповед за изпълнение № 868 от 27.09.11г. и изп.лист
срещу длъжниците Д.Д. и К.М..
По делото е събрана и
съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните и кредитирана от
съда, от заключението по която се
установява, че на 07.03.08г. е отразено постъпление по сметка на
кредитополучателя Д.Д. в размер на 30000лв с
предоставянето му по разпл.сметка. Дава се
заключение, че постъпилите суми за погашение на задълженията по договора
възлизат на 13445,90лв, като се констатират просрочия, които впоследствие са
издължавани. Сочи, че от датата на допълн.споразумение
до датата на отнасяне на вземанията в предсрочна изискуемост /13.05.11г./ са постъпили
суми в размер на 3224,45лв, като падежиралите вноски
от 08.03, 08.04 и 08.05.11г. били изцяло неиздължени и просрочени към датата,
на която банката е отнесла главницата в предсрочна изискуемост. Сочи, че
най-рано падежиралата частично непогасена месечна
вноска била тази с падеж 08.02.11г., при която към датата на предсрочната
изискуемост била налице забава от 94 дни. Дава се заключение, че към 19.02.12г.
прехвърленото вземане възлиза на 35799,78лв, от което 28301,32лв главница,
3836,17лв редовна лихва, 2145,17лв наказ.лихва и 1517,12лв-разходи. Сочи, че след последното плащане по кредита
от 17.05.11г. задължението за главница възлиза на 28310,32лв. Установява размер
на начислена договорна лихва за периода 08.02.11г.-08.10.11г. - 2855,35лв, а наказ.лихва за същия период- 1077,02лв. Сочи се, че
заплатените по изп.дело суми от страна на ответниците
са им възстановени с платежни нареждания от 29.03.16г. с оглед прекратяване на изп.дело.
Предявеният
иск намира своето основание в разпоредбата на чл. 79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 430 ТЗ. По делото няма спор, че с определение №4354/23.12.15г. по т.д.№711/15г. на ВОС е
обезсилена издадената в полза на БАНКА ДСК ЕАД заповед за изпълнение срещу
длъжниците Д.Д. и К.М., което от своя
страна обуславя и допустимостта на иска.
Ответната страна в отговора си е релевирала възражения за неравноправност на договорни
клаузи, касаещи начина на формиране на дължимата лихва и даващи възможност за
едностранна корекция на лихвения процент от страна на банката, както и поради
липсата на фиксиран ГПР в допълн.споразумение. В
разглеждания случай кредитополучателите – физически лица се явяват потребители
на финансова услуга по см. на §13, т.12 от ДР на ЗЗП, тъй като договорите за
кредит в това число потребителски или кредити, обезпечени с ипотека,
съставляват финансова услуга и клаузите в договорите подлежат на проверка за
валидност при твърдения за наличие на специален фактически състав по чл.143
ЗЗП, каквито са направени от ответниците. Съгласно разпоредбата на чл.143 ЗЗП
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като законодателят установява различни хипотези. Съгласно чл.146,
ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално, а не са уговорени индивидуално предварително изготвените от
търговеца клаузи, върху чието съдържание потребителят не е имал възможност да
влияе, както и в случаите на договор при общи условия. Твърдението на отв.страна за нищожност на допълн.споразумение
поради липсата на фиксиран ГПР е несъстоятелно, доколкото видно от същото
размера на ГПР е изрично посочен в т.6 от него. На следващо място отв.страна не е визирала конкретни разпоредби от договора,
които счита за неравноправни с оглед дадена с тях възможност за едностранно
определяне на размер на лихвен процент, като видно от последния подобна
възможност не е визирана в договора. Отделно от това с подписването на допълн.споразумение и погас.план
към него очевидно кредитополучателят се е съгласил с договорения конкретен
размер на дължимата лихва върху редовната главница, поради което и следва да се
приеме, че същите са индивидуално уговорени по договора и допълн.споразумение
към него.
Видно от изложеното в исковата молба ищецът се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на задълженията по процесния договор за кредит, считано от 13.05.11г. Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на определени предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем / в този смисъл са разясненията, дадени в т.18 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г./. В конкр.случай, макар и в общите условия към договора за кредит от 07.03.08г. в чл.19.2 да е предвидено, че при забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие, то това не би могло да породи действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника / така Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г./. Доказателства, които да установяват факта, че банката изрично е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем преди издаването на заповедта за изпълнение, респ. преди извършената цесия, което волеизявление да е достигнало до длъжниците, не са представени. Същевременно по делото са представени покани за доброволно изпълнение от 11.12.14г., адресирани до ответниците по делото, които са получени лично от последните на 13.01.15г., респ. 25.02.15г., и с които е удостоверено и връчването на копие от заповедта за изпълнение. С оглед на това обстоятелство съдът прави извода, че безспорно ответниците са били уведомени за упражненото от кредитора потестативно право да направи кредита предсрочно изискуем към датата на връчването на поканите за добр.изпълнение, ведно със заповедта за изпълнение, срещу която са депозирали впоследствие възражение. Следователно именно към този момент – узнаването от кредитополучателя на нарочното изявление на кредитора / в случая 13.01.15г./, следва да се определи и момента на предсрочната изискуемост.
По делото от страна на отв.К.М. е наведено възражението
за изтекъл срок по чл.147 ЗЗД за ангажиране отговорността му като поръчител. Срокът по чл.
147, ал. 1 ЗЗД е краен и преклузивен. За разлика от погасителната давност с
изтичането му не се погасява възможността за принудително изпълнение, а се
прекратява самото поръчителство. Преклузивните
срокове, за разлика от давностните такива /чл. 120 ЗЗД/, се прилагат от съда служебно. Когато кредитора се позовава на
настъпила предсрочна изискуемост на задължението по договор за кредит срокът по
чл.
147, ал. 1 ЗЗД започва да тече от момента, в който е настъпила предсрочната
изискуемост. Предвид установеното по-горе съдът приема, че срокът по чл.147 ЗЗД
е изтекъл към 13.07.15г., който срок не подлежи на спиране и прекъсване. В
разглеждания случай следва да се съобрази, че предвид обезсилването на
заповедта за изпълнение , издадена по реда на чл.417 ГПК, то са заличени с
обратна сила последиците, които се свързват с действието по подаване на
заявлението. Ето защо и като съобрази, че по делото ищцовата страна не е
ангажирала доказателства за предприети други действия за съдебно предявени
права на кредитора срещу поръчителя в 6-месечния срок, начиная
от така установеният момент на предср.изискуемост, а
предявяването на настоящия иск се явява предприето значителен период от време
след изтичането на шестмесечния срок по чл.147 ЗЗД, то съдът намира, че е
отпаднало условието за съществуване отговорността на поръчителя К.М. спрямо
кредитора „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, което обуславя неоснователност на
предявения иск спрямо този ответник.
От събраната по делото ССЕ съдът
намира, че безспорно се установява факта на предоставяне на кредитополучателя на
средства в размер на 30000лв, и факта на тяхното усвояване. Съобразно същата
размерът на неиздължената главница възлиза на 28301,32лв, а договорните лихви
са начислени за период 08.01. - 26.09.11г. и възлизат на 2855,35лв. Видно от
заключението е, че догов.лихва за претендирания от
ищеца период 31.03.13г. – 31.03.16г. не е начислявана.
Следва да се има предвид още , че с обявяването на предсрочната изискуемост отпада
преимуществото на срока, съответно и правото на ползване на кредита занапред,
поради което и такава лихва не се следва. Ето защо исковата претенция за нея се
явява неоснователна.
При така установеното съдът намира, че
отв. Д.Д. дължи на ищеца
сумата от 28301,32лв главница, поради което и предявения иск спрямо него и в
този размер се явява основателен и следва да се уважи. Следва да се присъди и
законната лихва от предявяване на иска. В останалата му част за сумата от
8299,81лв, представляваща договорна лихва за периода 31.03.13г. – 31.03.16г.,
предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора в тежест на
ответника Д.Д.
следва да бъдат възложени по реда на чл.78, ал.1 от ГПК сторените от ищеца
в производството разноски, съразмерно с уважената част от иска. Направеното от отв.страна възражение за прекомерност на ю.к.възнаграждение
е неоснователно, доколкото последното е под установения в чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба №1/09.07.04г. минимум. Предвид това следващите се на ищеца разноски се
явяват в размер на 1509,57лв – разноски за д.т., вещо лице и
ю.к.възнаграждение.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
Д.М.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Оборище, бул. „Княз А.Дондуков” №19, ет.2, СУМАТА от 28301,32 лева
/ двадесет и осем хиляди триста и един лева и 32ст/, представляваща главница по
Договор за кредит за текущо потребление от 07.03.08г. и допълн.споразумение
от 08.04.10г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска -01.04.16г. до оконч.изплащане,
което вземане е цедирано на 12.06.2012г. с Договор за
покупко-продажба на вземания от
БАНКА
ДСК ЕАД на „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ” ЕАД, на осн. чл. 79, ал.1 ЗЗД
във вр. с чл. 430 ТЗ.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Оборище, бул. „Княз А.Дондуков” №19, ет.2 срещу Д.М.Д., ЕГН **********, с адрес ***, иск за заплащане на сумата от 8299,81лв,
представляваща договорна лихва за периода 31.03.13г. – 31.03.16г., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София , р-н Оборище, бул.
„Княз А.Дондуков” №19, ет.2, срещу К.В.М. , ЕГН **********, с адрес ***, иск с
правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 430 ТЗ за осъждане на ответника да заплати на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ” ЕАД, ЕИК
*********, сумата от 28301,32 лева, представляваща главница по Договор за
кредит за текущо потребление от 07.03.08г. и допълн.споразумение
от 08.04.10г., и сумата от 8299,81лв, представляваща договорна лихва за периода
31.03.13г. – 31.03.16г., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на предявяване на иска -01.04.16г. до оконч.изплащане,
което вземане е цедирано на 12.06.2012г. с Договор за
покупко-продажба на вземания от
БАНКА
ДСК ЕАД на „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ” ЕАД,
като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.М.Д., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н
Оборище, бул. „Княз А.Дондуков” №19, ет.2, СУМАТА от
1509,57лв. / хиляда петстотин и девет лева и 57 ст/ , представляваща направените по делото разноски, на
осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: