Присъда по дело №1305/2021 на Районен съд - Варна

Мотиви към присъда по НОХД № 1305 по описа за 2021г. на Районен съд -
Варна, I-ви наказателен състав

Подсъдимата К. М. К. е предадена на съд по обвинение за
престъпление по чл.343в, ал.3, вр. ал.1 от НК, за това, че на 26.10.2020 г. в гр.
Варна, управлявала моторно превозно средство – лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Е 220 Д“ с рег. №В 8091 РН, в срока на изтърпяване на
принудителна административна мярка за временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство, наложена със
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0819-
001087/25.06.2020 г., издадена от началник група към ОД на МВР – Варна,
Сектор „Пътна полиция“ – Варна, влязла в законна сила на 21.07.2020 г..
При проведеното разпоредително заседание не са направени
възражения и искания по въпросите по чл.248, ал.1 от НПК, които да са
уважени от съда. Определението по чл.248, ал.1, т.3 от НПК не е обжалвано
или протестирано и е влязло в сила, с последиците по чл.248, ал.3 от НПК.
В съдебното заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение
и предлага на съда да определи на подсъдимата наказание ”лишаване от
свобода” над минималния размер, както и глоба в размер на 200 лева.
В хода на съдебните прения защитникът- адв.Димов изразява
становище, че извършеното от подсъдимата деяние не осъществява състав на
престъпление, а на административно нарушение. Моли подс.К. да бъде
призната за невиновна и да й бъде наложено административно наказание за
нарушение по чл.150 от ЗДвП. При условията на алтернативност моли на
подсъдимата да бъдат наложени наказания в минимален размер, като
изтърпяването на наказанието лишаване от свобода да бъде отложено по реда
на чл.66, ал.1 от НК.
Разпитана пред съда, подсъдимата заявява, че не се признава за
виновна и отказва да дава обяснения. В последната си дума не прави
допълнителни изявления.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна
следното: Подсъдимата била правоспособен водач, но със Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №20-0819-
001087/25.06.2020г. на началник група към ОД на МВР-Варна, сектор „Пътна
полиция“ й била наложена принудителна административна мярка „временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до
решаване на въпроса за отговорността“. Заповедта била връчена на К. на
06.07.2020г. и не била обжалвана, като влязла в законна сила на 21.07.2020г.
Въпреки това на 26.10.2020г. около 22,20ч. подсъдимата управлявала лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е220Д“ с рег.№ В 8091 РН по
ул.“Средец“ в гр.Варна, кв.Аспарухово. Това обстоятелство било забелязано
от свидетелите Деян Н. и Н.Х.-служители в Четвърто РУ при ОД на МВР-
Варна, които се движели по същата улица със служебен автомобил. На
1

двамата било известно, че свидетелството за правоуправление на
подсъдимата е временно отнето и последвали управлявания от нея автомобил,
като го застигнали при спирането му пред дом №38 на същата улица. На
подсъдимата била извършена проверка, в хода на която било установено, че
свидетелството й за управление на МПС действително е отнето, както и че
управляваният от нея автомобил е с прекратена регистрация. Поради това на
К. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение
№518362 за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, както и Акт за установяване
на административно нарушение №54968, за нарушение на чл.150а, ал.1 от
ЗДвП, за това, че управлява МПС, след като е лишена от това право по
съдебен или административен ред, а впоследствие било образувано и
съответно наказателно производство.
Изложената фактическа обстановка, която по начало не се оспорва от
защитата, съдът приема за установена въз основа на събраните доказателства-
от показанията на свидетелите Н. ЯН. Х., (дадени в съдебно заседание и
прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.2 от НПК), Д. В. Н., М. АС.
АРС. (прочетени по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.5 от НПК) и Д. М. Д.
(прочетени по реда на чл.281, ал.5, вр. с ал.1, т.5 от НПК), както и от
присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по
делото.
Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани
като последователни, безпротиворечиви и логични, като по делото не е
установено наличие на основания за съмнение в тяхната достоверност. С най-
голямо значение за изясняването на делото са показанията на свидетелите Х.
и Н., които непосредствено са възприели управлението на МПС от страна на
подсъдимата. Двамата не се намират в някакви особени отношения с К. и не
извличат ползи от твърденията си, поради което съдът намира, че
показанията им следва да бъдат кредитирани изцяло.
Сред приобщените писмени доказателства с най-голямо значение са:
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20-0819-
001087/25.06.2020г., справка за нарушител (от която е видно, че подсъдимата
е наказвана за нарушения на ЗДвП), АУАН, справка от Гаранционен фонд и
др. Писмените доказателства кореспондират на показанията на посочените
свидетели и подкрепят извода за тяхната достоверност.
Като свидетел е разпитан и ИВ. СТ. АНГ.-фактически съжител на
подсъдимата, който отрича последната да е управлявала процесния автомобил
на датата на проверката. Съдът не намира основания да приеме изявленията
на свидетеля за достоверни. На първо място, като съжител на подсъдимата
същият безспорно не е непредубеден или безпристрастен свидетел. На
следващо място, показанията му противоречат на останалите свидетелски
показания, преценени като достоверни от съда, като същевременно липсват
други доказателства, които да ги подкрепят. Поради това съдът не взе
предвид показанията на св.А. при формирането на фактическите си изводи.
2

По изложените съображения и предвид липсата на доказателства,
разколебаващи обвинението, съдът приема изложената фактическа
обстановка за установена по несъмнен начин.
От приложените бюлетини за съдимост на подсъдимата се установява,
че същата е осъждана с определение за одобряване на споразумение,
постановено по НОХД№ 751/21г. на ВРС за друго престъпление по чл.343в,
ал.3, вр. ал.1 от НК.
Предвид така установената фактическа обстановка съдът намира, че
подсъдимата е осъществила състава на престъпление по чл.343в, ал.3, вр. ал.1
от НК. На процесната дата същата безспорно е управлявала лек автомобил в
срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС-след влизане в сила на
Заповед за ППАМ №20-0819-001087/25.06.2020г., но преди
преустановяването на действието й поради изтичане на визирания в заповедта
18-месечен срок или поради окончателно решаване на въпроса за
отговорността.
Не могат да бъдат споделени доводите от страна на защитата за липса
на елемент от състава на престъплението, а именно- на действаща Заповед за
ППАМ, тъй като на 13.10.2020г. било издадено Наказателно постановление №
20-0819-003534, с което К. е наказана за нарушението, във връзка с което е
била временно лишена от правоуправление. Действително, с посоченото
наказателно постановление административнонаказващият орган се е
произнесъл по въпроса за отговорността на подсъдимата. Към момента на
извършване на деянието обаче същото не е влязло в законна сила-било е
връчено на К. на 22.10.2020г., от който момент е започнал да тече срокът за
обжалването му. Процесното престъпление е извършено на 26.10.2020г.-
преди изтичането на срока за обжалване на НП и следователно-преди същото
да е влязло в сила (с оглед разпоредбата на чл.64 от ЗАНН). Преди влизането
си в сила наказателното постановление не поражда правно действие и
следователно въпросът за отговорността на подсъдимата може да се счита за
решен едва след влизането в сила на издаденото по повод нарушението й НП,
като едва след този момент Заповедта за ППАМ преустановява действието си.
По изложените съображения възраженията от страна на защитата, че не е
осъществен състава на разглежданото престъпление, се явяват неоснователни
и не са от естество да обусловят отпадането на наказателната отговорност на
К..
Деянието е извършено с пряк умисъл, като извършителката е съзнавала
неговия общественоопасен характер и е искала настъпването на
общественоопасните му последици. К. е правоспособен водач и като такъв е
била наясно със забраната да управлява МПС в срока на действие на
издадената по отношение нея Заповед за ППАМ, но въпреки това на
процесната дата е управлявала автомобил. Следователно умишленото
извършване на деянието е установено по несъмнен начин.
3

Макар и подсъдимата да е била неосъждана към момента на деянието,
не са налице основания същата да бъда освободена от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от
НК, тъй като тя е извършила две отделни престъпни деяния по чл.343в, ал.3,
вр. ал.1 от НК, а според чл.78а, ал.7 от НК предходните алинеи не се прилагат
при множество престъпления.
Предвид всичко изложено съдът призна подсъдимата за виновна в
извършването на престъплението, в което е обвинена.
При определяне на наказанията на подс. К. съдът отчете като
смекчаващи отговорността обстоятелства липсата на предходна съдимост,
както и ненастъпването на конкретни вредни последици. Като отегчаващи
обстоятелства съдът отчете сравнително високата склонност на подсъдимата
към незачитане на нормите, установени с оглед безопасността на движението
по пътищата (предвид обстоятелството, че е извършила и друго престъпление
от вида на процесното, наказвана е за нарушения на ЗДвП и е управлявала
нерегистрирано МПС). При това положение съдът счете, че наказанията
следва да бъдат определени при превес на смекчаващите обстоятелства, с
отчитане на отегчаващите, като намери, че наказанието лишаване от свобода
следва да бъде определено в размер малко над минималния, предвиден в
закона, а именно-шест месеца. Доколкото по силата на чл.47, ал.1 от НК
глобата се съобразява с имотното състояние, с доходите и семейните
задължения на дееца, а подсъдимата е безработни и има малолетно дете, за
което полага грижи, съдът прецени, че наказанието глоба следва да бъде
определено в минималния размер от 200 лева.
На основание чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК съдът определи
общо наказание на подсъдимата по настоящата присъда с Определение за
одобряване на споразумение №260164/31.03.2021г., постановено по
НОХД№751/21г. по описа на ВРС, като наложи най-тежкото от определените
наказания, а именно шест месеца “лишаване от свобода”. Предвид чистото
съдебно минало към момента на деянието и с оглед характеристичните данни
за подсъдимата съдът намери, че за постигане целите по чл.36 от НК не е
необходимо определеното общо наказание лишаване от свобода да бъде
изтърпяно реално и отложи изтърпяването му по реда на чл.66, ал.1 от НК за
изпитателен срок от три години.
На основание чл.23, ал.3 от НК съдът присъедини към определеното
общо наказание наказанието глоба в размер на 200.00 лв., наложено на
подсъдимата с настоящата присъда.
На основание чл.25, ал.2 от НК съдът приспадна от определеното общо
наказание изтърпяната част от наказанията по кумулираните присъди, в
случай, че наказанието лишаване от свобода бъде приведено в изпълнение.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

4

Районен съдия:

5

Номер на акта:	104
Дата:	18 ноември 2021 г. (в сила от 4 декември 2021 г.)
Съдия:	Ивелина Димова

Дело:	20213110201305
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	30 март 2021 г.

Присъда по дело №1305/2021 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите