Присъда по дело №311/2021 на Софийски окръжен съд

МОТИВИ на присъда от 10.02.2023 г. по н.о.х.д. № 311/2021 г. по
описа на С. и окръжен съд, НО - ІV състав.

С. окръжна прокуратура е внесла обвинителен акт за разглеждане в С.
окръжен съд, с който е повдигнато обвинение срещу подсъдимия В. Б. Л., с
установена по делото самоличност, за това, че на 18.11.2016 г., на ГП-17, в
землището на гр.Б., област С., в зоната на км.1+700 км., при управление на
моторно превозно средство – лек автомобил марка „Дачия”, модел „Лоджи”,
с рег. № *******, е нарушил правилото за движение по пътищата, визирано в
разпоредбата на чл.20 ал.2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ -
„Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението” като по непредпазливост е
причинил смъртта на две лица – И. А. И., с ЕГН ********** и М. П. Г., с
ЕГН ********** – престъпление по чл.343 ал.3, б.”б”, вр. ал.1, б.”в”, вр.
чл.342 ал.1 от НК.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, представителят на С.
окръжна прокуратура поддържа изцяло повдигнатото обвинение срещу
подсъдимия В.Л., като заявява, че същото е доказано по несъмнен и
категоричен начин от ангажираната в хода на съдебното следствие
доказателствена съвкупност. Счита, че попадащите в обхвата на последната –
гласни, писмени, веществени доказателства, както и експертните заключения,
дават основание за категоричен извод за осъществено от подсъдимия Л.
транспортно престъпление, инкриминирано му с обвинителния акт.
Прокурорът от СОП твърди и, че посредством събраните по делото
доказателствени материали, се установява непротиворечива фактическа
обстановка, която е напълно идентична с описаната такава в обвинителния
акт. Според прокурорът от СОП, отговорността на подсъдимия Л. следва да
бъде ангажирана за извършено от него нарушение на правилото за движение
по пътищата, визирано в чл.20 ал.2, изр.2 от ЗДвП, за което се претендира с
обвинителния акт. Прокурорът застава на това становище, предвид наличните
според него доказателства по делото, че предприемайки отклоняване на
автомобила на ляво спрямо първоначалната му посока, подсъдимия не е
изпълнил единствено вмененото му задължение да намали скоростта или да
спре, при внезапно възникналата опасност на пътя, каквато в случая са
представлявали преминаващите през платното за движение животни. Счита и,
че от обективна страна по делото несъмнено се установявала причинната
връзка между така допуснатото от подсъдимия нарушение на правилото за
движение по пътищата и настъпилия вредоносен резултат – смъртта на
двамата пострадали. Съобразно изложените съображения, прокурорът от
СОП моли съда да постанови присъда, с която да бъде признат подсъдимия Л.
за виновен по повдигнатото му обвинение за процесното транспортно
престъпление. По отношение на наказанието за това престъпление,
1

представителят на държавното обвинение изразява становище, че на
подсъдимия следва да бъде наложено наказание под средния предвиден от
закона размер за предметното транспортно престъпление, чието изтърпяване
предлага да бъде отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК. В тази насока
прокурорът изтъква, че са налице множество и само смекчаващи вината и
отговорността на подсъдимия обстоятелства, като същевременно липсват
отегчаващи такива. Освен това прокурорът от СОП предлага на подсъдимия
да бъде наложено и наказание по чл.343г от НК, а именно лишаване от право
да управлява МПС за срок, идентичен на срока на наложеното му наказание
лишаване от свобода.
В хода на съдебните прения пред настоящата инстанция, повереникът
на частните обвинители Т.С., Г.Г., К.Г. и В.З. – адв.Яв. Д. се солидаризира
изцяло със становището на представителят на СОП, относно вината и
отговорността на подсъдимия. Излага доводи, че напълно коректно
държавното обвинение е намерило причината за настъпването на процесното
транспортно произшествие и последвалата от него смърт на две лица, в
неизпълнението на задължението на подсъдимия, вменено му в чл.20 ал.2 от
ЗДвП, доколкото той /подсъдимия/ със собственото си поведение по избора
на скорост на движение /несъобразена с конкретните пътни условия/, сам се е
поставил в положение да не може да предотврати настъпването на
злополуката. В тази насока, според повереникът, няма основания да не бъдат
възприети от съда и заключенията на изготвените комплексни
автотехнически и съдебномедицински експертизи, като се претендира да не
бъдат кредитирани единствено експертните им изводи, основани на
обясненията на подсъдимия от първата фаза на процеса. С оглед на това,
повереникът пледира за постановяване на осъдителна присъда спрямо
подсъдимия, като по отношение на наказанието, което следва да му се
наложи, предлага същото да бъде определено към минималния размер на
предвиденото за конкретното престъпление наказание лишаване от свобода,
предвид наличния превес на смекчаващи отговорността му обстоятелства.
Освен това, представителят на частното обвинение предлага на подсъдимия
да бъде наложено и наказание по чл.343г от НК, а именно лишаване от право
да управлява МПС.
От своя страна участващият по делото повереник на частните
обвинители Л.И. и А.И. в лицето на адвокат Б., също моли да бъде
постановена присъда, с която подсъдимия да бъде признат за виновен и
съответно наказан за престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
Според повереникът, събраните по делото доказателства чрез разпита на
всички свидетели и заключенията на приетите по делото експертизи,
установяват по категоричен начин, че нарушението на ЗДвП, извършено от
подсъдимия се изразява в непредприета от него своевременна и законово
съобразена реакция, и съответно се явява основната причина за реализиране
на пътното произшествие, в резултат на което е настъпил фатален изход за
пострадалите лица. Повереникът изразява несъгласие с претенцията на
2

представителите на държавното и на частното обвинение, за
индивидуализиране на наказанието на подсъдимия Л. към минимален размер
и постановяване на условното му изтърпяване. В тази насока повереникът
моли да бъде определено на подсъдимия наказание лишаване от свобода
около средния предвиден в закона размер, отчитайки и отегчаващото
отговорността му обстоятелство – управлението на процесния автомобил с
превишена скорост.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, договорният
защитник на подсъдимия В.Л. – адвокат Н.П., пледира за постановяване на
оправдателна присъда, тъй като повдигнатото срещу подзащитния му
обвинение не е доказано по категоричен начин от съществуващата
доказателствена съвкупност. Изразява становище, че от наличните по делото
доказателства, не се установява подсъдимия да е нарушил разпоредбата на
чл.20 ал.2 от ЗДвП, тъй като в конкретната пътна ситуация, появата на
животни на второкласен път, се явява непредвидимо препятствие за водача на
превозно средство. Изтъква се от защитникът, че в случая се касае за
случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, съобразно което се претендира
съда да приложи тази разпоредба. Алтернативно се заявява довод от
защитата, че ако съдът не възприеме за вярна посочената теза и счете наличие
на извършено от подсъдимия престъпление, да вземе в предвид при
определянето на наказанието, наличните многобройни смекчаващи
отговорността му обстоятелства, като му определи такова под минималния
размер.
В последната си дума пред настоящия съд, подсъдимия В. Б. Л. не
признава вината си и моли да бъде оправдан.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, прие за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият В. Б. Л. е роден на ******* г. в гр.С., живущ в град С.,
български гражданин, със средно специално образование, неосъждан,
пенсионер. Същият е правоспособен водач на МПС, категория „В, М, АМ” от
25.11.1978 г. и притежава свидетелство за управление на МПС № 28075****,
издадено на 20.01.2011 г., като е наказван по административен ред за
извършено нарушение по ЗДвП само веднъж.
През 2016 г. подсъдимият работел в ЕООД „И. М. Б.” в гр.Б.. Заедно с
него в същото дружество работили пострадалите М. П. Г. и И. А. И., както и
свидетелката Г. П. Г.. Всички ежедневно пътували със служебен автомобил
по маршрут С. – Б. – С.. Със заповед № 49/20.10.2016 г. на представляващия
дружеството, било възложено на подсъдимия управлението на лек автомобил
марка „Дачия”, модел „Лоджи” с ДК № *****.
На 18.11.2016 г., след края на работния ден, подсъдимият, заедно с
колегите си, потеглил за гр. С., управлявайки описания служебен автомобил.
До него на предната седалка на автомобила пътувал пострадалия И. И., на
3

задната седалка зад шофьора седяла свидетелката Г., а до нея в дясно –
пострадалата М. Г..
Около 17,30 часа, в тъмната част на денонощието, подсъдимият Л. се
движел с управлявания от него автомобил „Дачия” с ДК № *****, на къси
светлини, по второкласен път от републиканската пътна мрежа № 17 в посока
М. - С., в зоната на втори километър в местността „ПИК”, землището на гр.Б..
Платното за движение в този участък от пътя било организирано
двупосочно, с обособени две платна, отделени едно от друго посредством
двойна стоманена предпазна ограда с височина 0,70 м и надлъжно разстояние
между звената 0,6 м. Платното за движение в посока М. – С. било съставено
от две ленти за движение в посоката, всяка с широчина по 4,00 м., отделени
една от друга посредством единична прекъсната линия „М3”. В дясно от
дясната пътна лента се намирало асфалтирано пространство с широчина 9,50
м., отделено от лентите за движение посредством единична непрекъсната
линия „М1”, а в дясно от него – необработваема земеделска земя. В ляво,
лявата лента за движение в посоката се ограничавала от бяла непрекъсната
линия „М1” и в ляво от нея асфалтиран участък с широчина 0,5 м., ограничен
от ляво от стоманена предпазна ограда /мантинела/.
Времето било ясно, сухо, в тъмната част от денонощието. Платното за
движение било покрито с асфалтова настилка, сухо, без неравности и наклон,
продължително прав /равнинен/ участък. Към посочената дата нямало
въведени временни ограничения на скоростта на движение на МПС, като
максимално разрешената скорост на движение в този район от пътя била 90
км/ч.
При тези условия на време и място, подсъдимият Л. осъществявал
движението с автомобила в дясната лента на платното за движение в посока
за гр.С., със скорост около 101 км/ч.
В същото време, в дясната лента на платното за движение на същия
път, се намирал кон. Подсъдимият Л. забелязал животното и вместо да
реагира на така възникналата опасност, като задейства спирачната система на
автомобила и предприеме екстрено спиране, същият отклонил автомобила на
ляво, като така навлязъл в лявата лента на платното, където настъпил удар с
намиращ се там друг кон, в предната дясна част на автомобила. От този удар,
части от трупа на коня навлезли в купето на автомобила, като ударили
пътуващите на предна и задна десни седалки – пострадалите И. И. и М. Г..
След това лекият автомобил „Дачия” продължил движението си, като
настъпил втори удар с кон, който навлязъл на платното за движение от ляво
на дясно спрямо посоката на автомобила. След така настъпилите удари,
лекият автомобил се установил на място в покой, а труповете на конете
останали на платното за движение.
Свидетелката Г., която в този момент била задрямала в купето на
автомобила, възприела силен трясък, от който се събудила. След като
автомобила преустановил движението си, свидетелката Г. видяла, че
4

пътуващата до нея М. Г. била с приведена напред глава и не мърдала, като
дишането й било хъркащо. Подсъдимият Л. и свидетелката Г. излезли от
лекия автомобил, след което последната подала сигнал за случилото се на
Националния телефон 112.
Междувременно, по същото време и на същото място, в района на
произшествието, отстрани на платното за движение в посока гр.В., се
намирал свидетеля К. Б. Д.. Той палел огън, за да се сгрее, когато забелязал,
че в платното за движение в посока за гр.С., навлезли два коня, които се
движели около разделителната мантинела. След като ги видял, свидетелят Д.
отишъл да ги изгони, тъй като се опасявал, че могат да предизвикат пътна
злополука. След малко обаче забелязал, че конете, който изгонил, отново се
били върнали на платното за движение. Докато палел огъня, свидетелят Д.
отклонил погледа си от пътя, като в следващия момент възприел звук от удар
на автомобил. Насочвайки вниманието си в тази посока видял, че лек
автомобил е ударил конете, като единия се намирал на платното пред нето, а
другия кон се намирал в изпреварващата лента, отстрани на автомобила.
На мястото на ПТП пристигнала линейка, която транспортирала
пострадалата М. Г. в УМБАЛ”******” – С., където последната починала на
датата 28.11.2016 г.
На същият ден – 18.11.2016 г., на мястото на произшествието, бил
извършен оглед от разследващ орган при ОД на МВР гр.С., резултатите от
който били удостоверени в съставен протокол /л.6-л.28, т.2 от ДП/. В резултат
на така проведеното действие по разследването били установени
обстоятелствата на реализираното пътно-транспортно произшествие - района
на настъпването му, параметрите на пътното платно, хоризонталната и
вертикална характеристика на пътя, разположението и техническото
състояние /деформациите/ на МПС, участвало в произшествието, следите
оставени на пътната настилка от лекия автомобил „Дачия” и от части
/елементи/ от същия, местоположението на труповете на животните,
намерения в лекия автомобил труп на пострадалия И. И..
При извършеният оглед и аутопсията на трупа на пострадалия И. А. И.,
от експерта по назначената съдебномедицинска експертиза на труп №
767/2016 г. /л.32, т.2 от ДП/ са установени следните увреждания: тежка
съчетана травма на шията, гърдите и корема, изразяваща се в обширна
разкъсно-контузна рана на шията с прекъсване в дълбочина на магистрални
кръвоносни съдове, счупване на седми шиен прешлен; множествена обширна
контузия на белия дроб; травматично разкъсване на аортата с излив на кръв в
гръдната кухина, счупване на гръдната кост и ребрата в дясно от първо до
четвърто; пръснати охлузвания и кръвонасядания по крайниците, гръдния
кош, корема и главата. Според вещото лице по тази експертиза, смъртта на И.
И. се дължи на тежката несъвместима с живота, съчетана травма, като е
настъпила бързо и е била неизбежна. Експертът е отбелязал още и, че така
установените увреждания са причинени от значително по сила механично
5

въздействие – удари с или върху твърди, тъпи предмети, съчетани с
притискане и разтягане /раната в областта на шията е получена в резултат на
действието на предмет с изразени ръбове/, като добре отговарят да са
причинени при пътно-транспортното произшествие.
От извършената съдебно-химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта, иззета от
трупа на пострадалия И. И. /л.40, т.2 от ДП/, не е установено наличие на
етилов алкохол и на други летливи редуциращи вещества.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза на трупа на
втория пострадал М. П. Г. /л.33-34, т.2 от ДП/ се установява, че смъртта й се
дължи на дихателната и сърдечносъдова недостатъчност, развила се в
резултат на тежката черепно-мозъчна травма и нейните усложнения. Според
експертът, тази травма се изразява в масивен травматичен кръвоизлив под
твърдата мозъчна обвивка в ляво, травматичен кръвоизлив под меките
мозъчни обвивки в ляво, тежък оток на мозъка с последвал мозъчен разпад и
вторични кръвоизливи в ствола, голяма разкъсно-контузна рана на меките
черепни обвивки челно-теменно в ляво, масивна двустранна пневмония. Така
установената черепно-мозъчна травма, според вещото лице е получена в
резултат на силен удар с или върху твърд, тъп предмет, като по своя характер
представлява високоенергийна травма и е получена в резултат на ПТП.
Вещото лице е заключило още и, че е налице пряка и непрекъсната причинна
връзка между пътно-транспортното произшествие, констатираните
травматични увреждания на пострадалата, техните усложнения и настъпилия
смъртен изход.
По делото е назначена съдебно-автотехническа експертиза /л.46-56, т.2
от ДП/, която е дала заключение по въпросите, относно мястото на
възникване и развитие на ПТП, характеристиките на пътното платно,
техническото състояние на процесния лек автомобил преди
автопроизшествието, мястото на удара между лекия автомобил и животните
по дължина и широчина на пътното платно, скоростта на движение на лекия
автомобил в района на произшествието, зоната на осветеност пред фронта на
лекия автомобил и техническата предотвратимост на произшествието от
страна на водача на процесния автомобил. При изслушването си в съдебно
заседание на 06.06.2022 г., вещото лице, изготвило тази експертиза, е
посочил, че не поддържа заключението си по въпросите за скоростта на
движение на процесния автомобил в зоната на произшествието, механизма на
възникване на ПТП, мястото на двата реализирани удара между автомобила
и животните, предотвратимостта на произшествието от техническа страна за
водача на лекия автомобил, като по тези задачи се солидаризира с отговорите,
предложени от петорната комплексна автотехническа и съдебномедицинска
експертиза, в чието изготвяне е участвал впоследствие.
По делото са извършени и комплексна автотехническа и
съдебномедицинска експертиза /л.60-116 т.2 от ДП/ и петорна комплексна
6

автотехническа и съдебномедицинска експертиза /л.141-199, т.2 от ДП/.
От заключението на назначената и изготвена комплексна /тройна/
автотехническа и съдебномедицинска експертиза /л.60.116, т.2 от ДП/ се
установява следното: мястото на първия удар между процесния автомобил и
преминаващите през платното за движение коне се определя в лявата лента
на южното платно за движение в конфликтна точка на първоначален контакт,
която се намира по дължина – на около 4-5 м. западно от линията на ориентир
№ 1, приета в огледния протокол и по широчина – около 2,5-3,0 м. южно от
С.ната граница на платното за движение, а мястото на втория удар – в същите
лента и платно за движение, в конфликтна точка, намираща се по дължина –
на около 34-35 м. източно от линията на ориентир № 1 приета в огледния
протокол и по широчина – около 3,5 – 4,00 м. южно от С.ната /лявата/
граница на платното за движение. Скоростта на движение на лекия автомобил
„Дачия” в зоната на ПТП е била около 101 км/ч., като тази е била и скоростта
му преди момента на удара /предвид липсата на спирачни следи по платното/.
При тази скорост на движение на лекия автомобил от 101 км/ч., опасната зона
за спиране на същия е била 113,45 м.
Експертизата е изследвала и въпроса за разстоянието, от което водача
на лекия автомобил е могъл да възприеме конете на платното за движение,
като е достигнала до извод, че то е от порядъка на 55-60 метра. Посочено е, че
от момента на начало на реакция на водача на лекия автомобил с отклоняване
на ляво до момента на първия удар с коня, автомобила е изминал разстояние
от около 121,38 м. Прието е още, че при първият удар, коня е бил разположен
най-вероятно с главата си към автомобила, без да може да се определи дали е
бил в движение или в покой, а вторият удар е настъпил при движение на коня
от ляво на дясно спрямо автомобила.
Във връзка с поставената им осма задача, вещите лица са приели и, че в
конкретната пътна ситуация, ако бе реагирал чрез екстрено спиране, вместо с
отклоняване на автомобила на ляво, водачът на автомобила е имал техническа
възможност да установи автомобила преди мястото на първия удар и да
избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране /при условие, че на
разстоянието равно на пълния спирачен път 113,45 м. е нямало други коне в
дясната лента на платното за движение/.
В заключението си, в задача тринадесета, експертите са описали
механизма на възникване и развитие на пътнотранспортното произшествие,
който механизъм се възприема изцяло от съдебния състав.
Експертите от коментираната КМАТЕ са достигнали до извод и, че от
техническа гледна точка, основните причини за настъпилото ПТП са
следните: намиращите се на платното за движение, без предупреждение,
коне; водачът на лекия автомобил „Дачия” не е реагирал своевременно чрез
екстрено спиране в дясната лента, на опасността от удар с конете на платното
за движение, а вместо това е отклонил автомобила на ляво и е навлязъл в
лявата лента /при условие, че на разстоянието равно на пълния спирачен път
7

113,45 м. е нямало други коне в дясната лента на платното за движение/; при
положение, че се приеме, че конете на платното за движение са
представлявали предвидимо препятствие, то тогава причина за
произшествието е движението на лекия автомобил „Дачия” с технически
несъобразена скорост с дължината на конкретната видимост към тъмен на
цвят обект при движение на къси светлини; при положение, че се приеме, че
видимостта на водача на автомобила е била съобщената от него – 10 м., то
тогава причина е и движението на лекия автомобил с несъобразена скорост с
дължината на видимост.
В медицинската част на експертизата, вещите лица са изложили
идентични на коментираните по-горе съдебномедицински експертизи изводи,
относно вида и характера на причинените на пострадалите травматични
увреждания, наличието на причинна връзка на същите с настъпилия за тях
летален изход, и механизма на причиняването на телесните увреждания на
всеки от двамата пострадали.
В хода на досъдебното производство е извършена и съответно приета от
настоящата инстанция, петорна комплексна автотехническа и
съдебномедицинска експертиза /л.141-199, т.2 от ДП/, която е потвърдила
констатациите на гореобсъдената експертиза, относно механизма на ПТП,
характеристиките на пътното платно, техническото състояние на процесния
лек автомобил преди автопроизшествието, мястото на удара между лекия
автомобил и животните по дължина и широчина на пътното платно, скоростта
на движение на лекия автомобил в района на произшествието, разстоянието,
на което водача на лекия автомобил е имал техническа възможност да
възприеме конете на пътното платно, механизма на получаване на телесните
увреждания на пострадалите, причините за настъпването на произшествието.
Във връзка с поставеният й въпрос за това, дали субективните действия на
водача на лекия автомобил, са причина за настъпилото ПТП, вещите лица по
тази експертиза са дали отговора във вариантност, а именно: при условие, че
на разстоянието равно на пълния спирачен път 113,45 м. е нямало други коне
в дясната лента на платното за движение, причина за произшествието са били
субективните действия на водачът на лекия автомобил „Дачия”, който не е
реагирал своевременно чрез екстрено спиране в дясната лента, на опасността
от удар с конете на платното за движение, а вместо това е отклонил
автомобила на ляво и е навлязъл в лявата лента; при положение, че се приеме,
че намиращите се на платното за движение коне са представлявали
предвидимо препятствие, то тогава причина за произшествието е движението
на лекия автомобил „Дачия” с технически несъобразена скорост с дължината
на конкретната видимост към тъмен на цвят обект, при движение на къси
светлини.
Гореизложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства и
доказателствени средства, а именно:
8

- гласни доказателствени средства – отчасти от обясненията на
подсъдимия В.Л., дадени в първата фаза на процеса и приобщени по реда на
чл.279 ал.2, вр. ал.1, т.4 от НПК; показания на разпитаните в хода на
съдебното следствие свидетели К. Б. Д., Г. П. И. и И. Н. Г.;
- писмените доказателства и доказателствени средства – протокол за
оглед на местопроизшествие ведно с фотоалбум /л.6-28, т.2 от ДП/, протокол
за доброволно предаване, ведно с приложените към него копия на
медицински документи /л.12-17, т.3 от ДП/, справка от дирекция национална
система 112, справки от мобилни оператори /л.52-56, т.3 от ДП/,
удостоверения за наследници и за родствени връзки, преписи от актове за
смърт на пострадалите /л.59-70, т.3 от ДП/, справка за водач от СДВР /л.98,
т.3 от ДП/, справка от НИМХ /л.101, т.3 от ДП/, характеристики /л.124, т.3 от
ДП/, справка за съдимост на подсъдимия;
- способите за доказване – съдебномедицински експертизи /л.30-31 и
л.33-34, т.2 от ДП/, комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза /л.60-116, т.2/ и петорна комплексна автотехническа и
съдебномедицинска експертиза /л.141-199, т.2/ съдебно-химическа експертиза
/л.40, т.2 от ДП/.

За да обоснове гореизложените фактически изводи, относно
релевантните по делото обстоятелства, съставът на СОС се довери изцяло на
показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Г. Г., И.
Г. и К. Д., включително на показанията на последния от изброените
свидетели, дадени в първата фаза на процеса и приобщени по делото чрез
прочитането им по съответния процесуален ред. В подкрепа на
гореизложените констатации по фактите са и заключенията на
съдебномедицинските експертизи /л.30-31 и л.33-34, т.2 от ДП/, комплексната
съдебномедицинска и автотехническа експертиза /л.60-116, т.2/ и петорната
комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза /л.141-199, т.2/;
обективните находки, намерени при извършеният оглед на
местопроизшествието.
В тази насока, преди всичко, съставът на СОС напълно възприема и
кредитира показанията на свидетелите Г. Г., И. Г. и К. Д., доколкото същите
добросъвестно, обективно и подробно са възпроизвели личните си
възприятия за случилото се. Оценка за тяхната достоверност, няма причина
да не бъде направена, доколкото същата зачита корелацията им със
съдържанието на другите доказателствени източници, като протокола за оглед
на местопроизшествието и приобщените с него веществени доказателства,
изготвените по делото експертни заключения. Между събраните гласни
доказателства чрез разпита на посочените свидетели и останалия
доказателствен обем по делото, съдът не намери съществени противоречия,
които следва да бъдат обсъждани. Противоречия от такъв характер
/съществени за релевантните обстоятелства по делото/ съдът не откри и
9

между отделните показания на така посочените свидетели.
В частност, свидетелските показания на свидетелите Г. Г., И. Г. и К. Д.
еднопосочно описват пътнотранспортната обстановка – времето и мястото на
злополуката, участниците в същата, характеристиките на пътния участък в
зоната на произшествието и другите пътни и климатични условия /ясно и
сухо време, в тъмната част на денонощието, суха пътна настилка/,
разположението на платното за движение на процесното превозно средство
непосредствено след катастрофата, деформациите по него, състоянието на
пострадалите. В частност, в показанията си, всеки от свидетелите Г., Г. и Д.
съобщава и за възприятията си относно местоположението на пътното платно
на труповете на животните, ударени от процесния автомобил и техния брой.
Така, свидетелката Г. в показанията си, дадени в хода на съдебното следствие,
заявява /цитирана дословно/: „пред самата кола имаше коне, два коня..единия
беше в най-лявата лента, а другия беше пред нас - в средната”, а свидетелката
Г. твърди: ”по спомен видях три коня, един от конете беше пред ТИР-а, който
беше по-назад, един кон имаше пред колата и един – в крайната лява лента,
откъм мантинелата”. Свидетелят Д. в показанията си, приобщени от
досъдебното производство, също дава преки сведения за мястото от платното
за движение, на което били установени труповете на конете и
разположението им спрямо ударилия ги лек автомобил, като конкретно
заявява: „видях, че единия кон се намираше пред колата, а другия в
изпреварващата лента”. Освен това, показанията на свидетелят Д., който се е
намирал в района на произшествието в този момент, са източник и на други
интересуващи процеса факти – че непосредствено преди произшествието
двата коня са се движили около разделителната мантинела на платното за
движение; че в същото време управлявания от подсъдимия автомобил се е
„движел бързо”; че първоначалният удар в автомобила бил „предимно от
дясната му страна”.
По отношение на така очертаните по-горе факти, коментираните гласни
доказателства срещат пълна подкрепа от останалия събран по делото
доказателствен материал – отчасти от обясненията на подсъдимия;
обективните находки, намерили отражение в протокола за оглед на
местопроизшествие; заключенията на съдебномедицинските експертизи на
труповете на пострадалите, установяващи причините за смъртта им;
заключенията на комплексната автотехническа и съдебномедицинска
експертиза и петорната такава, установяващи мястото на удара между лекия
автомобил и животните спрямо характеристиките на пътното платно,
скоростта на движение на лекия автомобил в района на произшествието,
настъпилите деформации по лекия автомобил след произшествието,
разположението на труповете на конете на платното за движение.
Ето защо, тези гласни доказателства, изводими от показанията на
свидетелите Г. Г., И. Г. и К. Д. се ценят от настоящата инстанция, като
правдиви и непротиворечиви и с други обективни доказателства по делото.
Доколкото е налице известно колебание при свидетелстването на К. Д.,
10

касаещо конкретни обстоятелства на процесното пътнотранспортно
произшествие, преодолени чрез използване на процесуалната техника по
чл.281 ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК, според настоящият състав на СОС, това не
води до цялостното им дискредитиране и може да се обясни с избледняването
на спомена, с отдалечаването във времето от участието в събитието до даване
на сведения за него пред съда.
Фактическите данни, изводими от събраните по делото гласни
доказателствени източници /обсъдени по-горе/, кореспондират и с
обстоятелствата, отразени в протокола за оглед и снимковия материал,
обективиран при извършването му и съответно приобщен по делото /л.6-28,
т.2 от ДП/. Цитираният протокол за оглед е съставен при спазване на
изискванията за съдържание, не са налице съмнения по отношение
законосъобразното извършване на процесуално следственото действие и
следователно протоколът е доказателствено средство, както за извършеното
действие, така и за неговите резултати – от него се черпят фактически данни
по отношение характеристиките на пътното платно, състоянието на пътната
настилка, климатичните условия, разположението на превозното средство
непосредствено след произшествието и мястото на реализирания удар между
него и животните, повредите и деформациите по същия автомобил,
установените следи и предмети по пътното платно.
При преценка на обясненията на подсъдимия В.Л., приобщени по реда
на чл.279 ал.2, вр. ал.1, т.4 НПК, този състав на СОС взе предвид
принципното положение, че от една страна обясненията на подсъдимото лице
са процесуален способ и средство за осъществяване на защита, но от друга са
и напълно годно и допустимо доказателствено средство за фактите, които
установяват. С оглед на това, дадените от подсъдимото лице сведения за
случилото се, следва внимателно да се анализират, като се съпоставят с други
източници на доказателства. Съобразявайки тези условия, съдебният състав
даде вяра на обясненията на подсъдимия В.Л. в частите им, в които
установяват следните относими към предмета на доказване, факти: - че на
въпросната дата е управлявал лекия автомобил „Дачия” на процесния участък
от пътя; - че видимостта му била затруднена, тъй като пътувал през тъмната
част от денонощието и по неосветен пътен участък; - че възприел
първоначално намиращият се в близост до средната мантинела кон и след
това видял и от дясната си страна глава на кон. Съдът обсъди тези обяснения
на подсъдимия във връзка с другите доказателствени материали, които
възприема и кредитира, и констатира пълното им съответствие с тях и в
частност – с показанията на свидетелите Г., Д. и Г., с обективирания в
съответния протокол оглед на местопроизшествието и намерените при
извършването му обективни находки; със заключенията на комплексните
автотехническа и съдебномедицинска експертиза.
Този съдебен състав не се довери на дадените от подсъдимия В.Л.
обяснения единствено в частите им, относно твърденията му, че
метеорологичните условия по време на настъпване на инцидента били такива,
11

че при каквато и да е скорост на движение, не му било възможно да
възприеме „хаотично движещите се обекти по пътя и такива, изкачащи по
него”, както и, че непосредствено преди удара в животното, управлявал
автомобила „с малка, бавна скорост”. Досежно тези обстоятелства,
коментираните обяснения на подсъдимия Л. се опровергават по несъмнен
начин от показанията на свидетеля К. Д., който категорично заявява, че е
възприел непосредствено преди инцидента, управлявания от подсъдимия
автомобил да се движи с висока скорост, както и от данните, съдържащи се в
протокола за оглед и изготвената въз основа на този оглед комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза, дала заключение за
скоростта на движение на лекия автомобил „Дачия” в момента на първия удар
с животното – в порядъка на 101 км/ч. /т.е. превишаваща максимално
разрешената от 90 км/ч. за конкретния пътен участък/ и за предприетата от
подсъдимия на разстояние около 121,38 м. преди мястото на първия удар,
реакция за отклонение на автомобила на ляво, показателна за това, че
подсъдимия е имал техническа възможност да възприеме и съответно е
възприел кон/конете на пътното платно. Ето защо така обсъжданите
обяснения на подсъдимия не следва да бъдат кредитирани и приемани за
достоверни.
По отношение на причинените при настъпилото пътно произшествие
телесни увреждания на двамата пострадали /характера и степента им/ и
механизма на причиняването им, както и по въпроса за причината за
настъпилия при тях летален изход /причинната връзка между тези увреждания
на пострадалите и смъртта им/, следва да се съобразят изводите на
съдебномедицинските експертизи /съответно на л.30-31 и л.33-34, т.2 от ДП/,
както и тези, съдържащи се в комплексната съдебномедицинска и
автотехническа експертиза /л.60-116, т.2/ и петорната такава /л.141-199, т.2/ в
медицинската им част. Това е така, доколкото заключенията на същите са
обективни, обосновани и професионално изготвени от вещи лица, в кръга на
тяхната компетентност, като при това не са оспорени от страните.
По делото са приети три заключения на автотехнически експертизи –
основна автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж.Ал.Д.
/л.45-56, т.2 от ДП/, комплексна /тройна/ автотехническа и
съдебномедицинска експертиза /л.60-116, т.2 от ДП/ и комплексна /петорна/
автотехническа и съдебномедицинска експертиза /л.141-199, т.2 от ДП/.
Настоящият съдебен състав извърши собствена, обективна оценка на
експертните заключения, във връзка с останалите доказателства по делото, за
да прецени на кое от тях да даде вяра. Съпоставяйки всички изслушани и
приети по делото автотехнически експертизи, съставът на СОС намери, че
доверието му следва да заслужи заключението на комплексната /тройна/
автотехническа и съдебномедицинска експертиза /л.60-116, т.2 от ДП/,
доколкото същото е предложило по-конкретни и обосновани отговори на
поставените за експертно изследване задачи, като освен това съдържа
подробна и логически издържана мотивировка на конкретните изводи, въз
12

основа на посочени обективни данни по делото и използвани научни методи.
При това, констатациите на тази експертиза, относно механизма на ПТП,
характеристиките на пътното платно, техническото състояние на процесния
лек автомобил преди автопроизшествието, мястото на удара между лекия
автомобил и животните по дължина и широчина на пътното платно, скоростта
на движение на лекия автомобил в района на произшествието, разстоянието,
на което водача на лекия автомобил е имал техническа възможност да
възприеме конете на пътното платно, механизма на получаване на телесните
увреждания на пострадалите, причините за настъпването на произшествието,
са изцяло потвърдени от заключението на петорната комплексна
автотехническа и съдебномедицинска експертиза /л.141-199, т.2 от ДП/.
Именно на базата на това експертно заключение /прието без каквото и
да е оспорване от страните/, преценено във взаимовръзка с констатираните в
протокола за оглед на местопроизшествието, обективни находки и събраните
гласни доказателствени източници, настоящият съдебен състав е обосновал
изводите си по релевантната фактология, като е приел за безспорно
установени от фактическа страна обстоятелствата, че скоростта на движение
на лекия автомобил „Дачия” в момента на удара с първия кон е била около
101 км/ч.; че при тази скорост на движение на лекия автомобил, опасната зона
за спиране на същия е била 113,45 м.; че ударите на процесния автомобил с
конете са били реализирани в лявата лента на южното платно за движение в
посока гр.С., на второкласен път № 17 в землището на гр.Б.; че ако водачът на
лекия автомобил /подсъдимият/ бе реагирал чрез екстрено спиране, вместо с
отклоняване на автомобила на ляво, е имал възможност да установи
автомобила преди мястото на първия удар и да избегне произшествието.
Заключението, дадено от вещото лице инж.Ал.Д. по първоначалната
автотехническа експертиза /л.45-56, т.2 от ДП/, впоследствие участвал и в
състава на петорната КСМАТЕ, този състав на СОС не кредитира. Като
основен недостатък на тази експертизи се констатира нейната необоснованост
и неубедителност. Формираните в същата изводи на вещото лице не са
обосновани с изложена, научно обоснована аргументация, въз основа на
посочени обективни данни по делото, поради което не са налице основания за
тяхното обсъждане. Още повече, че при изслушването си в съдебно заседание
на 06.06.2022 г., вещото лице, изготвило тази експертиза, изрично е посочил,
че не поддържа заключението си по въпросите /съществени за решаване на
делото/ за скоростта на движение на процесния автомобил в зоната на
произшествието, механизма на възникване на ПТП, мястото на двата
реализирани удара между автомобила и животните, предотвратимостта на
произшествието от техническа страна за водача на лекия автомобил, като по
тези задачи се солидаризира с отговорите, предложени от петорната
комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза, в чието
изготвяне е участвал впоследствие.
При тези съображения досежно кредитирането на експертните
заключения, настоящият състав възприема изцяло като обосновани и
13

професионално аргументирани изводите на тройната комплексна
автотехническа и съдебномедицинска експертиза. Поради това /както бе
отбелязано по-горе/, експертните изводи от това заключение, наред с други
доказателствени източници, съдът взе в предвид при изграждане на
констатациите си по фактите.
Основание да кредитира заключението на посочената експертиза, съдът
откри в обстоятелството, че същото не само че е базирано на годни
доказателствени източници, но се отличава и с необходимата задълбоченост и
яснота при отговор на поставените задачи. Изготвилите го експерти са
използвали данните в протокола за оглед, в събраните по делото писмени
доказателства /справки от НИМХ и АПИ/, в съдебномедицинските
експертизи, както и съдържанието на гласните доказателствени източници –
показания на свидетелите Г., Г. и Д.. Убедително са защитили направените от
тях изчисления, изготвили са и скици, които да онагледят протичането на
транспортното произшествие. В съдебно заседание са потвърдили
експертните си изводи, като подробно са ги разяснили. Освен това, при
използваната от тези вещи лица методика и обосноваване на изводите им в
заключението, не се наблюдава неяснота или вътрешна противоречивост, от
която да се заключи, че използваните от тях методи за изчисления са
математически погрешни.
При така възприетата за установена фактическа обстановка, настоящият
състав на СОС направи следните изводи от правна страна:
Въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, преценени
по отделно и във взаимната им връзка, се установява по един несъмнен и
категоричен начин, че подсъдимия В. Б. Л. на датата 18.11.2016 г., на ГП-17, в
землището на гр.Б., област С., в зоната на км.1+700 км., при управление на
моторно превозно средство – лек автомобил марка „Дачия”, модел „Лоджи”,
с рег. № *******, е нарушил правилото за движение по пътищата, визирано в
разпоредбата на чл.20 ал.2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ -
„Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението” като по непредпазливост е
причинил смъртта на две лица – И. А. И., с ЕГН ********** и М. П. Г., с
ЕГН **********. По този начин подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.343 ал.3, б.”б”, вр. ал.1,
б.”в”, вр. чл.342 ал.1 от НК.
От обективна страна безспорно и категорично се установи, че на
посочените по-горе време и място, при управлението на МПС, подсъдимият
Л. е нарушил правилото на чл.20 ал.2, изр.2 от ЗДвП, въвеждащо задължение
за водачите да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението. Опасността за движението на автомобила
на подсъдимия Л. е възникнала внезапно и непредвидено, в момента, в който
намиращите се на платното за движение животни, са станали обективно
видими за него. В тази връзка следва да се отчете, че когато водачът не е имал
14

пред себе си възприятия, които трябва да го мотивират за наличността на
възникнала опасност за движението и не е бил длъжен да ги предполага,
моментът на възникване на опасността не би трябвало да се търси по-рано от
фактическата възможност на водача да възприеме препятствието за
движението. Доколкото подсъдимият е управлявал превозното средство по
главен път от републиканската пътна мрежа, където не е имало обозначение с
пътен знак за опасност от поява на животни, не би могло да се изисква от
него да съобразява скоростта си на движение с абстрактна възможност за
преминаване през пътното платно на домашни животни, без какъвто и да е
контрол от техните собственици, при това – нощно време, на неосветен
участък от пътя. Т.е. наличието на тези фактори, несъмнено е поставило
подсъдимия в ситуация на внезапно възникнала, непредвидима опасност на
пътя /в този смисъл Р. № 175/2011 г., 2 н.о. ВКС/.
Съобразно експертните заключения, от момента на начало на реакция
на подсъдимия, като водач на лекия автомобил „Дачия”, с отклоняване на
ляво, до момента на първия удар в кон, автомобила е изминал път около
121,38 м. /зад.7 от тройната и петорната КСМЕАТЕ/. Пояснено е, че тази
реакция на подсъдимия на посоченото разстояние преди мястото на първия
удар /на около 61-66 м. преди да може да забележи първия ударен кон/ е
показателно за това, че водача е реагирал на кон или коне различни от
ударените два, които съгласно неговите показания са се намирали на
платното пред автомобила, включително в дясната лента за движение. При
устните разяснения, дадени в с.з. на 10.02.2023 г. при защитата на КСМЕАТЕ,
вещото лице също категорично е посочило, че управлявайки лекия автомобил
на въпросния пътен участък, в дясната лента, пред подсъдимия, се намирал
кон /освен двата коня, които били ударени от автомобила/, който подсъдимия
за пръв път възприел на разстояние от 121,38 м. преди мястото на първия
удар /на това разстояние е реагирал за пръв път на възникналото препятствие
с отклонение на автомобила на ляво/. Тук следва да се подчертае, че всички
отговори на вещите лица от комплексните експертизи /включително
обстоятелството, че на платното е имало друг кон, освен ударените два/ се
базират на съобщеното от подсъдимия Л. на досъдебното производство и то в
разпита му като свидетел, поради което изследваните варианти и отговорите
за предотвратимостта на удара, се базират на най-благоприятните за
подсъдимия параметри. Поради това, именно този момент /момента на
възприемане от страна на водача на лекия автомобил, намиращия в неговата
пътна лента кон, на отстояние до мястото на първия удар със следващия кон -
121,38 м./ е началният сигнал за опасност, обвързващ подсъдимия като водач
да предприеме мерки за намаляване скоростта и спиране, т.е. тогава за него е
възникнало задължението по чл.20 ал.2, изр.2 от ЗДвП. Сравнявайки това
разстояние /отстояние/ до мястото на първия удар с кон, в първия /началния/
момент, в който водача на лекия автомобил /подсъдимият/ е имал
възможността за пръв път да възприеме наличието на кон на платното пред
него /121,38 м./, с необходимото разстояние за реагиране /опасната зона за
15

спиране на автомобила – 113,45 м./, вещите лица от комплексната медико-
автотехническа експертиза категорично са заключили, че ако подсъдимият
своевременно е реагирал за екстрено спиране, вместо с отклоняване на
автомобила на ляво, ударът е бил предотвратим /имал е техническа
възможност да установи автомобила преди мястото на първия удар/. Този
извод за предотвратимостта на удара от страна подсъдимия, като водач на
лекия автомобил, настоящият състав приема за несъмнен, въпреки че е
предложен от експертите с резерва – при условие, че на разстояние равно на
пълния спирачен път /опасната зона/ 113,45 м. е нямало други коне в дясната
лента за движение. При изслушването му в съдебно заседание, вещото лице
инж. М., участвал в състава на двете комплексни експертизи, изрично е
посочил, че тази условност е теоретична, тъй като по делото няма обективни
данни в същия този момент, в дясното платно за движение, да се е намирал
четвърти кон.
При всички тези данни, се налага извод, че подсъдимият сам се е
поставил в невъзможност да предотврати удара с животното, респ.
настъпването на съставомерните последици, доколкото не е реагирал
своевременно за спиране, така както го задължава нормата на чл.20 ал.2, изр.2
от ЗДвП /друго задължение по закон той няма/. Ако подсъдимият беше
предприел своевременно спиране, автомобилът му би преустановил
движението си на достатъчно разстояние от първия ударен кон и по този
начин биха били избегнати вредоносните последици. Липсата на обективни
данни за наличие на спирачни следи, оставени на платното за движение от
автомобила, управляван от подсъдимия, сочи без всякакво съмнение, че той
не е направил опит за спиране, а с цел да избегне опасността е отклонил
автомобила на ляво.
Няма основание да се приеме и, че с това си поведение на пътя
подсъдимия Л. е извършил спасителна маневра при условията на крайна
необходимост по чл.13 ал.1 от НК /съобразно възражението, отправено от
страна на защитата/. Известно е, че спасителната маневра с изменение
посоката на движение се предприема от водач на МПС в опасната зона за
спиране за предотвратяване настъпването на общественоопасни последици.
Съдебната практика трайно приема, че при възникнала опасност за
движението водачът на МПС има единствено задължение да намали
скоростта или да спре. Той няма задължение да завива наляво или надясно с
оглед избягване на аварийната ситуация. Поначало т.нар. спасителна маневра
е неправомерна, защото всяко внезапно отклонение на автомобила от
праволинейното му движение, може да създаде рискова, конфликтна
ситуация, застрашаваща останалите участници в движението. Водачът на
МПС може да извърши спасителна маневра, но няма да носи наказателна
отговорност само ако се е намирал в състояние на крайна необходимост по
чл.13 ал.1 НК и същата се предприема, за да се спасят живота и здравето на
хора, като се уврежда имущество, т.е. възникналата опасност не може да се
предотврати по начините, предвидени в чл.20 ал.2 от ЗДвП и не се допуска
16

причиняване на смърт или увреждане на хора /ТР № 106/31.10.1983 г. ОСНК/.
Законът обаче не го задължава да направи това, защото изрично е
регламентирал в чл.20 ал.2 от ЗДвП дължимото поведение при възникване на
опасност – да намали скоростта или да спре. В случая, съобразно приетите от
настоящата инстанция факти, че подсъдимия Л. е имал обективна възможност
да възприеме намиращия се пред фронта на автомобила кон от разстояние,
даващо възможност за избягване на удара със следващия намиращ се на
платното кон /в лявата лента за движение/, чрез екстрено спиране, то
предприетата маневра е била направомерна, като е довела не до
предотвратяване, а до причиняване на вредните последици.
Следователно, ако подсъдимият е наблюдавала внимателно и постоянно
пътя, по който се е движил с управлявания от него лек автомобил, в зоната на
своята видимост, е следвало да забележи внезапно възникналата опасност на
пътя – навлезлия в платното за движение кон, да намали скоростта си на
движение и да спре. След като обаче не е сторил това, подсъдимият Л. не е
изпълнил задължението си, визирано в горепосочената разпоредба от ЗДвП –
при настъпила опасност за движението, да намали скоростта си и да спре,
което негово поведение е в причинна връзка с настъпилия резултат –
причиняване смъртта на две лица – пътуващите в автомобила И. И. и М. Г..
Предвид на така изложеното, съдът намира, че подсъдимия В.Л. е допуснал
нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, и че това нарушение
е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Вследствие именно на извършеното нарушение на посоченото правило
за движение по пътищата, описано по-горе, подсъдимият е причинил смъртта
на двамата пострадали. От събраните по делото доказателства, безспорно и
категорично се установява, че непосредствената причина за настъпването на
смъртта на пострадалия И. И. се явява именно получената от него тежка
съчетана травма на шията, гърдите и корема, вследствие на удара на
процесния лек автомобил, управляван от подсъдимия, в намиращото се на
платното животно. В частност, от заключението на съдебномедицинската
експертиза /л.30 т.2 от ДП/ безспорно се установи наличието на пряка и
непрекъсната причинна връзка между тежката съчетана травма, получена от
пострадалия И. в резултат на произшествието и настъпилия смъртен изход.
Също така несъмнено се установи, че и смъртта на другия пострадал - М. Г. е
резултат на настъпилите усложнения от причинените й при процесното
автопроизшествие телесни увреждания – тежката черепно-мозъчна травма,
усложнена с развитието на сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност
/съдебномедицинско заключение – л.33, т.2 от ДП/. Следователно, от
обективна страна, както бе посочено по-горе, е налице и пряка причинна
връзка между очертаното нарушение на правилата за движение по пътищата
от страна на подсъдимия Л. и настъпилия вредоносен резултат – смъртта на
две лица, тъй като по делото безспорно се установи, че ако подсъдимия бе
спазил задължението си по чл.20 ал.2, изр.2 от ЗДвП, то същият обективно е
могъл да предотврати настъпването на пътното произшествие.
17

От субективна страна, подсъдимият В.Л. е извършил посоченото деяние
при форма на вината небрежност по смисъла на чл.11 ал.3 от НК, тъй като
същия не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици от
деянието, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Субективно
подсъдимият е бил длъжен и е могъл да знае и да не нарушава правилото на
чл.20 ал.2, изр.2 от ЗДвП, като е трябвало при възникнала опасност за
движението на пътя, да намали скоростта на управлявания от него автомобил
или съответно да спре движението му при необходимост. За подсъдимият е
съществувало и задължение, а същият е могъл при ангажиране на
интелектуалния си капацитет и психични възможности, и да предвиди
възможното настъпване на общественоопасните последици от нарушаването
на правилата за движение по пътищата – причиняването на смърт на двама от
пътниците в управлявания от него автомобил, и е могъл да спазва такова
поведение на пътя, което да предотврати настъпването им. Противно на
доводите на защитата, в случая не може да се приеме наличие на
оневиняващото основание по чл.15 от НК по отношение на подсъдимия, а
проявена от него непредпазлива вина, тъй като подсъдимия обективно е
възприел за пръв път намиращото се пред фронта на автомобила му животно
/първия кон/ на разстояние до мястото на първия удар със следващия кон
121,38 м., последния е попадал извън опасната зона на управлявания от
подсъдимия автомобил и за подсъдимия произшествието с него е било
технически предотвратимо. Следователно, ако подсъдимият е бил реагирал
своевременно при възникналата опасност за движението със задействането
на спирачната система, то същият обективно е могъл да предотврати удара с
животното /а и втория настъпил удар с идващия от ляво на дясно спрямо
неговата посока кон/. Затова при конкретната пътна ситуация подсъдимият е
могъл и е бил длъжен да предвиди наличието на опасност за движението,
каквато са представлявали навлизащите на платно за движение животни.
В подкрепа на този извод, съставът на СОС следва да посочи
обстоятелствата, относно дългогодишния опит на подсъдимия като водач на
МПС, който предполага, че същия не е могъл да не знае правилата за
поведение на пътя на водачите на МПС; навлизането на животно без надзор
на платното за движение е следвало да бъде възприето от подсъдимия като
сигнал за опасност, тъй като от логическото развитие на пътната ситуация е
можело да се очаква, че животното ще навлезе и в лентата за движение на
управлявания автомобил и съответно ще пресече коридора му; подсъдимият
се е движил по тъмен, неосветен участък от пътя, в района на който и преди
това са възниквали произшествия с неправомерно преминаващи на пътното
платно животни /факт, който не е възможно да не е бил известен на
подсъдимия, който всеки ден е пътувал по посочения маршрут/, което е
следвало да бъде предшествано от намаляване на скоростта му на движение,
за да може да възприеме елементите на конкретната пътна обстановка. Тези
обстоятелства категорично сочат, че подсъдимият е бил длъжен и е могъл да
предвиди и предотврати настъпването на общественоопасните последици.
18

С оглед на изложеното, съдът намери, че подсъдимия В.Л. с деянието си
е осъществил състава на престъплението по чл.343 ал.3, бук.”б”, вр. ал.1,
бук.”в”, във вр. чл.342 ал.1, пр.3 от НК, както от обективна, така и от
субективна страна, и го призна за виновен в извършването на това
престъпление, като му наложи наказание лишаване от свобода за срок от 3
/три/ години. На основание чл.343г, във вр. с чл.343, вр. чл.37, т.7 от НК,
съдът постанови по отношение на подсъдимия и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 4 /четири/ години, считано от влизане на присъдата
в сила.
За да индивидуализира така наложеното на подсъдимия В.Л. наказание
лишаване от свобода в посочения по-горе размер, съставът на СОС отчете
като смекчаващи вината и отговорността му обстоятелства – чистото му
съдебно минало; наличието на положителни характеристични данни за
личността му /л.124, 125, т.3 от ДП/; положителното му /изрядно/
процесуално поведение; дългата продължителност на настоящото
наказателно производство.
Обстоятелствата относими към профила на подсъдимият като водач на
МПС, несъмнено също имат отношение при преценката на наказанието му, в
насока неговото смекчаване, доколкото за дългогодишния си шофьорски
стаж, същия има наложено само едно административно наказание за
извършено от него нарушение по ЗДвП.
Към обстоятелствата от естество да отегчат наказателната отговорност
на подсъдимия Л., съдът взе в предвид това, че с поведението си на пътя на
процесната дата, същия е допуснал и друго нарушение на установените
правила за движение по пътищата, макар и не стоящо в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат. Несъмнено по делото се установи,
че подсъдимият е управлявал лекия автомобил непосредствено преди
произшествието със скорост на движение от 101 км/ч., при максимално
разрешена такава за конкретния пътен участък от 90 км/ч., т.е. допуснал е и
нарушение на правилото за движение по пътищата, визирано в разпоредбата
на чл.21 ал.1 от ЗДвП.
При определяне размера на наложеното на подсъдимия Л. наказание
лишаване от свобода, съдът взе в предвид и степента на обществена опасност
на деянието – сравнително завишена, с оглед вида и характера на
обществените отношения, които се засягат с извършването му, и предвид
настъпилия от него общественоопасен резултат – смъртта на две лица, както
и от друга страна – отсъствието на обществена опасност на самия подсъдим,
доколкото последният не е осъждан, не е регистриран за криминални прояви.
След като анализира горепосочените, значими за наказателно- правното
положение на подсъдимия В.Л. обстоятелства, степента му на обществена
опасност и тази на извършеното от него деяние, с оглед относителната тежест
на всяко едно от тях и в тяхната съвкупност, СОС определи размера на
наложеното наказание лишаване от свобода при наличието на значителен
19

превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства - в минималния
размер на наказанието лишаване от свобода, предвиден в особената част на
НК за конкретното престъпление.
Размерът на наложеното на подсъдимия В.Л. наказание лишаване от
право да управлява МПС, съдът определи при отчитане на обстоятелството,
че същото не може да бъде за по-кратък срок от размера на наложеното
наказание лишаване от свобода /ТР № 61/1980 г. ОСНК на ВС/. Това
наказание също е определено при значителен превес на смекчаващите вината
и отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимия, но и при
съобразяване на факта, че като дългогодишен водач на МПС, подсъдимия е
допуснал нарушаване на основно правило за поведение на пътя на водачите
на МПС – това по чл.20 ал.2, изр.2 от ЗДвП. Освен това, лишаването на
подсъдимия от правоуправление на МПС за този времеви период, по мнение
на настоящият съдебен състав ще подейства на същия в пълна степен
поправително и същевременно ще го възпре от извършване на други такива
деяния.
Противно на доводите на защитата, този състав на СОС приема, че в
случая не са налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи
обстоятелства, които от своя страна да обусловят приложението на
разпоредбата на чл.55 от НК при определяне на наказанието на подсъдимия.
Горепосочените смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства не
са изключителни по своя характер, тъй като нито едно от тях, респ. всички
заедно не обуславят една по-ниска степен на обществена опасност на
деянието. Те не могат да бъдат квалифицирани и като многобройни, тъй като
не са толкова много на брой, че също да обуславят една сравнително по-ниска
степен на обществена опасност на деянието, така че и най-лекото, предвидено
в закона наказание да бъде несъразмерно тежко за извършеното от
подсъдимия.
Съдът прецени, че в случая са налице предпоставките за приложение на
разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК, тъй като наложеното на подсъдимия Л.
наказание, по вид и размер съответства на изискванията на цитираната
разпоредба, подсъдимия не е осъждан, а и предвид приетите и изложени по-
горе от съда смекчаващи отговорността му обстоятелства, същият не
представлява голяма обществена опасност и целите на наказанието по
отношение на него могат да се постигнати и без ефективното му изтърпяване.
Обстоятелствата, относно липсата до момента на други противоправни
прояви от страна на подсъдимия, както и на други прояви, характеризиращи
се като общественоопасни, трудовата му ангажираност до момента на
деянието и социална интеграция, не сочат на извод, че е наложително същия
да бъде изолиран временно от обществото чрез ефективното изтърпяване на
определеното му наказание лишаване от свобода. Поради това съдът отложи
изпълнението на наложеното на подсъдимия Л. наказание лишаване от
свобода за изпитателен срок от 5 /пет/ години, считано от влизане на
присъдата в сила. Така посоченият размер на изпитателния срок, според
20

настоящият съдебен състав съответства на настъпилия тежък резултат, на
моралната укоримост на извършеното от подсъдимия деяние и в най-голяма
степен ще съдейства за постигане целите, визирани в разпоредбата на чл.36 от
НК, и преди всичко за поправянето му. С определянето на максимален
изпитателен срок, ще бъде постигнат необходимия баланс между поправянето
и превъзпитанието на подсъдимия, и общопревантивната функция на
наказанието.
В същото време, не могат да бъдат споделени изтъкнатите аргументи на
частното обвинение, свързани с невъзможността да бъде реализирана
генералната превенция при положение, че бъде приложен института на
условното осъждане. Тези доводи не отчитат, че без да игнорира и подценява
генералната превенция, в разпоредбата на чл.66 от НК законодателят е
поставил акцент върху възможността дееца да бъде поправен и превъзпитан,
и без да изтърпи ефективно наказание лишаване от свобода. В случая, след
всеобхватен анализ на обстоятелствата, относими към личността на
подсъдимия и към неговата обществена опасност, съставът на СОС достигна
именно до такова заключение – че за поправяне и превъзпитание на
подсъдимия В.Л. не е наложително той да бъде изолиран от обществото.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът
осъди подсъдимия В.Л. да заплати по сметка на ОД на МВР, направените във
фазата на досъдебното производство разноски в размер на 4 816,03 лева, както
и по сметка на С. окръжен съд, направените във фазата на съдебното
производство разноски в размер на 1070 лева.
По тези съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови
присъдата си.

Председател:

21

Номер на акта:	1
Дата:	10 февруари 2023 г.
Съдия:	Кристина Иванова Тодорова

Дело:	20211800200311
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	7 юни 2021 г.

Присъда по дело №311/2021 на Софийски окръжен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите