Р Е Ш Е Н И Е
№.…../
12.02.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и седми
януари двехиляди и двадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ТОДОР ХАДЖИЕВ
при
секретаря Женя Григорова, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 152 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
А.Ш.А. ***“ АД иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от 30
000 лв.
Ищецът
твърди, че на 04.01.2019 г. около 18.30 ч. в гр. Хасково като пешеходец предприел
пресичане на бул. „Васил Левски" в района на кръстовището с ул.
„Пролетарска". Пресякъл западното платно за движение и навлязъл в източното,
за да го пресече, но около средата му бил ударен от лек автомобил марка ***с
рег. ***, управляван от М. Ф. А., като автомобилът преминал с предна лява гума
през ходилото и пръстите на десния му крак. В резултат на удара ищецът получил
счупване на основите на 2, 3, 4 междинни кости на десния крак, с което му било
причинено трайно /за повече от 30 дни/ затруднение в движението на десния крак,
както и охлузна рана на главата. Установените
фрактури на дясното му ходило наложили гипсова имобилизация
за период от 45 дни. Вследствие на гореописаните травми претърпял значителни по
сила и интензитет болки и страдания, не можел да се обслужва самостоятелно и
бил постоянно под грижите на съпругата си Н. А.. Близо два месеца след
инцидента се придвижвал с помощни средства. Трудната подвижност не му
позволявала да работи, да излиза или да се среща с приятели и роднини, което
създало у него чувство на отчаяние и безполезност. В продължение на няколко дни
след процесното ПТП причинената травма в областта на
главата провокирала състояния на отпадналост, замаяност и гадене. Понастоящем
продължава да има болки в областта на десния крак, които не му позволяват да
стои изправен или да ходи продължително. Инцидентът предизвикал тежък
емоционален шок, който сериозно рефлектирал върху психиката му.
Към 04.01.2019 г. управляваният от М. Ф. А.
лек автомобил ***с рег. № *** имал сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ при „Бул
Инс“ АД със Застрахователна полица ВG/02/118001960035 с покритие от 06.07.2018 г. до
05.07.2019 г. Ищецът отправил до ответното застрахователно дружество писмена
застрахователна претенция с вх. № ОИ-360125/ 17.06.2019 г. за заплащане на
застрахователно обезщетение във връзка с претърпените неимуществени вреди
вследствие на пътнотранспортното произшествие, по която бил постановен Отказ изх.
№ НЩ - 5740/ 23.07.2019 г. за изплащане на обезщетение. Предвид изложеното иска на основание
чл. 432, ал. 1 КЗ ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер
на 30 000 лв. за неимуществени вреди от
станалото на 04.01.2019 г. ПТП.
Ответникът „Бул Инс“ АД оспорва
предявения иск с доводи за неоснователност поради настъпване на ПТП единствено
по вина на пострадалия, липса на причинна връзка между причинените увреждания и
пътния инцидент, прекомерност на претендираното
обезщетение и съпричиняване от страна на пострадалия.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от фактическа
и правна страна:
Предявеният от А.Ш.А. иск е с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
който регламентира
правото на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Отговорността на
застрахователя за обезщетяване на третото увредено лице е договорна, тъй като
произтича от сключения между
него и прекия причинител на вредата договор за застраховка „гражданска
отговорност", с който е застрахована деликтната
отговорност на водача на моторното превозно средство. Затова отговорността на застрахователя е обусловена и
функционално свързана с деликтната отговорност на застрахования.
На първо място следва да се
обсъди възражението на ответника за недопустимост на иска поради неспазване
изискването на чл. 498, ал. 3 КЗ за предявяването му след изтичане на
тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ за произнасяне на застрахователя по
заявената от пострадалия застрахователна претенция. Съдът намира същото за
неоснователно. Тримесечният срок по чл. 496, ал. 1 КЗ представлява процесуална пречка
за съществуване правото на иск по чл. 432, ал. 1 КЗ от категорията на
абсолютните. Крайният момент, към който съдът преценя допустимостта на иска, е
постановяване на решението. Поради това дори и при подаване на исковата молба да
са съществували процесуални пречки, респ. да са липсвали процесуални условия за
съществуването или надлежното упражняване правото на иск, щом преди
постановяване на решението са налице всички процесуални предпоставки за
допустимо исково производство, то същото се счита за санирано.
В настоящия случай тримесечният срок от завеждане на застрахователната
претенция на 17.06.2019 г. е изтекъл в хода на производството, по която липсва
произнасяне на застрахователя, което е обусловило допустимост на предявеният
иск и задължението на съда да го разгледа по същество.
По делото не е спорно, че на 04.01.2019
г. около 18. 30 ч. в гр. Хасково, на бул. „Васил Левски“ в района на
кръстовището с ул. „Пролетарска“ настъпило пътнотранспортно произшествие, при
което лек автомобил марка ***с рег. № ***,
управляван от М. Ф. А., блъснал ищеца А.Ш.А.
при пресичане източното платно на булеварда.
По
делото не е спорно, че за автомобил с рег.
№ *** е сключена застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ със Застрахователна полица ВG/02/118001960035 с
покритие от 06.07.2018 г. до 05.07.2019 г., издадена от „Бул Инс“ АД.
Спорен по делото е въпросът за вината за
настъпване на ПТП.
По делото е назначена съдебноавтотехническа експертиза, която дава заключение в
няколко варианта за видимостта на ищеца от водача на лекия автомобил взависимост от скоростта на автомобила и скоростта на
придвижване на пешеходеца. Като се има предвид, че преди настъпване на ПТП
ищецът е бил с концентрация на алкохол в кръвта от 2. 18 промила, съдът
кредитира онези варианти от заключението, при които скоростта на пешеходеца е съобразена
с това обстоятелство, като е определена на 3. 4 км. ч. Според вещото лице при
така приетата скорост на придвижване на ищеца при скорост на лекия автомобил от
40 км. ч. водачът е могъл да го забележи на разстояние 48.44 м. преди удара
(попадал е в зоната на осветеност на автомобила), в който случай е можел да
предотврати ПТП, тъй като зоната му на видимост е по – голяма от опасната му
зона на спиране от 26. 15 м. При скорост на автомобила от 50 км. ч. водачът е
могъл да го забележи на разстояние 60.56 м. от мястото на удара, в който случай
също е можел да предотврати ПТП, тъй като зоната му на видимост е по – голяма
от опасната му зона на спиране от 35. 31 м. При скорост на автомобила от 70 км.
ч. той се е намирал на 84. 76 м. от мястото на удара, при което след навлизане
на пешеходеца в обсега на късите светлини на десния фар на автомобила от 78. 2
м. водачът е имал техническа възможност да предотврати ПТП, тъй като зоната му
на видимост е по – голяма от опасната му зона на спиране от 56. 74 м.
Съгласно чл. 20, ал. 1 ЗДП водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват,
което освен осъществяването на постоянен контрол върху превозното средство
включва и задължението да наблюдават внимателно пътното платно в рамките на
своята видимост и своевременно да предприемат необходимите действия за
преодоляване на препятствията, застрашаващи безопасността на движението. В
случая, въпреки че е имал обективната възможност, водачът на лекия автомобил не
е възприел своевременно пострадалия при навлизането му в източното платно за
движение на бул. „В. Левдски“, поради което и не е
успял да спре преди достигането му, което е основна причина за настъпване на
ПТП. По изложените
съображения съдът намира, че водачът на лекия автомобил е виновен за настъпване
на пътнотранспортното произшествие с ищеца, чиито вреди следва да се покрият от
ответника по силата на сключената по отношение на автомобила застраховка
„Гражданска отговорност“.
Следва да се отбележи, че освен водача
на лекия автомобил вина за настъпване на пътнотранспортното произшествие има и
пострадалият А.Ш.А., който в нарушение на чл. 113, ал. 1,
т. 1 ЗДП е предприел пресичане на платното за движение не на определеното за
целта място – пешеходната пътека, и без да се съобрази с приближаващия автомобил,
който е можел да възприеме безпрепятствено и да изчака преминаването му, още
повече, че инцидентът е станал в тъмната част на денонощието, което е налагало
и по – голяма предпазливост от негова страна. При
преценка тежестта на всеки един от съпричиняващите
фактори – от една страна, виновното поведение на водача на лекия автомобил,
който в нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДП не е възприел своевременно ищеца, а, от
друга, поведението на ищеца, който е навлязъл на платното за движение не на
определеното за целта място и без да се съобрази с приближаващия автомобил,
съдът намира, че каузалния принос на всеки един от
участниците в ПТП е еднакъв.
Що се отнася до границите на отговорността на
застрахователя, важи принципът за тъждественост на
застрахователното обезщетение с обезщетението, дължимо по общата гражданска
отговорност. Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД на обезщетяване подлежат всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица на увреждането. Неимуществените вреди
са неизмерими в пари, поради което по силата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за тях
се определя от съда по справедливост. Според ППВС № 4/1968 г. т. 8 понятието „справедливост“
не е абстрактно понятие, а то се свързва с редица конкретни съществуващи
обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определяне размера на
обезщетението. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да се
определи взависимост от вида и характера на
причинените увреждания, срока за възстановяване, интензитета и
продължителността на болките.
В настоящия случай от приетата съдебно – медицинска
експертиза се установи, че вследствие на ПТП ищецът е получила счупване на основите
на 2, 3, 4 междинни кости на десния крак, срокът за възстановяване на което е
около три и половина месеца. В устния си доклад вещото лице сочи, че ищецът
няма да се възстанови напълно от претърпяното увреждане, последиците от което
ще го следват цял живот – болка в крака при натоварването му поради липса на
възможност за пружинирането му. За облекчаване на болките е необходимо да
ползва ортопедични обувки.
От разпита на св. Н. А. и Ш.Ш.
– съответно съпруга и син на ищеца, се установи, че след произшествието пострадалият
е бил 45 дни в гипс, след което е започнал да се придвижва с патерици.
Продължава да чувства болки в крака при разваляне на времето и при натоварване.
Излиза най – много за час, два навън, след което се прибира, тъй като не може
да издържи дълго време прав.
При преценка размера на обезщетението за неимуществени
вреди следва да се отчете характера на причиненото на ищеца травматично
увреждане – счупване на основите на 2, 3, 4 междинни кости на десния крак,
срокът за възстановяване - около 4 месеца, през който период поради
ограничената възможност за придвижване се е налагало да ползва помощта на
своите близки за посрещане на своите ежедневни нужди и не на последно място
обстоятелството, че последствията от това увреждане ще го следват цял живот. Налице
е сериозно влошаване качеството му на живот поради ограничената възможност за придвижване,
да работи, да води нормален социален живот, което несъмнено е създало у него
чувство на потиснатост, безполезност и безпомощност. Поради това за претърпените
болки и страдания от настъпилия на 04.01.2019 г. пътен инцидент обезщетението
за неимуществени вреди на ищеца следва да се определи на 20 000 лв., което
предвид равният му принос за настъпване на вредите следва да се намали на 10 000
лв. на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, до който размер предявеният иск следва да
се уважи, а за разликата до 30 000 лв. се отхвърли като неоснователен. Върху
присъдената сума ответникът „Бул Инс“ АД на основание чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ дължи законна
лихва, считано от 23.07.2019 г. – изтичането на 15 - дневния срок от представянето на всички
изискуеми от застрахователя доказателства със заявление от 07.07.2019 г., като искането за присъждане на законна лихва,
считано от 17.06.2019 г. до 22.07.2019 г. следва да се отхвърли като
неоснователно.
С
оглед изхода на делото ищецът А.Ш.А. има право на разноски за ДТ в размер
на 400 лв. съобразно уважената част на иска, а ответникът „Бул Инс“ АД на разноски за
адвокатско възнаграждение и вещи лица в размер на 1544 лв. съобразно
отхвърлената част на иска или по компенсация А.Ш.А. ***“
АД разноски в размер на 1144 лв.
На
основание чл. 38, ал. 2 ЗА ответникът „Бул Инс“ АД
следва да заплати на пълномощника на ищеца – адв. А.Б.Б., адвокатско възнаграждение в размер на 477 лв. съобразно
уважената част на иска.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Бул Инс“ АД със седалище
и адрес на управление гр. София, район „Лозенец”, бул. „Джеймс Баучер” № 87, ЕИК *** да заплати на А.Ш.А. с ЕГН ********** *** сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от ПТП на 04.01.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 23.07.2019 г. до окончателното й изплащане, като искът
за неимуществени вреди за разликата до 30 000 лв., както и искането за присъждане
на законна лихва, считано от 17.06.2019 г. до 22.07.2019 г., ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Бул Инс“ АД да заплати на А.Б.Б. с ЕГН **********
адвокатско
възнаграждение в размер на 477 лв.
ОСЪЖДА А.Ш.А. ***“ АД
разноски в
размер на 1144 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред АС Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: