Решение по дело №8442/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 26.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на осми февруари, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                         

Съдия: Евгени Г.

 

при секретаря Йоана П. разгледа докладваното от  съдия Г. гр. д. № 8 442 по описа за 2018 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА  Г. Ф. да заплати следните суми:

1. на В.Г.П.:

а) 4 800,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 02.02.2017 г. на основание чл. 557, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ) плюс законната лихва от 12.06.2018 г. до окончателното изплащане;

б) 40,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 02.02.2017 г. на основание чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ плюс законната лихва от 12.06.2018 г. до окончателното изплащане;

в) 46,45 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

2. на СГС – 242,00 лева на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна такса. В.П. е със съдебен адрес *** 11-13, офис 5. Г. Ф. е с адрес ***.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ на В.П. срещу Г. Ф. за:

1. разликата над 4 800,00 лева до пълния предявен размер от 26 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди;

2. разликата над 40,00 лева до пълния предявен размер от 50,00 лева обезщетение за имуществени вреди.

 

[3] ОСЪЖДА В.П. да заплати на Г. Ф. 203,55 лева разноски по делото и 162,84 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[5] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 121,00 лева държавна такса по сметка на САС, а, ако обжалва частично решението, той следва да внесе 2% държавна такса върху обжалваната сума и представи вносен документ. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. Ищецът е освободен от внасянето на държавна такса. 

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. На ищеца

         

[6] В.П. е заявил в искова молба от 25.06.2018 г., че на 02.02.2017 г. е участвал в ПТП, предизвикано от неидентифицирано моторно превозно средство (МПС). От това ПТП В.П. е получил болезнени при допир:

- контузия на гръдния кош;

- контузия на глава и шия;

- контузия на лява подбедрица и дясно рамо;

- контузия в дясна челно-теменна област. Той е получил и овално насиняване с размери 7,4-7,6 на 3,5 см по външно-страничната повърхност на лявата подбедрица.

 

[7] Ответникът Г. Ф. (Ф.ЪТ) не е изплатил обезщетение на ищеца. Затова В.П. моли съда да осъди Ф.А да му заплати: 26 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди; 50,00 лева обезщетение за имуществени вреди. Той търси и законната лихва от 12.06.2018 г. – датата на окончателното произнасяне от Ф.А по претенцията на ищеца – до окончателното плащане (исковата молба, л. 2-6).

 

2. На ответника

 

[8] Ф.ЪТ е подал писмен отговор. Той е заявил, че:

1. неидентифициран автомобил не е причинил ПТП;

2. размерът на търсеното обезщетение е прекомерен;

3. ищецът е допринесъл за настъпването на ПТП, защото се е движил попътно на пътното платно. Затова Ф.ЪТ моли съда да отхвърли исковете (писмения отговор, л. 47).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

[9] Не се спори, че В.П. е бил роден на *** г. На 02.02.2017 г. той, сестра му свидетелката П. и нейната дъщеря са вървели по ул. „Слатинска река“ към ул. „В.М.-Л.“. Те са се движили попътно на преминаващите автомобили, като отпред е вървяла свидетелката П., а зад нея вдясно дъщеря ѝ, а вляво от нея В.П..

 

[10] В района на No. 31 е имало спрян бус. Те са започнали да го заобикалят, когато неизвестен автомобил, който се е движил в същата посока, докато ги е заобикалял, е ударил В.П. (заключението на вещото лице доц. Д., л. 74-77; показанията на свидетелката П., л. 87-88; констативния протокол, л. 7; удостоверението, л. 8).

 

[11] От удара В.П. е получил:

- контузия на гръдния кош;

- контузия на главата в дясната челно-теменна област и шията;

- контузия на лява подбедрица с подкожен кръвоизлив и дясното рамо. За подобни увреждания срокът за приемане на обезболяващи е около седем-10 дни. През първите 10 дни след ПТП В.П. е имал по-интензивни болки. Той се е възстановил напълно за около 20 дни (заключението на вещото лице д-р С., л. 78-81). Той е заплатил 50,00 лева за лечението си (л. 26).

 

[12] На 12.06.2018 г. Ф.ЪТ е отказал да изплати на В.П. обезщетение за претърпените вреди (писмото, л. 34). Съдът е освободил ищеца от заплащането на държавна такса, но той е заплатил 250,00 лева за вещи лица (л. 65-67). На 18.12.2017 г. В.П. е поискал от Ф.А да му изплати обезщетение за неимуществени вреди (претенцията, л. 26-27). Не се спори, че Ф.ЪТ не е направил това.

 

[13] Съдът е освободил ищеца от заплащане на държавна такса (определението, л. 37). Той е заплатил 250,00 лева за вещо лице (л. 65-67 ) и е бил представляван от адвокат, но липсват доказателства да му е заплатил възнаграждение или да е уговорил безплатно представителство. Затова съдът приема, че ищецът не е заплащал възнаграждение на адвоката и не е уговарял безплатно представителство. Ф.ЪТ е заплатил 250,00 лева за вещо лице (л. 63) и е бил представляван от юрисконсулт.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

         

[14] В.П. е предявил иск по чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от увреждане вследствие на пътно-транспортно произшествие.

 

1.              По иска по чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ

 

[15] Съгласно чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ, Ф.ЪТ изплаща обезщетения по задължителна застраховка ГО на автомобилистите за неимуществени/имуществени вреди вследствие на телесни увреждания. Ф.ЪТ прави това, когато пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България и е причинено от МПС, което е било неустановено.

 

[16] Следователно предпоставките за уважаването на иска са:

1. да е настъпило ПТП на територията на страната;

2. това ПТП да е било причинено от МПС, което не е било установено;

3. ПТП да е довело до телесно увреждане на ищеца;

4. ищецът да е претърпял неимуществени/имуществени вреди от тези увреждания;

5. Ф.ЪТ да не е изплатил обезщетение на ищеца за тези вреди.

 

[17] Съдът установи, че:

1. на 02.02.2017 г. В.П. е участвал в ПТП, което е било причинено от неустановено МПС;

2. от ПТП В.П. е претърпял телесни увреждания;

4. от уврежданията ищецът е претърпял болки, страдания и неудобства;

5. Ф.ЪТ не е заплатил обезщетение на В.П..

 

[18] Налице са предпоставките за уважаване на иска. Съдът следва да определи размера на дължащото се обезщетение.

 

[19] За да определи обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да изясни към кой момент следва да направи това. От 2009 г. насам, съдебната практика приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решения на ВКС: 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.[1]; 658-2010-IV Г. О. по гр. д. 1 781/2009 г.). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП – 02.02.2017 г.

 

[20] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието на здравето; 5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.).

 

[21] При определянето на обезщетението към датата на увреждането, съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (Решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т. т. 795/2008 г.[2]; 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г.).

[22] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по настоящото дело.[3] Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[23] Съдът установи, че към 02.02.2017 г. В.П. е бил на 39 години. Вследствие на ПТП той е получил: контузия на гръдния кош; контузия на главата в дясната челно-теменна област и шията; контузия на лява подбедрица с подкожен кръвоизлив и дясното рамо. За подобни увреждания срокът за приемане на обезболяващи е около седем-10 дни. През първите 10 дни след ПТП В.П. е имал по-интензивни болки. Той се е възстановил напълно за около 20 дни.

 

[24] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (§ 27 от ПЗР на КЗ(отм)), а след 11.06.2012 г. този размер е 2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ (отм)).

 

[25] Икономическата обстановка в страната също се е променяла, което се е отразило на размерите на минималната работна заплата. Тя е била: 380,00 лева от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г.^[4]; 420,00 лева от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.^[5]; 460,00 лева от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г.[6].

 

[26] Съдът не откри решение на ВКС или САС, чийто предмет да е бил обезщетяването на неимуществени вреди от близки увреждания. Съдът отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Съдът отчита продължителността на болките и страданията, изпитвани от ищеца, както и продължителността на възстановяването му. Така съдът приема, че 6 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от ищеца.

 

[27] Ответникът е възразил, че В.П. е допринесъл за настъпването на ПТП, защото се е движил попътно на лекия автомобил, а не в лентата за насрещно движение. Възражението за съпричиняване е основателно.

 

[28] Обезщетението за вреди следва да бъде намалено само ако увреденият е допринесъл за настъпването им. За да е налице съпричиняване приносът на увредения трябва да е конкретен (Решения на ВКС: 59-2011-I Т. О. по т. д. 286/2010 г.; 45-2009-II Т. О. по т. д. 525/2008 г.). Не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата. Като такова може да бъде определено само действието или бездействието, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди (Решение на ВКС 169-2012-II Т. О. по т. д. 762/2010 г.).

 

[29] Съгласно чл. 108, ал. 2 от ЗДвП, когато няма тротоар или банкет или е невъзможно те да бъдат използвани, пешеходците могат да се движат по платното за движение, противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница. В случая В.П. не е имал възможност да използва тротоара. Затова той е следвало да се движи в лентата за притовоположно движение. Той не е направил това, а, ако го е бил направил, неизвестният автомобил не би го ударил, защото В.П. не би бил в неговата лента за движение, а и В.П. е щял да може своевременно да се отдръпне от платното за движение. Ето защо съдът приема, че В.П. е допринесъл за настъпването на ПТП. Съдът определя 20% съпричиняване.

 

[30] При този процент на съпричиняване обезщетението, което се дължи на ищеца, е 4 800,00 лева. Ето защо съдът осъжда Ф.ЪТ да заплати на В.П.:

- 4 800,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 26 000,00 лева;

- 40,00 лева обезщетение за имуществени вреди, като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 50,00 лева.

 

2. По разноските

 

[31] Ищецът търси разноски. Той е направил такива за 250,00 лева.

 

[32] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски  съобразно уважената част от иска. Съдът уважава исковете за 4 840,00 лева при предявен размер от 26 050,00 лева. Затова съдът осъжда Ф.А да заплати на В.П. 46,45 лева разноски по делото (250,00х4 840,00/26 050,00). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда Ф.А да заплати по сметка на СГС 242,00 лева държавна такса.

         

[33] Ф.ЪТ също търси разноски. Той е направил такива за 250,00 лева и е бил представляван от юрисконсулт.

 

[34] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля исковете за 21 210,00 лева при предявен размер от 26 050,00 лева. Затова съдът осъжда ищцата да заплати на Ф.А 203,55 лева разноски по делото и 162,84 лева юрисконсултско възнаграждение (200,00х21 210,00/26 050,00).

 

Съдия: