Присъда по дело №9084/2023 на Софийски районен съд

МОТИВИ
към присъда по НЧХД 9084/2023 г. по описа на 109. състав на СРС

Обвинението е повдигнато с частна тъжба от К. Г. Д. против
подсъдимия Г. Н. Н., ЕГН **********, роден на ХХХХХ г. в гр. Силистра,
неосъждан, живущ в гр. ХХХХХХ за това, че на 29.08.2022 г. в 00:44 часа,
чрез текстово съобщение по мобилното приложение „Месинджър“ е отправил
спрямо К. Г. Д. с ЕГН ********** обидни изрази, а именно: „ебете си
майката шибаняци мръсни долни на мама ви у пазарджишката шунда дека
имате само пари да се заровите в евро мръсни шибаняци те тогава ще
усетите откъде изгрява слънцето ама ще е късно той оня горе си знае
работата“, което деяние е квалифицирано като престъпление по чл. 146,
ал. 1 от НК.
В последното проведено по делото съдебно заседание частната
тъжителка не се явява лично, представлява се от упълномощения си
повереник в лицето на адв. Д., която моли от съда да постанови присъда, по
силата на която да признае подсъдимия за виновен в отправянето на обида по
адрес на подзащитната . Счита, че събраните по делото доказателства
безспорно установявали мястото на извършване на процесното
престъплението и неговото авторство. Проявата на подсъдимия отдава на
предхождащото му дисциплинарно уволнение, по повод на което същият е
обективирал агресивното си обръщение към К. Д.. Твърди, че последната е
възприела отправените обидни слова, което е пробудило у нея унизителни
чувства. За конкретизация адресата на процесното съобщение се позовава на
представеното от работодателя на тъжителката писмено доказателство.
Пледира за постановяване на осъдителна присъда и налагане на справедливо
наказание, като претендира присъждане на разноски съобразно представен
списък.
Защитникът на подсъдимия – адв. Т.Р., в пледоарията си пред
съдебния състав излага, че по делото не е било доказано по ясен, категоричен
и несъмнен начин авторството на деянието, а още по-малко пък самото
извършване на престъпление. Оспорва доказателствената стойност и
автентичността на приобщения към материалите по делото скрийншот,
поради невъзможност да се установи действителният автор на заснетото
съобщение. С оглед отсъствието на доказателства, уличаващи подзащитния
му в извършването на вмененото му престъпление, моли от съда да признае Г.
Н. за невиновен.
Подсъдимият Н. не се явява в съдебно заседание и не се възползва от
правото си да дава обяснения, както и от това на последна дума.
След като съобрази становищата на страните в процеса и се
запозна в детайли с доказателствената съвкупност по делото, съдът
намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Г. Н. Н. с ЕГН ********** е роден на ХХХХХ г. в гр.
1

Силистра, българин, с българско гражданство, неосъждан, с адрес в ХХХХХХ
Частната тъжителка К. Д. е родена и израснала в гр. Пазарджик, като
към 29.08.2022 г. тя била назначена на длъжност „регионален мениджър“ в
установеното в Република Германия дружество „ХХХХХ. В съответствие с
учреденото трудово правоотношение, на Д. били възложени организационни
функции, част от които предполагали обезпечаването на комуникацията
между ръководните звена на дружеството и назначените в него работници.
Със сходни служебни ангажименти бил натоварен и съпругът на тъжителката
– свидетелят Костадин Д., който също бил служител на немското дружество.
По силата на трудов договор от 10.11.2021 г., считано от датата на
неговото подписване, на работа в „ХХХХХ е постъпил и подсъдимият Г. Н..
Той бил назначен на длъжност „шофьор-куриер“ и в кръга от служебните му
функции влизала доставката на колети до различни адреси.
Към края на месец август 2022 г. подсъдимият бил дисциплинарно
уволнен, по повод на което решил да се свърже с регионалния мениджър на
компанията. Междувременно обаче тъжителката Д., която действала като
контактна точка с висшестоящите длъжностни лица на дружеството, била в
отпуск и заедно със съпруга си пътувала към гр. София, където двамата
планували да останат на гости при лелята на Д.. В късните часове на
28.08.2022 г. подсъдимият потърсил обяснение за прекратяването на трудово
му правоотношение, като настоятелно опитвал да се свърже по телефона с Д..
Първоначално успял да осъществи контакт със свидетеля Д., който веднага
идентифицирал агресивната нотка в интонацията му и прекратил
комуникацията. След пристигането им в столичния квартал „Враждебна“,
частната тъжителка получила поредица от обаждания от подсъдимия, които
видимо я разтревожили. В изблик на възмущение и ярост от бездействието на
отговорните лица, към които насочил оплакванията си, подс. Н. взел решение
да изпрати текстово съобщение до К. Д., като за целта използвал мобилното
приложение „Месинджър“. Така в 00:44 часа на 29.08.2022 г. той адресирал
до личния профил на тъжителката гневни слова, които гласели следното:
„Ебете си майката шибаняци мръсни долни на мама ви у пазарджишката
шунда дека имате само пари да се заровите в евро мръсни шибаняци те
тогава ще усетите откъде изгрява слънцето ама ще е късно той оня горе си
знае работата“. След прочитането на съобщението Д. се разстроила и
изпитала унижение от обидното му съдържание.
Гореописаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно
установена на базата на събрания по делото доказателствен материал,
включващ: гласни доказателствени средства: показанията на свидетелите
Евг.К. и Костадин Д.; писмени доказателства и доказателствени средства:
договори за работа на частната тъжителка и на подсъдимия, сключени с
„ХХХХХ, скрийншотове от чат кореспонденция на хартиен носител, справка
за съдимост на Г. Н. и писмено уведомление от управителния орган на
„ХХХХХ.
2

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели,
съобразявайки евентуалната им предубеденост, произтичаща от близките им
приятелски и съпружески взаимоотношения с пострадалото лице. По мнение
на съдебния състав подобен субективизъм не проличава в събраните
сведения, поради което същите се приемат за достоверни и съответни на
обективната действителност. Гласните доказателствени средства изцяло
кореспондират помежду си както в аспект на хронологичния ход на
събитията, така и с оглед изясняването конкретното съдържание на обидните
реплики, които са били адресирани до К. Д.. Същевременно, обсъжданите
доказателствени източници последователно изграждат и мисловна корелация
със събраните писмени доказателства - досежно твърденията за предходни
престъпни прояви на подсъдимия, служебната принадлежност на Д., нейното
местно жителство и това на съпруга , както и с оглед дословното
пресъздаване на инкриминираното съобщение и илюстрирането на датата и
часа на неговото изпращане. Показанията на двамата разпитани свидетели са
достатъчно обстоятелствени, ясни и еднопосочни, поради което съдът намери
основание да им се довери.
С цел прецизиране на настоящото изложение, съдът намери за нужно
да внесе някои допълнения по повод на отделните източници на
доказателствена информация. Така например от показанията на свид. К. се
извличат съществени данни относно локализирането на подсъдимата в
момента на получаване на изпратеното съобщение, което в случая обуславя
и местната компетентност на настоящото производство. К. пресъздава със
забележителна степен на съхраненост спомените си относно конкретните
словесни нападки, които са били насочени към нейната приятелка. Тя
свидетелства още и за лично поддържания от Д. профил в социалните мрежи,
на който именно е било изпратено гневното съобщение, и който профил е бил
използван изключително и само от притежателката му. От показанията на
свид. К. се извлича още важна информация относно работната позиция на
пострадалата, както и най-общото посочване на служебните задължения, по
повод на които именно подсъдимият се е обърнал към нея. Тук е моментът да
се отбележи, че в заключителната част от изложението на личните си
възприятия, свид. К. е предприела недопустим опит да придаде засилено
въздействие на вътрешните преживявания на Д. вследствие отправените към
нея слова, хиперболизирайки негативните емоции, изпитани от нея, до степен
на приравняването ги на страхови възприятия от отнемането на живота .
Съдът намира, че дори и човешката психика да притежава строго
индивидуални способности да възприема външни дразнения по различен
начин и да проявява многообразни реакции спрямо тях, то в настоящия
случай процесното съобщение не е от естество да предизвика уплаха за
живота своя адресат – първо, защото в него по никакъв начин не се откроява
закана за предприемане на каквито и да е зловредни деяния, и второ – самият
тон, в който е прокарано съдържанието на съобщението, предполага по-скоро
язвителна нападка спрямо бившите висшестоящи длъжностни лица на
3

подсъдимия, отколкото намерение за извършване на посегателства спрямо
личността на което и да е лице. По тези си съображения съдът намери, че тази
изолирана част от показанията на свид. К. следва да бъде дискредитирана,
доколкото същата очевидно е била призвана да обслужи и подкрепи
предявения от частната тъжителка граждански иск за неимуществени вреди,
който все пак не беше приет за разглеждане по настоящото дело.
На следващо място, свидетелят Костадин Д. изложи пред съда своите
преки и обективни възприятия от процесните събития, като съпружеската му
връзка с пострадалата в случая не е послужила като мотив за проява на
тенденциозно отношение от негова страна, тъй като споделените от него
фактически данни не разкриват нюанс на субективизъм в своето
възпроизвеждане. Показанията на свид. Д. способстват на първо място за
утвърждаване на изградената представа за служебното правоотношение,
страна по което е била съпругата му. Както вече се изясни, същата е заемала
позицията „регионален мениджър“ – обстоятелство, което дори и да бележи
противоречие спрямо същината на приложения трудов договор (л. 20-гръб от
делото), все пак се отчита за достоверно, тъй като беше неколкократно
потвърдено, а и се намира в логическа връзка с мотива на подсъдимия да се
свърже именно с мениджъра на регионално ниво, който попринцип е
отговорен за реализацията на комуникацията с отделните работници от една
страна, и ръководните звена на компанията – от друга. Впечатление тук прави
твърдението на свид. Д., че той е бил оправомощен със сходни на съпругата
си служебни функции, поради което и той лично е осъществил кратък
контакт с подсъдимия. От тук проличава и намерението на Н. да се обърне за
съдействие към някого от двамата, което пък от своя страна разширява
субектния обхват на последвалото му словесно излияние, обективирано в
изпратеното до Д. съобщение. От показанията на свид. Д. се установява още,
че от целия им работен колектив само той и съпругата му са били от гр.
Пазарджик (в който смисъл е и писменото уведомление от управителя на
самото дружество), както и че вследствие прочитането на съобщението,
пострадалата е изпитала унижение и е поискала да се прибере у дома си.
Приетата от съда фактическа обстановка намира опора и в надлежно
приобщените писмени доказателства и доказателствени средства, от които се
извлича информация относно служебната принадлежност и месторождение на
К. Д., за съдебното минало на Г. Н., както и за словесния облик на процесното
съобщение, неговите дата и час на изпращане.
По повод на релевираните от процесуалния представител на
подсъдимия защитни аргументи съдът намира, че приложените между
кориците на делото снимки от чат кореспонденция в мобилното приложение
„Месинджър“ (л. 18-19 от НЧХД № 3073/2023 г.), дори и да не се ползват със
самостоятелна доказателствена сила и да не са събрани и проверени по реда
на НПК, все пак са годни да послужат за потвърждаване съдържанието на
съобщението, датата и часа на изпращането му, а също така и способстват за
идентифицирането на автора му, доколкото всяко от тези обстоятелства
4

намери своята устойчива подкрепа в наличната по делото доказателствена
съвкупност, като беше хармонично възпроизведено от разпитаните по делото
свидетели.
При този доказателствен анализ и изведени фактически
констатации, съдът намира от правна страна следното:
Подсъдимият Г. Н. Н. е осъществил от обективна страна състава на
престъплението „обида“ с правна квалификация по чл. 146, ал. 1 от НК, като
на 29.08.2022 г., в 00:44 часа, чрез текстово съобщение, изпратено чрез
мобилното приложение „Месинджър“, е отправил спрямо К. Г. Д. обиден
израз, като я е нарекъл „пазарджишка шунда”.
Фактическият състав на извършеното престъпно посегателство
предполага казването или извършването на нещо унизително за честта или
достойнството на някого в негово присъствие, следователно се касае за
умишлено засягане чувството на лично достойнство на дадено лице
посредством неприлично, противоречащо на правилата на морала, отнасяне с
него. В настоящата хипотеза частната тъжителка е повдигнала обвинение,
очертаващо като изпълнително деяние изпращането на текстово съобщение с
обидно съдържание, в което е намерило изражение презрителното отношение
на подсъдимия към личността на К. Д.. Конкретният повод за така
подбраната, противоречаща на общоприетите норми за общуване, форма на
контакт, съдът намира в предходните действия по прекратяване трудовото
правоотношение на подсъдимия, които са го мотивирали да отправи ругатня
по адрес на лицето, с което до този момент е поддържало най-непосредствен
контакт по служебна линия.
В съдебната практика и доктрина се поддържа, че обективното
изискване за изричане на обидните епитети или действия в присъствието на
засегнатия следва да се разбира в по-широк смисъл. То предполага
възможността конкретните реплики да бъдат възприети от пострадалия, като
обида ще бъде налице и тогава, когато лицето не присъства на мястото, но
прочете обидните думи от изпратено до него текстово съобщение. Поради
това, за съда не съществуват съмнения, че обсъжданият обективен признак в
случая е налице, тъй като написаното очевидно е било възприето от
тъжителката. Деянието е довършено в момента и на мястото, където Д. се е
запознала със съдържанието на отправената обида, а както се установи от
събраната доказателствена съвкупност, това е станало малко след полунощ на
инкриминираната дата в гр. София.
С оглед конкретното съдържание на отправената реплика съдът
намира, че същата несъмнено е с груб и унизителен характер. При преценката
за обидната форма на казаното следва да се изхожда не от субективните
възприятия на засегнатия, а от битуващите в обществото морални разбирания
и стандарти за нормално общуване. Употребеното словосъчетание
„пазарджишка шунда“ несъмнено е цинично, вулгарно и непристойно по
своето естество и безспорно не приляга на утвърдените норми за
5

комуникация в служебните отношения между служители на едно дружество.
В така формулираната реплика подсъдимият е вложил своята отрицателна
оценка спрямо бившия си регионален мениджър, която е годна да унизи
честта и личното достойнство на своя адресат.
Несъмнено доказана на следващо място е насочеността на
отправената обидна квалификация. За персоналната индивидуализация на
адресата на репликата свидетелства на първо място конкретният способ на
комуникация, с който подсъдимият си е послужил. Той е осъществил контакт
с пострадалата посредством мобилно приложение, което строго ограничава
видимостта на изпратеното съобщение до определено лице, което единствено
е способно да се запознае със съдържанието му. Доколкото се установи, че
профилът на К. Д. в „Месинджър“ е бил неин личен, както и че само тя е
оперирала с него, безспорно личи, че обсъжданата реплика е била насочена
именно към личността . В подкрепа на възприетата теза е и проведеното
граматическо тълкуване на употребения вулгарен епитет „ шунда“, чрез което
се разкрива устремяването му към лице от женски пол. Не на последно място,
за насочеността на обидата свидетелства и обстоятелственото уточнение
„пазарджишка“, с което е заложен като пространствен ориентир
местопребиваването/месторождението на адресата в гр. Пазарджик, а както се
установи по пътя на съдебното удостоверяване на факти, в изследваният
период пострадалата Д. е била единствената служителка на „ХХХХХ от там.
От субективна страна съдът намира, че деянието е извършено при
пряк умисъл от страна на Г. Н., тъй като същият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си и е имал психическата
възможност да се въздържи от извършването му, но не го е сторил. Той е
имал ясна представа за обидното съдържание на отправения спрямо
тъжителката епитет, като ясно е съзнавал, че същият е в обективно състояние
да накърни честта и достойнството на всяко физическо лице.
С оглед обстоятелството, че по отношение на подсъдимия Н. са
налице предпоставките за приложение на чл. 78а от НК – за престъплението
се предвижда наказание, което е по-леко от лишаване от свобода, деецът не е
осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК (към момента на
извършване на деянието лицето е било реабилитирано по отношение на
предходното му освобождаване от наказателна отговорност по същия
процесуален ред), а от престъплението не са причинени съставомерни
имуществени вреди. С оглед изложеното съдът е задължен да освободи
подсъдимия от наказателна отговорност и да му наложи наказание „глоба“.
При индивидуализацията размера на административното наказание
съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства младата възраст
на подсъдимият Н. и изградените му трудови навици в процеса на службата
му при чуждестранното юридическо лице. Поради отсъствието на отегчаващи
отговорността му обстоятелства, съдът намери за обосновано да определи
6

административното наказание „глоба“ в минималния размер от 1000 лв.
Същевременно обаче съдът намери, че подсъдимият следва да бъде
оправдан по останалата част от повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК, изразяващо се в отправянето на
следните обидни изрази спрямо К. Г. Д. чрез текстово съобщение по
мобилното приложение „Месинджър“: „ебете си майката шибаняци мръсни,
долни, дека имате само пари да се заровите в евро, мръсни шибаняци, те
тогава ще усетите откъде изгрява слънцето, ама ще е късно, той оня горе
си знае работата“.
Изследваното текстово съобщение в тази му част безспорно съдържа
груби изразни средства, които са неприемливи за подобен тип общуване
между хората, тъй като нарушават изискването за добрия тон. Не може обаче
да се приеме, че същите отразяват отрицателното лично отношение на автора
им спрямо личността на техния адресат, както и че с тях се цели да се засегне
достойнството и честта на последния.
На още по-голямо основание съдът намира, че така формулираните
езикови средства въобще не са били насочени директно спрямо частната
тъжителка. Фактът, че същите са изпратени на личния профил в
„Месинджър“, по никакъв начин не разколебава този извод. От събраните
гласни доказателствени средства се установи, че К. Д. е била регионален
мениджър в чуждестранната компания, в която и подсъдимият е работел, в
което качество същата е следвало да способства за осъществяването на
комуникацията между служителите и високопоставените длъжностни лица в
дружеството. Предвид посредническите си функции, тъжителката е действала
като основно звено за контакт между отделните звена в структурната
организация на компанията, като именно пред нея работниците е следвало да
предявяват своите оплаквания, забележки и организационни критики във
връзка с работата си. От тук може еднозначно да се заключи, че поведението
на подсъдимия е било мотивирано от прекратяването на трудовото му
правоотношение, като осъществената от него връзка с регионалния мениджър
е бил обичайният за него и единствено възможен ред да изрази недоволството
си от хода на събитията. Нелогично е да се разсъждава на плоскостта, че
цялата вербална тирада на Н. е била насочена конкретно към регионалния
мениджър, както и че с нея той е целял да уязви именно личността на Д.. Това
е така, тъй като с изявлението си той е дал изява на чувството си на
неудовлетвореност, породено от решението да се прекрати трудовоправната
му връзка с дружеството, което не може безусловно да се отдаде на активни
действия на регионалния мениджър. Последователната употреба на
множествено число при езиковото конструиране на съобщението подкрепя
допълнително извода, че обръщението на подсъдимия не е било адресирано
към личността на частната тъжителка. Същото е лишено от конкретика в
своята насоченост, тъй като очевидно изразява недоволството на лицето от
поведението на субектите, отговорни за неговото уволнение, каквито с най-
голяма степен на вероятност биха могли да бъдат директори или други
7

ръководни длъжностни лица в дружествения апарат на „ХХХХХ. Горното
обуславя несъставомерността на инкриминираното текстото съобщение в тази
му част, тъй като за да е налице обида по смисъла на чл. 146, ал. 1 от НК е
необходимо използваните обидни изрази да бъдат конкретизирани както по
време, така и по място и лице, а не да са изложени абстрактно и общо. Те
трябва точно и ясно да сочат лицата, към които се отнасят (в този смисъл е
Решение № 87/24.02.1971 г. по н.д. № 798/1970 г., II НО на ВС ), което
изискване в настоящата хипотеза далеч не е спазено.
В заключение съдът намира за уместно да уточни, че попринцип е
възможно дадено физическо лице да бъде засегнато от обидната проява,
насочена спрямо работния колектив, към който то се числи (така Н. И.,
Наказателно право, Особена част, том І, с. 428). Абсолютно необходимата
предпоставка за това обаче е обидата да бъде недвусмислено насочена към
личността на конкретно физическо лице, а не да бъде в абстрактна форма.
Несъответствието на този критерий бележи обективната несъставомерност на
разглежданата част от процесното текстово съобщение, което – както вече се
установи, е адресирано до неопределен кръг от хора, предполагаемо
отговорни за прекратяването на трудовия договор на подсъдимия.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намери, че
словесните изрази в тази част от текстовото съобщение не съставляват
престъпление, поради което на основание чл. 304 от НПК подсъдимия беше
оправдан за съответната част от повдигнатото му обвинение.
При тези мотиви, 109 състав на СРС постанови своята присъда.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
8

Номер на акта:	389
Дата:	12 юни 2024 г. (в сила от 28 юни 2024 г.)
Съдия:	Роси Петрова Михайлова-Маркова

Дело:	20231110209084
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	4 юли 2023 г.

Присъда по дело №9084/2023 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите