30.03.2021 г., гр. Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН
СЪД, VII граждански състав, в закрито заседание
на тридесети март 2021
година
като
разгледа гр. дело № 1513 по описа за 2021
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на чл. 389 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс/ГПК/.
Образувано е по искова молба от „Казанлък-хляб“ ООД,
със седалище в с. Розово
срещу „Аскент шоп“ ЕООД за заплащане покупна цена на стоки /хляб, хлебни и тестени изделия,
брашно/ с искане за допускане на обезпечение на предявения иск чрез
налагане на запор на банкови сметки на ответника с правно основание на иска чл.
327, ал. 1 ТЗ вр. 79, ал. 1 ЗЗД. Твърди, че с ответника били в договорни правоотношения за покупко-продажба
на стоки за което били издадени следните фактури: фактура № **********/31.01.2019г. за сумата от 2838,10 лв.
/неплатения остатък по фактурата възлиза на 1838,10 лв./, фактура №
**********/28.02.2019г. за сумата от 2713,40 лв., фактура № **********/31.03.2019г.
за сумата от 2921,80 лв., фактура № **********/30.04.2019г. за сумата от
2520,19 лв., фактура №
**********/31.05.2019г. за сумата от 2295,55 лв., фактура №
**********/30.06.2019г. за сумата от 2044,60 лв., фактура № **********/31.07.2019г.
за сумата от 2084,27 лв. Задължението било частично погасено и оставали за
плащане 16 417,91 лв. главница и 3196,16 лв. законна лихва.
Сочи, че въпреки приемането на стоката без забележки, дължимата по посочените фактури сума не му е заплатена изцяло.
Съдът след като прецени доводите
в молбата и доказателствата по делото, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Допускането на обезпечаване на
иск е строго регламентирано от законодателя, тъй като с него се ограничава
правната сфера на ответника срещу когото е насочено. Съгласно чл. 391 ГПК, за
да се допусне обезпечение, е необходимо да са налице няколко предпоставки:
ищецът да има право на обезпечение на иска, т.е. искът да е допустим и вероятно
основателен, и да е налице интерес от обезпечаване на иска, което ще рече, че
без обезпечаването за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни
осъществяването на правата по решението. Ето защо съдът допуска обезпечението
само когато установи, че молителят има право на обезпечение на иска. Това право
същият има само при наличието на следните предпоставки, дадени в тяхната
кумулативна даденост- предявения иск /бъдещ/ е допустим, вероятно основателен и
е налице обезпечителна нужда, както и когато исканата обезпечителна мярка е
допустима и основателна.
Преценката дали са налице
предпоставките за допускане на обезпечението, вкл. и за наличието на
обезпечителна нужда, се извършва от съда винаги
конкретно с оглед данните по делото. Предпоставките се преценяват само въз
основа на доказателствата, представени с исковата молба, респективно с искането
за допускане на обезпечение и изложените в нея твърдения, като възраженията на
длъжника подлежат на разглеждане с решаването на спора по същество. Обезпечителната
нужда се свързва с осъществяване правата по решението, а не с
доказването на иска /така определение № 94/18.05.2018 г. на ВКС по ч.гр.д.
№ 1416/2018 г., II г. о./. Уеднаквяването на съдебната практика чрез определяне
на общовалидни критерии за наличието на обезпечителна нужда не би държало
сметка за спецификата на всеки отделен случай /определение № 1/5.01.2018 г. на
ВКС по к.ч.гр. д. № 4978/2017 г., определение № 407/24.06.2014 г. на ВКС по
ч.гр.д.№ 1770/2014 г.; определение № 143/18.02.2013 г. на ВКС по ч.гр.д. №
63/2013 г./. Разпоредбата на чл. 391, ал.1 ГПК определя обезпечителната нужда
като невъзможност или затруднение в осъществяването правата на ищеца, като
преценката за наличието на някое от тези обстоятелства е предоставена на съда,
разглеждащ молбата за допускане на обезпечението и се осъществява с оглед
данните по делото за всеки конкретен случай /определение № 143/18.02.2013 г. на
ВКС по ч.гр.д.№ 63/2013 г./.
В настоящия случай искът е
допустим и вероятно основателен. Приложени са и доказателства - процесните фактури обективиращи договора за покупко-продажба от коя го
може да се направи предположение за вероятната основателност на претенцията. Падежът
за заплащане на фактурите е
настъпил преди повече от две години /за някои фактури и три години/,
а в случая са налице правоотношения на търговския оборот, които предполагат
полагане на по-голяма грижа за изпълнение на задълженията. Поисканата
обезпечителна мярка - запор на банкови сметки на ответника до размера на
задължението, съдът намира за допустима и съответстваща на обезпечителната
нужда на молителя, тъй като става дума за парично задължение.
В допълнение следва да се посочи,
че съгласно определение №185/08.04.2015 на ВКС по ч.т.д. дело № 532/2015 г., II
т.о., молителят не е задължен да доказва, че без допускане на обезпечението ще
бъде затруднено осъществяването на правата му по бъдещо положително за него
осъдително решение за парично вземане, тъй като обезпечителната нужда в този
случай съществува по презумпция. Нуждата от налагането на избраната от ищеца по
иска обезпечителна мярка не се определя от имущественото състояние на ответника
към момента на предявяване на исковете, а от вероятността неговите активи да
намалеят в хода на исковото производство поради действия на разпореждане от
негова страна или поради други обстоятелства, настъпването на които не се дължи
на неговото поведение.Тази практика е възпроизведена и в много други актове на
ВКС.Така например в определение № 471/03.10.2016 г. на ВКС по ч.т.д. №
1440/2016 г., II т.о., се казва, че по въпроса за преценката на съда за наличието
на обезпечителна нужда е създадена последователна практика на ВКС, вкл. и
задължителна такава, в която се приема, че тази преценка е винаги конкретна, с
оглед специфичните за делото факти, но също така изрично се отбелязва, че при
липса на данни, които я опровергават, нуждата се предполага. Същите мотиви са
изложени и в определение № 350/8.07.2016 г. на ВКС по ч.т.д. № 1027/2016 г., II
т. о., определение № 477/14.10.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5506/2013 г„ 1
г.о., определение № 933/19.10.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 778/2012 г., II т.
о., определение № 1 132/18.12.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 926/2012 г., II т.
о., определение № 567/8.12.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5220/2016 г„ IV г. В
определение №130/09.03.2016 на ВКС по ч.т.д. №11/2016 г. II т.о. също се сочи,
че „обезпечителната нужда се презумира, когато предмет на обезпечавания иск е
парично вземане, включително и независимо от неговия размер, при липса на явни
данни, които да я опровергават". В настоящия случай такива данни не са
налице.
В определение № 8/11.01.2010 г.
на ВКС по ч.т.д.888/2009 г. I т.о. се приема, че една позитивна оценка на
решаващия съд може да бъде обусловена от характера на защитимото материално
право - парично вземане, както и на данните но делото за демонстрирано
процесуално поведение на ответника. В конкретния случай ответникът не е
изпълнил задължение, произтичащо от търговска сделка за срок три години от възникване на изискуемостта
на задължението, но различни фактури, което говори за финансова невъзможност
или за нежелание да се изпълни задължен и ето-това обстоятелство само по себе
си обуславя наличието на обезпечителна нужда. Да се изисква от молителя да
доказва детайлно как точно ще бъде невъзможно да осъществи правата си по
решението или как те ще се затруднят означава да се възложи върху него
доказателствена тежест да доказва бъдещи евентуални събития, които могат да
настъпят много години след молбата за налагане на обезпечителна мярка. Това
очевидно е невъзможно, още повече, че финансовото състояние на ответната страна
е защитено от търговска и банкова тайна. 'Затова да се изисква от молителя да
доказва детайлно как точно ще бъде невъзможно да осъществи правата си по
решението или как те ще се затруднят в бъдеще означава да се възложи на
молителя непосилна доказателствена тежест, а това би довело изцяло до
обезсмисляне и неприлагане на института на обезпечаване на иска /desuetudo/ -
явно е, че тълкуването на закона в този смисъл противоречи на целта на закона
/чл.46 ал.2 от Закона за нормативните актове/.
Действително в
молбата не са посочени всички банкови сметки в исканите банки, но не е нужно
молителят да сочи конкретните банкови сметки на ответника. Отделно от това
следващо място, съдът намира, че исканата обезпечителна мярка е подходяща и
същата съответства на характера на търсената с предявяване на иска правна
защита. В молбата недвусмислено е посочен размерът на претендираната сума, до
размер на която съдът намира, че може да се запорират банковите сметки, поради
което налагането на запорите не може да се разглежда като „репресивна мярка“.
Мотивиран от горното, Старозагорски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА
на основание чл. 389, ал. 1 ГПК обезпечение на иска на „Казанлък-хляб“
ООД със седалище и адрес на управление ул. „Иглика“ № 11 с.
Розово, общ. Казанлък, ЕИК: *********,
срещу „Аскент шоп“
ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Стара
Загора, ул. „Сава Силов“ № 49, вх. „А“, ет. 4, ап. 38,
ЕИК: *********, за присъждане на суми по
договор за продажба на
хляб, хлебни и тестени изделия/ до размера на 16 417,91 лв. за главница и за сумата от 3196,16
лв. мораторно обезщетение по следните фактури: фактура № **********/31.01.2019г. за сумата от 2838,10 лв.
/неплатения остатък по фактурата възлиза на 1838,10 лв./, фактура №
**********/28.02.2019г. за сумата от 2713,40 лв., фактура №
**********/31.03.2019г. за сумата от 2921,80 лв., фактура №
**********/30.04.2019г. за сумата от 2520,19 лв., фактура № **********/31.05.2019г. за сумата от 2295,55
лв., фактура № **********/30.06.2019г. за сумата от 2044,60 лв., фактура №
**********/31.07.2019г. за сумата от 2084,27 лв. Задължението било частично
погасено и оставали за плащане 16 417,91 лв. главница и 3196,16 лв.
законна лихва
или за сумата в общ размер на 19 614,07лв.,
чрез налагане на запор върху вземанията на „Аскент шоп“
ЕООД със
седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. „Сава Силов“ № 49, вх.
„А“, ет. 4, ап. 38, ЕИК: *********
към
„БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ“ АД,
гр. София по всички сметки на ответника към посочената банка, вкл.
тази с IBAN ***,
към
„ТОКУДА БАНК“ АД, гр. София по всички сметки на ответника към посочената банка, вкл.
тази с IBAN ***.
към
„Банка ДСК“ АД, гр. София по всички сметки на ответника към посочената банка, вкл.
тази с IBAN ***,
към
„ТЕКСИМ БАНК“ АД, гр. София по всички сметки на ответника към посочената банка, вкл.
тази с IBAN ***,
към
„БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА“
АД, гр. София по всички сметки на ответника към посочената банка, вкл.
тази с IBAN ***,
към
„ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД,
гр. София по всички сметки на ответника към посочената банка, вкл. тази с IBAN ***,
към
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД,
гр. София по всички сметки на ответника към посочената банка, вкл.
тези с IBAN *************,
към
„ИНВЕСТБАНК“ АД, гр. София по всички сметки на ответника към посочената банка, вкл.
тази с IBAN ***,
към
„РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД,
гр. София по всички сметки на ответника към посочената банка, вкл. тази с IBAN ***,
към
„АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД,
гр. София по всички сметки на ответника към посочената банка, вкл. тази с IBAN ***.
Да
се издаде обезпечителна заповед.
Определението
може да бъде обжалвано с частна въззивна жалба
пред Старозагорски окръжен съд в седмичен срок, който за молителя тече от
връчването му, а за ответника - от деня, в който му е връчено съобщение за
наложената обезпечителна мярка от съдебен изпълнител.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: