РЕШЕНИЕ
№ 663
гр. Силистра, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на седемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Н. Петрова
при участието на секретаря И. М. И.
като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело №
20213420100518 по описа за 2021 година
Ищецът Министъра на земеделието, храните и горите твърди, че чрез договор за
аренда от 12.08.2011 г. отдал за временно и възмездно ползване на ответника за срок от 10
стопански години конкретно описани в договора земеделски имоти с обща площ от 44,390
дка срещу годишно арендно плащане в размер на 66 лв. на декар (общо 2929,74 лв.),
подлежащо на индексация с коефицент на инфлация съгласно т. 4.1 от договора. Тъй като
ответникът не изпълнил задължението си за заплащане на арендните вноски за стопанските
2016/2017 г., 2017/2018 г., 2018/2019 г. и 2019/2020 г. (като за стопанската 2016/2017 г.
задължението не било изпълнено отчасти, тъй като останала неизплатена част от 1464,87
лв.), ищецът моли съда да признае за установено, че той му дължи на това основание сумата
от 10485,54 лв. заедно със законната лихва от 02.11.2020 г. до окончателното плащане, за
които вземания се снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1361 по описа на СРС за
2020 г. Претендира и разноските, направени в заповедното и в исковото производство.
Ответникът ПЛ. Й. В. чрез назначения си по делото особен представител прави
възражение за погасяване по давност на вземането за рента за стопанската 2016/2017 г. и
стопанската 2017/2018 г.
След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа и от правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 8, ал. 1 ЗАЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр.
чл. 422 ГПК.
Въз основа на постъпило на 02.11.2020 г. заявление за издаване на заповед за
изпълнение СРС е издал такава заповед под № 1875 от 10.11.2020 г. по ч.гр.д. № 1361 по
1
описа за 2020 г., чрез която е разпоредил заплащането на сумите, чиято дължимост следва да
се признае в настоящото производство, по начина, по който тези суми са посочени в
исковата молба. На основание чл. 418, ал. 1 ГПК съдът е допуснал незабавно изпълнение на
задължението по заповедта за изпълнение, с оглед на което е снабдил кредитора с
изпълнителен лист. Нейното влизане в сила е препятствано от невъзможността за реалното
връчване на длъжника, в резултат на което в срока по чл. 415 ГПК заявителят е инициирал
настоящото исково производство.
От приложен по делото договор за аренда, вписан в СВ – Силистра на 08.02.2012 г.
под № 84, т. І по описа на службата за 2012 г., се установява, че на 12.08.2011 г. страните
встъпили в договорни отношения, по силата на които ищецът се задължил да предостави за
временно и възмездно ползване на ответната страна подробно описани земеделски имоти от
държавния поземлен фонд с обща площ от 44,390 дка, находящи се в землището на с.
Преславци, общ. Тутракан, срещу задължението на арендатора да заплаща годишна арендна
вноска в общ размер от 2929,74 лв., формирана на база уговорената в чл. 5.1 от договора
рента за 1 дка в размер на 66 лв. Срокът на действие на договора бил фиксиран на 10
стопански години, считано от стопанската 2011/2012 г., което сочи, че възникналата между
страните договорна обвързаност обхваща и стопанските години, за които се претендира
арендно плащане. Чл. 4.1 от договора предвижда индексиране на арендното плащане с
коефицента на инфлация, определен от Националния статистически институт за съответния
12-месечен период. Според чл. 5.2 от договора половината от дължимата рента за
съответната стопанска година се заплаща авансово в срок до 1 октомври (т.е. в началото на
стопанската година), а втората половина – до 1 октомври след нейното изтичане.
Чл. 8, ал. 1 ЗАЗ гласи, че арендаторът е длъжен да извърши арендното плащане в
уговорения вид и срокове. В конкретния случай ответникът не наведе твърдения, нито
представи доказателства, че е изпълнил по доброволен път задължението си за заплащане на
арендна вноска за процесните стопански години. Чл. 111, б. „в“ ЗЗД гласи, че вземанията за
наем, за лихви и за други периодични плащания се погасяват с изтичането на тригодишна
давност, която съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД почва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. В конкретния случай първата половина от арендната вноска за 2016/2017 г. е
следвало да бъда заплатена на 01.10.2016 г., втората половина – на 01.10.2017 г., а първата
половина от вноската за стопанската 2017/2018 г. – на 01.10.2017 г. Заявлението за издаване
на заповед за изпълнение за горните вземания е депозирано в съда на 02.11.2020 г., като от
тази дата се счита предявен искът за съществуване на вземането съгласно правилото на чл.
422, ал. 1 ГПК. Към този момент тригодишният давностен срок за погасяване на
задължението за заплащане на рентата за стопанската 2016/2017 г. и за авансовата част от
рентата за стопанската 2017/2018 г. е изтекъл, поради което направеното възражение в тази
насока се явява основателно и следва да се уважи. Тъй като съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“
ЗЗД давност не тече, докато трае съдебния процес относно вземането, възражението на
ответника за погасяване по давност и на втората част от арендната вноска за стопанската
2017/2018 г. с падеж на 01.10.2018 г. се явява неоснователно – давността за тази част от
2
вноската е спряла да тече на 02.11.2020 г. (когато е депозирано заявлението за издаване на
заповед за изпълнение), поради което следва да се приеме, че към момента на изтичане на
тригодишния срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД (01.10.2021 г.) тази давност не е завършена.
При съобразяване на коефицентите за инфлация за периодите от м. септември 2016 г.
до м. август 2017 г. (1,9 %),м. септември 2017 г. до м. август 2018 г. (3,3 %) и от септември
2018 г. до август 2019 г. (2.7%) арендната вноска за стопанската 2017/2018 г. възлиза на
сумата от 2985,40 лв. (половината от която е 1492,70 лв.), за стопанската 2018/2019 г. – на
сумата от 3026.42 лв., а за стопанската 2019/2020 г. – на сумата от 3008,84 лв. Общият
размер на дължимите и непогасени по давност арендни вноски възлиза на сумата от 7527,96
лв., до който размер предявеният иск следва да се уважи, а за горницата – същият следва да
се отхвърли като погасен по давност. На основание чл. 31 от договора върху дължимото от
ответника арендно плащане следва да се начисли и обезщетение за забава в размер на
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
02.11.2020 г., до окончателното му плащане.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените
по делото разноски в размер на 150,56 лв. за държавна такса, 143,59 лв. за юрисконсултско
възнаграждение и 301,53 лв. за назначаване на особен представител, както и разноски по
заповедното производство в размер на 150,56 лв. Воден от горното и на основание чл. 235
ГПК, Силистренският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ПЛ. Й. В. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „Д.а“
№ ., ет. ., ап. ..дължи на Министерство на земеделието, храните и горите с БУЛСТАТ ..........и
адрес: гр.С., бул. ”Х. Б.” № ..сумата от 7527,96 лв. (седем хиляди петстотин двадесет и
седем лв. и 96 ст.), представляваща втората половина от арендната вноска за стопанската
2017/2018 г. и арендните вноски за стопанските 2018/2019 г. и 2019/2020 г. за отдадени под
аренда земеделски имоти, находящи се в с. П., общ. Т., с обща площ от 44,390 дка по
договор за аренда, вписан в СВ – С. на 08.02.2012 г. под № 84, т. І по описа на службата за
2012 г., заедно със законната лихва върху тази сума от 02.11.2020 г. до окончателното й
плащане, като ОТХВЪРЛЯ като погасен по давност иска за признаване вземането на ищеца
за неизплатената част от арендната вноска за стопанската 2016/2017 г. (1464,87 лв.) и
авансовата част от арендната вноска за стопанската 2017/2018 г. (1492,70 лв.). За горните
суми ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1361 по описа на СРС
за 2020 г.,
ОСЪЖДА ПЛ. Й. В. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „Д.“ № ., ет. ., ап. ..да заплати на
Министерство на земеделието, храните и горите с БУЛСТАТ ....и адрес: гр.С., бул. ”Х. Б.” №
..направените по делото разноски в размер на 150,56 лв. (сто и петдесет лв. и 56 ст.) за
държавна такса, 143,59 лв. (сто четиридесет и три лв. и 59 ст.) за юрисконсултско
възнаграждение и 301,53 лв. (триста и един лв. и 53 ст.) за назначаване на особен
3
представител, както и разноски по заповедното производство в размер на 150,56 лв. 150,56
лв. (сто и петдесет лв. и 56 ст.).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
4