№ 2067
гр. Варна, 18.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от мл.с. Александър В. Цветков
Въззивно гражданско дело № 20213100502410 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:06 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл.142, ал.1 ГПК.
Въззивникът К. ИВ. В., редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът докладва депозираното Становище вх. № 23199/12.11.2021г., депозирано от
от адв. П., която заявява, че поради служебна ангажираност няма да присъства в с.з. и не
възразява да се даде ход на делото. Изразява становище по жалбата и по същество.
Представя договор за правна защита и пълномощно.
Въззиваемата страна ОБЩИНА ВАРНА, редовно призована, представлява се от
юрисконсулт Г. П., редовно упълномощена и приета от съда от днес.
ЮРИСКОНСУЛТ П.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ЖАЛБАТА
Производството е по реда на чл. 267 от ГПК. Образувано е въз основа на подадена
от К. ИВ. В., чрез процесуален представител адв. Т.П., въззивна жалба срещу Решение №
1
262088/28.06.2021 г., постановено по гр. дело № 8631/2020 г. по описа на ВРС, в частта, с
която е отхвърлен иска на жалбоподателя за осъждане на ответника Община Варна за
разликата над присъдената сума от 3000 лева до пълния размер на претенцията от 15 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди,
изразяващи се в изтърпени болки и страдания вследствие на скъсване на заден рог на
медиален мениск при падане в необезопасена решетка на отводнителен канал на тротоара в
гр.Варна по бул. „Осми приморски полк“, пред № 115, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на вредата – 21.02.2020г. до окончателно изплащане на
задължението. Жалбоподателят изразява становище, че обжалваното решение е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния и
процесуалния закон. Твърди, че макар първоинстанционният съд правилно да е формирал
извод, че ответникът отговаря за причинените му неимуществени вреди, съгласно
разпоредбите на чл. 49 от ЗЗД и чл.50 от ЗЗД, при отчитане на справедливия им размер е
пропуснал да отчете в пълна степен получените травми, техния интензитет и
продължителност. Поради изложеното счита, че съдът не е направил пълен анализ на
доказаните увреждания и последици установени, както със свидетелски показания, така и
със заключението на вещото лице и медицински документи, което е довело до грешка при
формирането на вътрешното му убеждение, съответно нарушаване на логическите правила
при вземане на решението. Жалбоподателят сочи, че вследствие на инцидента е получил
навяхване и разтягане на лява коленна става със закъсване на задния рог на вътрeшния
миниск на ляво коляно, което е довело до затрудняване движението му, а периода за
възстановяване е бил около 2-3 месеца. Дълго време не е могъл да се обслужва сам и се
налагало да ползва чужда помощ за ежедневните си нужди. Позовавайки се на критериите
Постановление №4 от 23.12.1968 г. от Пленума на Върховния съд на Република България
относно определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по
справедливост, счита, че първоинстационния съд не е отчел всички обстоятелства, имащи
значение за определянето му – всички травми, периода на възстановяване, емоционалното и
психическо състояние на пострадалия. По изложените съображения отправя искане към
съда за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на исковата претенция в
цялост, с присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Община Варна, чрез
процесуален представител юриск. П.Ц., с който въззивната жалба се оспорва като
неоснователна. По съображения, че първоинстанционният съд при определяне на
обезщетение правилно и мотивирано е взел предвид конкретните обективно съществуващи
обстоятелства – видът и тежестта на претърпяното физическо увреждане,
продължителността на възстановителния период, както и интензитета и продължителността
на преживените психически страдания, въззиваемият отправя искане за потвърждаване на
обжалваното решение, като правилно, законосъобразно и постановено в съответствие с
материалния закон и процесуалните правила. Моли за присъждане на юрисконсултстко
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
2
ЮРИСКОНСУЛТ П.: Нямам възражения по доклада. Оспорвам жалбата.
Поддържам отговора. Няма да соча доказателства.
Съдът, предвид поведението на страните, счете спора за изяснен от фактическа
страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ЮРИСКОНСУЛТ П.: Моля да оставите без уважение въззивната жалба и
потвърдите обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Моля за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Представям писмени бележки по
делото.
Съдът счете делото за изяснено и ще произнесе решението си в едномесечен срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09.09 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
3