Р Е Ш Е Н И Е
№ 577/19.10.2023 г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХІ състав, в открито съдебно заседание на
двадесети септември две хиляди двадесет и трета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1.
ГЕОРГИ ВИДЕВ 2.
ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА |
|
При секретар |
Димитрина
Георгиева |
и с участието |
|
на прокурора |
Стоян Павлов |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по
к.а.н.дело № 504 по описа на съда за 2023 г. |
||
Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК
и е образувано по касационната жалба на В.Г.Л., ЕГН ********** ***, подадена чрез
адв. П. *** срещу Решение № 195/21.04.2023 г., постановено по а.н.дело №
1875/2022 г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на
процесуалните правила. Моли се да бъде отменено решението на районния съд,
както и да се отмени издаденият електронен фиш. Претендира сторените по делото
разноски.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР Пазарджик – редовно призован,
не се явява представител. По делото е постъпило писмено становище с вх. № 5170/15.06.2023
г. от главен юрисконсулт П., процесуален представител на ответника, в което по
изложени съображения моли съда да остави без уважение подадената жалба и
потвърди решението на районния съд като правилно и законосъобразно. Претендира
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик не споделя основанията,
изложени в касационната жалба. Счита че решението на районния съд е правилно и
законосъобразно.
Административен съд – Пазарджик, като взе доводите на страните, прие за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото
е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани
са достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при
преценката, на които възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се
споделят от настоящата инстанция.
С обжалваното решение е потвърден Електронен фиш (ЕФ) серия К № 5554179 на ОД
на МВР Пазарджик, с който на В.Г.Л., ЕГН ********** ***, на основание чл. 189, ал.
4 от ЗДвП, във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал.
1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 (петдесет) лева.
Констатирано е, че на 23.01.2022 г. в 15,53 часа в гр. Пазарджик, на ул.
„Пловдивска“ срещу № 115, пред бензиностанция „Лукойл“, с посока на движение
към гр. Пловдив, жалбоподателят е управлявал лек автомобил „БМВ 530И“ с рег. №
РВ3343СМ, като се е движил с 65 км/ч, при максимално допустима за движение в
населено място 50 км/ч. Скоростта е била заснета с автоматизирано техническо
средство – мобилна радарна система ARH CAM S1 с № 1174bb. Системата била отчела
движение със скорост 65 км/ч, т.е. превишение на скоростта от 15 км/ч, но от
това превишение били извадени 3 км, каквато е възможната техническа грешка на
техническото средство при засичане на скоростта. Така се е формирало
превишението от 12 км/ч. Въз основа на това е бил издаден и оспореният ЕФ.
За да потвърди обжалвания електронен фиш, районният
съд е приел, че в хода на административнонаказателното
производство по безспорен начин се е доказал фактът на извършеното нарушение от
страна на жалбоподателя по чл. 182 ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 21 ал. 1 от ЗДвП.
Административнонаказателната отговорност била ангажирана на основание чл. 188
ал. 1 от ЗДвП, а именно като собственик на управляваното МПС, по отношение на
което е регистрирано процесното нарушение. За това че лицето е собственик на
процесния автомобил спор по делото е нямало, а за това свидетелстват и данните
от справката за собственост и регистрация на МПС, прието като писмено
доказателство по делото. В обжалвания електронен фиш изрично е цитирана
дадената от законодателя възможност на санкционираното лице, на основание чл. 189,
ал. 5 от ЗДвП в 14-дневен срок да предостави писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на
МПС, въз основа на които да се анулира издадения фиш. Такива не са представени
от санкционираното лице. Съдът е констатирал, че при издаването на ЕФ не са
допуснати съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на
санкционираното лице. Изрично е отбелязал, че съгласно чл. 189, ал. 4 изр.
първо от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в
отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Посочил е, че
когато е налице нарушение - установено и заснето с техническо средство, тогава
се издава електронен фиш - в отсъствие на контролен орган и на нарушител, като
е развил подробни мотиви. Според съдебния състав не са налице никакви, дори и
служебно установени нарушения на процесуалните правила при издаване на ЕФ.
Решението е правилно.
Касационната инстанция споделя фактическите констатации и направените въз
основа на тях правни изводи на районния съд. В хода на делото, от съда е била
дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани тези, относими
към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата
обстановка и въз основа на събраните по делото доказателства е изградил
мотивите на съдебния акт. В тях първоинстанционният съд е обсъдил доводите и
възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи.
Към установените по делото фактически положения, релевантни за спора, е извършена
аналитична преценка относно приложението на закона. При надлежно установената
фактическа обстановка районният съд е извел правилния и логичен извод за неоснователност
на подадената жалба.
Неоснователни са и твърденията в касационната жалба за неправилно
приложение на материалния закон.
Електронният фиш е издаден в законоустановените срокове, в рамките на
материалната и териториална компетентност на своя издател. Неговото съдържание
съответства на изискванията на чл. 189, ал. 4 изр. 2-ро от ЗДвП, т.е. отразява
териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението,
което съвпада с данните от техническото средство, изведени на фотосите. Описано
е нарушението по време, място и констатирано превишение на скоростта, посочени
са нарушената разпоредба (чл. 21, ал. 1
от ЗДвП), санкционната разпоредба (чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП), както и
наложената глоба по размер, място, начин и срок на плащане. Индивидуализирано е
в пълна степен и техническото средство, с което е извършено заснемането и е
засечена превишената скорост. Посочено е каква е била разрешената скорост в
конкретния пътен участък, а и от посоченото място на извършване на нарушението
във фиша става ясно, че се касае за засечена скорост в населено място, където
максимално допустимата скорост на движение е 50 км/ч.
Законосъобразно въз основа на представените по делото писмени доказателства
районният съд е приел вмененото нарушение на чл. 21, ал.
1 от ЗДвП за доказано. Разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП въвежда забрана за водача на пътно превозно средство при избиране
скоростта на движение да превишава определените стойности на скоростта в
км/ч, които за пътно превозно средство от Категория “В” за
населеното място е 50 км/ч, извън населено място - 90 км/ч, а
по автомагистрала - 140 км/ч, а в ал. 2 е указано,
че когато стойността на скоростта, която не трябва да се
превишава е различна от посочената в ал. 1, това се
сигнализира с пътен знак.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, водач, който превиши разрешената скорост в населено
място, се наказва, както следва: за превишаване от 11 до 20 km/h
- с глоба 50 лв.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката начините за
доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от
министъра на вътрешните работи. Както бе посочено по – горе, процесният
електронен фиш отговаря на изискванията за съдържание на чл. 189, ал. 4, изр.
второ. В изречение първо на посочената разпоредба изрично е посочено, че при
нарушение, установено и заснето с АТСС, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на
контролни точки – какъвто е настоящия случай, доколкото предвиденото наказание
за извършеното нарушение е налагане на глоба, то тогава се издава електронен
фиш за налагане на глоба в отсъствието на контролен орган и на нарушител.
Настоящата инстанция намира, че нарушението е доказано от представените по
делото писмени доказателства, както и приложения снимков материал.
Превишаването на скоростта в случая е заснето с техническо средство, за което
са представени доказателства за изправност и се установява от
снимковия материал, приложен към делото. Доказателства, които да
опровергават този извод не са посочени и ангажирани от жалбоподателя,
а събраните от съда писмени и веществени доказателства са достатъчни за да
обосноват извод за доказаност на нарушението.
Що се касае до развитите доводи в касационната жалба за приложение на чл.
34 и чл. 39 от ЗАНН в случаи от вида на процесния, настоящият състав намира,
следното:
Според разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, за случаи на административни
нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие
на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените
контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по
ал. 2, за което се издава електронен фиш. В нормата на чл. 39, ал. 2 от ЗАНН
няма посочен необжалваем минимум. Разпоредбата урежда ред за налагането на
глоби на местонарушението при маловажни случаи, когато нарушението е установено
в присъствието на контролен орган. Предвидена е възможност за налагане на глоба
от 10 до 50 лева с фиш, който не е електронен такъв и която глоба, независимо
от определения размер в диапазона от 10 до 50 лева е необжалваема, но само в
случай, че нарушителят е съгласен да заплати глобата. Съответно, за да настъпи
необжалваемост е необходимо да липсва спор и да се постигне съгласие между
нарушител и контролен орган, независимо от размера на определената глоба, в
хипотезата на маловажен случай. Необжалваем минимум в смисъл на невъзможност по
принцип да се оспорва определен размер на глоба не се съдържа в нормата.
От друга страна, необжалваемостта, по смисъла на чл. 39, ал. 2 от ЗАНН,
след като бъде постигната, води до приключване на административнонаказателното
производство, тъй като с издаването на фиш се постига ефектът на влязло в сила
наказателно постановление. Моментът на настъпване на необжалваемост в
процедурата по чл. 39, ал. 2 от ЗАНН изключва възможността за последващо
издаване на какъвто и да е акт за установеното вече и санкционирано с фиш
административно нарушение. В този смисъл разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН
съдържа логически пропуск, защото понятие „необжалваем“ в ал. 2, към която
препраща тази алинея, няма. Предвид това се установява наличието на
законодателен пропуск в нормата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН при наличието на
термина „необжалваем минимум“, тъй като се създава неяснота по отношение на
глобите от 10 до 50 лева и защо същите да представляват необжалваем минимум,
след като не е изключена възможността да се оспорва и този размер
административно наказание, а само е предвиден допълнителен облекчен ред за
налагането им. Несъгласието на нарушителя по своята същност се приравнява на
обжалване на констатираното от контролния орган нарушение, което налага и
провеждането на процедурата по съставянето на АУАН и въз основа на установените
факти и изложените аргументи на двете страни - актосъставителя и нарушителя,
наказващият орган да вземе решение за издаването на наказателно постановление
или прекратяване на административнонаказателната преписка.
За правилното тълкуване и прилагане на законовите разпоредби, следва да се
вземе предвид и действащата към момента на приемане на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН,
разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от ЗАНН (доп., бр. 10 от 2011 г.), според която
„не подлежат на обжалване наказателните постановления и електронните фишове, с
които е наложена глоба в размер до 10 лева включително, постановено е в полза
на държавата отнемане на вещи на стойност до 10 лева включително или е
присъдено обезщетение за причинени вреди на същата стойност, освен ако в
специален закон е предвидено друго“. Ето защо и предвид семантичното тълкуване
на думата „необжалваем“ - нещо, което не подлежи на обжалване, очевидно става
въпрос за необжалваем минимум на глоба в размер на 10 лева. При така
съществуващата към 2011 г. нормативна уредба, и при систематично и историческо
тълкуване на ЗАНН се предполага извода, че с разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН (към момента на приемането ѝ) е въведено ограничение за издаване на
електронен фиш за глоби в размер до 10 лева. Липсва друга разпоредба в ЗАНН,
която да борави с понятието „необжалваем минимум“. Разпоредбата на чл. 59, ал.
3 от ЗАНН е отменена през 2012 г. и от тогава не е налице въведена законова
забрана за обжалване на наказателно постановление или електронен фиш,
независимо от размера на наложената санкция.
В исторически план, към момента на приемане на разпоредбата на чл. 39, ал.
4 от ЗАНН (Закон за изменение и допълнение на ЗДвП (ЗИДЗДвП), обнародван ДВ,
бр. 10 от 01.02.2011 г. ), освен че е действала разпоредбата на чл. 59, ал. 3
от ЗАНН, са приети и разпоредбата на чл. 189, ал. 4 и ал. 13 (досегашна, ал. 5)
от ЗДвП, като според ал. 13 не подлежат на обжалване наказателни постановления
и електронни фишове, с които е наложена глоба до 50 лв. включително. Нормата на
чл. 189, ал. 13 от ЗДвП е обявена за противоконституционна с Решение № 1 на
Конституционния съд (КС) на Република България (РБ) от 01.03.2022 г. (ДВ, бр.
20 от 09.03.2012 г. ), но предвид нейното съдържание, се налага извод, че „необжалваем
минимум“ според законодателя всъщност са глобите с размер до 50 лева, до
какъвто размер могат да се санкционират маловажните нарушения по реда на чл.
39, ал. 2 от ЗАНН с фиш. Това обаче не означава, че поради разписаното в чл.
39, ал. 4 от ЗАНН с електронен фиш не могат да се налагат глоби до 50 лева,
най-малкото, защото и според приетата едновременно с тази норма
противоконституционна разпоредба на чл. 189, ал. 13 от ЗДвП не се изключва тази
възможност, а напротив, изрично се урежда и издаването на електронни фишове, с
които е наложена глоба до 50 лева, респективно законодателят не е изключвал
никога тази възможност. С разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от ЗАНН, действаща към
онзи момент, не се изключва и възможността за издаване на електронни фишове под
50 лева, включително и за глоби в размер на 10 лева.
Така, независимо че чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, който въвежда института на
електронния фиш е приет едновременно с чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, то приемането в
същото време и на чл. 189, ал. 13 от ЗДвП изключва възможността разпоредбата на
чл. 39, ал. 4 от ЗАНН да се тълкува в смисъл, че издаването на електронен фиш
не е предвидено за нарушения, за които санкционирането на нарушителя е с глоба
в размер до 50 лева. Обратното не може да се заключи и при тълкуването на чл.
85а от ЗАНН, според който, доколкото в този закон няма особени правила за
административнонаказателния процес при нарушения, установени с техническо
средство или система съгласно чл. 39, ал. 4, се прилагат разпоредбите на ЗДвП.
Тази разпоредба също е приета със ЗИДЗДвП (ДВ, бр. 10 от 01.02.2011 г. ), т.е.
едновременно с посочените по-горе разпоредби и също трябва да се тълкува
едновременно с тях. С чл. 85а от ЗАНН се препраща към специален закон при
липсата на правила в общия закон, което е така и по правило, съгласно Закона за
нормативните актове (ЗНА). Освен това съгласно чл. 189, ал. 14 (предишна, ал.
6) от ЗДвП, за неуредените в този закон случаи по съставянето на актовете,
издаването и обжалването на наказателните постановления и фишове и по изпълнението
на наложените наказания се прилагат разпоредбите на ЗАНН.
В допълнение, фактът че чл. 39, ал. 2, във връзка с ал. 4, от ЗАНН не
въвежда ограничение в размера на глобите, налагани с електронен фиш следва и от
обстоятелството, че разпоредбата на ал. 2 включва хипотезите на маловажен
случай без да препраща към друга норма и друг закон, поради което се имат
предвид маловажните случаи по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като в ЗДвП има
самостоятелно легално определение за „маловажно нарушение“ (§ 6, т. 32 от ДР на
ЗДвП).
С оглед изложените правилно и обосновано районният съд е приел, че
електронният фиш следва да бъде потвърден.
В заключение касационната инстанция приема, че при установяване на
нарушението и провеждане на особената административнонаказателна процедура по
издаване на процесния електронен фиш няма допуснати съществени нарушения.
Безспорно са установени нарушението, авторът му и неговата вина. Деянието е
санкционирано законосъобразно, като наложената глоба от 50 лева съответства на
нормативно предвидения в чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП по вид
и размер на наказанието и на констатираното превишение на
скоростта за движение, вкл. като е отчетено намалението с 3 км/ч, което е в
полза на жалбоподателя.
Ето защо, настоящата касациотта инстанция, намира, че като е потвърдил
електронния фиш, районният съд е постановил валидно, допустимо
и съответстващо на материалния закон решение, което следва да бъде
оставено в сила.
При този изход на делото на ответника ще следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.
78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 80 (осемдесет)
лева.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК,
Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 195/21.04.2023 г., постановено по а.н.дело №
1875/2022 г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик.
ОСЪЖДА В.Г.Л., ЕГН ********** *** да заплати на ОД на МВР гр. Пазарджик
направените по делото разноски в размер на
80 (осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.