Решение по дело №37/2021 на Районен съд - Сливница

Районна прокуратура – гр. Сливница е внесла постановление за
разглеждане в Районен съд – гр. Сливница, с което се предлага обвиняемият
Я. Й. Я., с ЕГН **********, роден на ........ г. в гр. София, българин, български
гражданин, женен, с основно образование, безработен, неосъждан, с
постоянен адрес в гр. С. Софийска област, ул. „.............“ № 394, да бъде
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание за това, че на 21.12.2020 г. около 20.40 часа на ГКПП - Калотина,
Софийска област, противозаконно си служил с официален документ за
самоличност – българска лична карта № ........, издадена за друго лице –
М.Й.П., с ЕГН ........, български гражданин, с цел да заблуди длъжностно лице
– Т.В.Д. мл. инспектор, ст. полицай при ГКПП - Калотина и извършеното не
съставлява по-тежко престъпление – престъпление по чл.318, пр. 1 НК.

В съдебно заседание Районна прокуратура – гр. Сливница редовно
призована, не изпраща представител.

Обвиняемият Я. Й. Я., редовно призован, явява се в съдебно заседание.
Признава се за виновен, изразява съжаление за извършеното и моли да му
бъде наложена глоба в минималния предвиден в закона размер.

Упълномощеният защитник на обвиняемия Я. – адв. А. от САК заявява,
че от събраните по делото доказателства може да се направи обоснован
извод, че подзащитният му е извършил деянието, за което се иска да бъде
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание. Адвокат А. моли съда предвид събрания доказателствен материал
по делото, липсата на отрицателни данни за личността на подзащитния му, да
му бъде наложено минималното наказание, предвидено в закона.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, прие за установено
следното от фактическа страна:

Обвиняемият Я. Й. Я., с ЕГН **********, е роден на ........ г. в гр.
София, женен е, с основно образование, безработен, неосъждан.

На 21.12.2020 г. около 20.40 часа обв. Я. се явил на ГКПП – Калотина за
влизане в страната от Р Сърбия с лек автомобил, марка „Мерцедес“ с рег. №
.............. За удостоверяване на самоличността си обв. Я. представил на св. Т.Д.
– граничен полицай, лична карта № ........, издадена за друго лице – М.Й.П., с
1

ЕГН ......... В хода напроверката св. Д. установил, че обвиняемият и лицето на
снимката в представения документ, са различни. При проверка на багажа на
обвиняемия бил открит и негов документ за самоличност – СУМПС №
*********. В хода на разследването било установено, че представената от
обв. Я. лична карта принадлежи на неговия брат М.П.

Според заключението на съдебно – техническата и идентификационна
експертиза лицето от българска лична карта № ........, издадена на 27.09.2016 г.
от МВР – София на името на М.Й.П., с ЕГН ........, не е идентично с лицето Я.
Й. Я., с ЕГН **********. Представеният за изследване обект - българска
лична карта № ........, издадена на 27.09.2016 г. от МВР – София на името на
М.Й.П., представлява истински официален документ, надлежно издаден от
съответните органи, без наличие на подправки върху него. Съдът кредитира
изцяло заключението на съдебно – техническата експертиза като компетентно
и обективно дадено и отговарящо в пълнота на поставените въпроси.

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства и
доказателствени средства, а именно: гласни доказателства, установени чрез
показанията на свидетелите С.М.С. Т.М.С., Т.В. Д. и И.В.М., дадени в хода на
досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал по
делото по реда на чл. 373, ал.1 във връзка с чл.283 НПК и останалите
документи, имащи значение за изясняване обстоятелствата по делото,
прочетени и приети по реда на чл. 283 НПК, а именно: справка от АИС „БДС“
(л.12-13,21-26 от ДП); копия от документи за самоличност (л.17-20 от ДП);
декларация за семейно и имуществено състояние (л.9 ДП); експертно
заключение (л. 50-55 ДП); справка за съдимост (л.57-59 от ДП); и
приложеното по делото веществено доказателство – л.к. № ........, издадена на
27.09.2016 г. от МВР – София на името на М.Й.П..

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите С.М.С. Т.М.С.,
Т.В. Д. и И.В.М., дадени в хода на досъдебното производство и приобщени
към доказателствения материал по делото по реда на чл. 373, ал.1 във връзка с
чл.283 НПК, тъй като в тези показания не са налице никакви противоречия,
същите са логични и достоверни, като в тях обективно и правдиво са
възпроизведени възприетите от свидетелите факти, които са относими към
предмета на доказване по делото. При проверката чрез способите по НПК на
показанията на свидетелите С.М.С. Т.М.С., Т.В. Д. и И.В.М., които са лица
незаинтересувани от изхода на делото, с останалите събрани доказателства
съдът констатира точност, житейска правдивост, еднозначност. В хода на
досъдебното производство свидетелите С.М.С. Т.М.С., Т.В. Д. и И.В.М.
възпроизвеждат обстоятелства, възприети от тях лично и непосредствено и
2

касаещи именно факта на извършване на деянието, време и място на
осъществяването му, авторството и механизма на деянието. От анализа на
свидетелските показания на св. С.М.С. Т.М.С., Т.В. Д. и И.В.М. с останалите
доказателства по делото се установява обективната страна на престъплението
- фактът на представяне от страна на обвиняемия Я.Я. пред полицейските
служители официален документ, издаден за друго лице, за да удостовери
самоличността си с него. С оглед принципа на непосредственост съдът
кредитира като достоверни показанията на свидетелите С.М.С. Т.М.С., Т.В. Д.
и И.В.М., чрез които се възпроизвеждат преки първични доказателства.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните
изводи от правна страна:
Въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и във взаимната им връзка, се установява по един несъмнен и
категоричен начин, че обвиняемият Я.Я. на 21.12.2020 г. около 20.40 часа на
ГКПП - Калотина, Софийска област, противозаконно си служил с официален
документ за самоличност – българска лична карта № ........, издадена за друго
лице – М.Й.П., с ЕГН ........, български гражданин, с цел да заблуди
длъжностно лице – Т.В.Д. мл. инспектор, ст. полицай при ГКПП - Калотина и
извършеното не съставлява по-тежко престъпление, като по този начин е
осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл.318, пр.
1 НК.
От обективна страна обвиняемият Я.Я. на 21.12.2020 г. около 20.40 часа
на ГКПП - Калотина, Софийска област, противозаконно си служил с
официален документ за самоличност – българска лична карта № ........,
издадена за друго лице – М.Й.П., с ЕГН ........, български гражданин, с цел да
заблуди длъжностно лице – Т.В.Д. мл. инспектор, ст. полицай при ГКПП –
Калотина. В конкретния случай изпълнителното деяние е осъществено от
обвиняемия Я. като същият е представил на граничния полицай за
идентифициране на собствената си самоличност редовен официален документ
за самоличност, издаден обаче не за него, а за другиго. Авторството на
обвиняемия в извършването на инкриминираното деяние се установява от
доказателствата по делото: показанията на свидетелите Ив. Михайлов и Т. Д.,
както и от заключението на съдебно – техническата и идентификационна
експертиза.

Предметът на престъплението е лична карта № ........, издадена за друго
лице – М.Й.П. - официален документ по смисъла на чл. 93, т.5 от НК. Не е
спорно по делото, че лична карта № ........, издадена за друго лице – М.Й.П., е
истински и е отразявал факти, които отговарят на действителността.

3

От субективна страна обвиняемият Я. е извършил посоченото деяние
при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 НК. Той е съзнавал
общественоопасния характер на своето деяние. Съзнавал е, че предметът на
престъплението – лична карта № ........, издадена на името на неговия брат –
М.Й.П., е официален документ, удостоверяващ самоличност, който обаче не е
издаден за него, а за друго лице. Обвиняемият е съзнавал и факта, че
представяйки този документ пред полицейските служители за
идентифицирането на собствената си самоличност, противозаконно си служи
с него. Обвиняемият е предвиждал общественоопасните последици от
деянието си и е искал настъпването им. За да обоснове този извод, съдът
отчита факта, че обв. Я. е бил наясно, че личната карта не е негова, а е на брат
му и впоследствие я е представил пред полицейските служители от ГКПП -
Калотина за удостоверяване на собствената си самоличност.

От субективна страна обв. Я. е извършил посоченото деяние със
специална цел, а именно да заблуди орган на властта – полицейските органи,
на които е представил описаната по-горе регистрационна карта.

Предвид гореизложеното, съдът признава обвиняемият Я.Я. за виновен
в извършването на описаното по – горе престъпление по чл. 318, пр. 1 НК,
поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 НК го освобождава от наказателна
отговорност и му налага административно наказание глоба в размер на 1 000
(хиляда) лева. Съгласно константната съдебна практика, когато са налице
предпоставките на чл. 78а, ал. 1 НК, съдът е длъжен да освободи обвиняемия
от наказателна отговорност и му наложи административно наказание. При
наличието на законовите предпоставки приложението на чл. 78а НК е
задължително като правнорелевантният момент на издирване на
предпоставките по чл. 78а НК е този на извършване на деянието. В настоящия
случай по отношение на обвиняемия Я. са налице законоустановените
предпоставки за освобождаването му от наказателна отговорност и налагане
на административно наказание, тъй като за посоченото престъпление се
предвижда наказание лишаване от свобода до две години, пробация или
глоба от сто до триста лева, деецът не е осъждан за престъпление от общ
характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а
НК, и от престъплението не са причинени имуществени вреди. За да определи
размера на глобата към минималния такъв, предвиден в разпоредбата на
чл.78а, ал.1 НК, съдът отчете обстоятелството, че не може да намери
приложение нормата на чл.78а, ал.5 НК, която е приложима единствено в
случаите, когато за престъплението е предвидено или само наказание глоба
или глоба и друго по-леко такова.

4

На основание чл.189, ал.3 НПК, съдът възложи на обвиняемия
направените по делото разноски в размер на 124,17 лева.

По тези съображения съдът постанови решението си.

Районен съдия:
5

Номер на акта:	22
Дата:	7 април 2021 г. (в сила от 23 април 2021 г.)
Съдия:	Мариана Митева Маркова

Дело:	20211890200037
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	18 януари 2021 г.

Решение по дело №37/2021 на Районен съд - Сливница

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите