РЕШЕНИЕ
№ 10405
гр. София, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРА. ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРА. ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20211110139526 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ЕИК, със
седалище и адрес на управление: АДРЕС срещу А. С. Я., ЕГН **********, адрес: АДРЕС с
която се моли съда да приеме за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от
1,015.10 лв., представляваща незаплатена сума по Договор за кредит № ********, от
които: 913,47 лв. остатък от непогА.а главницата и 101,63 лв., остатък от непогА.а
договорна лихва за периода от 14.05.2014 г. до 21.12.2015 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението пред съда /16.06.2017 г./до
окончателното изплащане на вземането, по отношение на които суми е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №39170/2017 г. на СРС.
Ищецът твърди, че на 14.05.2014 г. между „ФИРМА“ ЕАД (кредитор), от една страна,
и СД Я. (кредитополучател) от друга, е подписан Договор за отпускане на потребителски
паричен кредит № ******** с чиста стойност на кредита в размер на 1,500.00 лв. (хиляда и
петстотин лева). Това е сумата, която е получил кредитополучателят. Общата стойност на
кредита е 1.658.76 лв. (хиляда шестстотин петдесет и осем лева и седемдесет и шест
стотинки), в които освен чистата стойност на кредита са включени още 75,00 лв, (седемдесет
и пет лева) -такси/комисионни и 83.76 лв, (осемдесет и три лева и седемдесет и шест
стотинки) - застрахователна премия, Кредитополучателят се е задължил да погаси усвоения
кредит чрез 24 анюитетни месечни вноски, всяка от които в размер 84,85 лв. (осемдесет и
четири лева и осемдесет и пет стотинки), като първата падежна дата е била 07.06.2014 г., а
последната падежна дата е била 07.05.2016 г. Общата дължима сума, която е следвало да
бъде върната по сметка на кредитодателя в края на периода, е в размер на 2,036.40 лв. (две
хиляди тридесет и шест лева и четиридесет стотинки).
Сочи се, че на 21.12.2015 г. между „ФИРМА“ ЕАД и „ФИРМА“ ЕАД е сключен
Договор за цесия, по силата на който „ФИРМА“ ЕАД /като цедент/ цедира вземането си по
гореописания Договор за потребителски кредит на „ФИРМА“ ЕАД /като цесионер/.
Съгласно Договора за цесия, „ФИРМА" ЕАД прехвърля на цесионера "ФИРМА" ЕАД
парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени Договори за потребителски
кредити, които са подробно описани в Приложение № 1, представляващо неразделна част от
1
Договора. В предмета на сключения Договор за цесия от 21.12.2015 г. е включено и
вземането по Договор за потребителски кредит № ******** от 14.05.2014г., сключен между
„ФИРМА“ ЕАД и СД Я.. Придобитото от ищцовото дружество, съгласно Приложение № 1,
вземане възлиза на 1,015.10 лв. /хиляда и петнадесет лева и десет стотинки/, от които:
913,47 лв. остатък от непогА.а главницата и 101,63 лв. остатък от непогА.а договорна лихва.
С пълномощно от 21.12.2015 г., както и съгласно чл. 3.2 от сключения Договор за цесия,
предишният кредитор /цедентът/ „ФИРМА“ ЕАД е упълномощил „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК
ЕИК, да уведоми от името на „ФИРМА“ ЕАД всички длъжници по вземанията на „ФИРМА“
ЕАД, които „ФИРМА“ ЕАД е цедирало, съгласно сключения Договор за цесия от 21.12.2015
г. Предвид това и съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, цедентът „ФИРМА“
ЕАД, чрез пълномощника си „ФИРМА“ ЕАД, е изпратил чрез препоръчана поща до
длъжника СД Я. Уведомление за извършеното прехвърляне на вземания. Пратката е
изпратена на адреса на длъжника, посочен в Договора за кредит: АДРЕС, съвпадащ и с
адреса на ответника по настоящия иск. Същата не е била получена на посочения адрес,
което същата се е върнала с отбелязване „пратката не е потърсена от получателя“.
Към исковата молба се прилага Уведомление за извършено прехвърляне на вземания
до наследника на СД Я.- А. С. Я..
Сочи се, че всички непогА.и вноски по Договора за кредит са с настъпил падеж и
съгласно чл. 84, ал.1 от ЗЗД СД Я., съответно неговият наследник А. С. Я., е изпаднал в
забава.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител е
депозирал отговор на исковата молба, с който се оспорва иска като недопустим и
неоснователен. Твърди се, че по делото не се съдържат данни за отправяне на покана до
ответника, евентуално за определяне на гратисен период за заплащане на задължението.
Прави се възражение за изтекла погасителна давност.
Като съобрази доказателствата по делото и закона, съдът намира следното:
По делото е представено копие на договор за потребителски паричен кредит
№******** от 14.05.2014г., сключен между „ФИРМА“ ЕАД с ЕИК ЕИК- заемодател, и СД
Я. – заемател, което е заверено от процесуалния представител на ищеца като вярно с
оригинала.
Съгласно договора заемодателят е предал на ответника заем в размер на 1500 лева,
които последният се е съгласил да върне при следните параметри и условия: фиксиран
годишен лихвен процент- 20.5%, годишен процент на разходите- 28.59 %, брой месечни
вноски 24, размер на месечната вноска: 84.85 лева. Посочено е и, че се начислява такса за
разглеждане на кредита от 75 лева и се включва застрахователна премия в размер на 83.75
лева. Посочено е, че общата дължима сума от потребителя е 2036.40 лева.
Посочено е, че договорът се сключва при приложими Общи условия за предоставяне
на потребителски паричен кредит и/или допълнителен паричен кредит от „ФИРМА“ АД.
По делото не се съдържат данни, премия по каква застраховка е сумата от 83.75, кои са
страни по този застрахователен договор и дали въобще такъв договор е сключен от
„ФИРМА“ АД /УФК/ с някое застрахователно дружество.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от договора сумата се отпускат чрез банков превод от УКФ към
банкова сметка на потребителя в „БАНКА“ АД. С искане за рефинансиране на съществуващ
дълг СД Я. е пискал с отпуснатата сума да бъде предсрочно погА.о съществуващо
задължение по кредит с размер на дълга 312.80 лева по номер на кредит 982265. Посочена е
и банкова сметка, по която да бъде преведена останалата налична сума. По делото е
представено платежно нареждане от 15.05.2014 г., с което „ФИРМА“ ЕАД е наредило сумата
от 1238.20лева по сметка с титуляр СД Я..
Съобразно чл. 16, ал. 1 от ОУ в случай на забава на плащанията на дължимите от
длъжника и поръчителя суми върху всички просрочени месечни суми се дължи лихва в
размер на законната лихва, разделена на 360 ди за всеки ден забава.
Съгласно чл.16, ал.2, т. 1 от ОУ УКФ има право да прекрати едностранно кредитното
правоотношение с Потребителя и да обяви всички си вземания за предсрочно изискуеми при
2
допуснато просрочие и/или неплащане на две последователни вноски по Кредита, при
условие че допуснатите нарушения и/или неизпълнения на бъдат отстранени, просрочените
вноски не бъдат погА.и в двуседмичен срок, считано от датата на осъществяване на
нарушението/падежа на погасителната вноска.
Представено е копие на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
21.12.2015 г., сключен между „ФИРМА“ АД–цедент и „ФИРМА“ ЕАД–цесионер, с който
„ФИРМА“ ЕАД е прехвърлил на ФИРМА“ ЕАД вземането си към различни длъжници,
индивидуализирани с приложение №1. Видно от същото, извадка от която се намира на л.
22-24 от делото е цедирано вземане по договор ******** с длъжник СД Я..
Съгласно т.3.2. от договора за цесия, цесионерът е изрично упълномощен за
уведомяване на длъжниците, чиито вземания се прехвърлят, за цесията. Представено е и
пълномощно, с което цедентът „ФИРМА“ АД е упълномощил цесионера „ФИРМА“ ЕАД да
уведоми от името на цедента всички длъжници по всички вземания на дружеството, които
то е цедирало съгласно на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
21.12.2015 г.
По делото е представено и едно уведомително писмо от с адресат ответника А. С. Я., в
качеството си на наследник на СД Я., с които заемодателят „ФИРМА“ АД чрез „ФИРМА“
ЕАД го уведомява за извършеното на 21.12.2015 в полза на „ФИРМА“ ЕАД прехвърляне на
вземанията си по договора за паричен заем.
Приложено е известие за доставяне, в което е посочено име на А. С. Я., видно от което
пратката се е върнала като непотърсена от получателя. Независимо от това уведомителното
писмо е връчено, ведно с исковата молба, в която са направени изявления за уведомяване за
цесията.
Установява се от приложеното ч.гр.д.39170/2017 по описа на СРС, че по заявление от
„ФИРМА“ ЕАД, против ответника като наследник на СД Я. е издадена Заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК № от 10.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение за
следните суми, дължими на основание Договор за потребителски кредит № ******** от
14.05.2014 г., сключен между "ФИРМА" ЕАД и СД Я., и Договор за цесия от 21.12.2015 г.,
сключен между "ФИРМА" и "ФИРМА" ЕАД: непогА.а главница в размер на 913,47 лв.,
ведно със законната лихва от 15.06.2017 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на
101,63 лв. за периода от 14.05.2014 г. до 21.12.2015 г., както и направените по делото
разноски в общ размер на 180 лв., от които 25 лв. държавна такса, 5 лв. за съдебно
удостоверение и 150 лв. възнаграждение на юрисконсулт.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Районен съд-
София достига до следните правни изводи:
От представените по делото писмени доказателства се установява, че „ФИРМА“ АД и
наследодателя на ответника А. С. Я.- СД Я. са били в облигационни отношения, възникнали
по силата на договор за потребителски кредит. Спрямо този договор се прилагат
разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Ответникът е усвоил изцяло сумата от 1500 лева, което не се
оспорва по делото.
С цесията кредиторът прехвърля вземането си на трето лице. За да е налице сключен
договор за цесия и вземането да премине върху третото лице е достатъчно постигане на
съгласие между него и кредитора. Приемането на цесията от длъжника и неговото участие
при сключването на договора не е необходимо. За да породи действие по отношение на
длъжника, цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор - чл. 99,
ал. 3 и ал.4 от ЗЗД. Установеното в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента има за
цел да обвърже длъжника с договора за цесия и да го защити срещу ненадлежно изпълнение
на неговото задължение. Уведомяването създава достатъчна сигурност за длъжника за
извършената замяна на стария кредитор и гарантира точно изпълнение на задължението му
спрямо лице, легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 от ЗЗД. Това не означава, че
предишният кредитор няма право да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението
до длъжника, като негов пълномощник, каквото е налице в настоящия случай, предвид
приложените към договорите пълномощни. Съгласно разпоредбата на чл. 36 от ЗЗД
представителната власт възниква по волята на представлявания, като нейният обем се
определя според волеизявлението на упълномощителя /чл. 39 от ЗЗД/ и не са предвидени
3
никакви изрични ограничения посредством императивни правни норми на тази власт,
свързани с уведомяването за цесията. По силата на принципа за свобода на договаряне няма
пречка старият кредитор да упълномощи новия за извършване на уведомлението. Това
упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД.
Предвид изложеното, установеното в чл. 99, ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента да съобщи
на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника
срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице,
което не е носител на вземането. Ненадлежното уведомяване или липсата на такова, за
прехвърляне на вземането, би имало значение, само при условие, че ответникът е платил
своето задължение по договора за кредит. В случая, няма твърдение че ответникът е платил
преди връчване преписа от исковата молба на различно от цесионера-ищец лице. Не се
твърди по делото да е извършено плащане на стария кредитор /цедента/, в който случай
неуведомяването на длъжника за извършената цесия би имало значение.
Още с Решение № 123 / 24.06.2009 год. по т.д.№ 12 / 2009 год. на ІІ т.о. на ВКС е
прието, че уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на
цесионера и достигнало до длъжника със същата , съставлява надлежно съобщаване за
цесията, съгласно чл. 99 ал.3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника , на основание чл.99 ал.4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като
факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска , на основание чл.
235 ал.3 ГПК. В този смисъл е константната практика на върховната инстанция: Р. №
3/16.04.2014 г., т. д. № 1711/2013 г., I т. о., Р. № 78/09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г., II т. о.,
Р. № 114/07.09.2016 г., т. д. № 362/2015 г., ІІ т. о, Р. №46/25.05.2017 г., т.д.№572/2016 I т.о. и
др.
Връчването на материалноправно изявление/в случая съобщаване за цесията/ на
особения представител, представлява надлежно уведомяване на длъжника - ответник. В този
смисъл е Решение № 198 от 18.01.2019г. по т.д. № 193/2018 на Първо т.о. ВКС.
Ето защо в процесния случай с оглед доказателствата за връчване на съобщението като
част от преписката към исковата молба на особения представител на ответника, както и
поради изричното изявление, инкорпорирано в исковата молба, е изпълнено изискването
длъжникът да е уведомен за цесията Следователно цесията на осн. чл.99, ал.4 ЗЗД е
породила своето действие спрямо кредитополучателя и ищецът има качеството кредитор
спрямо ответника.
В процесният случай не се твърди настъпване на предсрочна изискуемост, а и такова
изявление би било безпредметно защото още преди подаване на исковата молба/ в т.ч. и на
заявлението по чл. 410 ГПК/ всички погасителни вноски са падежирали и е настъпил
крайния срок на договора- 07.05.2016 г. В този смисъл неоснователни се явяват
възраженията на особения представител на ответника за необходимостта от изрична покана,
в т.ч. и предоставяне на гратисен период на ответника за заплащане не процесните суми.
При служебно извършената проверка за неравноправни клаузи в потребителски
договори, съдът не намира такова в процесния договор.
Съдът дължи произнасяне по материалноправното възражение на ответника за
погасяване по давност на претенцията. Това възражение съдът намира за частично
основателно. Процесният договор за потребителски кредит, по който задължение на
кредитополучателя е да върне отпуснатата сума, следва да се приеме, че нe представлява
периодично задължение, макар и да е уговорено изпълнението му на части съобразно
приложен погасителен план. С оглед на горното, към задължението на длъжника е
приложима общата петгодишна погасителна давност, закрепена в разпоредбата на чл.110
ЗЗД /Решение № 261 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010 г. на ВКС, ГК, IV Г.О. и Решение
№ 28 от 05.04.2012 г. по гр. д. № 523/2011 г. на ВКС, ГК, III Г.О./. По арг. от чл.111, б. „в“
ЗЗД, вземането за лихви се погасява с кратка тригодишна давност /Решение № 38/26.03.2019
г., постановено по т. д. № 1157/2018 г. на ВКС, II Т.О./. Вземането за лихва в рамките на
предвидените анюитетни вноски е изрично визирано в погасителния план, респ.
определимо. Паричните задължения са делими и няма пречка давността по отношение
частта от вноската, съставляваща договорна /възнаградителна/ лихва да се погасява с
различна давност от главното задължение. Продължителността на законоустановения срок
за погасяването на вземането за лихва не може да бъде удължаван чрез включване като част
4
от анюитетна вноска.
Тъй като настоящият иск се счита предявен от момента на подаване на заявлението по
чл. 470 ГПК/ чл. 422, ал. 1 ГПК/ – 15.06.2017 г., към този момент би била изтекла
тригодишната погасителната давност за вземанията, станали изискуеми преди 15.06.2014 г.,
и петгодишната погасителната давност за вземанията, станали изискуеми преди 15.06.2012 г.
Поради това, вземането за възнаградителна лихва, съставляваща част от анюитетните
вноски за периода от 14.05.2014 г. г. до 15.06.2014 г., следва да се счита за погА.о по
давност. ПогА.ото по давност задължение обхваща лихвите по вноската с падеж 07.06.2014
г. по погасителния план или сумата от 26.37 лева. Дължи се възнаградителна лихва в размер
на 75.26 лева за останалия период от 16.06.2014 г. до 21.12.2015 г..
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца се следват деловодни разноски за
настоящото производство, чийто размер, съобразно основателната част от исковете, възлиза
на 413.96 лева /от общ размер 425 лева- 25 лева държавна такса, 250 лева-депозит за особен
представител и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, определено от съда
по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ/. Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на
ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК,
следва да се произнесе за делимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както
в исковото, така и в заповедното производство.Видно от приложените към заповедното
производство доказателства ответницата следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски в размер на 175.32 лева.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо А. С. Я., ЕГН **********, адрес: АДРЕС в
качеството му на наследник на СД Я., че дължи на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ЕИК, със
седалище и адрес на управление: АДРЕС, сумата от 913,47 лв. , представляваща остатък
от непогА.а главница по Договор за кредит № 1475729, сключен на 14.05.2014 г. между
„ФИРМА“ ЕАД (кредитор), от една страна, и СД Я. (кредитополучател) и сумата от 75.26
лева, представляваща договорна лихва за период от 16.06.2014 г. до 21.12.2015 г., ведно
със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението пред
съда /16.06.2017 г./до окончателното изплащане на вземането, по отношение на които суми е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №39170/2017 г. на СРС, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 26.37 лева, представляваща договорна лихва за периода от
14.05.2014 г. до 15.06.2014 г.
ОСЪЖДА А. С. Я., ЕГН ********** да заплати на ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ЕИК на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 413.96 лева- съдебно-деловодни разноски за
исковото производство, както и сумата от 175.32 - разноски по ч.гр.д. №39170/2017 г. на
СРС
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5