№ 1448
гр. Пловдив, 27.07.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXIX състав, в публично съдебно заседание на първи
февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря ВАНЯ
ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдия Методиева адм.
дело № 1596 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство е
по реда на чл.145 и следв. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл.26 ал.4 от
Закон за гарантираните вземания на работниците и служителите при
несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР).
Образувано е по
жалба на К.И.П., ЕГН **********,***, против Разпореждане № 4506-40-147 от 21.05.2021
г., издадено от директора на фонд "Гарантирани вземания на работниците и
служителите" (ГВРС) при НОИ – София.
В жалбата се
твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен, като издаден в противоречие с
процесуалния и материалния закон. Твърди се, че в разпореждането са допуснати
грешки и се претендира отмяна на Разпореждане № 4506-40-147/21.05.2021 г. и
връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне и,
съответно, изплащане на гарантираното вземане.
В съдено заседание жалбоподателят, редовно призован,
не се явява и не изпраща представител.
Ответникът – директор
на фонд "ГВРС" - София, чрез процесуален представител юриск. В., оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана. Счита издадения акт за правилен и законосъобразен,
поради което следва да бъде потвърден, като подробни доводи излага в
представената по делото писмена защита. Претендира присъждане на разноски по
делото.
Съдът, като взе
предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства,
приема за установено следното от фактическа страна.
Със
заявление-декларация за отпускане на гарантирано вземане вх. №
4502-15-96/29.10.2019 г. по описа на ТП на НОИ – Пловдив, К.И.П. прави искане
да и бъде отпуснато гарантирано вземане по ЗГВРСНР. Със заявлението-декларация П.
декларира, че е работила при работодател „Бали груп“
ЕООД, с. Дъбене, ЕИК ****, от 03.12.2018 г. на длъжност „организатор пътнически
транспорт“ и трудовото й правоотношение е прекратено, считано от 01.08.2019 г.
Към заявлението-декларация П. прилага справка по чл.4 от Наредбата за реда и
начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане
на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя (НРНИРСОИГВНР) с
изх. № 1/12.08.2019 г., изготвена от К.П., пълномощник, и подписана за
„ръководител“ от Г.Т..
При проверка в ТР и регистъра на юридическите
лица с нестопанска цел е установено, че решение № 472/02.08.2019 на Окръжен съд
– Пловдив, с което е открито производство по несъстоятелност на „Бали груп“ ЕООД, с Дъбене, ЕИК ****, дружеството е обявено в
несъстоятелност и производството е спряно по чл.632 ал.1 изр. първо от ТЗ, е
вписано на 05.08.2019 г. В мотивите на цитираното решение е посочено, че
съгласно изготвена съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/,
липсва заведена счетоводна отчетност в дружеството.
С доклад №
4005-15-458#1/30.10.2019 г. на контролен орган на ТП на НОИ – Пловдив, е констатирана
невъзможност да се установи контакт с представител на дружеството, който да
предостави необходимата счетоводна документация и извършване на проверка по
ЗГВРСНР. Съгласно проведена ССчЕ, назначена по т. д.
№ 288/2019 г. по описа на ОС – Пловдив, дружеството „Бали груп“
ЕООД няма заведена счетоводна отчетност. В ТР и регистъра на юридическите лица
с нестопанска цел няма публикувани годишни финансови отчети за период от
вписването на осигурителя в същия регистър и в ТД на НАП няма подадени годишни
данъчни декларации по чл.92 от ЗКПО, освен за 2016 г.
С Разпореждане
№ 4506-40-389/26.11.2019 г. на директора на фонд „ГВРС“, на основание чл.26
ал.3 във връзка с чл.3 от ЗГВРСНР, по заявление-декларация вх. №
4502-15-96/29.10.2019 г. е отказано плащане на гарантираното вземане. Това
разпореждане е отменено с Решение № 808/22.04.2020 г. на Административен съд –
Пловдив по адм. д. № 6/2020 г., като
административната преписка е върната на директора на фонд „ГВРС“ за
постановяване на акт по заявление-декларация № 4502-15-96/29.10.2019 г. при
съобразяване с изложените в решението мотиви о тълкуването и прилагането на
закона. Решение № 808/22.04.2020 г.на Административен съд – Пловдив,
постановено по адм. д. № 6/2020 г. е оставено в сила
с Решение № 2/04.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6678/2020 г.
С Решение №
808/22.04.2020 г., Административен съд – Пловдив е указал на административния
орган, че при разглеждане на заявлението-декларация, с приложените към него
документи, същите следва да бъдат съпоставени с данните от констативния
протокол, регистър на осигурените лица и регистър „Трудови договори“, като
бъдат извършени и проверки, там където е необходимо, включително и чрез даване
на указания на заявителя да представи допълнителни документи, съгласно реда на
чл.8 ал.3 от НРНИРСОИГВНР. Указано е също така, да се направи проверка дали в
масива на НАП/НОИ са подавани задължителни декларации обр.
№ 1 и обр. № 6 от страна на осигурителя, както и, че
следва да бъдат отчетени и резултатите от приключило обжалване, вкл. и по
съдебен ред на РА, съставен на „Бали груп“ ЕООД.
В изпълнение на
съдебното решение, от контролен орган при ТП на НОИ – Пловдив е извършена
проверка на счетоводните документи на „Бали груп“
ЕООД, находящи се в отдел „Икономическа полиция“ при
ОД на МВР – Пловдив по ДП № 431/2019 г. на РП – Пловдив. Съгласно констатациите
на контролния орган, в цялата документация по делото и в протокол за оглед на
веществени доказателства от 02.05.2019 г. не се съдържат платежни ведомости за
персонала на „Бали груп“ ЕООД или други счетоводни
документи относно наличието на начислени, но неизплатени трудови
възнаграждения.
В изпълнение
мотивите на Решение № 808/22.04.2020 г. на Административен съд – Пловдив е
изискана и, съответно, получена информация от ТД на НАП – Пловдив относно
реализирани ревизионни производства спрямо „Бали груп“
ЕООД, ЕИ ****.
Съгласно писмо
от ТД на НАП – Пловдив вх. № 9101-15-270/19.02.2021 г. спрямо задълженото лице
има реализирани следните ревизионни производства:
1.
Ревизионно производство, включващо в обхват ДОО – за
осигурители за
период от 09.03.2016 г. до 30.06.2017 г., обективирано с РД № Р-16001617005007-092-001/04.06.2018 г.
и РА № Р-16001617005007-091-001/27.07.2018 г. РА е обжалван по административен
ред, като с Решение № 79/11.02.2019 г. директорът на Д „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ
на НАП е потвърдил същият и той е влязъл в законна сила на 21.04.2020 г.
2.
Ревизионно производство, включващо и обхват по ДОО –
за осигурители
за период от 01.07.2017 г. до 30.04.2019 г., обективирано с РД № Р-160016190050206-092-001/25.09.2020 г.
и РА № Р- 160016190050206-091-001/29.10.2020 г. Този РА не е оспорено по
административен и съдебен ред.
За
резултатите от проверката е съставен констативен протокол /КП/ №
КВ-5-15-00896013/19.03.2021 г.
Не е прилагана
процедура по чл.8 ал.3 от НРНИРСОИГВНР за изискване на допълнителни документи
от заявителката, тъй като по административно дело № 6/2020 г. по описа на
административния съд в Пловдив, в изпълнение на вменено съдебно задължение на П.
за представяне на трудов договор, сключен с работодателя “Бали груп“ ЕООД, във връзка с договореното трудово
възнаграждение, лицето е представило справка за актуално състояние на всички
трудови договори на К.И.П. и справка-данни за осигуряване по ЕГН за периода от
01.01.2019 г. до 31.12.2019 г.
От справката за
актуално състояние на всички трудови договори, за лицето е регистриран трудов
договор с работодател „Бали груп“ ЕООД, с. Дъбене,
ЕИК ****, с дата на сключване 03.12.2018 г., дата на прекратяване 01.08.2019 г.
и основна заплата 2 500.00 лв. Съгласно справка–данни за осигуряване по
ЕГН за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г., за К.П. е подадена информация
за периода м.01. – м.07.2019 г. като осигурено лице при „Бали груп“ ЕООД, с. Дъбене с осигурителен доход 2 500.00
лв.
На база
наличните документи в административната преписка, събраните допълнително
доказателства и данните в Регистъра на осигурените лица и регистър „Трудови
договори“, от страна на административния орган е извършена нов преценка по
заявление-декларация вх. № 4502-15-96/29.10.2019 г. на К.П., при която е
констатирано следното:
Съгласно подаденото заявление за отпускане на
гарантирано вземане, лицето е било в трудово правоотношение с работодател „Бали
груп“ ЕООД, с. Дъбене /заличен търговец към настоящия
момент/, ЕИК ****, на длъжност „организатор пътнически транспорт“, считано от
0312.2018 г. до 01.08.2019 г., когато е прекратено трудовото правоотношение. Съгласно
справката по чл.4 от НРНИРСОИГВНР с изх. № 1/12.08.2019 г., претендираните
като дължими на К.П., но неизплатени възнаграждения от „Бали груп“ ЕООД са за м.02.2018 и м.03., м.04., м.05., м.06. и
м.07.2019 г. В регистър трудови договори за К.П. има подадена информация за
сключен трудов договор с работодател „Бали груп“
ЕООД, ЕИК ****, на 03.12.2018 г., който е прекратен, считано от 01.08.2019 г. В
регистър трудови договори, за лицето няма данни за сключен трудов договор с
този осигурител за м.02.2018 г. В регистър на осигурените лица, за К.П., е
подадена информация от „Бали груп“ ЕООД с код за вид
осигурен 1 – работници и служители, осигурени по чл.4 от КСО, за периода от
03.02.2018 г. до 31.07.2019 г. и осигурителен доход, както следва: - за
м.12.2018 г. – 2 500.00 лв. и за м.01. -
м.07.2019 г. - 2 500.00 лв. За м.02.2018 г. няма подадена
информация от този осигурител.
При повторната
проверка от е установено, че констатациите, съдържащи се във влезлия в сила РА
№ Р-16001617005007-091/27.07.2018 г., в частта обхват ДОО, касаят период от
09.03.2016 г. до 30.07.2017 г., който е неотносим към
периодите на претендираните със заявление-декларация
вх. № 4502-15-95/29.10.2019 г. за начислени, но неизплатени трудови
възнаграждения. От констатациите в РА № Р-160016190050206-091-001/29.10.2020 г.
на ТД на НАП – Пловдив, обхващащ частично месеците и годините, за които се
отнасят претендираните трудови възнаграждения, е
формиран извод, че проверяваното дружество е осъществявало дейност за
ревизираните периоди, вкл. за м.02.2018 г., м.03.2019 г. и м.04.2019 г., както
и е установено, че осигурителният доход е определен по реда на чл.122 – чл.124
от ДОПК.
При изготвяне
на оспорения пред настоящата инстанция акт е съобразено и Решение №
472/02.08.2019 г. на ОС – Пловдив, с което е открито производство по
несъстоятелност на „Бали груп“ ЕООД, с.Дъбене, ЕИК ****, дружеството е обявено в несъстоятелност и
производството е спряно по чл.632 ал.1 от ТЗ, което е вписано на 05.08.2019 г.;
изготвената по делото ССчЕ, съгласно която,липсва
заведена счетоводна отчетност в
дружеството и публичната информация от ТР и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел, според която няма публикувани годишни финансови отчети за
период от вписването на осигурителя в същия регистър и в ТД на НАП няма
подадени ГДД по чл.92 от ЗКПО, освен за 2016 г.
Предвид тези
данни, е прието, че не се потвърждава посоченото в справка изх. № 1/12.08.2019
г. обстоятелство, че начислените брутни трудови възнаграждения за месеците –
март, април, май, юни и юли 2019 г., не са изплатени на лицето, а за
претендираното трудово възнаграждение за м.02.2018 г., че липсват данни лицето
да е било в трудово правоотношение с „Бали груп“ ЕООД
през този период, а така също и за начисляването на същото и неизплащането му
на П..
При тези факти
и обстоятелства е издадено оспореното в настоящото съдебно производство
Разпореждане № 4506-40-147/21.05.2021 г. на директора на фонд „ГВРС“ при НОИ –
гр. София, с което на основание чл.26 ал.3 във връзка с чл.3 от ЗГВРСНР и чл.36
ал.3 от АПК, по заявление-декларация вх. № 4502-15-96/29.10.2019 г. е отказано
изплащане на гарантирано вземане.
С определение
по протокол от 08.10.2021 г. съдът е задължил жалбоподателя
да представи трудов договор, длъжностна характеристика, РКО за изплатени
трудови възнаграждения, заповеди за прекратяване на трудови правоотношения с „Бали
груп“ ЕООД, ако разполага с тях, както и пълномощно
за представителство на дружеството. П. не е изпълнила това разпореждане, като в
с.з. на 08.11.2021 г. заявява, че не представя документите, които съдът я е
задължил да представи, защото няма нормативен акт, който да я задължи да пази
трудов договор и длъжностна характеристика след прекъсване на трудовото
правоотношение. Сочи, че е представила съм справка по предходно дело от НАП.
В същото това
заседание, К. П.е дала обяснения по чл.176 от ГПК, според които, справката,
подадена до НОИ, е изготвена от бивш ТРЗ на фирмата, като тя я е разписала като
бивш пълномощник и г-н Т. я подписал лично. Сочи, че е дала на предно заседание
по друго дело разяснение, че негов юрист ходи до Затвора в гр. Пазарджик, за да
подпише справката г-н Т.. Пояснява, че справката е изготвена от ТРЗ, занесена в
затвора за подпис, и тя е подписала тази справка като „изготвил“, но не е
изготвила справката лично, а я подписала като бивш пълномощник, защото смялата,
че така е редно. Уточнява още, че пълномощното й за представителство било пред
всички институции от името на г-н Т..
В съдебно
заседание на 08.11.2021 г. като свидетел е разпитано лицето Г.Т.Т., от чийто
показания се установява, че дружество „Бали груп“ му
е известно, тъй като го е управлявал. Свидетелят сочи, че е работел и заминал за
чужбина, като остави всичко на К., за да може да ръководи тя. Не помни дали е имало
писмено пълномощно. После влязъл в затвора. Не помни кога е учредил дружеството.
Заминал за чужбина през 2017 год. Твърди, че като се върнал от чужбина, от
австрийски затвор, е подписвал документи, но не помни какво точно е подписвал.
Адвокат идвал при него в затвора и той подписвал,
като не помни кой адвокат. Адвокатът му бил оправомощен
навсякъде по делата му. Уточнява, че докато го нямало, би трябвало дружеството
да е развивало дейност. Не знае дали се е водила документация за дружеството,
тъй като е бил в затвора. Твърди, че оставил човек там да движи нещата. Не знае
възнаграждения дали са изплащани на служители на дружеството. Сочи, че К. е
човекът, който движел нещата. Тези документи не помни как ги разписвал и за
какво. Счита, че документи трябва да има при К.. Сега какво е състоянието на
дружеството не знае.
На въпроси на
съда свид. Т. отговаря, че е задържан от 2017 год. К.П.,
за която говори, на каква длъжност била назначена, не помни. Сочи, че дейността
на дружеството била за таксиметрови коли. Счита, че К. е била назначена за
управителка. Твърди, че това са неща от преди 5 и не помни какво възнаграждение
е получавала К.. Не помни и дали са имали, както и колко човека са били
назначени в дружеството. Отбелязва, че не помни К. да ми е изпращала документи
за подпис за дейността на дружеството. Допуска, че дружеството трябва да работи
и сега, като счита, че К. го управлява. Сочи също така, че разплащателни
ведомости на дружеството не е виждал.
На свид. Т. се предяви, чрез наличната в съдебната зала
техника, справка, находяща се на лист № 223 по делото,
за която последният сочи, че подписът на документа след името му е негов. Мисли,
че справката е подписана в затвора, но не помни кой му е донесъл документа. Твърди,
че щом се е подписал, значи знае за какво е тази справка.
В тази връзка
по делото е изискана информация от Затвора – Пазарджик, от чийто отговор, обективиран в писмо изх. № 11866/17.11.2021 г. на началника
на Затвора – Пазарджик, се установява, че Г.Т., за периода 12.08.2019 г. до
16.11.20201 г. е посещаван от адв. М. О.на 06.09.2019
г.
В съдебно
заседание от 13.12.2021 г. е приет без възражения протокол № 140 от 06.12.2021
г. съдебно-почеркова експертиза със заключение, че справка изх. № 1/12.08.2019 г.
е разписана от Г.Т..
В съдебно
заседание на 01.02.2022 г. е изслушана и приета без възражения от страните
съдебно-счетоводна експертиза, за изготвянето на която, вещото лице Д.К. е използвал
всички приложени по делото документи, извършил е подробен преглед на
документите по адм. д. № 6/2020 г. по описа на
Административен съд – Пловдив. Като е извършил подробен анализ на цитираните
по-горе документи, експертът е стигнал до следните изводи: 1./ за периода,
включващ годините 2018 и 2019 г. „Бали груп“ ЕООД,
ЕИК **** (в несъстоятелност) – заличен търговец към настоящия момент, не е
водило счетоводна отчетност , както също не е публикувало годишни финансови отчети
и не е подавало ГДД по чл.92 от ЗКПО; 2./ за периода м.02.2018, както и за
периода от началото на м.02.2019 г. до края на м.07.2019 г., липсват данни за
начислени и изплатени трудови възнаграждения, както и липсват данни за
начислени и изплатени парични обезщетения на работниците и служителите на „Бали
груп“ ЕООД (в несъстоятелност), респ., няма данни за
внасяни осигурителни вноски на персонала на „Бали груп“
ЕООД (в несъстоятелност) за посочения период; 3./ за периода, включващ годините
2018 и 2019 г., „Бали груп“ ЕООД ( в несъстоятелност)
– заличен търговец към настоящия момент, няма достоверни данни за действителния
обем и обхват на търговската дейност – не са представени по делото – търговска
и счетоводна документация, а същевременно наличната административна и
оперативно-техническа документация са представени от контролни органи, които са
в качеството на трети, неучастващи по делото лица; 4./ експертизата е
установила, че документите, предоставени от НАП за „Бали груп“
ЕООД, вкл., уведомление по чл.62 ал.5 от КТ за периода от 03.02.2019 г. до
25.07.2019 г., декларации обр. № 1 и обр. № 6 за периода от м.02.2019 г. до м.07.2019 г. са подадени
по електронен път от упълномощено лице за подаване на документи по електронен
път и ползване на електронните административни услуги, предоставяни от НАП, с
квалифициран електронен подпис от К.И.П., жалбоподател по делото и посочена
като титуляр в удостоверението за КЕП.
В хода на
съдебното производство към делото са приобщени: - адм.
д. № 6/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив, доказателства,
постъпили с писма от ОП – Пловдив и ТД на НАП – Пловдив.
От прегледа на
тези доказателства се установява, че в представените от ОП – Пловдив счетоводни
и трудовоправни документи за „Бали груп“ ЕООД, приобщени по воденото досъдебно производство,
не се съдържат разплащателни ведомости на дружеството /разходни касови ордери
за процесните периоди, от които да се установи
изплащани ли са или не трудовите възнаграждения на жалбоподателя от сочената
дата на назначаването в дружеството до
сочената дата на прекратяване на трудовото й правоотношение, както и какъв е
бил техният размер. Не се съдържат нито трудов договор за К.П., нито длъжностна
характеристика за твърдяната за заеманата от жалбоподателя длъжност, нито
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Установен е наличен само
един граждански договор за това лице с „Бали груп“
ЕООД, по силата на който П. е приела да изпълнява дейност като „организатор
пътнически таксиметров превоз“ срещу възнаграждение от 50 лева годишно, както и
е налично пълномощно на П. за представителство пред ИА „Автомобилна
администрация“- Пловдив, с нотариална заверка от 18.04.2016 г.
От
представените от ТД на НАП доказателства се установява, че се потвърждават
цитираните по-горе в настоящото изложение ревизионни актове, както и се същите
се припокриват с документите, представени от ОП – Пловдив.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на
тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл.168 ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното от правна страна:
Оспореното
разпореждане е получено лично от жалбоподателя на 28.05.2021 г., а жалбата пред
настоящата инстанция е подадена чрез административния орган на 10.06.2021 г., с
оглед на което съдът намира, че оспорването, като направено от легитимирано
лице с правен интерес, против административен акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност, съгласно чл.26 ал.4 от ЗГВРСНР, е
процесуално допустимо.
Разгледано по
същество е неоснователно.
Обжалваното
Разпореждане № 4506-40-147 от 21.05.2021 г. е издадено от материално
компетентния по смисъла на чл.26 ал.3 от ЗГВРСНР административен орган - директора
на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите" към НОИ, в
предвидената в чл.59 ал.2 от АПК форма и съдържа фактическите и правни основания за
неговото издаване.
Съдът не
констатира допуснати нарушения на административно-производствените правила,
които да бъдат квалифицирани като съществени такива и основание по смисъла на чл.146 т.3 от АПК за отмяна на постановеното от директора на фонд
"ГВРС" разпореждане.
Между страните
по делото не е спорно от фактическа страна, че К.И.П. е работила по трудово
правоотношение във "Бали груп" ЕООД, с.
Дъбене, което трудово правоотношение е прекратено, считано от 01.08.2019 г. Не
е спорно и се установява от данните в Търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ,
че с Решение № 472 от 02.08.2019 г. на Окръжен съд – Пловдив по т. д. № 288 по описа за 2019 г. е открито
производство по несъстоятелност на работодателя „Бали груп“
ЕООДД, което решение е вписано в ТР на 05.08.2019 г. Спорният въпрос, както в
административното, така и в настоящото съдебно производство, е правен, и се
свежда до това, дали е налице посоченото в хипотезата на чл.4 ал.2 от ЗГВРСНР
условие.
Условията, при
които се поражда правото на работниците и служителите на гарантирани вземания,
произтичащи от трудови правоотношения при несъстоятелност на работодателя, са
регламентирани в Закона за
гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на
работодателя. Съгласно чл.6 от ЗГВРСНР, правото на гарантирани
вземания за работниците и служителите по чл.4 ал.1 възниква от датата на
вписване в търговския регистър на съдебното решение за: 1. откриване на
производство по несъстоятелност; 2. откриване на производство по
несъстоятелност с едновременно обявяване в несъстоятелност; 3. откриване на
производство по несъстоятелност, постановяване на прекратяване дейността на
предприятието, обявяване на длъжника в несъстоятелност и спиране на
производството поради недостатъчност на имуществото за покриване на разноските
по производството. Съгласно нормативна регламентация на чл.4 ал.1 от ЗГВРСНР,
право на гарантирани вземания по този закон имат работниците и служителите, които са или са били в трудово
правоотношение с работодателя по чл.2, независимо от срока му и от
продължителността на работното време. В ал. 2 е предвидено, че лицата по чл.1
могат да ползват права по този закон, при условие че работодателят е осъществявал дейност най-малко 12 месеца
преди началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността,
посочена в решението по чл.6.
Спорният момент
в настоящото производство е дали работодателят е осъществявал дейност най-малко
12 месеца преди началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, посочена в решението по чл.6. Както
вече беше посочено, в решението по чл.6 от ЗГВРСНР, съдът определя начална дата
на неплатежоспособността – 01.04.2017 г., поради което периодът по чл.4 ал.2 от
ЗГВРСНР - най-малко 12 месеца преди началната дата на неплатежоспособността,
включва времето от 01.04.2016 г. до 01.04.2017 г.
След извършена
служебно справка в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел (същите съгласно разпоредбата на чл.11 от
Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел са публични), както и с оглед представените по делото доказателства,
настоящият съдебен състав намира, че дружеството е осъществявало дейност
най-малко 12 месеца преди началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, посочена в решението по чл.6 от
ЗГВРСНР. Горното е видно от Констативен протокол № КВ-5-15-00896013/19.03.2021
г. Това обстоятелство се потвърди и при извършената служебна справка, при която
съдът констатира, че датата, на която "Бали груп"
ЕООД, с. Дъбене, е вписано в Търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ на Агенция
по вписванията, е 09.03.2016 г., т. е. периодът от създаване на дружеството до
началната дата на неплатежоспособността е по-дълъг от 12 месеца. Следователно,
изпълнено е условието по чл.4 ал.2 от ЗГВРСНР, за да може жалбоподателят, като правоимащо лице по чл.4 ал.1 от ЗГВРСНР, да се ползва от
правото си по ЗГВРСНР.
Чл.3 от ЗГВРСНР
указва, че гарантираните вземания са начислените и неизплатени трудови
възнаграждения и парични обезщетения, дължими от работодателя по индивидуални и
колективни трудови договори или по силата на нормативен акт. Или иначе казано,
за да възникне право на гарантирано вземане на работник или служител за трудови
възнаграждения , същите следва да са, както начислени, така и неизплатени от
работодателя.
Според чл.8
ал.1 от НРНИРСОИГВНР, гарантираните
вземания се отпускат въз основа на заявление-декларация по образец съгласно
приложение № 4, подадено от работника или служителя до ТП на НОИ по седалище на
работодателя в тримесечен срок от датата на вписване на решението по чл.6
ЗГВРСНР в търговския регистър или от датата на информиране на работниците и
служителите от българския работодател за обстоятелството, че е открито
производство по несъстоятелност по реда на законодателството на другата
държава. Към заявлението-декларация се прилагат справката по чл.4 и
възражението по чл.6, ако има такова. В случая, каза се, вписването на горните
обстоятелство в ТР е сторено на 05.08.2019 г., а П. е подала заявление-декларация
вх. № 4502-15-96/29.10.2019 г., т. е. спазен е и този срок.
От събраните по
делото доказателства не се установява, да са налице материалноправните
предпоставки за изплащане на претендираното от П. със заявление-декларация вх.
№ 4502-15-96/29.10.2021 г. гарантирано вземане по смисъла на ЗГВРСНР и това е
така, тъй като не се установи, че претендираните от К.П.
възнаграждения са неизплатени на лицето. Този извод се налага предвид
установеното, както в административното производство, така и в настоящото
съдебно, че липсват каквито и да било счетоводни документи или платежни
ведомости на персонала на „Бали груп“ ЕООД относно
наличие на начислени, но неизплатени трудови възнаграждения. По категоричен
начин се установи, че дружеството няма заведена счетоводна отчетност за относимите периоди, както и, че справката по чл.4 от
НРНИРСОИГВНР да съответства и отговаря на първични счетоводни документи, тъй
като не е издадена въз основа на ведомости за заплати.
В подкрепа на
горното са: - извършената по т. д. №288/2019 г. по описа на ОСД – Пловдив ССчЕ, така и от извършената в настоящото съдебно
производство такава, която съдът кредитира като коректна и безпристрастно
изготвена, отговаряща изцяло на поставените задачи, и която е категорична, че липсват
данни за начислени и изплатени трудови възнаграждения, както и липсват данни за
начислени и изплатени парични обезщетения на работниците и служителите на „Бали
груп“ ЕООД (в несъстоятелност), респ., няма данни за
внасяни осигурителни вноски на персонала на „Бали груп“
ЕООД (в несъстоятелност) за процесния период. Подкрепя се и от представените от
ОП – Пловдив и ТД на НАП – Пловдив доказателства, които също така категорично
установяват липсата на първични счетоводни документи на дружеството, вкл. ведомости
за заплати, от които да се установи, че са начислени, но неизплатени трудови
възнаграждения на персонала на „Бали груп“ ЕООД.
Начисляването
на трудовото възнаграждение следва да намери израз във ведомости за заплати за
изплатени и или неизплатени трудови възнаграждения съгласно разпоредбата на
чл.128 от КТ, която предвижда начисляване във ведомости за заплати на трудовите
възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд и издаване
на извлечение от тези ведомости за заплати при поискване. В случая, такива
доказателства по делото не са налице и съдът намира, че представената справка,
която не е издадена на база на ведомости за заплати не доказва начисляване на
трудово възнаграждение и изплащането, съответно неизплащането му.
Каза се по-горе
в настоящото изложение, съгласно чл.3 от ЗГВРСНР гарантирани вземания на
работниците и служителите по този закон са начислени и неизплатени трудови
възнаграждения, дължими по индивидуални и колективни трудови договори; парични
обезщетения, дължими от работодателя по силата на нормативен акт. По делото
липсват надлежно установени факти във връзка с тези материалноправни
основания, поради което, като неналични, е налице основание за отказ за
отпускане на претендираното вземане въпреки заявяването му в предвидените
срокове и ред на чл.25 и след. ЗГВРСНР.
С оглед
изложеното, не са налице кумулативно изискуемите от закона предпоставки, за да
възникне право на жалбоподателя на гарантирано вземане по ЗГВРСНР. Предвид това,
обжалваното разпореждане, с което му е отказано изплащане на това вземане, като
издадено от компетентен орган и в предвидената от закона форма, постановено при
спазване на административно-производствените правила и при правилно приложение
на материалния закон, в съответствие с неговата цел, следва да бъде потвърдено,
а жалбата като неоснователна – отхвърлена.
Предвид изхода
на спора и претенцията на ответната страна за присъждане на разноски, съдът
намира че такива се следват и същите се констатираха в размер на 640.00
(шестстотин и четиридесет) лв., представляващи – 100.00 юрисконсултско
възнаграждение, съобразно разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК във връзка с чл.37
ал.1 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, 390.00 лв. депозит за вещо лице по ССчЕ
и 150.00 лв. депозит за вещо лице по СПЕ.
Воден от горното
и на основание чл.172 ал.2
от АПК, Административен съд – Пловдив, XXIX състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.И.П.,
ЕГН **********,***, против Разпореждане № 4506-40-147 от 21.05.2021 г.,
издадено от директора на фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите"
при ТП на НОИ – Пловдив.
ОСЪЖДА К.И.П., ЕГН **********,***,
да заплати на Националния осигурителен институт - София, сумата от 640.00
(шестстотин и четиридесет) лв., представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Р България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: