Определение по дело №9105/2019 на Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

02.10.2019 г., гр.София

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г  въззивен състав, в закрито заседание на втори октомври през 2019 г.,  в следния   състав:                                                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА       

                      ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ  НАЙДЕНОВА

                           мл.с. КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ                                                                            

като  разгледа докладваното  от съдия НАЙДЕНОВА в.гр.д. № 9105 по  описа  за 2019 година,  и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по чл.258-273 от ГПК и чл. чл.274, ал.1, т.2, вр. чл.248, ал.3 от ГПК.

Въззивното дело е образувано по изпратена от СРС въззивна жалба от ищеца по делото А.В.Г. чрез адв.К.Н., срещу решението от 05.04.2019 г. по гр.д.№ 62248/2018 г. на СРС, 128 състав.

В настоящето въззивно производство следва да се разглежда съвместно, съгласно чл.80, ал.4 от Правилника за администрацията в съдилищата, и подадената частна жалба също от  ищеца по делото А.В.Г. чрез адв.К.Н., срещу определението на първоинстанционния съд от 06.06.2019 г. по чл.248 от ГПК по същото гр.д.№ 62248/2018 г. на СРС, 128 състав, изпратена частната жалба в СГС след образуване на настоящето въззивно производство.

По въззивната жалба :

При проверка редовността на въззивната жалба срещу първоинстанциноното решение, съгласно разпоредбата на чл.267 от ГПК, въззивният съдът констатира, че същата подлежи на връщане съгласно чл.262, ал.2, т.2 от ГПК, поради неизпълнение в срок на указания за отстраняване нередовност на същата.

Въззивната жалба е била подадена по пощата в срок, но като нередовна-непридружена с документ за дължима държавна такса, е била оставена без движение с разпореждане по чл.262, ал.1 от ГПК с № 116530/16.05.2019г. от първоинстанционния съд, с което на жалбоподателя е указано в 1-седмичен срок от съобщение за указанията по разпореждането да представи доказцателство за довнесена държавна такса от 50 лв. по сметка на СГС, с указване последицата от неизпълнение-връщане на жалбата.

Указания до въззивника-ищеца са били изпратени от СРС като администриращ съд, със съобщение от 17.05.2019 г. /на л.8 от въззивното дело/, заедно с препис от разпореждането с указанията от 16.05.2019 г., като са били редовно връчени на дата 30.05.2019 г. лично на адв. К.Н. на посочения във въззивната жалба съдебен адрес. Адв. К.Н. е и надлежно упълномощена за представителство пред съд от ищеца с общо пълномощно по чл.34 от ГПК, вкл. и  правата по чл.34, ал.3 от ГПК /пълномощно на л.11 от първоинстанционното дело/. Връчването е надлежно съгласно чл.51, ал.1 от ГПК, като срокът за изпълнение, броен съгласно чл.60, ал.4 от ГПК, изтича на 06.06.2019г.-работен ден/четвъртък/, без наличие на основания за спиране на срока по чл.61 от ГПК, нито за удължаване края на срока по чл.60, ал.6 от ГПК.

На 07.06.2019 г., по пошата чрез „Български пощи“ ЕАД, въззивникът-ищец представя с молба до съда и вносния документ също от дата 07.06.2019г. за внесена сума 50 лв. за държавна такса. Това изпълнение, обаче, е след изтичане на преклузивния срок, изтекъл един ден по-рано, на 06.06.2019 г. Подадената на 07.06.2019 г. по пощата молба с приложен вносен документ от дата 07.06.2019 г.,  не може да се зачете като подадена в срок дори и съгласно чл.62, ал.2 от ГПК, тъй като внасяне на сумата и подаването на документа за това с молба по пощата,  е станало на следващия ден след изтичане на срока. Ето защо като подадена след изтичане на преклузивния срок по чл.262, ал.1 от ГПК, това изпълнение като закъсняло не може да се зачете като валидно изпълнение на дадените указания с разпореждането от 16.05.2019 г. за отстраняване нередовност на въззивната жалба. Разпоредбите на чл.262, ал. 2, във вр.с чл. 261 т. 4 от ГПК са императивни. Неизпълнението им е процесуално нарушение от категорията на абсолютните, за което съдът следи служебно. В 1-седмичния срок от получаване на разпореждането на СРС от 16.05.2019 г., а именно до 06.06.2019 г. вкл., от страна на ищеца –въззивник А.Г. не е постъпило в съда изпълнение на дадените с това разпореждане указания. Извършените от страните процесуални действия след изтичането на преклузивните процесуални срокове следва винаги да се третират по един и същи начин от съда, като съдът не може да подхожда диференцирано /съобразно обстоятелствата по делото/, а е длъжен да ги санкционира идентично, като при всяко неизпълнение на дадените указания в срок, връща подадената жалба/ решение № 156 от 22.06.2015 г. по гр. д. № 6841/2014 г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС/. Въззивната жалба следователно подлежи на връщане.

По частната жалба срещу определението по чл.248 от ГПК:

Същата подлежи на разглеждане в закрито заседание съгласно чл.278, ал.1 от ГПК, след като въззивният съд преценява, че въззивната жалба се връща и няма да се насрочва открито съдебно заседание по делото.

С определение № 135081/06.06.2019 г. постановено в процедура по чл.248 от ГПК по  първоинстанционното гр.д.№ 62248/2018 г. на СРС, 128 състав, е оставена без уважение молбата на ищеца за изменение на постановеното решение по същество на спора от 05.04.2019 г. по същото дело, в частта за разноските. В частната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение, поради противоречието му с принципа на равенство на страните при упражняване на предоставените им права, тъй като за ищеца не съществувала възможност да направи това преди първото заседание по делото поради факта, че ответникът с отговора на исковата молба не е направил искане за присъждане на разноски. Счита по тази причина че следва да бъде санкциониран ищеца със заплащане на необосновано високо адвокатско възнаграждение. Моли да се отмени обжалваното определение и се измени решението като се отмени в частта, в която ищецът е осъден да плати на ответника 605,19 лв. разноски.

Ответната страна по частната жалба А.Д., чрез пълномощник адв.Т.П., оспорва същата с писмен отговор, с възражението, че обжалваното определение еправилно и съобразено с липсата на възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК което да е направено в преклузивния срок по чл.80 от ГПК. Счита, че след като по делото пред СРС е било проведено открито съдебно заседание, до приключване на което ищецът не е направил възражение за прекомерност на претендираното от отвтеника адвокатско възнаграждение, не може да го прави едва с молбата по чл.248 от ГПК. Възразява още, че ищецът  не е положил грижа за добро водене на делото, тъй като с отговора на исковата молба, подаден и подписан от адвоката на ответника, получен този отговор от ищеца при размяна на книжата, има искане от ответника за присъждане на разноски, а преди провеждане на откритото съдебно заседание пред СРС ищецът не може да знае какви разноски ще иска ответната страна.

Въззивният съд намира, че частната жалба е допустима, но е неоснователна.

С решението си по същество на спора от 05.04.2019 г. първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове, като е възложил отговорността за разноските съгласно чл.78, ал.3 от ГПК, на ищеца, за платените от ответника за адвокатско възнаграждение разноски от 605,19 лв. С молба по реда на чл.248 от ГПК, ищецът чрез адв.Н., е поискал изменение на постановеното решение, в частта за разноските, мотивирано със същите доводи, като вече изложените по-горе с частната жалба. Ответникът е оспорил искането със същите мотиви, като посочените по-горе с отговора на частната жалба.

С обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че ищецът не е направил възражение за прекомерност на платеното от ответната страна адвокатско възнаграждение преди приключване на съдебното дирене. Приел е, че неявяването на ищеца или неговия пълномощник в откритото съдебно заседание не е пречка за такова възражение, тъй като присъствието им не било задължително, страната не е посочила пречка да се яви лично или чрез пълномощник в това заседание по чл.142, ал.2 от ГПК, при което заседанието е проведено редовно и правата на страните в процеса са били гарантирани.

Въззивният съд намира, че изложените от СРС мотиви са правилни. По предявения иск съгласно ГПК, се провежда открито съдебно заседание, първото такова е било насрочено и проведено ред СРС на 12.03.2019 г., като не се е явил нито ищеца нито негов пълномощник, съгласно удостовереното с протокола по делото. Частният жалбоподател и не твърди това удостоверяване да не е вярно. Съгласно чл.80 от ГПК и по разясненията по т.2 от ТР № 6/2013г. по т.д.№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, крайният срок , до който страна по исков процес може да направи искане за разноски и да представи списък за това, е приключване на последното съдебно заседание пред съответната инстанция, следователно това е и крайният момент, до който насрещната страна може да направи възражение за прекомерност на исканите разноски за адвокат по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК. В случая ищецът, като не се е явил на проведеното последно/макар и единствено/ съдебно заседание пред СРС нито се е явил неговия пълномощник по делото, сам се е поставил в невъзможност да упражни правото си на възражение, като това негово право не е било възпрепятствано предвид редовното му призоваване за това заседание. Наред с това въззивнитя съд отбелязва, че на ищеца и неговия адвокат е било известно, че ответникът е имал адвокат по делото и направил искане за разноски в процеса още с отговора на исковата молба, препис от който ищецът чрез адв.Н. е получил с призовката за заседанието пред СРС на 12.03.2019 г. /връчена на адв.Н. на 25.01.2019 г., л.39 от делото на СРС/. Едва с молбата по чл.248 от ГПК, подадена пред СРС, е направено за първи път възражението по чл.78, ал.5 от ГПК, т.е. след срока, изтекъл при приключване на откритото съдебно заседание на 12.03.2019 г., при което искането за намаляване на разноските в полза на ответника, не може да се уважи.

С оглед на това и молбата на ответника по чл.248 от ГПК за изменение на последното в частта на разноските, се явява неоснователна, а обжалваното определение-правилно.

Воден от изложеното, СГС

 

О П Р Е Д Е Л И :

ВРЪЩА на основание чл.262, ал.2, т.2 от ГПК въззивната жалба на А.В.Г. чрез адв.К.Н., с вх.№ 5080788/10.05.2019г. по регистъра на СРС, срещу решението по гр.д.№ 62248/2018 г. на СРС, 128 състав, и ПРЕКРАТЯВА настоящето въззивното гр.д.№ 9105/2019 г. на СГС, ГК, ІІ-Г въззивен състав, образувано  ГГКпо тази жалба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази част подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд-София, в 1-седмичен срок от съобщаването му на страните.

 

ПОТВЪРЖДАВА определение по чл.248 от ГПК с № 135081 от 06.06.2019 г., по същото гр.д.№ 62248/2018 г. на СРС, 128.

Определението в тази част е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл.274, ал.4  от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

             ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

 

 

                                    2 .