№ 2982
гр. София, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря СИМОНА ПЛ. Г.А
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20211110152311 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск чл. 232, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД от Г. И. Г.
срещу Б. Ж. С. с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 3000 лв., представляваща наемна цена по договор за наем от
08.09.2016г. за ползването на обект, находящ се /административен адрес/,
целият с площ 1500 кв.м., ведно с изградените 130 кв.м., метална
конструкция, автомивка, автосервиз, павилион бърза закуска /25 кв.м./ и
дървено бунгало /6 кв.м./ за периода от 08.10.2016 г. до 08.12.2016 г., ведно
със законната лихва от 08.09.2021г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за наем, сключен на 08.09.2016г. със срок на
договора пет години. Твърди, че ответницата не е заплатила нито един наем.
Моли съда да уважи предявения иск. Пред съда процесуалният представител
на страната поддържа исковата претенция, като претендира разноски, за
което представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Б. Ж. С. е подала отговор на
исковата молба, в който оспорва иска. Сочи, че е заплатила наем и депозит,
както и че е извършвала ремонти, за да може да ползва автомивката, а в
кратък срок след това е освободила имота и към момента той е отдаден под
наем на друго лице. Моли съда да отхвърли иска Пред съда процесуалният
представител на страната оспорва предявения иск и претендира разноски, за
което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е представен договор за наем от 08.09.2016 г., сключен между
1
Г. И. Г. в качеството на наемодател и Б. Ж. С. като наемател. Съгласно
договора на наемателя е предоставен за временно възмездно недвижим имот с
адрес /административен адрес/, целият с площ 1500 кв.м., ведно с изградените
130 кв.м., метална конструкция, автомивка, автосервиз, павилион бърза
закуска /25 кв.м./ и дървено бунгало /6 кв.м./. В раздел I, ч. 1.2 от договора е
предвидено наемателят да заплати на наемодателя наем и депозит в размер на
1500 лв. Съгласно чл. 2 е посочено, че наемната цена е в размер на 1250 евро
или 2500 лв. месечно, като първите 8 месеца, наемът е 750 лв., а остатъкът се
ползвал за ремонти. В чл. 3 от договора е посочено, че наемните вноски се
изплащат авансово до 5 число на предходния месец. Съгласно чл. 4.1
договорът за наем се сключвал за периода от 08.09.2016 г. до 08.09.2021 г.
По делото е представено удостоверение от 23.03.2022 г. издадено от
МВР, СД „Пожарна безопасност и защита на населението“ за това, че на
07.06.2018 г. в 17:22 часа е получено съобщение за възникнало произшествие
- пожар с преки материални загуби в автосервиз, на адрес /административен
адрес/, като при пожара бил изгорял лек автомобил с неустановена марка и
регистрационен номер, който се намирал в сервиза.
Разпитван е свидетелят М. М., който посочва, че познавал ищецът, тъй
като същият имал помещение за отдаване под наем, което представлявало
автомивка, която се намирала на „Околовръстното шосе“ в посока Божурище
до бензиностанция „Петрол“. Посочва, че ответникът бил наемател през 2016
г., на обекта на ищеца, като свидетелят бил посредник за сключване на
договора и той бил намерил помещението на Г.. Ответникът бил наемател за
период по-малко от един месец. Обектът представлявал автомивка и цех за
пране на килими, като ответникът искал да го ползва като цех за пране на
килими, поради което купила машини, направила реклама, но при първото
пране се оказало, че във водата от собствения водоизточник на имота имало
петролни петна. Свидетелят уведомил ищеца за това обстоятелство, като
ищецът ми каза, че това се е очаквало, тъй като в близост бил стария склад на
бензиностанция „Петрол“. Свидетелят посочва, че лично той върнал
ключовете на ищеца, като ключовете били върнати преди края на същия
месец, в който се сключил договора на наем. На следващия ден ищецът се бил
обадил на свидетеля и му върнал ключовете, тъй като били приятели и
свидетелят живеел наблизо, за да наблюдавал мястото, защото преди време
имотът бил разбит тотално. Твърди, че имало уговорки между страните за
отстъпка от наема за една година, поради възстановяване на имота.
Ответницата му казала, че се отказала тъй като не можело да работи и понеже
тя била във Варна, свидетелят върнал ключовете, като уговорката била той да
движел целия бизнес. Посочва, че момента, в който се оказало, че нямало да
работи автомивката ответницата му казала да върне ключовете, като при
връщането на ключовете бил казал на ищеца, че договорът се прекратява.
Посочва, че присъствал на мястото на сключване на договора и ответницата
била заплатила аванс и вноска за един месец, като сумата била под 2000 лева.
Твърди, че през следващата година ищецът се обадил на свидетеля, за да го
придружи при сключването на договор за наем с новия наемател на сервиза.
Посочва, че лично с ищеца чистили два дни една от шахтите на кладенеца в
обекта от масло и боклуци.
2
По делото е разпитван и свидетелят Я.Я., които посочва, че познавал
ищеца от около 15 години и той имал автосервиз и кухня с персонал, който
работил като ресторант, като имотът се намирал точно на шосето на спирката
преди Божурище, като от другата страна на имота имало бензиностанцията на
„Петрол“. Посочва, че незнаел какво се било случило с имота, но имало
пожар преди 7 години. Свидетелят бил присъствал на среща преди 6-7 години
за договаряне за отдаване под наем на имота, на която среща приставаха,
както ищеца така и още един мъж и една жена, които той непознавал, но
мъжът бил разпитвания преди него свидетел. Посочва, че на срещата се била
постихнала договорка. Посочва, че ищецът му се оплаквал, че не му се
плащало. Свидетелят незнаел кога бил приключил договорът, тъй като не бил
в течение на тези неща. Посочва, че на срещата се обсъждал въпроса за
автомивката, за ресторанта и за сервиза, като във връзка с автомивката
ищецът посочил, че имало вода навсякъде и можело да се копае, като и към
настоящият момент в имота имало кладенец. Договорът бил подписан през
месец септември или края на месец октомври и имотът се ползвал за килими
и имал много реклами. Посочва, че през месец март или април на следваща
година бил посетил имота понеже също имал проблем с килим и искал да
говоря да го изперат, но не го занесъл.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 232,
ал. 2, предл. 1 от ЗЗД е да докаже следните обстоятелства: наличието на
облигационно отношение по договор за наем на процесния имот през
процесния период, по силата на което наемодателят е предоставил на
наемателя за временно ползване процесния имот срещу задължението на
наемателя да заплаща уговорения наем.
Договорът за наем, чиято регламентация се съдържа в разпоредбите на
чл. 228 - чл. 239 от ЗЗД, не е формален и писмената му форма не е условие за
неговата действителност. Следователно преценката на съда за възникването и
съществуването на договорно правоотношение между страните не е
обвързана с изискване за спазване на писмената форма. Сключването на
договора може да бъде установено с всички допустими от ГПК
доказателствени средства.
Между страните не се спори, а и от представените писмени доказателства
се установява, че на 08.09.2016 г. между Г. И. Г. в качеството на наемодател и
Б. Ж. С. като наемател е сключен договор за наем, по силата на който на
наемателя е предоставено за временно възмездно ползване недвижим имот,
находящ се в гр. /административен адрес/, целият с площ 1500 кв.м., ведно с
изградените 130 кв.м., метална конструкция, автомивка, автосервиз, павилион
бърза закуска /25 кв.м./ и дървено бунгало /6 кв.м./, за срок от пет години, при
дължим месечен наем в размер на 1250 евро или 2500 лв. месечно, като
първите 8 месеца, наемът е бил 750 лв., а остатъкът се ползвал за ремонти.
Страните не спорят, че договорът не е изпълнен съгласно уговорения срок.
Съгласно показанията на свидетеля М., ответникът останал в имота по-малко
от месец, като имотът бил върнат в същия месец, в който бил сключен
договора за наем, т. е. м. септември 2016 г. Свидетелят посочвал, че му било
възложено от ответницата да върне ключовете на ищеца, тъй като обектът не
можел да работи като автомивка поради замърсяването на водата, като
свидетелят лично върнал ключовете на ищеца. Също така посочва, че
ответницата му била възложила да върне ключовете, тъй като тя била във
3
Варна, като тяхната уговорката била той да движел целия бизнес.
Показанията на свидетеля следва да бъдат кредитирани, доколкото са
логични и последователни и се подкрепят от другите събрани по делото
доказателства, в т. ч. и от показанията на свидетеля Янчев, който посочва, че
присъствал на среща преди 6-7 години за договаряне за отдаване под наем на
процесния имот, на която среща приставали, както ищеца така и още един
мъж и една жена, които свидетелят непознавал, но мъжът бил свидетеля М.. С
оглед на така събраните доказателства настоящият състав намира, че ищецът
не установи в условията на пълно и главно доказване да е предоставил на
ответника за ползване през периода от 08.10.2016 г. до 08.12.2016 г.,
процесния имот по силата на договора за наем от 08.09.2016 г. Съгласно
показанията на свидетеля М. имотът е бил върнат на ищеца в качеството му
на наемодател през същия месец на сключване на договора, а именно месец
септември 2016 г., т. е. най-късната дата, на която имотът е било възможно да
бъде върнат е 30.09.2016 г. Доколкото свидетелят М. е бил натоварен от
ответницата в качеството и на наемател от нейно име да върне имота предмет
на процесния договор за наем на ищеца в качеството му на наемодател, то
чрез самото предаване на ключовете съставлява надлежно връщане на имота,
респективно същото се изчерпва с преустановяването на ползването му от
наемателя и изоставянето му. Обстоятелството, че ищецът на следващия ден е
върнал ключовете от имота на свидетеля М.ов не могат да обосноват друг
извод, доколкото ищецът е предоставил ключовете на друго основание, а
именно за охрана на мястото, тъй като преди време имотът бил разбит.
Ползването на имота от страна на ответника след 30.09.2016 г. не се
установява и от показанията на свидетеля Янков. Действително свидетелят
посочва, че през че през месец март или април на 2017 г. бил посетил имота
понеже също имал проблем с килим и искал да да го изперат, но доколкото
свидетелят М. изрично посочва, че на следващата година имало сключен нов
наемател на процесния обект, за което знаел, тъй като придружавал ищеца
при сключването на новия договор за наем, то не може да се направи извод,
че имотът е бил ползван през този период от ответника във връзка с
процесния договор за наем. По делото не са ангажирани други доказателства,
които да установят, че ищецът е предоставил процесния имот на ответника за
ползване във връзка с процесния договор за наем след 30.09.2016 г., което
обстоятелство е било в доказателствена тежест на ищеца, поради което искът
за плащане на наем за периода от 08.10.2016 г. до 08.12.2016 г. се явява
неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора на ищеца не следва да се присъждат разноски.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на направените от
него разноски, като страната претендира сумата от 690 лв. адвокатско
възнаграждение. Настоящият състав на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
правната и фактическата сложност на делото и броя на проведените съдебни
заседания, намира за неоснователно възражението на ищеца за прекомерност
на възнаграждението по чл. 78, ал. 5 ГПК в исковото производство, поради
4
което същото следва да бъде оставено без уважение.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. И. Г., ЕГН ********** с адрес
/административен адрес/, срещу Б. Ж. С., ЕГН **********, с адрес
/административен адрес/, иск с правно основание ч чл. 232, ал. 2, предл. 1 от
ЗЗД за осъждането на Б. Ж. С. да заплати на Г. И. Г. сумата от 3000 лв.,
представляваща наемна цена по договор за наем от 08.09.2016г. за ползването
на обект, находящ се /административен адрес/, целият с площ 1500 кв.м.,
ведно с изградените 130 кв.м., метална конструкция, автомивка, автосервиз,
павилион бърза закуска /25 кв.м./ и дървено бунгало /6 кв.м./ за периода от
08.10.2016 г. до 08.12.2016 г., ведно със законната лихва от 08.09.2021г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА Г. И. Г., ЕГН ********** с адрес /административен адрес/, да
заплати на Б. Ж. С., ЕГН **********, с адрес /административен адрес/, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата в размер на 690 лв., представляваща
разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5