МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДА ПО НОХД № 23/2018 ГОД. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ
Наказателното производство е образувано по
внесен от Районна прокуратура гр.Кубрат обвинителен акт срещу подсъдимия Т.Д.Т.
*** за това, че за времето от 12.10.2017
г. до 31.10.2017 г. в с.Каменово, обл.Разград,
действайки в условията на повторност, чрез повреждане
на прегради здраво направени за защита на имот (повреждане на катинар и
счупване на прозорец) и по специален начин - прескачане на ограда, е отнел
чужди движими вещи - 12 метра трифазен меден проводник на стойност от 120,00
лева, 46 метра меден проводник от основна електрическа инсталация на стойност
от 276,00 лева, 1 бр. брадва на стойност от 20,00 лева и 2 бр. метални обръчи
от каца на стойност от 8,00 лева, всичко на обща стойност от 424.00 лева,
немаловажен случай, от владението на С.С.С. ***, без
неговото съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по
чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. 2, т. 4, предл. 3 и т. 7 във вр. с чл.
194, ал.1 във вр. с чл. 28, ал.1 от НК.
В съдебно заседание
представителят на районната прокуратура поддържа обвинението, така както е било
възведено с обвинителния акт. Заявява, че събраните по досъдебното производство
и на съдебното следствие доказателства, както и самопризнанието за виновност на
подсъдимия установяват по безспорен начин авторството му в извършване на
инкриминираното деяние. Пледира на подсъдимия да бъде наложено предвиденото в закона
наказание на минимума – една година лишаване от свобода, което с оглед
предишните осъждания подс.Т. следва да изтърпи
ефективно. Заявява, че са налице основания за приложение на чл.68, ал.1 от НК
за привеждане в изпълнение на отложено наказание по НОХД № 579/2016 год. по
описа на РС- Разград, тъй като деянието по настоящата присъда е извършено в
изпитателния срок.
Пострадалото от престъплението
лице С.С.С. в срока по чл. 85, ал. 3 от НПК сезира
съда с молба да бъде конституиран като частен обвинител и граждански ищец в
наказателния процес. Предявява срещу подсъдимия Т. граждански иск за сумата
424.00 лева – обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението
ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното плащане и
за сумата 500.00 лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди, както и
претендира присъждане на разноските по делото. В съдебно заседание съдът е
конституирал пострадалото лице като частен обвинител и граждански ищец. Повереникът му пледира за постановяване на осъдителна
присъда, като се отмери наказание над минимума, тъй като деецът е криминално
проявено лице и с предишни осъждания за кражби. Моли съда да уважи в пълен
размер предявения граждански иск и им присъди сторените по делото разноски.
Подсъдимият Т.Д.Т., разпитан на
досъдебното производство се признава виновен виновен
в извършване на престъплението, за което е привлечен под наказателна
отговорност. В съдебно заседание признава вината си, признава фактите и обстоятелствата
описани в обвинителния акт и прави искане за разглеждане на делото по реда на
съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, което съдът е допуснал.
Служебният му защитник пледира за постановяване на осъдителна присъда, поради
това, че от събраните по делото доказателства се установява по категоричен
начин вината на подзащитния му. Споделя становището
на представителя на държавното обвинение наказанието да бъде определено на
минимума и редуцирано с 1/3. Счита, че следва да бъде изтърпяно ефективно,
както и да се приложи чл. 68 ал. 1 от НК.
Съдът, след преценка на събраните
по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Подс. Т.Д.Т. е 18–годишен, с
българско гражданство, неженен, осъждан, с основно образование, ученик в 11-ти
клас в ПГССХВТ „Ангел Кънчев“ гр. Разград.
Свидетелят С.С.С. ***,
но притежавал наследствена къща в с.Каменово, обл.Разград,
на ул. Христо Ботев № 5, за която полагал грижи. Посещавал имота си в
с.Каменово почти всяка седмица, като последно бил в дома на 12.10.2017 г.
На неустановен ден и дата в
периода 12.10.2017 г. до 31.10.2017 г. подс.Т. решил
да отиде до къщата на св.С. и да извърши кражба на вещи. Подсъдимият знаел, че
собственикът на имота не живеел постоянно в същия. Т. ***, където прескочил
оградата и стигнал до сградата. Като повредил катинар подсъдимият влязъл в
гаража, а оттам в избеното помещение. След това Т. счупил прозореца на банята и
от там проникнал в жилищните помещения на С.. От дома и мазето подс.Т. откраднал 12 метра трифазен меден проводник, 46
метра меден проводник от основна електрическа инсталация-кабели на ел. уреди,
които чрез дърпане успял да изскубне, 1 бр. брадва на стойност и 2 бр. метални
обръчи от каца. С откраднатите вещи напуснал имота и се прибрал в дома си.
Вкъщи Т. обгорил откраднатите проводници, след което
продал медните отпадъци на пункт за изкупуване на медни отпадъци в гр.Разград,
за което получил сумата от 45.00 лева, видно от приложеният по делото договор
за покупко-продажба № **********.
С протокол за доброволно
предаване св.С. предал намерените впоследствие от него до къщата вещи, а
именно: 1 бр. нож с дървена дръжка с дължина 32 см, 1 бр. нож с дървена дръжка
с обща дължина 27 см, 1 бр. нож с дървена дръжка с дължина 22 см и парче от
дръжка от счупена ножица. Същите са приложени като веществени доказателства.
Според оценката на вещото лице
стойността на отнетите от дома на св.С. вещи възлиза на обща стойност 424.00
лева, като и след приключване на съдебното следствие щетите не са възстановени.
По доказателствата:
С оглед направените от подсъдимия
Т.Д.Т. самопризнания относно фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и одобреното от съда съгласие да не се събират доказателства
за тези факти, съдът приема за безспорно установена изложената фактическа
обстановка. Това е така, защото самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от
доказателствата събрани на досъдебното производство, а именно – обяснения на
подсъдимия, показания на свидетелите С.С. и Я.К.,
протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум, съдебно-оценъчна експертиза,
договор за покупко-продажба № **********, справка за съдимост. Тези
доказателства са събрани по реда предвиден в НПК, поради което представляват
годни доказателства, установяващи по несъмнен начин извършването на
инкриминираното деяние от подсъдимия.
От правна страна:
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира, че подсъдимите Т.Д.Т. с действията си е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. 2 и т. 7, във вр. с чл. 194, ал.1, във вр. с чл.
28, ал.1 от НК, а именно за времето от 12.10.2017 г. до 31.10.2017 г.
в с. Каменово, обл. Разград, действайки в условията на повторност и чрез повреждане
на прегради здраво направени за защита на
имот (повреждане на катинар и счупване
на прозорец), е отнел чужди движими
вещи на обща
стойност от 424.00 лева, немаловажен случай, от владението
на С.С.С. ***, без неговото съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Изпълнителното деяние на кражбата
е отнемане на вещта обхващащо два акта: прекъсване на чуждото владение и
възможност деецът безпрепятствено да се разпорежда с нея, което подсъдимите
осъществили, установявайки владение върху вещите и разпореждайки се с тях като
със свои.
От обективна страна предмет на посегателство
са чужди движими вещи – проводници, брадва и др., които са собственост на
пострадалото лице и свидетел С.С.С.. Описаните вещи
са годен предмет на престъплението с оглед факта, че същите имат определена
стойност изчислена в пари към момента на посегателството, видно от приложената
по ДП оценителна експертиза. Налице е и втората особеност на деянието –
установяване на владение върху отнетите вещи. До момента на осъществяване на
изпълнителното деяние те са се намирали във фактическата власт на свидетеля
като след извършването, е осъществен и
престъпния резултат, като вещите са преминали във владение на извършителя и той
се разпоредил с тях като със свои.
За да проникне в дома на
пострадалия, подсъдимият повредил катинар и счупил прозорец, поради което са
налице признаците от състава на чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2 от НК.
От справката за съдимост на
подсъдимия Т.Д.Т., се установява, че същият е осъществил деянието по настоящата
присъда след като е осъждан с присъди както следва: с присъда № 48/28.10.2014
г. по НОХД № 219/2014 г. по описа на Районен съд– Кубрат, в сила от 13.11.2014
г. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5 във вр.
с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК
му е наложено наказание обществено порицание; с присъда № 60/11.12.2014 г. по
НОХД № 159/2014 г. по описа на Районен съд–Кубрат, в сила от 30.12.2014 г. за
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. 1, т. 4,
предл. 2 и т. 5 във вр. с
чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК ; престъпление по чл.346,
ал. 2, т. 1, предл. 2 и т. 3 във вр.
с ал. 1 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 2 във вр. с чл. 20, ал. 2
във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК; престъпление по
чл. 198, ал. 1 и ал. 4, предл. 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл.
63, ал. 1, т. 3 от НК и за престъпление по чл. 170, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал.
2 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК му е наложено
основание чл. 23 от НК общо наказание осем месеца лишаване от свобода, като на
основание чл. 69, ал. 1 от НК е отложено изтърпяването на наказанието за
изпитателен срок от една година и шест месеца; с присъда № 3/09.01.2015 г. по
НОХД № 624/2014 г. по описа на Районен съд – Разград, в сила от 27.01.2015 г.
за престъпление по чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 63,
ал. 1, т. 3 от НК, на осн. чл. 61 от НК е освободен
от наказателна отговорност и му е наложена възпитателна мярка по чл. 13, ал. 1,
т. 12 от ЗБППМН-предупреждение за настаняване във ВУИ с изпитателен срок от 6
месеца; с присъда № 46/24.09.2015 г. по НОХД № 293/2014 г. по описа на Районен
съд– Кубрат, в сила от 12.10.2015 г. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и
т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр.
с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК му е наложено наказание обществено порицание; със споразумение
№ 54/04.11.2015 г. по НОХД № 193/2015 г. по описа на Районен съд– Кубрат, в
сила от 04.11.2015 г. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 във
вр. c чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК му е наложено
наказание пробация; с присъда № 589/11.10.2016 г. по
НОХД № 579/2016 г. по описа на Районен съд – Разград, в сила от 27.10.2016 г.
за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 във вр.
с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК му е наложено наказание
една година лишаване от свобода, на осн. чл. 66, ал.
1 от НК отложено изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от три
години.. Срокът по чл. 30, ал. 1 от НК към датата на извършване на
престъплението по настоящата присъда не е изтекъл, поради което и с оглед
останалите квалифициращи признаци деянието на подс.Т.Т. следва да се квалифицира като извършено в условията на повторност – чл.195, ал.1, т.7 във вр.
с чл.28, ал.1 от НК и представлява немаловажен случай.
Съдът намери, че не са налице
признаците от състава на престъпление по чл. 195, ал. 1, т.4, пр. 3 от НК –
деянието да е извършено по специален начин чрез прескачане на ограда. Този
признак е налице, когато деецът е проявил особена ловкост или умение (вж. ППВС
№ 6/71 г., изм. с ППВС № 7/87 г.). По делото специалният начин е обоснован с
прескачането на ограда, което действие не изисква особена ловкост. Не е
установено подсъдимият да е приложил необичаен способ за преодоляване на
оградата, поради което следва да бъде оправдан по обвинението по чл. 195, ал.
1, т. 4 НК.
При извършване на деянието подсъдимият Т.Д.Т. е
действал при пряк умисъл: съзнавал общественоопасния
характер на извършеното и неговите общественоопасни
последици и целял настъпването на вредоносния резултат, което е обективирано в поведението му: съзнавал, че вещите са чужда
собственост, че няма разрешение от собственика да ги свои, но въпреки това, преследвайки това си намерение ги отнел
с цел да се обогати.
По наказанието:
Предвид изложеното съдът призна подс.Т.Д.Т. за виновен в извършване на престъплението по чл. 195, ал. 1, т.
3, предл. 2 и т. 7, във вр. с чл. 194, ал.1, във вр. с чл.
28, ал.1 от НК, като при индивидуализацията на наказанието съобрази
смекчаващи отговорността обстоятелства: признание за виновност изразено на ДП;
съдействие за разкриване на обективната истина; семейно и материално положение;
отегчаващи отговорността обстоятелства: престъпна упоритост. Предвид изложеното
и с оглед разглеждането на делото по реда на съкратеното съдебно следствие
съдът определи наказанието при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства – една година лишаване от свобода, което редуцира с 1/3 и наложи
на подс.Т. наказание осем месеца лишаване от свобода,
което с оглед обремененото съдебно минало на дееца, следва да изтърпи при общ
режим.
На основание чл. 304 от НПК го
оправда по обвинението по чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК – да е извършил деянието
по специален начин като е прескочил ограда.
От справката за съдимост на ос.Т.Д.Т.
се установява, че деянието по настоящата присъда е било извършено в
изпитателния срок поставен с Присъда № 589/11.10.2016 г. по НОХД
№ 579/2016 г. по
описа на РС – Кубрат, поради което на основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът приведе в изпълнение
отложеното наказание по цитираната присъда – една година лишаване от свобода,
което подсъдимият да изтърпи отделно от наказанието по настоящата присъда при
общ режим.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
Предявеният
от пострадалото лице С.С.С. граждански иск за
обезщетение на причинените имуществени вреди от престъплението по чл. 195, ал.
1 от НК се явява основателен и доказан. Деянието на подсъдимия осъществява
състава на непозволеното увреждане и съобразно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, той следва да репарира вредите,
които е причинил. Стойността на същите се установява от приложената по делото
съдебно-оценъчна експертиза, която не е оспорена от страните по делото, поради
което съдът уважи иска в този размер от 424.00 лева, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на увреждането - 31.10.2017 г. до окончателното
плащане, като уважи и претенцията на ищеца за разноски в размер на 200.00 лева
– платено възнаграждение на адвоката повереник. Съдът
намери за неоснователна претенцията на ищеца за неимуществени вреди, тъй като
същите не са съставомерна последица от деянието,
предмет на настоящото обвинение, поради което отхвърли гражданския иск за
неимуществени вреди в размер на 500.00 лева като неоснователен и недоказан.
С оглед този изход на делото – осъдителна
присъда, на основание чл.189, ал.3 от НПК, всеки от подсъдимият Т.Д. следва да заплати в полза на
ОД на МВР – гр.Разград
37.00 лева – разноски на досъдебното производство и по сметка на
Районен съд – Кубрат 50.00 лева
– държавна такса
върху уважения граждански иск.
Съдът постанови след влизане в
законна сила на присъдата веществените доказателства по делото: 1 бр. нож с дървена дръжка
с дължина 32 см, 1 бр. нож с дървена
дръжка с дължина 27 см, 1 бр. нож
с дървена дръжка с дължина 22 см, 1 бр. парче от
дръжка от счупена ножица да бъдат върнати на С.С.С..
В този смисъл съдът постанови
присъдата си.
Председател: /П/ Ал. Великова