Р
Е Ш Е
Н И Е № 260504
гр. Пловдив, 09.04.2021г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, гражданско отделение, IХ състав, в публично съдебно заседание на девети март през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
Председател: Николинка
Цветкова
Членове: Фаня Рабчева
Елена
Калпачка
при секретаря Пенка Георгиева
като разгледа докладваното от
съдия Калпачка въззивно гр. д. № 350 по описа на ПОС за 2021 г., за да
се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260079/06.11.2020
г., постановено по гр. дело № 210/2020 г. по описа на КРС, втори граждански
състав, на основание чл.410, ал.1 от КЗ, вр. с чл. 49 от ЗЗД, е осъдена Община
Карлово да заплати на „Застрахователно дружество Евроинс” АД, ЕИК *********,
гр. София, сумата от 452.24 лв., представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по щета № ********** по застраховка „Каско на МПС”, застрахователна
полица № 00500100122033/04.08.2015 г., във връзка с настъпило на 20.02.2016 г.
събитие (ПТП), ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 12.02.2020 г., до датата на окончателното плащане на исковата сума.
Присъдени са и разноски.
Жалбоподателят Община Карлово е останал недоволен от така
постановеното решение и го обжалва изцяло като неправилно,
необосновано, незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Излага
съображения, че съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства, от които
се установява, че препятствието, причина за ПТП, не се е намира на път,
общинска собственост, а на ЖП прелез, поради което изводите за приетата
фактическа обстановка счита необосновани, а решението неправилно, тъй като
искът е предявен срещу ненадлежно пасивно легитимирана страна. Счита, че не е
доказано в първоинстанционното производство, при условията на пълно главно
доказване, че препятствието се е намирало на участък, за изправността на който
отговаря жалбоподателя, поради което следва въззиваемата страна да понесе
последиците от недоказване на факт, за който носи доказателствена тежест.
Моли да бъде отменено изцяло постановеното решение от РС Карлово, като
вместо него бъде постановено друго такова от въззивния съд, с което да бъдат
отхвърлени предявените искови претенции като неоснователни, като претендира
направените в двете инстанции съдебно-деловодни разноски.
Въззиваемата страна „Застрахователно дружество Евроинс” АД гр. София, оспорва
жалбата като неоснователна, а първоинстанционното решение счита правилно и
обосновано, постановено при правилно установена фактическата обстановка, след
обсъждане поотделно и в съвкупност на всички доказателства по делото. Счита, че
възражението за местоположението на препятствието, като материално правно, е
направено едва в хода по същество в първа инстанция, поради което е
преклудирано с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК,
като въпреки това съдът е обсъдил това възражение и правилно го е приел
неоснователно. Моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба и да бъде
оставено в сила атакуваното решение на РС Карлово по гр.дело 210/20 г. като
правилно, обосновано, постановено при спазване на материалния закон и
процесуалните правила. Претендира разноски за въззивното производство, прилага
списък по чл. 80 от ГПК.
Окръжен съд Пловдив, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 410,
ал. 1, т.2 от КЗ, във вр. с чл.49 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
По отношение на възприетата от районния съд фактическа
обстановка въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи, които са
приети от съда и за които липсват оплаквания от страните, или настоящата
инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без
нарочни възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя и/или въззиваемата
страна.
С обжалваното
решение е прието, че от представената по делото полица № 00500100122033 от
04.08.2015 г. се установява, че между „Застрахователно дружество Евроинс” АД и
В.А.Д. е бил сключен валиден застрахователен договор по застраховка „Каско на
МПС“, с предмет лек автомобил „БМВ 530“, рег. № *** и със срок на покритие от
05.08.2015 г. до 04.08.2016 г., с покрит застрахователен риск включително
претърпяване на вреди в резултат от ПТП. На основание така сключения
застрахователен договор застрахователят е определил и заплатил на
застрахованото лице, с платежно нареждане от 02.03.2016 г., застрахователно
обезщетение в размер на общо 452.24 лева, по щета № **********, за причинени
щети на автомобила в следствие на настъпило на 20.02.2016 г. събитие (ПТП), изразяващи
се в увреждане на предна лява гума – за подмяна и ремонт на джантата, с обща
пазарна стойност 569.84 лева, съгласно приетото по делото заключение на вещото
лице. Според възприетото от съда заключение е възможно така обезщетените вреди да
са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Възприето е
заключението на вещото лице относно механизма на настъпване на ПТП, в
изготвената съдебна автотехническа експертиза - около 19:00 ч. на 20.02.2016
г., лек автомобил „БМВ 530”, рег. № ***,
при движение по път PDV2075 км 0+200 между с. Дъбене и гр. Карлово,
преминава с предна лява гума през необозначена и необезопасена дупка на
платното на движение, намираща се непосредствено след жп прелез.
Така приетата
фактическа обстановка от районния съд се оспорва само по отношение на извода,
че ПТП е станало на пътното платно, като се твърди то да е настъпило при
преминаване през ЖП прелез, на самия прелез, за поддръжката на който не носи
отговорност. Съдът счита, че следва да бъде разгледано възражението на
страната, а не да бъде прието за преклудирано материално правно такова, тъй
като оплакването е свързано с неправилно обсъждане на доказателствата от
районния съд, довело до погрешния извод, че ищецът е доказал иска си. Това е
изразил и в становището си по същество, при обсъждане на събраните по делото
доказателства, при направено оспорване още с отговора на исковата молба, че
липсва описание на препятствието на пътното платно, включително точното му
местоположение. Жалбоподателят счита, че от събраните по делото доказателства
не се установява твърдяното местоположението на неравността на пътя, поради
което и искът е останал недоказан и следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
За да приеме, че ПТП
е станало при преминаване на автомобила през необозначена и необезопасена дупка
на платното на движение, намираща се непосредствено след жп прелез, съдът е
обсъдил неоспорената от страните административната преписка по издаването на
Протокол за ПТП № 1450092 от 20.02.2016 г., както и показанията на разпитаните
по делото свидетели – очевидецът В.А.Д. и полицейският служител, съставил
протокола за ПТП – Л.Г.Г.. Както е
посочил и жалбоподателят в отговора си по чл. 131 от ГПК, протоколът за
ПТП е официален свидетелстващ документ, по смисъла чл. 179 от ГПК, който се
ползва с обвързваща материална доказателствена сила по отношение на удостоверените
в него факти, непосредствено възприети от длъжностното лице съставител,
извършените от него и пред него действия, но не и по отношение на механизма на
ПТП. В случая е съставен Протокол за ПТП № 1450092 от 20.02.2016 г., който не е
оспорен от страните, съставен е от длъжностно лице, в кръга на служебните му
задължения, след посещение на място, към него е налице схема на пътя, посочен е
номера на пътя и точните километри от пътя, където е станало произшествието.
Протокола съдържа преки възприятия на длъжностното лице за състоянието на пътя,
включително наличието на необезопасена дупка на пътното платно, на асфалтово
пътно покритие, възпроизведена в схемата към протокола. В тази част протоколът
представлява официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с
обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено
възприети от длъжностното лице, факти, относими към механизма на ПТП. Ето защо
съдът приема, че местоположението на неравността на пътя е установена с така
представения официален документ, като констатациите в него се потвърждават и от
разпита на свидетелите, при липса на съмнения относно тяхната обективност. Така
от разпита на полицейския служител, съставил протокола за ПТП – Л.Г.Г., се
установява, че отразеното от него сочи на преминаване на автомобила през ЖП
прелеза, което е настъпило произшествието, което се потвърждава и от свидетеля
очевидец В.А.Д., заявил, че ПТП е
настъпило след преминаване през ЖП прелеза. При така отразеното в представения
официален документ съдът намира възражението на жалбоподателя неоснователно, а
приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка съответна на приетите
по делото доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.1, т.2 КЗ с плащането
на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования
до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице
работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от ЗЗД.
Следователно, за да бъде уважен предявения регресен иск, е необходимо да се
установят следните факти и обстоятелства: валиден договор за имуществено
застраховане, в срока на действието на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило
събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното
си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното
обезщетение.
При приетото, че пътят, на който е реализирано процесното
ПТП, е общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от ЗП, общината, като
собственик, е задължена да го поддържа и ремонтира, както и да обезпечава
безопасното движение, като сигнализира препятствията и ги отстранява, на осн.
чл. 13 от ЗДП. Общината, като юридическо лице, осъществява дейностите по чл. 31
ЗП и чл. 13 ЗДП чрез своите служители или други лица, на които е възложила
изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на последните, във
връзка с обозначаване на съществуващата дупка на пътното платно, е довело и до
неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДП, поради което и на
основание чл. 49 ЗЗД жалбоподателят носи отговорност за причинените при
процесното ПТП вреди. Налице е основание за суброгация на ищеца срещу
ответника.
По така изложените съображения въззивната жалба следва да
бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното решение - потвърдено като
правилно.
При този изход на спора въззиваемия има право на разноски,
съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК и представени доказателства за
изплащане по банков път на адвокатско възнаграждение, следва да му бъде
присъдена заплатената сума от 360 лева.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на
касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260079/06.11.2020 г.,
постановено по гр. дело № 210/2020 г. по описа на Районен съд Карлово.
ОСЪЖДА Община Карлово,
ЕИК *********, с адрес: гр. Карлово, ул. „Петко Събев“ № 1,
представлявана от К.Е.К., да заплати на „Застрахователно
дружество Евроинс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Искър, бул. „Христофор Колумб” № 43, сумата от 360.00 лв. (триста и шестдесет лева) направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение,
на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.