Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.
Ловеч, 17.07.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ГР. ЛОВЕЧ, пети състав, в съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА РАДЕВА
при секретаря Татяна Тотева,
с участието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от съдия Радева адм. дело № 97/2023г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
чл. 19, ал. 2 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
във вр. с чл. 211 от Закон за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Административното
дело е образувано по Жалба с вх. № 710/02.03.2023г., подадена от П.Т.С. с
ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез
адвокат А.Д.М. ***, офис № 5, против Заповед № КЗ-282/10.02.2023г., издадена от
ст. комисар Р.Г.– Началник на Затвора гр. Ловеч, с която на основание чл. 194,
ал. 2, т. 1, предл. 1, чл. 197, ал. 1, т. 2, чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР и чл.
15, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС на П.Т.С. – главен надзирател в Затвора гр. Ловеч е
наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 3 месеца.
С жалбата е направено искане съдът да отмени изцяло Заповед №
КЗ-282/10.02.2023г., издадена от ст. комисар Р.Г.– Началник на Затвора гр.
Ловеч като неправилна и незаконосъобразна.
В съдебно
заседание оспорващият П.Т.С.,
редовно призован, се явява лично и с упълномощеният процесуален представител
адвокат А.М. ***. Поддържат направеното с жалбата искане и по същество както
оспорващият, така и адв. М. излагат подробни аргументи за незаконосъобразност и
неправилност на оспорената заповед с искане същата да бъде отменена. Не се претендира
заплащане на разноски.
В съдебно
заседание ответникът, се представлява от старши юрисконсулт Г.Г., която изразява становище за
неоснователност на жалбата и за правилност и законосъобразност на оспорената заповед.
За горното са изложени подробни аргументи както
в съдебно заседание, така и в представена писмена защита. Претендират се
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Видно от
приложената и приета като доказателство по делото Кадрова справка /л. 19/ жалбоподателят
П.Т.С. *** от 01.05.1998г., като със Заповед
№ Л-2500/19.05.2017г. на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ /ГДИН/ гр. София е преназначен на длъжност „Главен надзирател
І-ра степен“ в Затвора Ловеч І-ва категория.
На 21.01.2023г., около 20:15 часа, по
време на инструктажа, оспорващият П.Т.С. бил на
работа, като изпълнявал функциите си на дежурен главен надзирател в Затвора гр.
Ловеч І-ва
категория. В това си качество извършил проверка на служители от
надзорно-охранителният състав, които застъпван в наряд за употреба на алкохол с
техническо средство „Дрегер Алкотест 6810“. При извършената проверка на Н.И.Н.
– надзирател І-ва степен в Затвора гр. Ловеч, техническото средство отчело 0,53
промила алкохол в издишания въздух. В 20:30 часа на посочената дата надзирател Н.И.Н.
е приел външен пост № 4 /охранителна вишка/ и в 21:30 часа е отстранен от наряд
и е сдал поста.
С Докладна
записка рег. № 429/21.01.2023г. /л. 52/ П.Т.С. е уведомил комисар Р.Г.–
Началник на Затвора гр. Ловеч, за случилото се. В тази докладна записка С. е
отразил, че на основание чл. 306 от ППЗИНЗС е взел решение за отстраняване на
надзирател Н.И.Н. от наряд и съвместно с ДКО Н. Любенов са извършили
реорганизация на постовата служба и в 21:30 часа надзирател Н.И.Н. е сдал поста
и е напуснал територията на затвора.
Със Заповед №
КЗ-179/25.01.2023г. на Началника на Затвора гр. Ловеч на основание чл. 205, ал.
2 от ЗМВР е наредено да се извърши проверка за изясняване на постъпилите данни
относно наличието на дисциплинарно нарушение, извършено от П.Т.С., като е
назначена комисия в състав: председател: главен инспектор Н. Костов Н. – началник
сектор НОД в Затвора гр. Ловеч и членове: инспектор Г.Г. – старши юрисконсулт в
Затвора гр. Ловеч и инспектор С.М.С.– инспектор IV-та степен /вътрешна сигурност/ в
Затвора гр. Ловеч. Копие от тази заповед е връчена на П.Т.С. на 25.01.2023
година.
С Писмена справка рег. № РД-682/07.02.2023г.
/л. 11–17/ назначената комисия е уведомила Началника на Затвора гр. Ловеч за
резултата от извършената проверка по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР. Както от
отразеното в писмената справка, така и от приложените по преписката документи
се установява, че в хода на проверката са снети писмени обяснения П.Т.С., Н.Л.Н.
– командир на отделение в Затвора гр. Ловеч, надзирател Н.И.Н., надзирател Т.Б.Т.,
надзирател Ц.С.В., надзирател Н. А.И. и надзирател М.Ц.Р., събрани са писмени
доказателства, като видно от Протокол *********-30000 за сервизна проверка на
техническо средство „Алкотест Дрегер 6810“ с идент. номер ARYN-0196, същото е изправно и годно
за срок от 6 месеца, считано от извършената сервизна проверка на 15.09.2022
година. Въз основа на извършената проверка и на основание чл. 194, ал. 2, т. 1,
предл. 1, чл. 197, ал. 1, т. 2, чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, комисията е
предложила на Началника на Затвора гр. Ловеч да бъде наложено дисциплинарно
наказание „писмено предупреждение“ за срок от три месеца на инспектор П.Т.С. –
главен надзирател в Затвора гр. Ловеч І-ва категория. На 08.02.2023г. П.Т.С.
се е запознал със справката и с приложената към нея дисциплинарна преписка /л.
17/.
Със Заповед №
КЗ-282/10.02.2023г., издадена от ст. комисар Р.Г.– Началник на Затвора гр.
Ловеч, на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. 1, чл. 197, ал. 1, т. 2, чл.
199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР и чл. 15, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС на П.Т.С. – главен
надзирател в Затвора гр. Ловеч е наложено дисциплинарно наказание „писмено
предупреждение“ за срок от 3 месеца. Заповедта е връчена на П.Т.С. на
10.02.2023 година /л. 7/.
Въз основа на
така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата
е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, чийто интерес
е засегнат от оспорения индивидуален административен акт в установения от чл.
149, ал. 1 от АПК преклузивен срок, пред местно компетентния да я разгледа
административен съд и от външна страна отговаря на изискванията на чл. 150 и чл.
151 от АПК. Оспорен е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21,
ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно
разпоредбата на чл. 211 от ЗМВР. Изложеното обуславя процесуалната допустимост
на жалбата за разглеждането й по същество.
Разгледана
по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на
страните, и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК,
Ловешки административен съд, пети състав, намира жалбата за основателна, по
следните съображения:
Оспорената заповед е
издадена от материално компетентен административен орган, действал в кръга на
предоставените му правомощия и упражняващ дисциплинарната власт по отношение на
служителя. Заповедта е издадена от старши комисар Р.Г.–
Началник на Затвора гр. Ловеч, която съгласно чл. 15, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС има
право да налага дисциплинарни наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1-3 от ЗМВР на
служителите на затвора. Предвид изложеното съдът намира, че оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата
териториална и материалноправна компетентност.
Заповедта
е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа формално изброяване на всички
задължителни реквизити, предвидени в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, мотивирана е с
излагане на фактически и правни основания, подписана е от нейния издател.
Дисциплинарното производство е започнало с издаване на заповед от Началника
на Затвора гр. Ловеч, а именно Заповед № КЗ-179/25.01.2023г., с която е
назначена комисия като дисциплинарно разследващ орган (ДРО). Служителят е
запознат със заповедта, с което е уведомен за започналото дисциплинарно производство.
Преди да бъде наложено дисциплинарно наказание, ДНО е запознал жалбоподателя с
изготвената писмена справка с предложение за наказание, както и със събраните
по дисциплинарната преписка доказателства, като му е дал възможност да
представи писмени обяснения и възражения, т.е. предоставена е възможност на
служителя да се защити (арг. чл. 207, ал. 8, т. 1 и ал. 10 от ЗМВР). На 08.02.2023г.
на П.Т.С. е
връчена Покана рег. № РД-683/07.02.2023г. да депозира писмени обяснения, като в
поканата изрично му е била указана възможността да се запознае със събраните по
дисциплинарната преписка до момента доказателства. Самият закон (чл. 205, ал. 3
от ЗМВР и чл. 34, ал. 1 от АПК) предоставя право на служителя да участва в производството
и да преглежда документите по преписката, като липсват доказателства органът да
е отказвал на оспорващия такова участие или предоставяне на документи.
Заповедта е издадена в сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 2 от ЗМВР заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание е връчена на служителя срещу подпис и на нея е отбелязана датата на
връчване.
Независимо от горното, съдът
констатира допуснати нарушения на процедурата по налагане на наказанието.
Съгласно разпоредбата на чл. 206,
ал. 4 от ЗМВР, наказващият орган е длъжен да събере и оцени всички
доказателства, включително събраните при вътрешни или други проверки, както и
доказателствата, посочени от държавния служител. В конкретният случай по делото
липсват доказателства, от които безспорно да се установи, че преди налагане на
дисциплинарното наказание са спазени тези императивни правила, които са
гаранция за законосъобразно протичане на дисциплинарното производство и
гаранция за надлежно упражняване на правото на защита на служителя, по
отношение на който се води дисциплинарното производство. В оспорената заповед е
отразено, че „С деянието си /неотстраняване от наряд на Н.Н., веднага след като
установил, че уредът е отчел 0,53 промила алкохол в издишания въздух/ П.С.
виновно е нарушил разпоредбата на чл. 306, ал. 2 от ППЗИНЗС“. Съгласно чл. 306, ал. 2
от ППЗИНЗС надзирателите, които по различни причини /видимо неадекватно
състояние, употреба на алкохол, упойващи вещества и др./ не са в състояние да
изпълняват служебните си задължения, се отстраняват от наряд, като за това
дежурният главен надзирател или командира на отделение докладват на началника.
В ал. 1 на същият член е посочено, че командирът на отделение или дежурният по арест
проверяват по ежедневната ведомост надзирателите, външният им вид и се
осведомяват за здравето им и в състояние ли са да изпълняват служебните си
задължения.
В хода на
извършената проверка назначената комисия не е събрала релевантни за спора доказателства и не е
изяснила всички спорни обстоятелства по несъмнен начин преди налагане на
наказанието, с което е допуснато съществено нарушение на административно
производствените правила, обуславящо отмяната на оспорения акт на това
самостоятелно основание, доколкото е могло да доведе до резултат, различен от
този в оспорената заповед. Основание за отмяна е не всяко, а само същественото
нарушение на административно-производствените правила. Съществено е
нарушението, което създава вероятност за неистинност на фактите, които органът
е счел за установени и които са от значение за съществуването на разпореденото
или отказано от него субективно право, т.е. само такова нарушение, което би
довело до друг, различен от направения от административния орган извод,
представлява отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК. В конкретният
случай не са събрани доказателства, от които да е видно, че именно с техническо
средство „Алкотест Дрегер 6810“ с идент.
номер ARYN-0196 е извършена проверката на надзирател Н.И.Н..
Правилен е довода на адв. М., че по преписката е приложен протокол за сервизна
проверка на посоченото техническо средство, но няма протокол, от който да е
видно, че именно с това техническо средство е извършена проверката, каквито са
изискванията на Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрация
на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Не е отчетено и обстоятелството и съответно не е била извършена проверка, по
повод заявеното от надзирател Н.И.Н., че същият оспорва показанията на
техническото средство, тъй като употребява медикаменти, които биха могли да
повлияят на показанията. Действително правилно е отразеното от юрисконсулт Г.Г.
в писмената защита, че Наредба № 1/19.07.2017г. урежда редът, по
който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни
превозни средства (МПС), трамваи или самоходни машини и/или употребата от тези
водачи на наркотични вещества или техни аналози. Съдът счита обаче, че разпоредбите на
тази наредба са приложими по аналогия, тъй като не
съществува заповед или друг нормативен акт, в който да е налице регламентация
относно ползването на техническото средство от служители на затвора, конкретно
в случая от дежурен главен надзирател и действията, които следва да бъдат
извършени при установена положителна проба за употреба на алкохол или
наркотични вещества или техни аналози. В посочената Наредба № 1/19.07.2017г. за
реда за установяване концентрация на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози е предвидено, че лицето, което извършва
пробата с техническото средство, следва да е преминало специално обучение, а
при оспорване на показанията на техническото средство, каквото е в конкретният
случай, да бъдат представени на лицето съответните документи за даване на
възможност за вземане на кръв за химическо изследване. Доказателства за такова
обучение на жалбоподателя П.Т.С. липсват. Не е посочено в какво се изразява
нарушението на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, предл.
1 от ЗМВР – „неизпълнение на разпоредбите на този закон, на издадените въз
основа на него подзаконови нормативни актове“, след като се установи, че такива
актове няма. Не е налице и събрана информация и доказателства, нито пък е
посочено в оспорената заповед, при каква установена концентрация на алкохол
следва да бъде отстранен надзирател, приемайки, че същият не е в състояние да
изпълнява служебните си задължения. Няма регламентация и относно това дали
надзирателят следва да бъде отстранен незабавно или след извършване
реорганизация на наряда и обезпечаването на надзорно-охранителната дейност. В
конкретният случай е установено, че проверката с техническо
средство „Дрегер Алкотест 6810“ на надзирател Н.И.Н. е извършена в 20:15 часа,
същият е приел външен пост № 4 /охранителна вишка/ в 20:30 часа и в 21:30 часа
е отстранен от наряд и е сдал поста, като е напуснал Затвора гр. Ловеч. Както в
изготвената от П.Т.С. Докладна рег. №
429/21.01.2023г. /л. 52/, така и в Обяснение рег. №
РД-552/31.01.2023г. /л. 25/, оспорващият е отразил, че е знаел, че трябва да
отстрани от наряд надзирател Н.И.Н., което е и сторил, но не веднага, а след като
е съгласувал това с дежурния командир на отделение Н. Любенов във връзка с
реорганизация на постовата служба. Отразил е също, че смяната е застъпила с
двама служители по-малко, поради отпуск по болест, поради което е следвало
надзирател от друг пост да бъде снет и да поеме поста на надзирател Н.И.Н.. В
обяснението П.Т.С. е отразил също,
че по време на инструктажа Н.И.Н. не е изглеждал видимо пиян,
не е имал неадекватни действия и говорът му е бил нормален, поради което С. е
преценил, че Н. може да поеме поста, докато се извърши реорганизация на наряда.
Всичко това се потвърди и от показанията на свидетеля Н.Л.Н. – дежурен командир
на отделение, който беше разпитан в качеството на свидетел в съдебна зала. Този
свидетел заяви, че около час-два е било необходимо да се направи нова
организация на постовете на надзирателите, тъй като са работили с намален
състав, а не е допустимо да се „оголват“ постове. Свидетелят Н.Л.Н.
заяви също, че след като техническото средство „Дрегер Алкотест 6810“ е отчело
концентрация 0,53 промила алкохол в издишания въздух на надзирател Н.И.Н., П.Т.С. е потърсил Н.К.Н. – началник сектор „НОД“ в
Затвора гр. Ловеч, за да докладва и съгласува с него, но след като не го е
намерил, се е свързал със зам. началника на Затвора гр. Ловеч, който му е
казал, че според него трябва да се отстрани надзирателя от пост. Свидетелят Н.
заяви също, че с техническото средство по принцип работи командира на
отделение, но нито той, нито главния надзирател, са преминали някакво обучение
за работа с техническо средство „Дрегер Алкотест 6810“.
Съдебният контрол за
материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща
преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни
юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в
нормата, възприета като правно основание за неговото издаване.
Дисциплинарната отговорност е вид юридическа
отговорност. Тя е лична – съгласно чл. 194, ал. 4 от ЗМВР, и следва да се
ангажира само при безспорно доказано дисциплинарно нарушение, а не за други
цели. За да бъде доказано дисциплинарното нарушение и ангажирана
дисциплинарната отговорност на едно лице, е необходимо да се установи от
фактическа страна деянието – действие или бездействие, което то е извършило. От
обективна страна да се докаже противоправността на това деяние, че е налице
обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото
поведение. От субективна страна следва да е налице вина на дееца – умисъл или
непредпазливост. За определяне на размера на наказанието трябва да се прецени
цялостното поведение на служителя. За да е законосъобразен актът, с който се
налага дисциплинарно наказание, следва да установява посочените елементи на
дисциплинарната отговорност и органът да е направил преценка и да е изложил
мотиви за всеки от тях. Съдът счита, че това в конкретният случай не е направено.
Съобразявайки всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, настоящият съдебен състав счита, че не е
доказано по несъмнен и категоричен начин, че П.Т.С.
е извършил нарушение по чл. 306, ал. 2 от ППЗИНЗС, за каквото му е наложено
дисциплинарно наказание с оспорената заповед. Не е налице неизпълнение на
задължение от страна на оспорващият С., в качеството му на дежурен главен
надзирател, тъй като той е отстранил от наряд надзирателя Н.И.Н.,
след установената употреба на алкохол с техническо средство и след извършена
реорганизация на постовете. Допускането на надзирател Н. до външен пост № 4
/охранителна вишка/ е било за около един час, през което време се е извършило
обезпечаването на надзорно-охранителната дейност. Никъде не е регламентирано
дали това отстраняване следва да бъде извършено незабавно или след извършване
на необходимите действия по обезпечаване на постовете, за да бъде вменена вина
на оспорващия, че е отстранил надзирателя в 21:30 часа на 21.01.2023г., а не в
20:30 часа на същата дата. Съдът счита, че следва да бъде отчетено и
обстоятелството, че наряда е започнал с двама надзиратели по-малко и в случай,
че жалбоподателят бе отстранил надзирател Н.И.Н. незабавно след установената
употреба на алкохол, не би ли извършил същият по-тежко нарушение, оставяйки
необезпечен с надзирател охранителен пост? В този смисъл следва да бъде
съобразена и целесъобразността на действията на оспорващия П.Т.С., а не формалното нарушение в рамките на един
час на разпоредбата на чл. 306, ал. 2 от ППЗИНЗС. Предвид това съдът
възприема изложеното от адв. М., че може да се приеме, че е налице забавяне в
отстраняването от пост, но не и неизпълнение на разпоредбата на чл. 306, ал. 2
от ППЗИНЗС.
С оглед изложеното съдът счита, че оспорената
в настоящото производство заповед не съответства и на целта на закона –
дисциплинарно наказание да бъде налагано само при безспорно доказано
дисциплинарно нарушение.
По изложените съображения настоящият състав на
Административен съд гр. Ловеч намира, че обжалваната заповед е валиден
административен акт, издадена от материално компетентен орган, при спазване на
изискването за писмена форма, но в противоречие процесуалните правила и с
материалния закон и в несъответствие с неговата цел. Поради изложеното
оспорването на П.Т.С. следва
да бъде уважено и атакуваната Заповед №
КЗ-282/10.02.2023г., издадена от ст. комисар Р.Г.– Началник на Затвора гр.
Ловеч,
следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
Предвид
изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 от
Административно-процесуалния кодекс, Ловешки административен съд, пети
административен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на П.Т.С. с ЕГН:
**********, с адрес: ***, чрез адвокат А.Д.М. ***, офис № 5,
Заповед № КЗ-282/10.02.2023г.,
издадена от ст. комисар Р.Г.– Началник на Затвора гр. Ловеч,
с която на основание чл. 194, ал.
2, т. 1, предл. 1, чл. 197, ал. 1, т. 2, чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР и чл. 15,
ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС на П.Т.С. – главен надзирател в Затвора гр. Ловеч е
наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 3 месеца, считано
от датата на връчване на заповедта, като незаконосъобразна.
Решението е окончателно
съгласно чл. 211 от ЗМВР.
Препис от решението да
се изпрати на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: