Решение по дело №459/2024 на Административен съд - Ловеч

Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 100, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл/.

В Ловешкия административен съд е постъпила жалба от Т. А. Т. [ЕГН], с адрес: [населено място], общ. Угърчин, област Ловеч, [улица], № 13, чрез адв. В. Ф. Л. от САК, с адрес за съдебна кореспонденция: [населено място], [улица]ет. 1 офис 1, срещу Заповед № ОР-002/22.07.2024 г. на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните /БАБХ/.

С обжалваната Заповед № ОР-002/22.07.2024 г. на изпълнителния директор на БАБХ на основание чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл оспорващият е отстранен от работа.

В жалбата се сочи, че заповедта е незаконосъобразна като издадена при наличие на отменителните основания по чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Според жалбоподателя, не е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, като макар в обжалваната заповед да е посочен раздел „Мотиви“, то изложените такива са изцяло бланкетни. Отделно от горното, оспорващият сочи, че не му е била предоставена възможност да депозира възражения или обяснения, нито такива са били обсъждани от административния орган. Развиват се и доводи, че издадената заповед е постановена в противоречие с принципа за съразмерност съобразно чл. 6 от АПК. В заключение се моли съда да отмени обжалваната заповед.

В съдебно заседание оспорващият – редовно призован, не се явява и не се представлява. С молба с вх. № 1879/25.06.2025 г. в АдмС Ловеч чрез адв. Л. от САК поддържа жалбата, като е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. второ от Закона за адвокатурата /ЗА/. Алтернативно, от страна на процесуалния представител на оспорващия е направено и възражение за прекомерност по отношение на адвокатския хонорар на насрещната страна.

Ответникът – изпълнителният директор на Българска агенция по безопасност на храните /БАБХ/ се представлява от адв. В. Н. от САК, която оспорва жалбата и излага доводи по същество. Претендира и присъждането на разноски съобразно представен списък на л. 122 от делото.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок. Обжалваната заповед е получена от Т. лично срещу подпис на 30.08.2024 г., видно от направеното отбелязване върху същата /л. 14 и л. 54-гръб от делото/, а жалбата е постъпила в деловодството на ответния административен орган на 13.09.2024 г. – видно от поставения вх. № 19295/13.09.2024 г. /л. 3 от делото/. Дори да се приеме, че датата на съобщаване на оспорваната заповед е 30.07.2024 г., както се сочи в Констативен протокол за уведомяване от 30.07.2024 г. /л. 41/, то доколкото в процесната заповед не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, е налице хипотезата на чл. 140, ал. 1 от АПК и в този случай срокът за обжалване се удължава на два месеца.

Оспорването изхожда от надлежна страна, поради което жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Жалбата е основателна.

Липсва спор между страните, а и видно от административната преписка, към момента на издаване на обжалваната заповед оспорващият Т. е заемал като държавен служител длъжността главен инспектор в отдел „Контрол на храните“ при Областна дирекция по безопасност на храните – Ловеч /ОДБХ - Ловеч/.

Със Заповед № СОС-109/22.07.2024 г. на изпълнителния директор на БАБХ /л. 15 и л. 34/ е наредено да се образува дисциплинарно дело № 14 по описа на БАБХ за 2024 г. за образуване на дисциплинарно производство срещу д-р Т. А. Т. – гл. инспектор в отдел „Контрол на храните“ при ОДБХ – Ловеч.

На същата дата от ответния административен орган е издадена и обжалваната в настоящото съдебно производство Заповед № ОР-002/22.07.2024 г., с която на основание чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и във връзка с установени съществени пропуски при извършване на официалния контрол в Месодобивно и месопреработвателно предприятие, [населено място], общ. Угърчин, peг. № BG 1101014, некачествено и лошо изпълнение на служебните задължения и превишаване кръга на служебните правомощия оспорващият е отстранен от работа /л. 11 и л. 42/.

Издаването на заповедта е мотивирано с образуването на дисциплинарно дело № 14 от 2024 г. по описа на БАБХ, като се сочи, че решението е взето с цел да се ограничи възможността на д-р Т. А. Т., срещу когото е образувано дисциплинарното дело, да повлияе или да попречи поради длъжността, която заема, на развитието на воденото дисциплинарно производство. „Това е в съответствие и с целта за закона за провеждане на обективно и безпристрастно дисциплинарно производство.“

По делото са представена и доказателства относно компетентността на органа и длъжностните лица, оформили протоколите за отказ за връчване на процесната заповед и др. документи /л. 66-71/.

При цялостната проверка на законосъобразността на процесния ИАА на основание чл. 146 и чл. 168 от АПК съдът намира същия за незаконосъобразен.

По делото няма спор, а и се установява от писмените доказателства – Служебна бележка изх. № СЛБ-005 от 12.03.2025 г. на главния секретар на БАБХ /л. 66/ и Заповед № КВ-219 от 16.06.2023 г. на министър-председателя на Р България /л. 67/, че издателят на Заповед № ОР-002/22.07.2024 г. – С. П. е заемал длъжността изпълнителен директор на БАБХ към датата на издаването на обжалваната заповед.

Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 2 от Устройствения правилник на БАБХ, изпълнителният директор ръководи, организира и контролира дейността на агенцията, а съобразно ал. 2, т. 1 на същия член, изпълнителният директор издава заповеди, разпореждания и други актове в предвидените в нормативен акт случаи. Липсва спор между страните, а и видно от административната преписка, че към момента на издаване на обжалваната заповед Т. е заемал като държавен служител длъжността главен инспектор в отдел „Контрол на храните“ при ОДБХ – Ловеч.

С оглед на това, обжалваната заповед е издадена от материално компетентен орган и не е налице отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

Съдът намира, че обжалваната заповед е издадена при неспазване изискването за форма – отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК.

Оспорваната заповед е издадена в нарушение на чл. 59, ал. 2 от АПК, като в същата не са изложени същински мотиви относно необходимостта от отстраняването от длъжност на служителя. Органът е дължал такива мотиви, както за да се гарантира правото на защита на служителя, така и за да е възможна съдебната проверка на индивидуалния административен акт.

Правото на дисциплинарно наказващия орган да отстрани временно от работа служител при образувано дисциплинарно производство е в неговата оперативна самостоятелност и целесъобразността на решението му не подлежи на съдебен контрол, но това право не е императивно, т. е. служителят не се отстранява винаги при образуване на дисциплинарно производство.

Този извод следва от граматическото тълкуване на чл. 100, ал. 1 от ЗДСл. От съдържанието на нормата чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е видно, че тя е диспозитивна и извършваната преценка от страна на органа по назначаването е при условията на оперативна самостоятелност. Употребата на израза „може“ сочи за една възможност за органа, а не за задължителна последица при образуване на дисциплинарно производство. Отстраняването от работа е възможност, предоставена на органа, за възползването от която същият дължи мотиви – кои конкретно фактически обстоятелства налагат отстраняване от работа. Това е така, тъй като отстраняването от работа има неблагоприятни последици за служителя, срещу който е образувано дисциплинарно производство. Същият, видно от разпоредбата на чл. 100, ал. 3 от ЗДСл, за времето, през което е бил отстранен не получава заплата, а това има за последица и загуба на осигурителни права.

В случая, административният орган не е изложил никакви конкретни обстоятелства и съображения, които са го мотивирали временно да отстрани от длъжност Т.. Действително, целта на временното отстраняване от длъжност е да бъде лишен служителят от възможността да влияе на хода на дисциплинарното производство. Тази възможност обаче зависи от длъжността на държавния служител, от вида и същността на дисциплинарното нарушение, от поведението на самия служител във времето и пр.

Липсата на мотиви е основание за отмяна на оспорената заповед и предвид ТР № 4/2004 г. по т. д. № 4/2002 г. на ОС на съдиите от ВАС и ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС.

В съответствие с т. 2 от ТР № 4/22.04.2004 г. на ВАС, в случаите, когато административният орган е овластен да реши въпроса по свободна преценка, необсъждането на възраженията и обясненията на заинтересованите граждани и организации, които пряко касаят решавания въпрос, и/или неизлагането на мотиви съставляват основания за отмяна на административния акт по смисъла на чл. 12, т. 2 и 3 от ЗВАС във връзка с чл. 11, ал. 1 и чл. 15, ал. 1, и ал. 2, т. 3 от ЗАП. Необходимостта и задължителността на излагането на мотиви при издаване на акт от административния орган са решени с разпоредбата на чл. 15, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от ЗАП. По този начин се дава възможност на адресата на акта и заинтересованите лица да научат какви са фактите, мотивирали административния орган, да приложи една или друга правна норма. Мотивите дават възможност на по-горестоящия административен орган и съда да извършат проверката за законосъобразност на акта. Липсата на мотиви във всички случаи е основание за отмяната на издадения административен акт. В случаите, когато административният орган действа при условията на обвързана компетентност, посочените в нормативния текст условия са такива за материалната законосъобразност на административния акт. Когато органът действа при оперативна самостоятелност, предвидените нормативни условия също са задължителни. Обсъждането на възраженията и обясненията на заинтересованите граждани и организации, които пряко касаят решавания с административния акт въпрос, е негово задължение съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗАП, който не въвежда различни режими при различните форми на компетентност на органа. Въпреки предоставеното от закона право на действие при оперативна самостоятелност неизлагането на мотиви по въпроса защо е избрано едно от няколкото възможни законосъобразни решения и/или необсъждането на възраженията и обясненията на заинтересованите граждани и организации, които пряко касаят решавания с административния акт въпрос, съставляват съществени нарушения на административнопроизводствените правила и са основания за отмяната на акта. Актът се проверява по съдебен ред за неговата законосъобразност, а тя освен преценката дали органът не е нарушил съответните законови рамки включва в себе си и отговор на въпроса дали той не е упражнил превратно така предоставеното му право на оперативна самостоятелност и съответства ли взетото решение на целта на закона.

ТР № 4/2004 г. на ВАС не е загубило действието си, тъй като изискванията за уведомяване на заинтересованите страни и обезпечаването на възможността им за обяснения и възражения, съответно – обсъждането им от органа и излагането на мотиви са установени и в АПК – чл. 26, чл. 35, чл. 59, ал. 2, т. 4, чл. 169 от АПК. След като нормата на чл. 100, ал. 1 от специалния приложим закон – ЗДСл не установява изрично различен ред, то приложение намира общият процесуален закон – АПК.

Целта на мотивите е да се разкрият съображенията, по които е издаден административния акт, което от една страна дава възможност на съда да упражни ефективен съдебен контрол върху законосъобразността на акта, а от друга осигурява на страните – адресати или заинтересовани от него своевременно да организират защитата си.

Фактически основания относно вероятността, заемайки длъжността гл. инспектор, да може да повлияе на изхода на дисциплинарното производство не се съдържат и в заповедта, с която се образува това производство. От доказателствата по преписката не може да се достигне до извод, че поради длъжността, която заема, Т. ще попречи или ще осуети по какъвто и да било начин воденото дисциплинарно производство. Действително, напълно допустимо е мотивите за издаването на акта да се съдържат в отделен документ, подготвящ неговото издаване - Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд, което в случая обаче несъмнено не е налице.

Следва да се посочи, че съдът няколко пъти е указал изрично доказателствената тежест на ответника – в Определение № 372/26.02.2025 г., както и в о.с.з. от 14.05.2025 г. и о.с.з. от 25.06.2025 г., но въпреки това от страна на ответния административен орган не са ангажирани доказателства в тази връзка. Отделно, в процесната заповед не се съдържа препращане към друг документ от административната преписка, в който се съдържат конкретните фактически основания относно вероятността, заемайки длъжността „гл. инспектор“ в отдел „Контрол на храните“, Т. да може да повлияе на изхода на дисциплинарното производство.

Преценката за законосъобразността на заповедта за временно отстраняване на служителя следва да е съобразена с фактическите и правни обстоятелства към момента на издаването ѝ. В настоящия случай, административният орган не е мотивирал издаването на заповедта за временно отстраняване с конкретни обстоятелства и съображения, свързани с поведението на служителя, неговата длъжност, характера на нарушението или пр. и дали и как конкретно това би повлияло или затруднило дисциплинарното производство.

В случая общият бланкетен израз: „Решението е взето с цел да се ограничи възможността на д-р Т. А. Т., срещу когото е образувано дисциплинарното дело, да повлияе или да попречи поради длъжността, която заема, на развитието на воденото дисциплинарно производство. Това е в съответствие и с целта за закона за провеждане на обективно и безпристрастно дисциплинарно производство.“ не покрива изискването за надлежно мотивиране на акта, тъй като не носи никаква конкретна информация за реално осъществена от органа по назначаването преценка, а още по-малко за нейните параметри спрямо правомощията на държавния служител и/или наличието на обективна възможност да попречи на дисциплинарното разследване.

От изложеното в заповедта не става ясно каква е връзката между маркираните в титулната част на заповедта и в какво всъщност се изразяват „установени съществени пропуски при извършване на официалния контрол в Месодобивно и месопреработвателно предприятие, [населено място], общ. Угърчин, рег. № BG1101014, некачествено и лошо изпълнение на служебните задължения и превишаване кръга на служебните правомощия“ и възможността служителят да повлияе върху дисциплинарното производство, как и посредством кои конкретно негови правомощия, произтичащи от заеманата от Т. длъжност.

Използването на общи, бланкетни и клиширани изрази, които могат да се съдържат във всяка една заповед по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, доколкото изразяват словесно целта на предвидената законова мярка за временно отстраняване от длъжност при образувано дисциплинарно дело, но без по никакъв начин да е изложена и съобразена конкретиката на случая, е равнозначно на липса на мотиви. Обратното на това би означавало издаването на заповед по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл от органа по назначаването да е задължително при образуване на дисциплинарно дело, т. е. органът да действа при условията на обвързана компетентност.

Следователно, дължима е индивидуална и диференцирана преценка, която да намери израз в мотивите на акта. Липсата на мотиви е самостоятелно и достатъчно основание за отмяната на оспорения акт - чл. 146, т. 2, вр. чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Изискването за форма по чл. 59 от АПК, както съдът вече посочи, е приложимо на общо основание, доколкото в специалния приложим чл. 100 от ЗДС не се предвижда изрично нещо различно.

Макар от приложената по делото Заповед № НК-003 от 26.02.2025 г. на изпълнителния директор на БАБХ /л. 83-87/, издадена след издаването на настоящата заповед, да може да се изведе съдържанието на вмененото на Т. нарушение и служебните задължения, които не е изпълнил, респ. правомощията, които е превишил, то следва да се посочи, че мотивите на даден акт трябва да бъдат предоставени на заинтересованото от този акт лице, преди то да подаде жалба срещу този акт, и неспазването на изискването за мотивиране не може да бъде изправено от факта, че заинтересованото лице се запознава с мотивите на акта в хода на производството пред съда. Възможността даден орган да се позове на допълнителни мотиви с цел да допълни изложените в обжалвания акт или да замести липсващите такива би накърнило правото на защита на заинтересованото лице и в частност - правото му на ефективна съдебна защита, както и принципа за равнопоставеност на страните пред съда /жалбоподателят и органа, издател на акта/.

Съдът намира, че процесната заповед е издадена и при отменителното основание на чл. 146, т. 3 от АПК, като са допуснати следните съществени нарушения на административнопроизводствените правила:

По делото се установи, че в нарушение на чл. 26 и чл. 35 от АПК жалбоподателят не е уведомен от ответника за началото на производството по издаване на оспорената заповед по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и не му е дадена възможност за обяснения и възражения в разумен срок, което е съществено нарушение на административнопроизводствените правила – чл. 146, т. 3 от АПК и е друго самостоятелно основание за отмяната на акта. Въпреки многократно указаната доказателствена тежест на ответника – в Определение № 372/26.02.2025 г., както и в о.с.з. от 14.05.2025 г. и о.с.з. от 25.06.2025 г., не са ангажирани доказателства, от които да се установява спазване на това задължение на административния орган.

Липсата на надлежни мотиви прави невъзможна преценката и за спазване на принципа за съразмерност/пропорционалност в случая. Съгласно чл. 6 от АПК, административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. От две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото. Административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими.

На следващо място, принципът на правовата държава, залегнал в чл. 4, ал. 1 от Конституцията на РБ, изисква съразмерност/пропорционалност на въведените ограничения на индивидуални права и свободи. Това означава, че те трябва да бъдат подходящите, възможно „най-меки“ и същевременно достатъчно ефективни средства за постигане на конституционно и законово оправданата цел. Принципите на пропорционалност и разумност са предписания, които ръководят прилагането на правната система, така че да отговарят на конкретната ситуация по подходящ и пропорционален начин. Принципите на пропорционалност и разумност гарантират съгласуваност между прилагането на закона и постигането на целта му, като се гарантира неговата справедлива употреба. Липсата на съобразени с конкретната ситуация мотиви за издаването на акта прави невъзможна преценката за спазване на принципа за пропорционалност и справедливата употреба на закона. Няма как да се установи налице ли е баланс между ограниченото с оспорената заповед право на труд на жалбоподателя като държавен служител и общият/общественият интерес, чийто изпълнител се явява държавният служител.

Правомощията при оперативна самостоятелност се упражняват при спазване на принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 1 и ал. 5 от АПК по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като административният орган е длъжен да се въздържа от актове, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.

Излагането на мотиви на следващо място е необходимо и за да се провери дали е спазена целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК и дали не е налице превратно упражнено правомощие.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която би следвало да се издава акта. Предоставената от закона възможност да се отстрани държавен служител от работа трябва винаги да бъде използвана в рамките на закона и в изпълнение на неговата цел. Отклонението от това правило води до превратно упражняване на власт, прави акта несъответен на целта на закона, което представлява отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК.

Съдът съобрази и практиката на Върховния административен съд по аналогични случаи, а именно: Решение № 6727 от 04.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12223/2023 г., V о.; Решение № 7367 от 17.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4757/2021 г., V о.; Решение № 495 от 16.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4321/2023 г., V о.; Решение № 333 от 17.01.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10537/2021 г., V о.

Макар че не се отразява на крайния изход на делото, за пълнота на изложението съдът намира, че следва да посочи, че намира за неоснователни възраженията на процесуалния представител на оспорващия, съдържащи се в молба с вх. № 1375/02.05.2025 г. /л. 78-гръб/, а именно, че липсват доказателства за образуване на дисциплинарно производство срещу Т..

Образуването и провеждането на дисциплинарно производство за ангажиране отговорността на служител при извършено нарушение на служебни задължения е правомощие и задължение единствено на органа по назначение. Уредбата на дисциплинарната отговорност, дадена в Глава пета, Раздел втори на ЗДСл не предвижда правомощия на дисциплинарния съвет самостоятелно да образува дисциплинарно производство. Същият е помощен орган в това производство, който по нареждане на дисциплинарно наказващия орган образува дисциплинарно дело, в хода на което изяснява фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение, изслушва при необходимост обясненията на държавния служител и обсъжда представени от него доказателства. От законодателната уредба следва еднозначен извод, че дисциплинарния съвет е помощен орган, който няма правомощия самостоятелно да образува дисциплинарно производство, а осигурява независима проверка на фактите и обстоятелствата при ангажирана дисциплинарна отговорност на държавния служител. В конкретния случай, видно от Заповед № СОС-109 от 22.07.2024 г. на изпълнителния директор на БАБХ /л. 15/ ответникът е наредил на дисциплинарния съвет да образува дисциплинарно дело срещу Т.. В този смисъл, съдът намира, че са налице доказателства за образувано дисциплинарно производство срещу държавния служител. Така и Решение № 4055 от 15.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1765/2025 г., V о.

Отделно и отново само за пълнота на изложението, съдът намира за необходимо да посочи, че доводите на оспорващия, свързани с времето на отсъствие поради здравословни проблеми, видно от приложените по делото болнични листове, са неотносими при преценка законосъобразността на обжалваната заповед. Периодът на временна неработоспособност и този на временно отстраняване от работа са от значение за сроковете за налагане на дисциплинарно наказание, но не и към законосъобразността на акта по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. В закона не е предвидено ограничение на правомощието на органа по назначаване да издаде заповед за временно отстраняване от работа на служителя, ако той е в отпуск поради временна неработоспособност, съответно не е налице нарушаване на административнопроизводствените правила и материалния закон на това основание.

Предвид гореизложеното, обжалваната заповед е незаконосъобразна, като издадена при наличието на отменителните основания по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 5 от АПК и следва да бъде отменена.

При този изход на производството следва да се присъди в полза на процесуалния представител на жалбоподателя – адв. В. Ф. Л. от САК сумата от 1 000,00 лв. за адвокатско възнаграждение по настоящото дело. Същото е в предвидения размер съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа /Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г./, която макар и незадължителна за съда, служи като ориентир относно минималните възнаграждения за адвокатска работа съгласно най-новата практика на съдилищата през 2025 г., след решението на СЕС. Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие /л. 79/, на жалбоподателя е оказана безплатно адвокатска помощ съгласно чл. 38, ал. 1, т. 3, предложение 2 от Закона за адвокатурата. Обстоятелството, че клиентът е близко лице на адвоката не се нуждае от доказване, тъй като адвокатът сам определя кои лица са от кръга на неговите близки. В този смисъл са и Определение № 6698 от 06.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5926/2016 г., Определение № 12909 от 02.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10210/2019 г., Определение № 9790 от 25.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13677/2017 г., Определение № 5550 от 12.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7892/2018 г., Определение № 1576 от 07.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5755/2015 г., Определение № 10745 от 21.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11028/2010 г., Определение № 95 от 19.02.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1451/2014 г., II т. о. Поради което и съобразно чл. 38, ал. 2 от ЗА и чл. 143, ал. 1 от АПК, БАБХ следва да бъде осъдена да заплати същото.

По делото от страна на жалбоподателя е внесена държавна такса в размер на 10,00 лева /л. 13/, но предвид обстоятелството, че претенция за присъждане на същата не е предявена нито от жалбоподателя, нито от неговия процесуален представител, нито е представен списък на разноските, то съдът не може да се произнесе в повече от поисканото от страната. Претенцията за разноски, макар и обусловена от разрешаване на повдигнатия спор, има относителна самостоятелност, тъй като отговорността за разноски не е правна последица, по която съдът дължи служебно произнасяне, а въпрос, по който се произнася, само след като бъде надлежно сезиран.

На основание гореизложеното и чл. 172, ал. 2 от АПК Ловешкият административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Т. А. Т. [ЕГН], с адрес: [населено място], общ. Угърчин, област Ловеч, [улица], № 13, чрез адв. В. Ф. Л. от САК, с адрес за съдебна кореспонденция: [населено място], [улица]ет. 1 офис 1, Заповед № ОР-002/22.07.2024 г. на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните.

ОСЪЖДА Българска агенция по безопасност на храните, адрес: [населено място], [улица], да заплати на адв. В. Ф. Л. от САК, с [ЛНЧ] и адрес: [населено място], [улица]ет. 1 офис 1, сумата от 1 000,00 /хиляда/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно предоставената правна помощ на жалбоподателя Т. А. Т..

Решението подлежи на касационно обжалване чрез АдмС Ловеч пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните.

Да се изпрати препис от решението на страните.