РЕШЕНИЕ

№ 479

гр.Бургас, 29.03.2021г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Бургаски административен съд, двадесет и първи състав, в открито заседание на 01 март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

СЪДИЯ : Веселин Белев

 

при участието на секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдията докладчик а.д. № 2059 по описа на съда за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по делото е по оспорване на индивидуални нормативни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл.172 ал.5 от Закона за движение по пътищата.

Жалбоподател е В.В.Т., ЕГН:**********, с адрес ***. В производството оспорващата страна взема участие чрез пълномощник – адвокат С.К. ***.

Ответник по жалбата е началник сектор в ОДМВР Силистра. Същият взема участие в производството чрез пълномощник - юрисконсулт В. Атанасова.

Предмет на оспорване е заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 29-1886-000088/25.08.2020г. на ответника, с която на основание чл.171 т.1 б.Д от ЗДП по отношение на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелство за управление на МПС, до заплащане на дължимата глоба.

В жалбата се прави общо оспорване както на фактическата обстановка, така и на правните изводи на органа. Иска се съдът да отмени като незаконосъобразна оспорената заповед. Иска се присъждане на разноски. Сочат се нови доказателства.

Ответникът представя административната преписка. В писмено становище по делото процесуалният представител на ответника излага съображения за неоснователност на жалбата и иска отхвърлянето и. Иска присъждане на разноски. Не сочи нови доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, против индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното.

Представен е препис от заповедта, предмет на оспорване - заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 29-1886-000088/25.08.2020 г. на АО, с която на основание чл.171, т.1, б. „д“ от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, по отношение на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелство за управление на МПС, до заплащане на дължимата глоба. В обстоятелствената част на заповедта е прието за установено, че на 21.08.2020 г., около 15.25 часа в гр. Силистра, по ул. „Дръстър“, Т. е управлявал собствения си лек автомобил Ауди А4 с ДК № А5165НН без да е заплатил наложените му с 30 броя електронни фишове глоби по ЗДвП на обща стойност 6 400 лева. За така установеното нарушение е издаден АУАН № Д588093/21.08.2020 г. от мл.полицейски инспектор към ОДМВР – Силистра.

По делото е представена справка за нарушител/водач, в която е посочено, че по издадени на името на В.Т. повече от 30 електронни фиша, относно 28 броя електронни фиша за нарушение на правилата за движение не са заплатени наложените наказания „глоба“, а именно следните електронни фишове: К/3203913; К/3210964; К/3211325; К/3217121; К/3292959; К/3320871; К/3359074; К/3399502; К/3399727; К/3399487; К/3401329; К/3401494; К/3430816; К/3443492; К/3500590; К/3501428; К/3504798; К/3504964; К/3505614; К/3529458; К/3577138; К/3664304; К/3665785; К/3707233; К/3707487; К/3718614; К/3804170 и К/3805002, за извършени нарушения на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП с л.а. марка „Ауди“, модел „А4 Авант“ с рег. № А5165НН, собственост на Т.. За всички фишове е посочено, че са влезли в сила, като последните два фиша са връчени на 21.08.2020 г. за извършени нарушения на 21.07.2020 г., останалите фишове са връчени на 29.06.2020 г. и касаят нарушения извършени в периода от 29.11.2019 г. до 21.06.2020 г.

Видно от представените по делото заверени преписи от докладна записка с рег. № УРИ 769р-8726/20.07.2020 г. (л.56) и докладна записка с рег. № УРИ 769р-8503, с резолюция от 14.07.2020 г. (л.57) по отношение на електронни фишове №№ К/3203913; К/3210964; К/3211325; К/3217121; К/3292959; К/3320871; К/3359074; К/3399502; К/3399727; К/3399487; К/3401329; К/3401494; К/3430816; К/3443492; К/3500590; К/3501428; К/3504798; К/3504964; К/3505614; К/3529458; К/3577138; К/3664304; К/3665785; К/3707233; К/3707487, Т. е представил декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП с вх. №№ 76900-3290; 13308; 13307; 13305; 13304; 13302; 13301; 13300; 13298;13297; 13295; 13296; 13309; 13312; 13313; 13315; 13316; 13319; 13317; 13320; 13375; 13322; 13287; 13289; 13291/03.07.2020 г., като е заявил, че към момента на извършване на нарушенията по тези фишове автомобилът е управляван от Олександър Сонин, роден на *** г., гражданин на Украйна, с приложен документ за самоличност № FJ802213, СУМПС № ВХР 180247. В докладните записки е посочено, че при извършена проверка в АИС ГК е констатирано, че към датите на нарушенията по посочените фишове лицето Сонин не е пребивавал на територията на Република България. По точно, видно от представената по делото справка, е констатирано, че Сонин е влязъл в РБългария на 18.11.2019 г. и е излязъл на 01.12.2019 г. и не са регистрирани други влизания в страната. Идентични данни с тези посочени в декларациите, Т. е предоставил и в дадените пред служител на сектор „ПП“ при ОД на МВР Бургас сведения на 14.07.2020 г. (л.58), като е заявил, че на 24.06.2019 г., поради необходимостта от финансови средства за лечение (за което представя медицински документи по делото) е предоставил автомобил марка „Ауди“, модел „А4 Авант“ с рег. № А5165НН на Сонин за ползване с уговорка за последваща продажба. С докладните записки е направено предложение преписките по посочените електронни фишове да бъдат изпратени на РП- Бургас по компетентност и да бъде отказано анулиране на същите.

Видно от представения заверен препис от писмо с рег. № УРИ 769р-11656 началникът на сектор ПП при ОДМВР- Бургас е изпратил оригиналите на подадените декларации (чиито номера са описани по-горе) на РП- Бургас по ДП № 251 ЗМ-276/2020 г. (л.55).

По делото е представен заверен препис от писмо с рег. № УРИ 251-000-13395/22.07.2020 г. (л.54) на директора на ОДМВР -Бургас, изпратено до В.Т., с което същият е уведомен, че се отказва анулиране на фишове с номера №№ К/3203913; К/3210964; К/3211325; К/3217121; К/3292959; К/3320871; К/3359074; К/3399502; К/3399727; К/3399487; К/3401329; К/3401494; К/3430816; К/3443492; К/3500590; К/3501428; К/3504798; К/3504964; К/3505614; К/3529458; К/3577138; К/3664304; К/3665785; К/3707233; К/3707487.  С писмо с вх. № 10346/23.11.2020 г. по описа на АС- Бургас, началникът на сектор ПП при ОДМВР- Бургас посочва, че писмо с рег. № УРИ 251-000-13395/22.07.2020 г. е предоставено на служител от Първо РУ ОДМВР- Бургас на 24.07.2020 г. (видно и от представената извадка от регистрационен дневник), но няма данни същото да е връчено на Т..

С писмо с вх. № 10845/04.12.2020 г. по описа на съда, от РП- Бургас е предоставена информация, че ДП № 276/2020 г. е образувано срещу Т. за потвърждаване на неистина в писмени декларации, които по силата на чл. 188 от ЗДвП е дал пред орган на власт, а именно че лицето Сонин е управлявал автомобил марка „Ауди“, модел „А4 Авант“ с рег. № А5165НН, а не Т. към момента на установени нарушения с електронни фишове.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, съобразно изискванията за това по чл.172 ал.1 ЗДвП.

Заповедта е издадена в изискуемата от закона писмена форма, но при допуснато нарушение на чл. 59, т. 4 от АПК – не са изложени фактически основания въз основа на които е издадена ЗПАМ. При излагане на мотивите, административният орган дължи посочване на всички фактически основания, на които основава крайния резултат от издадения административен акт, т.е. той дължи посочване на фактическите предпоставки за прилагане на съответната правна норма. В случая, наложената принудителна административна мярка е на основание чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП, според която норма за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения временно се отнема свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане – до заплащане на дължимата глоба. Срокът за доброволно изпълнение на наложената глоба е посочен в нормата на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, съгласно която срокът за доброволно изпълнение е едномесечен от влизането в сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване. Следователно основанията за налагане на настоящата ПАМ са водачът да управлява МПС, което да е установено по съответния ред, и към този момент по отношение на същия да е налице издаден и влязъл в сила електронен фиш, по който не е заплатена наложената глоба в срока за доброволно изпълнение, като дори и един фиш е достатъчно основание за налагане на ПАМ.

Видно от съдържанието на оспорения акт, същият съдържа фактически основания – посочен е АУАН, въз основа на който се издава заповедта, посочено е и извършеното нарушение – нарушение на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, автомобилът, с който е извършено нарушението, но липсва конкретно посочване на съответните електронни фишове по които административният орган е счел, че жалбоподателят не е заплатил наложената му глоба в срока за доброволно изпълнение. Административният орган се е задоволил единствено да посочи, че Т. е управлявал лекият автомобил при наличие на незаплатени глоби по повече от 30 електронни фиша, но не е конкретизирал същите. Идентичен текст се съдържа и в издадения АУАН. Конкретното позоваване на съответния електронен/електронни фишове, гарантира възможността на съда да осъществи преценка дали са налице изискуемите от правната норма предпоставки за налагане на принудителната административна мярка и гарантира правото на защита на адресата на акта, доколкото по този начин същият получава конкретни данни относно основанията за налагане на ПАМ и респективно има възможност да реализира в пълна степен правото си на защита. Така констатирания пропуск на административния орган безспорно съставлява съществено процесуално нарушение, а именно нарушаване на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, вменяващо задължението на административния орган да посочи фактическите основания за издаване на акта, което обосновава незаконосъобразност на административния акт на собствено основание.

Наред с изложеното съдът намира, че административния орган не е осъществил и вмененото му с нормата на чл. 35 от АПК задължение да изясни всички факти и обстоятелства по случая, което от своя страна е довело до неправилно приложение на материалния закон. Както бе посочено по-горе в изложението една от основните предпоставки за налагане на процесната мярка е към момента на нейното издаване да е налице поне един влязъл в сила електронен фиш и незаплатена по него глоба в срока за доброволно изпълнение, това е и спорния момент в настоящото производство. В тежест на административния орган е да докаже наличието на предпоставките за налагане на съответната мярка, но това в настоящото производство не е сторено.

Влизат в сила електронните фишове, които не подлежат на обжалване; не са обжалвани в срока по чл. 189, ал. 8; са обжалвани, но са потвърдени или изменени от съда. Съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира. По аргумент от разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП електронният фиш, по който е подадена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, подлежи на оспорване в 14-дневен срок от уведомяването за отказа същият да бъде анулиран. Противното би означавало лицето да бъде лишено от съдебно оспорване на обременяващ го акт, което е недопустимо.

Видно от представената по делото справка за нарушител на Т. са издадени общо 34 електронни фиша, като нито един от тези фишове, въпреки дадените указания на административния орган, не е представен по делото с цел установяване действителното му връчване и влизане в сила. Два от тях, според справката, са връчени на жалбоподателя към датата на съставяне на АУАН, послужил за издаване на настоящата заповед, поради което не би могло да се приеме, че същите са влезли в сила към този момент и са от естество да породят правния резултат на наложената ПАМ. По отношение на други шест фиша в справката е посочено, че наложеното наказание „глоба“ е заплатено, респективно не би следвало същите да са послужили на органа за издаване на процесната ПАМ.

По отношение на останалите 26 електронни фиша в справката е посочено, че са влезли в сила и наложената по тях „глоба“ не е заплатена. Обективно погледнато всеки един от тези 26 фиша при тези данни би бил годно основание да се наложи процесната ПАМ. Представената справка обаче представлява вторично доказателствено средство и не може да установи по несъмнен начин конкретните обстоятелства, въз основа на които органът е достигнал до извод за надлежно връчване и влизане в сила на електронните фишове, доколкото същата не съдържа отразяване на конкретни обстоятелства по връчването, а само извода на съответното длъжностно лице.

От данните по делото се установява, че жалбоподателят е подал декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП по отношение на 25 електронни фиша, а именно фишове с №№ К/3203913; К/3210964; К/3211325; К/3217121; К/3292959; К/3320871; К/3359074; К/3399502; К/3399727; К/3399487; К/3401329; К/3401494; К/3430816; К/3443492; К/3500590; К/3501428; К/3504798; К/3504964; К/3505614; К/3529458; К/3577138; К/3664304; К/3665785; К/3707233; К/3707487. Видно от писмо с рег. № УРИ 251-000-13395/22.07.2020 г. (л.54) на директора на ОДМВР -Бургас, изпратено до В.Т., тези декларации не са приети и е отказано анулиране на посочените фишове. По делото липсват данни, като такива не са представени от административния орган въпреки дадените указания от съда, за връчване на посоченото писмо на Т.. Липсата на данни за връчване на писмото и възможността на жалбоподателя след неговото връчване да оспори на общо основание издадените фишове, води до извод, че към момента на издаване на процесната ЗПАМ посочените 25 електронни фиша не са влезли в сила и не е започнал да тече срокът за доброволно изпълнение, посочен в чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, респективно същите не са годно основание за прилагане на ЗПАМ.

Следва да се отбележи, че по отношение на отразения в справката за нарушител електронен фиш № К/3718614, също е отбелязано, че е влязъл в сила. Това обстоятелство не се доказва с необходимите доказателствени средства - същият не е представен по делото с цел установяване неговото надлежно връчване и съответно влизане в сила, не е включен и в писмо с рег. № УРИ 251-000-13395/22.07.2020 г. към фишовете, по които е подадена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Липсата на данни по отношение на този фиш прави невъзможно преценката дали същият може да породи правните последици и да стане основание за издаване на процесната мярка.

Съобразно правилата за доказване, указани на страните, в тежест на АО е да установи пред съда всички обстоятелства, явяващи се предпоставки по издаването на оспорения акт и конкретно за случая - връчването на посочените електронни фишове или отказ за анулиране на същите, респективно и влизането им в сила. Предвид липсата на посочване на конкретните електронни фишове на които се е позовал административния орган, както и липсата на фишовете посочени в представената справка за нарушител, данни за връчване на писмото за отказ за анулиране на част от фишовете, то съдът е лишен от възможност да прецени дали същите са годни да породят наложеното с ПАМ изземване на СУМПС. С оглед на изложеното съдът намира, че процесната принудителна административна мярка е издадена при неизяснена фактическа обстановка, като административният орган не е събрал и обсъдил всички факти от значение за случая, т.е. същата е издадена при нарушение на чл. 35 и 36 от АПК, което нарушение е основание за нейната отмяна.  

Ето защо, съдът намира, че жалбата на В.В.Т. с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 29-1886-000088/25.08.2020 г. на началник сектор в ОДМВР - Силистра, с която на основание чл.171, т.1, б. „д“ от ЗДвП по отношение на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелство за управление на МПС, до заплащане на дължимата глоба, се явява основателна, а оспорената заповед като незаконосъобразна следва да се отмени.

По повод направеното искане и на основание чл.143 АПК  страна следва да заплати на оспорващата разноските по делото, които съобразно представения списък по чл.80 ГПК са в размер 510лв.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ по жалба на В.В.Т. с ЕГН **********, с адрес: ***, заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 29-1886-000088/25.08.2020 г. на началник сектор в ОДМВР - Силистра, с която на основание чл.171, т.1, б. „д“ от ЗДвП по отношение на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелство за управление на МПС, до заплащане на дължимата глоба.

ОСЪЖДА ОДМВР Силистра да заплати на В.В.Т. с ЕГН ********** сума в размер на 510 лева (петстотин и десет лева) разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

СЪДИЯ :