Р Е Ш Е Н И Е
№ 2036
гр. Варна, 30.04.2015г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, 9-ти състав,
в открито съдебно заседание, проведено на трети април
две хиляди и петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Ил. И., като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 11629 по описа на ВРС за 2011-та година,
9-ти с-в, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно
основание чл.34 ЗС, във фазата по извършване.
С влязло в законна сила
решение, постановено по настоящото
дело, е допуснат до делба: Апартамент №*, находящ
се в гр.* с площ от
66,84кв.м., съставляващ имот с идентификатор №*
по КП на гр.Варна, при съседи имоти №*, №*, №* и №*, ведно
с прилежащото му избено помещение № *, с площ
от 4.82кв.м. и ведно с 0.7199% ид.ч. от
общите части и от
правото на строеж, между съделителите при следните квоти: 500/11169 ид.ч. за
Р.В.Д.; 10169/11169 ид.ч.за
В.Й.Д. и 500/11169 ид.ч. за
Н.В.Т..
По отношение на способа за извършване на делбата е
отправено искане с правно основание чл.349, ал.2 ГПК от Р.В.Д. за
възлагане на делбеното
жилище.
По това искане отв. В.Д. не се противопоставя и не възразява същото да
бъде уважено, при заплащане на съответното уравнение.
По отправеното искане отв. Н. Т. не изразява становище.
В законоустановения срок е
отправено искане с правно основание чл.344, ал.2 ГПК вр.
чл.31, ал.2 ЗС на В.Й.Д. за осъждане
на Р.В.Д. за сумата 300.00лв. месечно – обезщетение за
лишаване на Д. от ползването на съсобствения имот, съобразно квотите на страните в
съсобствеността, до приключване на делото с влязло в сила решение.
Претенцията е обоснована с
твърденията, че към момента на делото Р.Д. ползва еднолично целия делбен апартамент, като отказва на В.Д. достъп до
последния. Поради това, с оглед твърдяния пазарен
наем на апартамента от 329.50лв. и квотите в съсобствеността се претендира за
заплащане от Р. Д. на обезщетение за личното ползване на вещта до приключване
на делото.
Ответната по тази претенция
страна Р. Д. оспорва искането по основание и размер. В тази връзка оспорва да
ползва цялото жилище – твърди, че ползва само една стая от него, оспорва и
размера на иска, като завишен.
В законоустановения срок е
отправено искане на Р.Д. с правно основание чл.61 ЗЗД за осъждане на В.Д. за сумата 4362.00лв.
– увеличена стойност на процесния апартамент в резултат на извършени през 2009г. от Р. Д., като съсобственик, подобрения в имота, а именно: 1/ поставяне на
ПВЦ дограма в хола – 5 камерна, 4кв.м. (общо 450.00лв.); 2/ поставяне на комарник на прозореца в хола (общо 80.00лв.); 3/ поставяне
на две ролетни щори – една на вратата и една на
прозореца (по 70.00лв. – всяка); 4/ шпакловане, грундиране и боядисване на
тавана в хола – 18кв.м. (общо 216.00лв.); 5/ поставяне на тапети в хола –
40кв.м. (общо 484.00лв.); 6/ топлоизолация на балкона и тавана над недго с материал „ЕПС” – 35кв.м. (общо 1500.00лв.);
7/шпакловане на коридор – 20кв.м. (общо 120.00лв.); 8/ боядисване на 4бр. врати
(общо 220.00лв.); 9/ шпакловка и боядисване на кухня – 12кв.м. (общо
144.00лв.); 10/ шпакловка и боядисване на баня – 12кв.м. (общо 144.00лв.); 11/
шпакловка и боядисване на тоалетна – 10кв.м. (общо 120.00лв.); 12/ поставяне на
нови електрически контакти – 4бр. (общо 60.00лв.); 13/ поставяне на ламинат в хола – 18кв.м.: закупени 21кв.м. ламинат и первази (общо 270.00лв.), труд за поставянето на ламината (общо 414.00лв) – всички с изключение на т.13 –
включващи материали и труд.
Искът е обоснован с твърденията, че през 2009г. Р. Д.
извършил със свои средства сочените подобрения в делбения
имот със знанието и без противопоставянето на другите съсобственици, в резултат
на което стойността на имота се увеличила. Поради това се претендира заплащане
на стойността, с която се е увеличила стойността на квотата на отв. В.Д..
Ответната по тази претенция
страна В. Д. не оспорва, че Р. Д. е закупил и поставил за негова сметка ПВЦ
дограма, щори и комарник в хола; че е шпакловал и
боядисал тавана на хола; че е закупил и поставил тапети по стените в хола; че е
боядисал две врати в жилището; че е закупил и поставил ламинат
в хола.
Оспорва обаче основателността на иска. В тази връзка
твърди, че ремонтните дейности са извършени през 2008г., поради което
претенцията за тях е погасена по давност. Възразява също, че средствата за
топлоизолация на балкона и за боядисване на другите пет врати в жилището са
заплатени от В. Д.. Оспорва да се извършвана от Р. Д. шпакловка и боядисване на
коридора. Оспорва глобално и размера на подлежащите на заплащане суми, като
твърди, че увеличената стойност на квотата й, евентуално – пазарната стойност
на разходите, са по – ниски от претендираните.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Безспорно е между страните,
а се потвърждава и от приложеното удостоверение за наследници, че страните по
делото са такива на общия праводател В. Д.Д..
Не е спорно също, а се
подкрепя и от представената скица и изслушаните в настоящата фаза свидетели и
СТЕ, че делбеният имот съставлява самостоятелен
жилищен обект в жилищна сграда.
На л.106-108 от делото са
приобщени фактури и фискални бонове за заплащане на суми по фактурите във
връзка с предприети ремонтни дейности на делбения
имот. Като „получател” във фактурите е посочен Р.Д..
От заключението по приетата
СТОцЕ, което съдът кредитира като обективно и
обосновано, се установява, че делбеният апартамент е
реално неподеляем. Пазарната му стойност възлиза на
78 645.00лв., която спрямо квотите на страните се съотнася
както следва: за Р.Д. – 3521.00лв., за В.Д. – 71 604.00лв. и за Н.Т. –
3521.00лв.
От експертизата се
установява още, че делбеният апартамент е добре
поддържан. В хола е поставен ламиниран паркет,
стените са шпакловани и върху тях са поставени тапети, подменена е дървената
дограма на прозорците с ПВЦ. Външната стена към терасата е с топлоизолация и
шпакловка, санитарните помещения са шпакловани и боядисани. Сумарната стойност
на разходите за извършените и констатирани на място ремонтни дейности възлиза
на 4534.83лв., към 2009г. В резултат на тези дейности актуалната пазарна
стойност на жилището е увеличена с общо 2611.00лв., преизчислени също спрямо
квотите на страните.
От експертизата се изяснява
също, че актуалният среден пазарен наем на делбения
имот възлиза общо на 360.00лв., преизчислени също спрямо квотите на страните.
В заключнието
по повторната СОцЕ, което съдът кредитира като
обективно и обосновано, се посочва, че актуалният среден пазарен наем на делбения имот възлиза общо на 332.00лв.
От показанията на св. Р. К.,
които съдът преценява като обективни, обосновани и непосредствени, се
установява, че свидетелят притежава жилище в съседство с делбеното.
Последното свидетелят посещава редовно, като познат на ищеца Р.Д.. Жилището се
състои от две стаи, хол, кухня и сервизни помещения. От тях Р.Д. ползва хола,
кухнята и сервизните помещения. Двете други жилищни стаи са се ползвали от
брата на Р.Д. – Й. – до 2012г. – 2013г. Преди две – три години Р.Д. направил
ремонт в хола – шпакловал стените, залепил тапети, боядисал тавана, поставил ламинат, направил външна изолация. В банята също шпакловал
стените и ги боядисал, заедно с вратата. Ремонтът бил финансиран изцяло от Р.Д.,
който лично извършил част от дейностите, а за друга част свидетелят му помагал.
От показанията на св. Н. Д., които съдът цени съобразно
чл.172 ГПК, но и като непосредствени, се изяснява, че отв.
В.Д. е живяла в делбения апартамент от края на 2009г.
до началото на 2010г. Тя направила малък ремонт в двете жилищни стаи, които тя,
а не Р.Д. обитавал, както и в коридора. В този период Р.Д. слагал тапети в
хола. След този период В.Д. заминала на рейсове. Прибрала се през есенно –
зимния период на 2012г. и заедно с приятеля си възнамерявала да живее в делбения имот. От ответницата В.Д. свидетелката знае, че
една вечер след връщането в имота Р.Д. се върнал пиян и вероятно се скарал с
приятеля на Д.. Последният „не могъл да издържи” и с Д. излезли за хотел, а
впоследствие си намерили квартира. От този момент Д. не е ходила в жилището.
Лично свидетелката е ходила два – три пъти, но не е разговаряла с Р.Д.. През
2011г. – 2012г. в жилището е живял братът на Р.Д. – Й.. Между братята имало
проблеми, но Й. напуснал доброволно жилището.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните
правни изводи:
По способа за извършване на
делбата: Преценката за избор на способ за
ликвидиране на съсобствеността се определя от броя, вида и поделяемостта
на допуснатите до делба имоти, при спазване на водещия принцип за поставяне на
дял в натура за всеки от съделителите. В настоящия
случай не са налице равен брой делбени обекти спрямо
броя на съделителите, като обекът
е реално неподеляем, което прави невъзможно приложението
на чл.350 и чл.352 ГПК.
Съобразно разясненията,
дадени в ТР №1/2004г. на ОСГК на ВКС, основно законово изискване за приложение
на способа по чл.288, ал.3 ГПК (отм.), респ. чл.349, ал.2 ГПК, е делбения имот да има характер на неподеляемо
жилище, което е било обитавано от претендиращият съделител
към момента на смъртта на наследодателя му и страната да не разполага с друго
такова, като размера на дела на въпросния съделител в
съсобствеността е иррелевантен.
В настоящия случай се установи от материалите по делото и
изслушаната СТЕ, че делбеният имот съставлява
самостоятелен обект в сграда по пар.30 ДР на ЗУТ,
който обект има характеристиката на „жилище” по смисъла на пар.30
ДР на ЗУТ. Установи се също от ангажираните гласни доказателства, че към
момента на смъртта на общия наследодател – В. Д.Д. – 2010г. – неговият син Р.Д.
е живял в апартамента, като е безспорно, че последният не притежава друг имот в
собственост. При тези данни са налице предпоставките на чл.349, ал.2 ГПК за
възлагане на имота в дял на Р.Д., в съответствие с отправеното искане, по което
всъщност липсва и спор, напротив – отв. В.Д. изрично
моли за уважаване искането на Д., при парично уравняване на дела й. Ето защо
съсобствеността следва да бъде ликвидирана чрез възлагане на имота в дял на Р.Д.,
срещу задължение за последния за заплащане на уравнение на другите съделители.
По приложението на чл.344,
ал.2 ГПК вр чл.31,
ал.2 ЗС: Фактическия състав на иска по чл.31, ал.2 СК се свързва с пълно и
главно доказване от ищеца, че съсобствения имот се ползва
лично от съсобственика – ответник, че ищецът е отправил писмено искане от
ответника да ползва припадащата му се част от вещта и че ответникът му е
отказал. В хипотезата на чл.344, ал.2 ГПК съставът на вземането е редуциран и
се свързва основно с доказване фактическото ползване на делбения
имот от един от съделителите към момента на
разглеждане на делото.
От съвкупния анализ на
ангажираните в тази връзка гласни доказателства и СТЕ се изясни, че процесното жилище се състои от две стаи, хол, кухня и
сервизни помещения. От тях Р.Д. ползва хола, кухнята и сервизните помещения.
Двете други жилищни стаи са се ползвали в края на 2010г. – началото на 2011г.
от В.Д., след това – до 2012г. от Й.Д., а към настоящия момент няма данни да се
обитават.
Поради несъмненото ползване
на част от процесния апартамент, която надвишава
значително квотата му в съсобствеността, Р.Д. дължи на останалите съсобственици
обезщетение. При определяне размера на същото обаче следва да бъде взето
предвид, че площта на апартамента е 66.84кв.м., а площта на хола, в който
номинално Р. Д. живее е около 18кв.м. При отчитане ползването и на кухнята и
сервизните помещения и необитаемостта на другите две жилищни стаи съдът намира,
че обезщетението по чл.344, ал.2 ГПК следва да бъде определено на база на
половината от средния пазарен наем на имота. От една страна – съразмерно с
реално ползваната част от имота, а от друга - с оглед липсата на данни
напускането на предходно обитавалите двете стаи лица да е инспирирано от
принудително поведение на Р. Д. и липсата на последваща воля на друг съделител за ползването им.
Като база за изчисляване на
обезщетението следва да бъде взето предвид заключението по повторната СОцЕ, защото от една страна е по – мотивирано, а от друга –
датира към момент по – близък до приключване на съдебното дирене, което го
прави по – достоверно с оглед релевантния за преценката момент. При съотнасяне на половината от този наем (1/2 от 332.00лв. –
166.00лв.) към дяловете на страните се достига до резултат по 7.43лв. за Р. Д.
и за Н. Т., респ. 151.14лв. за В. Д., именно която сума следва да й бъде
присъдена.
По горните съображения искането по чл.344, ал.2 ГПК
следва да се уважи до размер от 151.14лв., над който следва да се
отхвърли.
По претенциите по сметки по
чл.61, ал.2 ЗЗД: Съгласно цитираната
разпоредба в контекста на отношенията между съсобствници,
съсобствникът, направил разходи и подобрения във
връзка с общата вещ, със знанието и без изричното противопоставяне на другите съсобствници, има право да получи от тях припадащата им се
част от увеличената в резултат на дейностите стойност на вещта, доколкото
дейностите са предприети уместно в общ интерес на титулярите. В случай, че
увеличената стойност на вещта към момента на разглеждане на иска, е различна от
стойността на разходите във връзка с дейностите към момента на извършване на
последните, на съделителя се следва припадащата се
част от по – малката сума между увеличената стойност и направените разноски, доколкото
другите съсобственици отговарят до размера на тяхното обогатяване (ППВС
№6/1974г.; Решение №487/30.11.2011г.
по гр.д.
№1503/2010г. на ВКС,
1-во ГО;
Решение №315/25.10.2012г. по гр.д. №1189/2011г. на ВКС, 1-во
ГО и други).
Съгласно заключението на
приетата по настоящото дело СТЕ в делбения имот са
констатирани като извършени следните дейности: В хола е поставен ламиниран паркет, стените са шпакловани и върху тях са
поставени тапети, подменена е дървената дограма на прозорците с ПВЦ. Външната
стена към терасата е с топлоизолация и шпакловка, санитарните помещения са
шпакловани и боядисани. В този смисъл са и показанията на св.Р. К. – очевидец
на ремонтните дейности и дори сам участвал в тях – че посочените дейности са
извършени от Р. Д. „преди две – три години”. В същия смисъл са и показанията на
св. Н. Д., която лично е видяла Р. Д. да извършва ремонт на хола през 2010г.
При тези категорични данни се следва единствения възможен извод, че твърдяните от Р. Д. строителни мероприятия са осъществени
от него и с негови средства, което всъщност не се и оспорва от отв. В. Д., в края на 2009г. – началото на 2010г.
С оглед на горното
възражението за погасяване по давност на разглежданото вземане не може да бъде
споделено, тъй като давността започва да тече от извършване на ремонта, а искът
в случая е предявен в средата на 2014г. Възражението, че част от подобренията
са финансирани от В. Д. остана доказателствено необосновано, поради което не
може да бъде зачетено. А обстоятелствто дали
санирането на терасата съставлява незаконен строеж е иррелевантно,
защото съгласно т.II.7. на ППВС №6/1974г. само подлежащите на премахване
незаконни строежи не се заплащат, а съобразно чл.222 и сл. ЗУТ на премахване
подлежат само строежи с влязъл в сила административен акт, разпореждащ това,
какъвто в случая няма.
По изложените съображения съдът намира за установено, че
Р. Д. е извършил твърдяните ремонтни дейности в делбения имот в края на 2009г. – 2010г., поради което на
същия се следва обезщетение от ответника по претенцията му – В. Д., в размер на
10169/11169 части от 2611.00лв. (актуална увеличена стойност на имота, по –
ниска от стойността на разходите, съобразно заключението по СТЕ), а именно в
размер на 2377.00лв., до която сума искът следва да се уважи, а над нея – да се
отхвърли.
По разноските: Разноските в производството по допускане и извършване
на делбата следва да се понесат съобразно стойността на дяловете на съделителите (чл.355, изр.1 ГПК),
в съответствие с определените с решението по първата фаза квоти. Ето защо и при
отчитане стойностите на дяловете, посочени в приетата СТЕ, Р. Д. и Н. Т. следва
да заплатят по сметка на ВРС по 140.84лв. – всеки, а В.Д. – 2864.16лв., на осн. чл.8 от Тарифата за държавните такси по ГПК. Разноски
за задължителната за втората фаза СТЕ не се следват между съделителите,
тъй като депозитът е съобразен с квотите им.
Съгласно чл.355, изр.2 ГПК разноските по присъединените за съвместно
разглеждане искове се определят по общите правила. Поради това на осн. чл.77 ГПК вр. чл.1 от
Тарифата за ДТ по ГПК В.Д. следва да заплати по сметка на ВРС сумата 95.00лв. –
държавна такса по уважената част от иска по чл.61, ал.2 ЗЗД, а Р.Д. – 79.40лв.
– такса върху отхвърлената част от същия иск. Съответно Р.Д. следва да заплати
25.00лв. – държавна такса върху уважената част от претенцията по чл.344, ал.2 ГПК, а В.Д. – 25.00лв. – такса върху отхвърлената част от претенцията.
Насрещни искания за
присъждане на разноски между страните във втората фаза не са отправяни, поради
което такива не им се следват.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОСТАВЯ В
ДЯЛ и изключителна собственост на Р.В.Д.,
ЕГН**********, Апартамент №*,
находящ се в гр.*, с площ 66.84кв.м., съставляващ имот с идентификатор №* по КП на
гр.Варна, при съседи имоти №*, №*, №* и №*, ведно с прилежащото
му избено помещение №* с площ от 4.82кв.м. и с 0.7199% ид.ч. от
общите части и от
правото на строеж, на осн. чл.349, ал.2 ГПК.
ОСЪЖДА Р.В.Д.,
ЕГН**********, да заплати на В.Й.Д., ЕГН**********, сумата 71 604.00лв. – уравнение за поставения в дял делбен имот, ведно
със законната лихва върху сумата от влизане в сила на решението до
окончателното й изплащане, в срок до
шест месеца от влизане в сила на решението, на осн.
чл.349, ал.5 ГПК.
Ако определената сума за
уравнение не бъде заплатена в посочения срок, решението в тази му част ще бъде
обезсилено, а имотът ще бъде изнесен на публична продан, на осн.
чл.349, ал.6 ГПК!
ОСЪЖДА Р.В.Д.,
ЕГН**********, да заплати на Н.В.Т., ЕГН**********, сумата 3521.00лв. – уравнение за поставения в дял делбен
имот, ведно със законната лихва
върху сумата от влизане в сила на решението до окончателното й изплащане, в срок до шест месеца от влизане в сила на
решението, на осн. чл.349, ал.5 ГПК.
Ако определената сума за уравнение не бъде заплатена в
посочения срок, решението в тази му част ще бъде обезсилено, а имотът ще бъде
изнесен на публична продан, на осн. чл.349, ал.6 ГПК!
ОСЪЖДА Р.В.Д., ЕГН**********, да заплаща на В.Й.Д., ЕГН**********, сумата 151.14лв. – обезщетение за ползване на част от делбения
Апартамент №*, находящ
се в гр.*, с площ 66.84кв.м, считано от постановяване на настоящия съдебен акт до
приключване на делото с влязло в законна сила решение, като ОТХВЪРЛЯ искането за разликата над 151.14лв. до 300.00лв.,
на осн. чл.344, ал.2 ГПК.
ОСЪЖДА В.Й.Д., ЕГН**********, да
заплати на Р.В.Д., ЕГН**********, сумата 2377.00лв. – припадаща се съобразно квотите на стрните
увеличена стойност на делбения имот, в резултат на извършени в края на 2009г. – началото на 2010г. от Р.Д.,
със знанието и без противопоставянето
на другите съделители ремонтни дейности, а именно: 1/
поставяне на ПВЦ дограма в хола – 5 камерна, 4кв.м.; 2/ поставяне на комарник на прозореца в хола; 3/ поставяне на две ролетни щори – една на вратата и една на прозореца; 4/
шпакловане, грундиране и боядисване на тавана в хола – 18кв.м.; 5/ поставяне на
тапети в хола; 6/ топлоизолация на балкона и тавана над недго
с материал „ЕПС” – 35кв.м.; 7/шпакловане на коридор – 20кв.м.; 8/ боядисване на
4бр. врати; 9/ шпакловка и боядисване на кухня – 12кв.м.; 10/ шпакловка и
боядисване на баня – 12кв.м.; 11/ шпакловка и боядисване на тоалетна – 10кв.м.;
12/ поставяне на нови електрически контакти – 4бр.; 13/ поставяне на ламинат в хола – 18кв.м., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 2377.00лв. до 4362.00лв.,
на осн. чл.61, ал.2 ЗЗД.
ОСЪЖДА Р.В.Д., ЕГН**********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС,
сумата 140.84лв. – държавна такса в
производството по допускане и извършване на делбата, на осн.
чл.8 от Тарифата за държавните такси по ГПК.
ОСЪЖДА Н.В.Т., ЕГН**********, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС, сумата 140.84лв. – държавна такса в
производството по допускане и извършване на делбата, на осн.
чл.8 от Тарифата за държавните такси по ГПК.
ОСЪЖДА В.Й.Д., ЕГН**********, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС, сумата 2864.16лв. – държавна такса в
производството по допускане и извършване на делбата, на осн.
чл.8 от Тарифата за държавните такси по ГПК.
ОСЪЖДА Р.В.Д., ЕГН**********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС,
сумата 25.00лв. – държавна такса
съразмерно с уважената (срещу него) част от претенцията по чл.344, ал.2 ГПК, на
осн. чл.77 ГПК вр. чл.1 от
Тарифата за ДТ по ГПК.
ОСЪЖДА В.Й.Д., ЕГН**********, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС, сумата 25.00лв. – държавна такса съразмерно с
отхвърлената част от претенцията по чл.344, ал.2 ГПК, на осн.
чл.77 ГПК вр. чл.1 от Тарифата за ДТ по ГПК.
ОСЪЖДА В.Й.Д., ЕГН**********, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС, сумата 95.00лв. – държавна такса съразмерно с
уважената (срещу нея) част от иска по чл.61, ал.2 ЗЗД, на осн.
чл.77 ГПК вр. чл.1 от Тарифата за ДТ по ГПК.
ОСЪЖДА Р.В.Д., ЕГН**********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС,
сумата 79.40лв.. – държавна такса съразмерно с отхвърлената част от иска по чл.61,
ал.2 ЗЗД, на осн. чл.77 ГПК вр.
чл.1 от Тарифата за ДТ по ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………………………