ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 403
гр. Пловдив , 25.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и пети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно
гражданско дело № 20215300501433 по описа за 2021 година
Производство по чл.278, ал. ГПК.
Делото е образувано по постъпила частна жалба от „Колдрум трейд“ ЕООД-
гр.Пловдив, представлявано от управител А. П., чрез адв.К.О. О. против Определение №
262476/22.04.2021г. постановено по гр.д.№ 14162/ 2020г, с което е оставено без уважение
искането на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото Решение №260740/
09.03.2021г. по делото в частта на разноските чрез осъждане на ответника за заплащане на
ищеца претендираните такива в размер на 400 лева за държавна такса /110 лв/ и адвокатско
възнаграждение / 300 лв /.
Ответникът по частната жалба „Д И М“ Инвестмънт“ ЕООД- гр.Пловдив, с
управител К. К., редовно уведомен за частната жалба, не взема становище по нея.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото
доказателства, намери следното:
Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275, ал.1 ГПК
едноседмичен срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
С обжалваното определение районният съд е оставил без уважение искането на
ищеца и настоящ жалбоподател за изменение на постановеното по делото решение в частта
на разноските относно претендираните за присъждане такива в общ размер от 400 лева.
Искането е оставено без уважение с препращане към изложения от районния съд мотив в
постановеното решение, а именно това, че с поведението си ответникът не е дал повод за
завеждане на предявения иск и поради липса на данни да е поканен от ищеца да заплати
1
претендираната сума за лихви, то разноските следва да се поставят в тежест на ищеца.
С частната жалба са изложени доводи за неправилност и нарушение на
материалния закон при постановяване на обжалваното определение, които доводи се
основават на множество цитирана съдебна практика във връзка с отговорността за разноски
по чл.78, ал.1 и ал.2 ГПК, оспорване твърдението, че не е налице покана за заплащане на
исковите суми за лихви, каквато се сочи, че е налице във връзка с комуникацията за
заплащане на главницата, както и за следващото се да се вземе предвид, че при изпадане в
забава, длъжникът търговец дължи лихви и без да е необходима изрична самостоятелна
покана за плащане на лихвите от страна на ответника, както и следващото се за отчитане
обстоятелство, че ответникът е извършил дължимите плащания едва след завеждане на иска,
поради което спрямо него не може да се приложи разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК.
Частната жалба е основателна.
Видно от предявената искова молба по делото от ищеца предявените искове за
заплащане на лихви по чл.86, ал.1 във връзка с чл.327, ал. ТЗ и чл.79, ал.1 ЗЗД против
ответника се основава на забавени плащания по извършени доставки на стоки в периода
м.септември 2018г. – м.октомври 2020г.
С отговора по исковата молба ответникът е признал иска, оспорил е обаче
получаването на отделна покана за заплащане на лихви, в приложение е представено
платежно нареждане , видно от което е било заплащането на сумите за претендираните
лихви, въз основа на което е направено искане да не се присъждат разноски по делото
поради това, че ответникът не е дал повод за завеждане на иска, като и поискано същите да
бъдат възложени на ищеца.
Възражението на ответника в процеса в насока неангажиране отговорността му
за разноски, основано на разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, е неоснователно. По делото
безспорно материалното правоотношение между страните , възникнало по договори за
търговска продажба, е в качеството им на търговци. Спорният материално правен спор
относно изискването за наличието на изрична и отделна покана за заплащане на лихви от
страна на длъжника по парично задължение при забавено плащане цената на доставената
стока, е разрешен с изричната специална разпоредба по чл.309а ал.1 ТЗ. Цитираната
разпоредба изрично урежда, че „Когато кредиторът е изпълнил задължението си, а
длъжникът е в забава за плащане, ако не е уговорено друго, кредиторът има право на
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, както и на обезщетение за
разноски за събиране на вземането в размер на не по-малко от 80 лв, без да е необходима
покана. Кредиторът може да търси обезщетение за действително претърпените вреди и
направени разноски за събиране в по-висок размер съобразно общите правила.“ Настоящият
случай е такъв, касае се за предявен от кредитор против длъжник иск по чл.86, ал.1 ЗЗД иск
във връзка с неизпълнение в срок на парично задължение, за което последният дължи
2
обезщетение както за лихви в размер на законната лихва от деня на забавата, така и
обезщетение за разноски, които в случая се претендират в по-висок от установения с
нормата минимален размер от 80 лв. Не е налице изискване в материалния закон по
отношение на търговците да е необходима изрична покана в тази насока. Отделно от това
видно от доказателствата по делото такава относно размера и периода на дължимите лихви е
налице, получена от ответника видно от отговора на поканата с дата 24.09.2020г. на
ответника по делото. Следователно независимо от наличието на признание на иска от
страна на ответника, не е налице една от предпоставките по чл.78, ал.2 ГПК, същият да не е
дал повод за завеждане на иска, поради което искането в тази насока е неоснователно.
Поради това обжалваното определение следва да се отмени, като се постанови изменение на
постановеното по делото на районния съд решение и се присъдят исканите разноски за
заплатена ДТ в размер на 100 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева ,
съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І ГПК във връзка с чл.78, ал.4
ГПК, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 262476/22.04.2021г. постановено по гр.д.№ 14162/
2020г по описа на ПРС – ХІХ гр.с., с което е оставено без уважение искането на ищеца
„Колдрум трейд“ ЕООД - гр.Пловдив, с управител А. П., чрез адв.К.О. О. за изменение на
постановеното по делото Решение №260740/ 09.03.2021г. в частта на разноските чрез
осъждане на ответника за заплащане на ищеца претендираните такива в общ размер от 400
лева, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ постановеното Решение № 260740/ 09.03.2021г. по гр.д.№ 14162/
2020г. по описа на Пловдивски районен съд – ХІХ гр.с. , КАТО
ОСЪЖДА „Д И М Инвестмънт“ ЕООД, ЕИК: ********* да заплати на „Колдрум
Трейд“, ЕИК: ********* сумата 400 лева / четиристотин лева/, направени разноски за
първоинстанционното производство за ДТ-100 лева и за адвокатско възнаграждение – 300
лева.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4