гр. София,………..2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, II въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми април през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. СТЕФАН МИЛЕВ
2.
АНЕЛИЯ ЩЕРЕВА
при секретаря Мариана Косачева и с участието на прокурор Г. Герасимов, като
разгледа докладваното от съдия Коев ВНОХД № 1638 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава XXI
от НПК.
С присъда от 05.07.2016 г. постановена
по НОХД № 1545/2016 г. по описа на СРС, НО, 9 състав, подсъдимият Г.И.Ц., с ЕГН
********** е признат за ВИНОВЕН в това, че в периода от м. април 2013 г. до м.
август 2014 г. в гр. София, ж.к.“*******, след като е осъден с решение по
гражданско дело № 918/2004 г. на ВРС – ГО - 17 с-в да издържа свой низходящ
/сина си К.Г.Ц. с ЕГН **********/ като изплаща месечна издръжка в размер на 120
/сто и двадесет/ лв. чрез неговата майка и законен представител Б.К.Б.,
съзнателно не е изпълнил това свое задължение в размер на 17 /седемнадесет/
месечни вноски, както следва: една непълна месечна вноска за месец април 2013 г.
в размер на 80 /осемдесет/ лева и 16 /шестнадесет/ месечни вноски по 120 /сто и
двадесет/ лева всяка за периода от месец май 2013г. до месец август 2014г. или
всичко в общ размер на 2 000 /две хиляди/ лева и в периода от м. април 2013 г.
до м. август 2014 г. в гр. София, ж.к.“Суха река“, бл. 32, вх. А, ет.4, ап.10,
след като е осъден с решение по гражданско дело № 918/2004 г. на ВРС- ГО-17 с-в
да издържа своя низходяща /дъщеря си Г.Г.Ц.с ЕГН **********/
като изплаща месечна издръжка в размер на 120 /сто и двадесет/ лв. чрез нейната
майка и законен представител Б.К.Б., съзнателно не е изпълнил това свое
задължение в размер на 17 /седемнадесет/ месечни вноски, както следва: една
непълна месечна вноска за месец април 2013 г. в размер на 80 /осемдесет/ лева и
16 /шестнадесет/ месечни вноски по 120 /сто и двадесет/ лева всяка за периода
от месец май 2013 г. до месец август 2014 г. или всичко в общ размер на 2 000
/две хиляди/ лева, поради което и на основание чл. 183, ал. 3 от НК не му е
наложено наказание, тъй като преди постановяване на присъдата от първата
инстанция е изпълнил задължението си за заплащане на дължимата издръжка.
Срещу постановената присъда е
депозирана въззивна жалба от служебния защитник на
подсъдимия – адв. Н. от САК, с която се иска отмяна
на първоинстанционния съдебен акт и постановяване на
нова присъда, с която подсъдимият да бъде оправдан по така повдигнатото му
обвинение.
В разпоредително заседание на 17.04.2018
г. въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК прецени,
че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага допълнителен разпит
на свидетели и вещи лица и събирането на други доказателства.
В открито съдебно заседание
подсъдимият Г.Ц. не се явява, като при условията на чл. 269, ал. 3, т. 4, б.
„А“ от НПК е проведено задочно производство и пред първоинстанционния
съд.
Адвокат Н. моли да се уважи
депозираната от името на подсъдимия жалба като счита, че събраните и проверени
доказателства не водят до извод, че подсъдимият е извършил престъплението, в
което е обвинен.
Представителят на СГП моли да бъде
потвърдена първоинстанционната присъда като правилна
и законосъобразна.
Софийски градски съд, след като
обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени в допълнение към нея и след
като на основание чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е провел съдебно следствие по общия
ред в отсъствие на подсъдимия, като е събрал и проверил следните
доказателствата и доказателствените средства:
показанията на свидетелката Б.Б., заключенията на
приетите икономическа и допълнителна икономическа експертизи, на последващата съдебно-икономическа експертиза, Решение от
29.07.2004 г. по гр.дело № 918/2004г. по описа на Районен съд гр. Варна, справката
за съдимост на подсъдимия и приобщените на основания чл. 283 от НПК писмени
доказателства.
В хода на проведеното съдебно
следствие от първоинстанционния съд фактическата
обстановка е била изяснена в нейната пълнота. Не са нарушени онези правила,
регламентиращи дейността на съда по събиране и проверка на доказателствата и доказателствените средства, въз основа на които
първостепенният съд е формирал вътрешното си убеждение. След самостоятелния
анализ на доказателствената съвкупност по делото въззивният съд приема за установена следната фактическа
обстановка, различна от изведената от първоинстанционния
съд, като намира че възприетите различия не обуславят изменение или отмяна на първоинстанционната присъда, доколкото не променят извода
на съда за съставомерност на осъщественото от Ц.
деяние:
Подсъдимият Г.И.Ц. е роден на *** г.
в гр. Търговище, български гражданин, с висше образование, разведен, търговец,
неосъждан, с адрес: гр. *******., ЕГН **********.
С Решение от 29.07.2004 г. по гр. дело № 918/2004г. по описа на Районен
съд гр. Варна е постановено прекратяване на гражданския брак между подсъдимия Г.И.Ц.
и св. Б.К.Б. /Ц./, което решение е влязло в законна сила на 12.10.2004 г. и по
силата на което родените от брака им деца - К.Г.Ц. с ЕГН ********** и Г.Г.Ц.с ЕГН **********, остават за отглеждане и възпитание на
майката св. Б.Б., на която е предоставено
упражняването на родителските права. Със същото решение подсъдимият Г.Ц. е
осъден да заплаща ежемесечна издръжка на сина си К.- в размер на 120,00лева и
на дъщеря си Г.- в размер на 120лв.
Поради финансови затруднения на
подсъдимия се случвало издръжките на децата да не бъдат изплащани редовно. През
2012 г. подсъдимият спрял да плаща издръжка на децата, а през 2013 г. извършвал
периодични плащания в различни размери, с които били погасявани най-старите
задължения. Така от влизането в сила на решението, а именно от 12.10.2004 г. до
м. август 2014 г. включително, подсъдимият Ц. изплатил сумите по издръжките на
децата в общ размер на 3 680 лв., като дължимата неизплатена сума за
издръжка от подсъдимия до 31.08.2014 г. била в размер на 4000 лв. През м. март
2014 г. свидетелката Б.подала жалба до СРП, въз основа на която било образувано
ДП № 1869/2014 г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр. пр. № 11602/2014 на СРП.
След образуване на наказателното
производство срещу подсъдимия същият изплатил на свидетелката Б.сума в общ размер
на 5730 лв., с което били погасени задълженията за издръжка за целия инкриминиран
период.
Събраните по делото доказателства
еднопосочно сочат на неизпълнение на задължението на подсъдимия за изплащане на
месечна издръжка в инкриминирания период. Правилно в основата на фактическите
си изводи първоинстанционният съд е поставил
показанията на свидетелката Б., подкрепени от заключенията на изготвените
икономически експертизи и приложените по делото платежни нареждания и касови
бонове за извършени парични преводи.
От Решение от 29.07.2004 г. по гр. дело № 918/2004г. по описа на Районен
съд гр. Варна се установява, че подсъдимият е бил осъден да издържа двете си
деца - К.Г.Ц. и Г.Г.Ц., като изплаща месечна издръжка
чрез тяхната майка в размер на 120 лв. за всяко от тях.
Не се спори, че през 2012 г.
подсъдимият не е изплащал издръжка на децата си, а и не са представени
доказателства за обратното, поради което правилно съдът е кредитирал
показанията на свидетелката Б.в тази насока. Безспорно установен е и фактът, че
в инкриминираният период подсъдимият е изплащал парични суми на свидетелката Б.,
с които е погасявал неизпълнените по-стари задължения за издръжка. Видно от приложените
по делото вносни бележки и бележки за пощенски записи, в извършените през 2013
г. и 2014 г. плащания не е посочено нито за кое дете, нито за кой период от
време се отнася изплатената със съответния документ издръжка. Наред с това
сумите не съвпадат с дължимите от подсъдимия средства, като в някои месеци са
размерът на платеното е по-голям, а в други – по-малък от дължимото. С оглед на
това правилно първоинстанционният съд е приел, въз
основа на заключението на вещото лице, че с изплатените в периода от м. март
2013 г. до м. август 2014 г. суми са погасявани най-старите задължения по реда
на тяхното възникване по равно за двете деца.
Неоснователно е възражението на
служебния защитник, че вещото лице не е изследвало банковото извлечение от
сметката на свидетелката Б.и не е отговорило на въпроса дали по същата има постъпления
от Ю.М.. Видно от приетите експертизи постъпилите от Ю.М. суми са намерили
отражение в заключенията на вещото лице, като са взети предвид при определяне
на дължимата от подсъдимия и неизплатена сума за издръжка и обосновката на приложението
на чл. 183, ал. 3 от НК. поради изпълнение на задължението му. Видно от
заключението на допълнителната икономическа експертиза, при формиране на
размера на причинените от деянието на подсъдимия имуществени вреди е изследвано
именно банковото извлечение от сметката на свидетелката Б., в което са отразени
плащанията, постъпили от Ю.М.. Така още в обвинителния акт размерът на
претърпените имуществени вреди е определен след като са взети предвид всички
приложени доказателства.
Обстоятелството, че при формиране на
крайните си фактически изводи първоинстанционният съд
не е обсъдил заключението на допълнителната експертиза, от което и е приел за
неизплатена сума в размер надвишаващ установения от настоящия състав и посочен
в обвинителния акт, не променя крайния извод, че подсъдимият е извършил престъплението
по чл. 183, ал. 1 от НК. Категорично се установиха фактите, предмет на
доказване по настоящото дело, а именно: че подсъдимият е осъден с влязло в сила
решение да издържа свои низходящи и че за периода от м. април 2013 г. до м.
август 2014 г. Ц. не е изпълнил задължението си да издържа своите низходящи К.Г.Ц.
и Г.Г.Ц.като изплаща месечна издръжка в размер на по 120
/сто и двадесет/ лв. за всеки от тях чрез тяхната майка и законен представител Б.К.Б.
в размер на по 17 месечни вноски, както следва: по една непълна месечна вноска
за месец април 2013 г. в размер на 80 /осемдесет/ лева и по 16 /шестнадесет/
месечни вноски по 120 /сто и двадесет/ лева всяка за периода от месец май 2013 г.
до месец август 2014 г. за всяко от децата или всичко в общ размер на 4000 лв.
– деянието, за което му е повдигнато обвинение. Обстоятелството, че в мотивите
си първостепенният съд е приел по-голям размер на щетите от посочения в
обвинителния акт, в конкретния случай не влияе на законосъобразността на първоинстанционната присъда, тъй като при постановяването
ѝ съдът е обсъдил всички въпроси по чл. 301 от НПК и е разгледал делото в
рамките на обвинителния акт.
Правните изводи на първоинстанционния съд са съобразени с доказателствата по
делото, установената фактическа обстановка и със закона, поради което въззивният съд не намира основания за приемане на различни
такива по същество. Безспорно се установява, че от обективна страна подсъдимият
е осъществил признаците на състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК. Въззивният съд споделя изцяло изводите на първостепенния
относно субективната страна на престъплението, като намира, че деянието е извършено
при форма на вина пряк умисъл.
След като е взел предвид, че
подсъдимият е заплатил изцяло дължимите от него издръжки за инкриминирания
период в размер на 4000 лв. преди приключването на съдебното следствие пред
първата инстанция, че не са настъпили други вредни последици в резултат на
деянието му, както и че до този момент спрямо подсъдимия Ц. не е прилагана
разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК първостепенният съд законосъобразно е
признал подсъдимия за виновен и на основание чл. 183, ал. 3 вр.
ал. 1 от НК не му е наложил наказание.
При извършената служебна проверка на
основание чл. 314 НПК, съдът не констатира допуснати съществени процесуални
нарушения, които да представляват основания за отмяна на присъдата на СРС.
С оглед гореизложеното съдът прие, че
атакуваната присъда е правилна и законосъобразна, поради което следва да бъде
потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло присъда от 05.07.2016 г. постановена по НОХД № 1545/2016 г. по описа на
СРС, НО, 9 състав.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.