№ 93
гр. Севлиево, 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на четиринадесети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Биляна Д. Коева
при участието на секретаря Ивона Пл. Пенкова
като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело №
20244230100911 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Профи Кредит България“ ЕООД срещу Е. С. А.,
с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни иска по реда
на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1
ЗЗД, вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК
В исковата молба се сочи, че исковата молба се предявява във връзка с отхвърляне
на заявление на ищеца за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК в производство по Ч.Гр.Д. №724/2024 г. по описа на Районен съд –
Севлиево в частта относно уговорени: договорно възнаграждение, възнаграждение за
закупени услуги Фаст и Флекси, лихва за забава и законна лихва. Твърди се, че на
23.09.2022 г. между страните и сключен договор за потребителски кредит
№40012269240, по силата на който ищецът отпуснал на ответницата кредит в размер
на сумата от 1000,00 лв., със срок на погасяване – 30 месеца, размер на месечната
вноска – 52,75 лв., ГПР – 49,02%, ГЛП – 41,00 и общо дължима сума по кредита в
размер на 1581,93 лв. С договора било уговорено и ползването на допълнителни
услуги – Фаст в размер на 400,00 лв. и Флекси в размер на 750,00 лв. Ищецът изпълнил
договорните си задължения точно и в срок, но ответницата не изпълнила
задължението си, като не направила нито едно плащане и не погасила никоя от
дължимите съгласно погасителния план вноски. Ето защо кредитът бил обявен за
предсрочно изискуем на 05.10.2023 г., за което длъжникът бил уведомен чрез
уведомително писмо и обратна разписка. Претендира се в исковата молба да се
1
постанови решение, с което да се осъди ответницата да заплати на ищеца сумата от
общо 1860,12 лв., от които: 353,22 лв. – договорно възнаграждение за периода
10.10.2022 г. – 05.10.2023 г.; 400,00 лв. – възнаграждение за закупена и ползвана услуга
Фаст, дължима до 05.10.2023 г.; 750,00 лв. – възнаграждение за закупена и ползвана
услуга Флекси, дължима до 05.10.2023 г.; 135,00 лв. – лихва за забава, дължима от
11.10.2022 г. до 05.10.2023 г.; 221,79 лв. – лихва за забава, дължима за периода
05.10.2023 г. – 29.05.2024 г. Претендира се и присъждане на законната лихва върху
сумите, считано от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.
Претендира е и присъждане на направените в заповедното и исковото производство
разноски по делото.
В срока по чл.131 ГПК ответницата не е представила писмен отговор.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422
ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК,
и осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Въз основа на заявление вх. № 3020 от 29.05.2024 г. е издадена заповед за
изпълнение от 03.06.2024 г. по чл. 410 ГПК за сумата 1000 лв. – неплатена главница по
договор за потребителски кредит № 40012269240 от 23.09.2022 г. С разпореждане от
03.06.2024 г. съдът е отказал издаването на заповед за изпълнение за сумите: 353,22
лева - неплатено договорно възнаграждение за периода от 10.10.2022 г. до 05.10.2023
г.; 400 лева – неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст; 750
лева – неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси; сумата от 30 лева –
неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на
25.10.2022 г.; сумата от 400 лева – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска
по договора за кредит, начислени на 09.01.2023 г.; сумата от 1 35,11 лева – лихва за
забава, дължима от 11.10.2022 г. - дата на изпадане на длъжника в забава до 05.10.2023
г. (дата на предсрочна изискуемост); сумата от 221,79 лева – законна лихва, дължима
от 05.10.2023 г. – дата на предсрочна изискуемост до 29.05.2024 г.
С протколно Определение от 14.07.2025 г. са обявени за безспорни следните
обстоятелства: сключването между страните на Договор за потребителски кредит №
40012269240 от 23.09.2022 г. за сумата от 1 000 лв. срещу задължението ответниците
да върнат заемната сума заедно с уговорените лихви при ГЛП в размер на 41 % и ГПР
в размер на 49. 02 %, на 30 месечни погасителни вноски, като според договора е
дължимо и възнаграждение за услугите „Фаст“ и „Флекси“ в общ размер на 1 150 лв., с
което общо дължимата сума по кредита е станала 2731.93 лв., а общият размер на
2
вноската е възлязъл на 91,80 лв.; предоставянето на заемната сума от ищеца на
ответницата.
Видно от представения договор за потребителски кредит и общите условия към
него, страните са уговорили предоставянето на пакет от допълнителни услуги от
кредитора Фаст приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит /т.
15. 1 от ОУ/ и пакет от допълнителни услуги - Флекси - право на промяна на
погасителния план при специфични условия/т. 15. 2 от ОУ/. От страна на ответницата
не се твърди и установява плащане на задълженията по договора.
От събраните по делото доказателства, се установява, че между страните по
делото е сключен договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, тъй като
същият изпълва всички изисквания, заложени в легалната дефиниция договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на
услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от
време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките,
чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Страните по този договор са потребителят – физическо лице и кредиторът –
юридическо лице. Договорът е сключен в предвидената в закона /чл. 10, ал. 1 ЗПК/
писмена форма, като съдържа всички необходими реквизити.
Процесният договор за кредит попада в приложното поле на ЗПК, поради което
следва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл. 11, ал.
1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл. 22 ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и
чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Следователно част от изискванията на чл. 11, ал. 1 от закона, досежно съдържанието
на договора, са императивни и нарушението им влече нищожност на сключения
договор.
Видно от представения договор за потребителски кредит, в същия е предвидено
възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на 400 лв. и „Флекси“ в размер на
750 лв. при главница по кредита – 1000 лв. От съдържанието на Раздел 15
„Допълнителни услуги“ от представените Общи условия на „Профи кредит България“
ЕООД към договор за потребителски кредит /ОУ/ се установява, че уговорените
допълнителни услуги имат следното съдържание: чл. 15. 1 – клиентът закупил
допълнителна услуга „Фаст“ получава приоритетно разглеждане на искането за
отпускане на потребителски кредит преди клиентите, без закупена допълнителна
услуга „Фаст“. След одобрение отпуснатата сума се нарежда към клиента по избрания
от него начин на изплащане до 24 часа след получаване от кредитора на подписаните
3
от клиента договор за потребителски кредит и неговите приложения. Според чл. 15. 2
всеки клиент, пожелал и закупил услуга „Флекси“, получава право да променя
погасителния си план при изпълнение на специфични изисквания, описани в чл. 15.2.1,
чл. 15.2.2 и чл. 15.2.3. Следователно допълнителните услуги се явяват в две насоки:
услуги, свързани със сключването на договора за кредит и отпускането на
потребителския кредит, и услуги, свързани с неговото изпълнение. Съгласно чл. 10а,
ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Нормата на чл.
10а, ал. 2 ЗПК обаче установява забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В тази връзка
следва да се има предвид, че услугата „Фаст“ касае действия, свързани с отпускането
на кредита, начисляването на такса за които попада в процесната забрана. Наред с
посоченото, по този начин в тежест на икономически по-слабата страна – потребителя
е възложена такса, срещу която да получи приоритетно разглеждане на заявлението си
и предоставяне на сумата по кредита до 24 часа след получаване на подписан договора
за кредит, с което неминуемо се нарушава равновесието в отношенията между
страните по правоотношението, едната от които всякога има интерес да получи
средствата във възможно най-кратни срокове. За пълнота следва да се посочи и че в
договора за потребителски кредит не се съдържа клауза, изясняваща характера на
дължимата насрещна престация при заплащане на „услугата“ - неясен остава въпросът
в какво се изразява приоритетното разглеждане на документи, какъв е редовният срок
за разглеждането им и какъв – приоритетният, респ. – какво преимущество в тази
връзка получава кредитополучателят срещу заплащане на таксата. Що се отнася до
услугата „Флекси“, с оглед обстоятелството, че Общите условия към договора за
кредит предвиждат в чл. 15.2.1. 2 и чл. 15.2.2. 3 необходимост от сключване анекс към
договора за кредит при ползване на всяка една от услугите, а не възможност за
кредитополучателя да се възползва директно от тях чрез едностранно изявление, се
налага заключението, че допълнителните услуги, свързани с отлагане на вноски и
тяхното намаляване, представляват по своя характер изменения на кредитното
правоотношение по съгласие на страните по реда на чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, а не
допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Ето защо възнагражденията
попадат в хипотезата на императивната забрана на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото са
уговорени за елемент от съдържанието на самото кредитно правоотношение, а не за
предоставяне на свързана с него допълнителна услуга. Поради това при сключването
на договора за длъжника не съществува възможност да избегне плащането на
възнаграждение за услуги „Фаст“ и „Флекси“, доколкото същите са неразделна част от
договора, от погасителния план и от общите условия на дружеството. След като това е
така, във всички случаи вземането за възнаграждение за тези услуги ще възникне в
сферата на кредитора. Ако въобще става дума за предоставяне на каквито и да било
4
допълнителни услуги, то те следва да бъдат включени в годишния лихвен процент, тъй
като представляват сигурна печалба за кредитора. В случая това не е сторено, което
води до нарушаване императивното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК за посочване в
договора на лихвения процент по кредита, тъй като посоченият ГЛП от 41% не
съответства на реалния такъв. Наред с посоченото, е налице и нарушаване на
императивното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, според която договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид,
в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В представения договор
за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 49, 02 %, т. е. формално е
изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава
максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв,
тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно – разходите за
допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, които се включват в общите разходи по
кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ
разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Възнаграждението за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ отговаря на
поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита. При това
положение се налага извод, че договорът за потребителски кредит не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва действителният
процент на ГПР. Текстът на последната норма не следва да се възприема буквално, а
именно - при посочен, макар и неправилно определен ГПР, да се приема, че е
изпълнено изискването на закона за съдържание на договора. Годишният процент на
разходите е част е същественото съдържание на договора за потребителски кредит,
въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота
5
относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може
да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След
като в договора не е посочен ГПР, при съобразяване на всички участващи при
формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно неговия
размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В
останалата им част съдът намира доводите на ответницата за нарушение на чл. 10, ал.
1 ЗПК и чл. 11, ал. 1 ЗПК за неоснователни. Последицата, свързана с неспазване
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, е уредена в нормата на чл. 22 ЗПК, която
предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12
и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Нищожните клаузи не могат да бъдат заменени по смисъла на чл. 26,
ал. 4 ЗЗД от императивни правила досежно максимално допустимия размер на
договорната лихва, нито да бъде прието, че частично недействителна е единствено
клаузата за уговорените допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, представляващи по
съществото си договорна лихва, невключена в ГЛП и ГПР. Ако съдът изменя
съдържанието на неравноправните и нищожните клаузи, съдържащи се в
потребителски договор, това ще навреди на постигането на дългосрочната цел,
предвидена в член 7 от Директива 93/13, тъй като продавачите и доставчиците биха
останали изкушени да използват посочените клаузи, ако знаят, че дори и последните да
бъдат обявени за недействителни, договорът все пак ще може да бъде допълнен в
нужната степен от националния съд, така че да се гарантират интересите на тези
продавачи и доставчици.
На основание чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят заплаща само чистата стойност на кредита, като не
дължи лихва или други разходи по кредита. При недействителност на договора,
съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Доколкото предмет на
настоящото производство са неплатено договорно възнаграждение и възнаграждения
за допълнителни услуги и законна лихва, предявените искове следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има ответника. Такива не се
претендират от ответника, поради което не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД , ЕИК
6
********* със седалище в град София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, срещу Е.
С. А., с ЕГН **********, с адрес: гр. Севлиево, ул. „Вит“ № 2, искове по реда на чл.
415, ал. 1, т. 3 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК, за осъждане на ответника да заплати на ищеца във връзка с
договор за потребителски кредит №40012269240, сумите, за които съдът в
заповедното производство е отказал да издаде заповед за изпълнение, както следва:
353,22 лева - неплатено договорно възнаграждение за периода от 10.10.2022 г. до
05.10.2023 г.; 400 лева – неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга
Фаст; 750 лева – неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси; сумата от
135,11 лева – лихва за забава, дължима от 11.10.2022 г. - дата на изпадане на длъжника
в забава до 05.10.2023 г. (дата на предсрочна изискуемост); сумата от 221,79 лева –
законна лихва, дължима от 05.10.2023 г. – дата на предсрочна изискуемост до
29.05.2024 г.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд Габрово в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
7