Разпореждане по дело №108/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.415, ал.1, във вр. с чл.422 ГПК е и образувано по искова молба на [фирма], със седалище и адрес на управление: [населено място] 1000, пл. "Света Неделя" №7, вписано в TP на АВ с ЕИК[ЕИК], представлявано от законните представители Л. К. Х., и А. К., действащо чрез Н. Я. Б. насочена против Р. С. В., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], ул. „Тодор Александров" № 96.

Сочи се в исковата молба, че ищцовата банка подала заявление по реда на чл.417 ГПК пред РС Благоевград, по опвод накоето е било образувано ч.гр.д. № 3387/2012 г. и била издадена заповед за незабавно изпълнение, респ. – изп.лист въз основа на нея.

По силата на същите [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място],ул. „Крушево" N 17, представлявано от управителя Е. А. Д., Е. А. Д. - ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място] 2700, ул. „Крушево" N 17, Р. С. В. - с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], ул. „Тодор Александров" № 96 и [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място] 2700,[жк], промишлена база "П.", представлявано от Е. А. Д. - управител, били осъдени да заплатят солидарно на [фирма], сумите в размер на: 1 /Главница - 76 256,07 евро, ведно със законната лихва върху нея, считано от 28.11.2012 г. до окончателното издължаване; 2/ Договорна лихва - 3 389,57 евро, за периода от 20.06.2012 г. до 27.11.2012 г., и 3/ Разноски - 3 115,47 лева;

Горните вземания представлявали на задължения на длъжника по Договор за банков револвиращ кредит № 92/14.03.2009 г. и Анекси №№ 1/12.01.2010 г., 2/16.02.2010 г., 3/19.03.2010 г., 4/19.04.2010 г., 5/29.04.2010 г., 6/02.08.2010 г., 7/19.04.2011 г. 8/19.05.2011 г., 9/17.06.2011 г., 10/15.08.2011 г. и 11/19.05.2012 г. към него.

Срещу така издадените заповед и изп.лист на 20.11.2013 г. било депозирано възражение от името на Р. С. В..

Същият бил уведомен на 08.11.2013 г. от ЧСИ с Покана за доброволно изпълнение за съдебно присъдените в заповедното производство вземания.

Твърди се, че В. е депозирал възражението, като е поддържал, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение по Договор за банков револвиращ кредит № 93/14.03.2009 г. и Анекси № 1/12.01.2010 г., 2/16.02.2010 г., 3/19.03.2010 г., 4/19.04.2010 г., 5/29.04.2010 г., 6/18.02.2011 г., 7/17.03.2011 г., 8/19.04.2011 г., 9/19.05.2011 г., 10/17.06.2011 г., 11/15.08.2012 г. и 12/19.05.2012 г. към него, който Договор за банков револвиращ кредит № 93/14.03.2009 г. и Анексите към него, който не бил относим към настоящия спор.

По изложените съображения се поддържа, че за банката ищец е налице правен интерес от предявявена на настоящата претенция.

Поддържа се, че съгласно Договор за банков револвиращ кредит № 92/14.03.2009 г. и Анекси №№ 1/12.01.2010 г., 2/16.02.2010 г., 3/19.03.2010 г.,4/19.04.2010 г., 5/29.04.2010 г., 6/02.08.2010 г., 7/19.04.2011 г., 8/19.05.2011 г., 9/17.06.2011 г., 10/15.08.2011 г. и 11 /19.05.2012 г. към него, [фирма], в качествто сина кредитор, е разрешила на [фирма], като кредитополучател, банков кредит в размер на 152 000 евро и с краен срок за погасяване 20.06.2012 г.

Ето защо кредитът бил изцяло изискуем, ведно с главницата, лихвите и разноските.

Твърди се, че кредитът бил ползван изцяло, но длъжникът и солидарните длъжници, не са го погасили на падежа, ведно с дължимите договорни лихви за периода 20.06.2012 г. - 27.11.2012 г.

Към 28.11.2012 г. просрочените суми възлизали общо в размер на 79 645,64 евро /в т.ч. главница, договорни лихви и такси/.

Поради неизпълнение на поетите от кредитополучателя и солидарните длъжници задължения по сключения договор [фирма] предприела действия за събиране на дължимата сума в размер на 79 645,64 евро /в т.ч. главница и договорни лихви/ и 3 115,47 лв. ДТ (2%) върху 79 645,64 евро.

Ето защо се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Р. С. В., че в полза на банката ищец съществува вземане за сумата от 76 256,07 евро - главница, представляваща неизпълнено задължение по Договор за банков револвиращ кредит № 92/14.03.2009 г. и Анекси №№ 1/12.01.2010 г„ 2/16.02.2010 г., 3/19.03.2010 г., 4/19.04.2010 г., 5/29.04.2010 г., 6/02.08.2010 г., 7/19.04.2011 г., 8/19.05.2011 г., 9/17.06.2011 г., 10/15.08.2011 г. и 11/19.05.2012 г. към него, ведно със законната лихва върху нея, считано от 28.11.2012 г.г. до окончателното издължаване; 2 / 3 389,57 евро - Договорна лихва, за периода от 20.06.2012 г. до 27.11.2012 г.

Претендират се сторени в настоящето производство разноски.

С исковата млба са формулирани доказателствени искания:

Поискано е да се изиска и приложи по настоящето дело ч.гр.д.№ 20121210103387 по описа за 2012 г. на PC Б..

В срока за отговор е постъпил такъв от ответника.

Депозирам настоящият писмен отговор на искова молба от У. Кредит Б. АД, ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление: [населено място], район В., пл. „Света Неделя" №7, представлявано от Л. К. Х. и А. К., във връзка с Договор за банков револвиращ кредит №92/14.03.2009г., към У. Кредит Б. АД, ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление: [населено място], район В., пл. „Света Неделя" №7, представлявано от Л. К. Х. и А. К. и анекси към него№1/12.01.2010г., №2/16.02.2010г., №3/19.03.2010г., №4/19.04.2010г., №5/29.04.20Юг., №6/02.08.201 Ог., №7/19.04.2011г., №8/19.05.2011г„ №9/17.06.2011 г., № 10/15.08.2011 г., и №11/19.05.2012г.

В него предявеният иск се оспорва на първо място, като недопустим, а алтернативно, като неоснователен.

Навеждат се доводи, че в случая не е налице надлежан процесуална легитимация на страните в процеса, поради фактът, че ответникът Р. В. не е страна по договора.

В този смисъл последният анекс № 11/ 19.05.2012 г., към Договора за банков револвиращ кредит № 92/14.03.2009 г., не бил подписан от В., а с този анекс бил променен срока на договора.

Вън от горното се установявяло от представените от ищеца писмени доказателства с исковата молба, че последният анекс № 11/ 19.05.2012 г., към Договора за банков револвиращ кредит № 92/14.03.2009 г., нямал положен подпис от ответника, като солидарен длъжник.

Положени били подписи от Е. А. Д., М. А. Д., ЕГН [ЕГН] и М. Г. Д., ЕГН [ЕГН] и З. А. Д. ЕГН [ЕГН], като ипотекарни длъжници по горецитирания договор за банков револвиращ кредит.

В този смисъл искът се явявал предявен против надлежна страна.

Вън от горното се поддържа, че облигационната отговорност на поръчителя е предвидена в разпоредбата на чл.147 от ЗЗД и според нея продължението на срока, дадено от кредитора на длъжника, няма действие спрямо поръчителя, ако той не е дал съгласието си за това.

Последното подкрепяло тезата на ответника, че не е отговорен и не е задължен като солидарен длъжник, след като не се е задължил, респективно не дал съгласието си и не е подписал последния анекс № 11/ 19.05.2012 г.

Освен това се поддържа, че в случая ставало възпрос за вземане, прието в производство по несъстоятелност /търговско дело № 36/2012г., по описа на ОС Благоевград/, като обезпечено по реда на чл.722, ал.1 от ТЗ.

То било в одобрения списък на приетите вземания в производство по несъстоятелност, поради което и не следвало да се допуска едновременно наличие на две процедури за удовлетворяване на едно и също вземане.

Ответникът е възразил срещу искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, формулирано в пръвата по ред подадена искова молба.

Благоевградският окръжен съд в настоящия състав, като съобрази горното, по реда на чл.140 и чл.146 ГПК намира следното:

С оглед наведените твърдения в обстоятелствената част на исковата молба и конкретизирания петитум, следва да се приеме, че е предявеният установителен иск с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415 ГПК.

Преценявайки твърденията на страните и заявените доводи по повод предявената претенция съдът намира, че предявеният положителен установителен иск за установяване съществуването на претендираното от банката ищец вземане спрямо ответника, в качеството му на съдрйжник по договор за банков револвиращ кредит № 92/14.03.2009 г. и анексите към него е процесуално допустим, като депозиран в срок от заявителя по заповедното производство.

Горното с оглед приложените към исковата молба документи и твърденията на ищеца, изложени в обстоятелствената част наисковата молба.

В този смисъл съдът намира несъстоящелни доводите за недопустимост на заявената претенция, поради липса на надлежна материална легитимация на ответника по материалното правоотношение, което ищеца твърди, че съществува, т.к. последното касае не допуситмостта, а основателността на претенцията, по която съдът ще се произнесе с решението си по съществото на спора.

По отношение на заявената претенция:

Правата си по вземането ищецът основава на сключен договор за предоставяне на банков револвиращ кредит № 92/14.03.2009 г. и изброените към него анекси, по който ответника, в качеството му на солидарен длъжник, се е задължил, да погасява предоставения кредит в размер на 150 000 евро евро, в сроковете и по начина, договорени в договора.

Ответикът възразява, че не е подписвал последният от анексите към договора – този под № 11/19.05.2012 г., с който бил променен срока на издължаване на задължеинето, поради което и той не го обвързвал, нито правел вземането предсрочно изискуемо.

Навежда доводи и за това, че процесното вземане било в списъка на приетите такива в развиващото се производство по несъстоятелност по т.д. № 36/2012 г. по описа на ОС Благоевград, в което ищецът щял да получи удовлетворение на вземането си.

При гореизложеното и с оглед правната квалификация на претенцията съдът указва, че е в тежест на банката ищец е да докаже изпълнението на своите задължения по договора за банков револвиращ кредит № 92/14.03.2009 г. и анексите към него, неговата валидност, вкл. размера на вземането си и настъпване факта на изискуемост на същото, произтичащо от посоченото основание към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, както и към настоящия момент, както и спазване на процедурата за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

С оглед поддържаните възражения от ответника съдът намира, че в негова тежест е да докаже фактът на наличие на друго съдебно производство, по което ищецът и длъжникът са страни и което, според твърденията му, би изключило неговата отговорност.

Доколкото не е формулирано изрично искане в тази насока съдът указва на ищцовата банка, не е направила порцесуално редовно искане за приобщаване като доказателства по делото на документите, приложении към исковата молба, поради което следва да стори това редовно и посочи какви факти и обстоятелства желае да установява с тях в едноседмичен срок от връчване на настоящето определение.

В противен случай съдът ще приеме процесуалното действие за неизвършено по арг. от 101, ал.3 ГПК.

Следва да се изиска и приложи по делото от РС Благоевград ч.гр.д. № 3382/2012 г. по описа на същия съд.

Доколкото искането за допускане на експертиза в първата от подадените искови молби е неконкретизирано, съдът намира, че към настощя момент не следва да се уважава.

Съдът напътва страните към процедура по медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

Мотивиран от изложеното и на посочените основания, Благоевградският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ДА СЕ ИЗИСКА И ПРИЛОЖИ по настоящето дело от РС Благоевград ч.гр.д. № 3382/2012 г. по описа на същия съд.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на съдебно-икономическа експертиза.

НА ОСН.ЧЛ.101 ГПК УКАЗВА на банката ищец, че в едноседмичен срок от връчване на настоящето определение следва да формулира изричон искане за приобщаване като доказателства по делото на документи, приложении към исковата молба, като даде разяснения и за това кои факти и обстоятелства, релевантни за спора, ще установява с тях.

В противен случай съдът ще приеме процесуалното действие за неизвършено по арг. от 101, ал.3 ГПК.

Докладва делото, както следва:

С оглед наведените твърдения в обстоятелствената част на исковата молба и конкретизирания петитум, следва да се приеме, че е предявеният установителен иск с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415 ГПК.

Преценявайки твърденията на страните и заявените доводи по повод предявената претенция съдът намира, че предявеният положителен установителен иск за установяване съществуването на претендираното от банката ищец вземане спрямо ответника, в качеството му на съдрйжник по договор за банков револвиращ кредит № 92/14.03.2009 г. и анексите към него е процесуално допустим, като депозиран в срок от заявителя по заповедното производство.

Горното с оглед приложените към исковата молба документи и твърденията на ищеца, изложени в обстоятелствената част наисковата молба.

В този смисъл съдът намира несъстоящелни доводите за недопустимост на заявената претенция, поради липса на надлежна материална легитимация на ответника по материалното правоотношение, което ищеца твърди, че съществува, т.к. последното касае не допуситмостта, а основателността на претенцията, по която съдът ще се произнесе с решението си по съществото на спора.

По отношение на заявената претенция:

Правата си по вземането ищецът основава на сключен договор за предоставяне на банков револвиращ кредит № 92/14.03.2009 г. и изброените към него анекси, по който ответника, в качеството му на солидарен длъжник, се е задължил, да погасява предоставения кредит в размер на 150 000 евро евро, в сроковете и по начина, договорени в договора.

Ответикът възразява, че не е подписвал последният от анексите към договора – този под № 11/19.05.2012 г., с който бил променен срока на издължаване на задължеинето, поради което и той не го обвързвал, нито правел вземането предсрочно изискуемо.

Навежда доводи и за това, че процесното вземане било в списъка на приетите такива в развиващото се производство по несъстоятелност по т.д. № 36/2012 г. по описа на ОС Благоевград, в което ищецът щял да получи удовлетворение на вземането си.

При гореизложеното и с оглед правната квалификация на претенцията съдът указва, че е в тежест на банката ищец е да докаже изпълнението на своите задължения по договора за банков револвиращ кредит № 92/14.03.2009 г. и анексите към него, неговата валидност, вкл. размера на вземането си и настъпване факта на изискуемост на същото, произтичащо от посоченото основание към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, както и към настоящия момент, както и спазване на процедурата за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

С оглед поддържаните възражения от ответника съдът намира, че в негова тежест е да докаже фактът на наличие на друго съдебно производство, по което ищецът и длъжникът са страни и което, според твърденията му, би изключило неговата отговорност.

НАПЪТВА страните към процедура по медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито с.з. на 15.10.2014 година от 14.00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

Определението, което е окончателно, да се съобщи на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ