О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер
16 08.01.2018 град Бургас
Бургаският окръжен съд…..……………….…граждански
състав ………
на осми януари две хиляди и осемнадесета
година
в закрито заседание в следния състав:
Председател: Десислава Динкова
Членове:
като разгледа докладваното от Д.Динкова
…………………………….
търговско дело №276 по описа за 2017
година, на основание чл. 374 във връзка с
чл. 146, ал. 1 от ГПК, взе предвид следното:
Производството по настоящото
дело е образувано по повод исковите претенции на Р.Т. *** – синдик на „Вено
холдинг“ АД“ с ЕИК **********, в производство по несъстоятелност, против „Вено
холдинг“ АД и С.Д.Г., за прогласяване недействителността по отношение на
кредиторите на масата на несъстоятелността на сделка, извършена от длъжника „Вено
холдинг“ АД с нот.акт №66, том І, рег.№869, дело №60/2014 год. на нотариус Н.Кулищева,
за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ поземлен имот с
идентификатор 14605.1.4 от кадастрален район І по КККР на с.Гела, общ.Смолян, с
площ по кадастрална карта 4 747 кв.м., с начин на трайно ползване –
животновъдна ферма, с трайно предназначение – земеделска земя, представляващ по
документа за собственост застроено и незастроено дворно място с площ от 4710
кв.м., ведно с намиращата се в него постройка, на основание чл.647 ал.1 т.3 от ТЗ, вр. с ал.2, тъй като даденото по възмездната сделка значително надхвърля по
стойност полученото, а при условията на евентуалност – на основание чл.135 ал.1
от ЗЗД, вр.чл.649 ал.1 от ТЗ, тъй като сделката уврежда кредиторите и при
сключването ѝ ответниците са знаели това, както и за осъждане на
ответника С.Д.Г. да върне в масата на несъстоятелността горния недвижим имот,
като предаде владението на синдика.
Твърди се в исковата молба,
по повод на която е образувано настоящото производство, че с решение
№22/21.05.2015 год. по т.д.№71/2014 год. на БОС е открито производство по
несъстоятелност по отношение на „Вено холдинг“ АД и със същото решение
производството е спряно. Заявява се, че производството е възобновено с решение
№182/10.06.2016 год., обявено в ТР на 14.06.2016 год., както и че настоящите
искове се предявяват в срока по чл.649 ал.1 от ТЗ, който е започнал да тече от
датата на обявяване на решението.
Ищецът твърди, че процесната
сделка е сключена след подаване на молбата по чл.625 от ТЗ от кредитор на
длъжника на 10.02.2014 год., а именно на 31.03.2014 год., поради което попада в
хипотезата на чл.647 ал.2, вр.ал.1 т.3 от ТЗ. Заявява, че имота е закупен за
цена от 8000 лв., което прави по 1,69 лв./кв.м., което съществено се различава
от цените, обявени от агенциите за недвижими имоти през лятото на 2014 год.,
вариращи между 15 и 20 евро/кв.м. Твърди се, че имота се намира в близост до
к.к.“Пампорово“, т.е. в туристически регион. Ищецът се позовава на конкретна
обява, даваща му основание да счита, че получената цена при продажбата
значително се отклонява от пазарните цени на имотите в същия район, вкл. и от
цената на идентичен или подобен като параметри имот.
При условията на евентуалност
се позовава на хипотезата на чл.135 ал.1 от ЗЗД, като твърди, че сделката
уврежда кредиторите на несъстоятелността, поради необосновано намаляване на
имуществото на дружеството в условията на неплатежоспособност и срещу цена,
различна от пазарната, за която няма данни да е била реално платена от
купувача. Заявява се, че сделката е сключена извън обичайната търговска дейност
на дружеството и след подаване на молбата за откриване на производство по
несъстоятелност от кредитор, като неплатежоспособността на търговеца е от 2009
год. Заявява се, че към момента на сключване на сделката представляващият „Вено
холдинг“ АД е знаел за тежкото финансово състояние на дружеството – то е било в
състояние на неплатежоспособност още от 2009 год., срещу имуществото му са
водени множество изпълнителни дела, поради което представляващият е знаел, че
всяко отчуждаване на имущество би увредило кредиторите.
Ищецът твърди, че с вписване
20130212115245 са обявени ГФО на „Вено холдинг“ АД за 2010 и 2011 год.,
одобрени от общото събрание на акционерите от 07.09.2012 год. Твърди, че на
това събрание е бил представен 81,11% от капитала на дружеството, като
акционерът „Венод“ ЕООД, притажаващ 43,78% от всички акции, е бил представляван
от втория ответник – С.Г., по силата на пълномощно, дадено му от управителя
Еркин Каримов. Заявява, че на пълномощника са били предоставени голям кръг от
правомощия – опериране с банкови сметки, представителство пред различни
администрации, пред физически и ЮЛ. Ищецът сочи, че пълномощникът не е бил
ограничен относно това как следва да гласува на проведеното на 07.09.2014 год.
общо събрание на акционерите на „Вено холдинг“ АД. Заявява, че „Венод“ ЕООД се
е представлявало до 30.01.2012 год. от Димо Петров, който освен управител, е
бил и негов едноличен собственик, а това е лицето, което е подписало атакувания
нотариален акт като представляващ „Вено холдинг“ АД. Твърди се, че съпругата на
Петров – Донка Петрова – е участвала в съвета на директорите наред със С.Г. в
няколко дружества към момента на сделката – „Перун 2012“ ЕАД, „Фореста ТМ“ ЕАД.
Твърди се, че Г. и Донка Петрова са били управители, макар и по различно време,
в едни и същи дружества. С оглед на горните факти ищецът твърди, че ответникът Г.
е свързано лице по см.на §1 от ДР на ТЗ, което би могло да уговаря условия,
различни от обичайните с управителните органи на „Вено холдинг“ АД.
Свързаността, според ищеца произтича от факта, че Г. е бил пълномощник на
акционер с блокираща квота и с неограничени правомощия как да гласува в общите
събрания, бил е в позиция на контрол по см.на §1в от ДР на ТЗ, следователно на
основание чл.135 ал.2 от ЗЗД, вр.чл.649 ал.4 от ТЗ знанието му се презюмира. В
случай, че не се възприеме твърдението за свързаност на лицата, ищецът се
позовава на това, че към датата на провеждане на общото събрание на акционерите
на „Вено холдинг“ АД, в което вторият ответник е участвал, дружеството вече е
било в състояние на неплатежоспособност, и при приемането на ГФО вторият
ответник е бил длъжен и е могъл да се запознае с тях, от което следва, че той е
знаел, че дружеството е с влошено финансово състояние и всяко нецелесъобразно
отчуждаване на имущество би довело до увреждане на кредиторите.
Като последица от главния
иск, ищецът претендира връщане на имота в масата на несъстоятелността на
основание чл.55 ал.1 предл.2 от ТЗ, евентуално на основание чл.34 от ЗЗД.
От ответните страни, на които
съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея, в указания
срок писмен отговор е депозирал С.Г..
В отговора се изтъква на
първо място, че претенцията е недопустима, тъй като е предявена след изтичане
на преклузивния срок по чл.649 ал.1 от ТЗ. По основателността на иска се
заявява, че не са налице твърдените от ищеца предпоставки за уважаване на предявения главен иск по чл.647 ал.1 т.3 от ТЗ, а именно, че даденото по сделката значително надхвърля по стойност
полученото. Твърди се, че сградата обременява имота, тъй като предопределя
ползването и е разположена така, че не позволява допълнително строителство.
Твърди се, че няма никаква пазарна стойност, тъй като е силно амортизирана и в
окаяно състояние. Заявява се, че сградата не може да се ползва и в юридическия
смисъл на думата, тъй като не отговаря на изискванията на ЗВМД и ЗЖ. Ответникът
твърди, че не е технически възможно застрояване на втора сграда в имота, а и
поради ограниченията на ЗВМД. Заявява, че имотът никога не е бил регистриран
като животновъден обект. Сочи, че не е възможно имота да се ползва с други
инвестиционни цели, тъй като няма регулационен статут, не е електрифициран,
водоснабден, няма канализация и никаква довеждаща инфраструктура. Счита, че
самата сграда няма никаква стойност и дори занижава цената на имота – тя е
компрометирана и конструктивно негодна и разходите за премахването ѝ биха
надхвърлили стойността на земята. Заявява, че дори и сградата да бъде
възстановена и реконструирана, разходите за СМР биха надхвърлили цената на ново
строителство. Оспорват се доводите в исковата молба, основани на обяви за продажба
на други имоти. Ответникът счита, че само предлагането на пазара не определя
пазарната цена, а сключените реални сделки. Освен това сочи, че от съдържанието
на една обява не може да се определи какви са точните характеристики на
предложения имот.
Заявява се, че не са налице
основания за уважаване на иска по чл.135 ал.1 от ЗЗД. Ответникът твърди, че
продажната цена на имота е била дори по-висока от пазарната и няма основание да
се счита, че е налице увреждане. Посочва се, че продажната цена е била платена,
без ответникът да има представа, че може да увреди кредиторите на „Вено
холдинг“ АД. Заявява се, че Г. не се намира в нито една от връзките, при
наличието на които се презумира недобросъвестност, както по чл.694 ал.4 от ТЗ,
така и по чл.135 ал.2 от ЗЗД. Ответникът сочи, че фактическото състояние на
имота не е променяно от сключването на процесната сделка до настоящия
момент.
Ищецът е депозирал
допълнителна искова молба.
По възражението за
допустимост на иска се заявява, че срокът за предявяване на претенцията, броен
от датата на обявяване на решението в ТР, е спазен, като исковата молба е
изпратена по пощата.
С допълнителната искова
молба се възразява против довода на ответника за еквивалентност на престациите.
Заявява се, че независимо от актуалното предназначение на територията,
действащото законодателство не изключва възможността на промяна на
предназначението и съставянето на ПУП за имота. Заявява се, че близостта до
туристически дестинации и урбанизирани територии е обективен икономически индикатор,
който повишава пазарната оценка.
Ищецът счита, че в отговора
на исковата молба не са изложени твърдения, които по същество да оборят
изложените от синдика факти за знание за увреждане у втория ответник. Позовава
се отново на качеството на пълномощник на втория ответник на един от
акционерите на „Вено холдинг“ АД, гласувал при приемането на ГФО за 2011 и 2012
год. Взема се становище по доказателствените искания на ответника.
Постъпил е отговор на
допълнителната искова молба, подаден от С.Г.. Поддържа се искането за допускане
на съдебна техническа оценъчна експертиза по поставените въпроси. Оспорва се
довода на ищеца за знание за увреждане у втория ответник. Ответникът счита, че
презумпцията по чл.135 ал.2 от ЗЗД не е приложима, тъй като купувачът не е нито
съпруг, нито низходящ, възходящ, брат или сестра на продавача и няма характера
на „свързано лице“ с продавача. Твърди, че участието му в общото събрание на
акционерите не означава, че като представител се е запознал с информацията,
която ще се обсъжда. Заявява, че материалите не са били връчвани на
пълномощника, и в отношенията му с упълномощителя не са били обсъждани въпроси,
свързани с финансовото състояние на дружеството, за задължения и пр. Твърди, че
му е било указано единствено да се яви на общото събрание и да гласува за
приемане на отчета. Позовава се на съдържанието на протокола от общото
събрание, от което е видно, че обсъждания на отчетите и докладите не са
правени. Заявява се, че ответникът не е управител или собственик на капитала на
„Венод“ ЕООД, ето защо участието му само като пълномощник и само в рамките
общото събрание на акционерите, проведено през м.септември 2012 год., не води
до извод, че е бил запознат с финансовото състояние на „Вено холдинг“ АД и е
сключил процесния договор с цел да увреди кредиторите. Доказване на това според
ответника следва да се проведе от ищеца.
С оглед на изложеното до тук съдът намира, че книжата
по делото са разменени редовно.
Предявените обективно евентуално
съединени искове от синдика на несъстоятелността против „Вено холдинг“ АД, в производство по
несъстоятелност и С.Г., имат своето правно основание в чл.647 ал.1 т.3 от ТЗ и
чл.135 ал.1 от ЗЗД, вр.чл.649 ал.1 от ТЗ, за обявяване за недействителна по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на възмездна сделка, за която се
твърди, че даденото значително надхвърля по стойност полученото, извършена в
срока по т.3, евентуално – като увреждаща кредиторите и при сключването ѝ ответниците са знаели това. С отменителните
искове кумулативно е съединена претенция за връщане на имуществото,
предмет на атакуваната сделка, в масата на несъстоятелността. Претенциите са
родовоподсъдни на настоящия съд независимо от цената на иска по арг.от чл.649
ал.5 от ТЗ, предявени са от активнолегитимиран правен субект – синдика на
несъстоятелността, и против пасивнолегитимирани лица – двете страни по
атакуваната сделка.
По
арг.от чл.130 от ГПК и преди разрешаването на предварителните въпроси, съдът
следва да се произнесе по възраженията за недопустимост на претенцията, почиващи
на твърдението за предявяването й след преклузивния едногодишен срок по чл.649
ал.1 от ТЗ. Този срок в конкретния случай започва да тече от обявяване на
решение №182/10.06.2016 год. в ТР, а именно от
14.06.2016 год. Запазен е пощенския плик, с който е била изпратена
исковата молба с приложенията с клеймо от 14.06.2017 год., следователно срокът
за предявяване на отменителните искове е спазен и исковата молба се явява
процесуално допустима.
На
доказване подлежат спорните по делото факти и връзките между тях, като всяка от
страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, на които основава своите
искания и възражения. Ищецът носи тежестта да докаже по главния иск, че
даденото по сделката от първия ответник значително надхвърля по стойност
полученото. По евентуалния иск носи тежестта да докаже, че атакуваната сделка
има увреждащ характер по отношение на кредиторите на несъстоятелността, че
прехвърлителят е знаел за увреждането, че приобретателят има качеството на
свързано лице по см.на §1 ал.2 от ДР на ТЗ, а ако няма такова качество – че и
двете страни по сделката са знаели за
увреждащия характер.
Ответникът носи тежестта да докаже своите
правоизключващи, правоунищожаващи и правопосагяващи възражения, включително, че
даденото съответства по стойност на полученото и че към датата на
разпореждането не е знаел за увреждащия характер на договора.
По
делото липсват въведени неподлежащи на
доказване факти по смисъла чл. 155 от ГПК. При доказване от ищеца на свързаност
на лицата по сделката, съдът е длъжен да приложи презумпцията по чл.135 ал.2 от ЗЗД и да приеме, че третото лице-приобретател е знаело за увреждането.
Между страните е безспорно, че след
придобиването на имота не са настъпили никакви промени в състоянието му.
Следва
да бъдат приети представените с исковата молба писмени доказателства, като допустими
и относими към предмета на делото.
Доколкото страните не спорят относно
състоянието на имота след закупуването му и обстоятелството се обявява за
такова по чл.146 ал.1 т.3 от ГПК, не е необходимо да се ангажират гласни
доказателства за това. Поради правото на ответника Г. да проведе насрещно
доказване в процеса, искането му за допускане на свидетелски показания относно
липсата на знание за увреждане се явява основателно и следва да бъде
уважено.
Необходимо
е да бъде назначена съдебно-техническа оценителска експертиза, на която да бъдат
поставени въпросите, зададени от страните, преформулирани от съда по следния
начин: 1.Да се определи пазарна оценка на продавания имот, към момента на
сключване на договора (31.03.2014 год.), като се съобразят: фактическото
състояние на сградата; възможността за допълнително застрояване в имота,
предвид предназначението на територията; действащите ОУП и ПУП-ПРЗ, ако има
такива; инфраструктурна обезпеченост на
имота; евентуална възможност да курортно застрояване, ако има такава? 2. Какви
са разходите за премахване на сградата към момента на сключване на договора,
ако сградата подлежи на премахване? 3.Какви са разходите за СМР за
възстановяване на сградата, ако подлежи на възстановяване и реконструкция? Разноските
за експертизата следва да бъдат понесени от страните поравно. С цел процесуална
и финансова икономия, изслушването и приемането на заключението следва да се
осъществи по делегация от Районен съд гр.Смолян.
По приемането
на писмените доказателства, представени от ответника Г. с допълнителния
отговор, съдът ще се произнесе след изслушване на страните в съдебното
заседание.
Мотивиран от горното, на основание чл.374, вр. чл.146,
ал.1 ГПК, Бургаският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане предявените от Р.Т. *** – синдик на „Вено холдинг“ АД“ с ЕИК **********, в производство
по несъстоятелност, против „Вено холдинг“ АД и С.Д.Г., искове за прогласяване
недействителността по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността
на сделка, извършена от длъжника „Вено холдинг“ АД с нот.акт №66, том І,
рег.№869, дело №60/2014 год. на нотариус Н.Кулищева, за покупко-продажба на
недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 14605.1.4 от
кадастрален район І по КККР на с.Гела, общ.Смолян, с площ по кадастрална карта
4 747 кв.м., с начин на трайно ползване – животновъдна ферма, с трайно
предназначение – земеделска земя, представляващ по документа за собственост
застроено и незастроено дворно място с площ от 4710 кв.м., ведно с намиращата
се в него постройка, на основание чл.647 ал.1 т.3 от ТЗ, вр. с ал.2, тъй като
даденото по възмездната сделка значително надхвърля по стойност полученото, а
при условията на евентуалност – на основание чл.135 ал.1 от ЗЗД, вр.чл.649 ал.1
от ТЗ, тъй като сделката уврежда кредиторите и при сключването ѝ ответниците
са знаели това, както и за осъждане на ответника С.Д.Г. да върне в масата на
несъстоятелността горния недвижим имот, като предаде владението на
синдика.
ДОКЛАДВА на страните т.дело №276/2017 год. съобразно проекта за
доклад в мотивната част на настоящото определение.
ОБЯВЯВА за безспорно между страните, че след придобиването на
имота в състоянието му не са настъпили промени.
ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства.
ДОПУСКА до разпит при режим на довеждане един свидетел от
ответника.
НАЗНАЧАВА съдебно-техническа оценителска експертиза, която да се
изготви от в.л. Росица Христова Крушкова сл.тел.********** от списъка на вещите
лица при Окръжен съд Смолян, притежаваща оценителска правоспособност, за да
отговори на следните въпроси: 1.Да се определи пазарната оценка на продавания
имот, към момента на сключване на договора (31.03.2014 год.), като се
съобразят: фактическото състояние на сградата; възможността за допълнително
застрояване в имота, предвид предназначението на територията; действащите ОУП и
ПУП-ПРЗ, ако има такива; инфраструктурна
обезпеченост на имота; евентуална възможност да курортно застрояване, ако има
такава? 2. Какви са разходите за премахване на сградата към момента на
сключване на договора, ако сградата подлежи на премахване? 3.Какви са разходите
за СМР за възстановяване на сградата, ако подлежи на възстановяване и
реконструкция?
ОПРЕДЕЛЯ депозит за експертизата в размер на 500 лв., платим от
ищеца и ответника Г. поравно (по 250 лв.) в седмичен срок от връчване на
съобщението по сметката на Районен съд гр.Смолян.
ПОСТАНОВЯВА разпитът на вещото лице да се извърши по делегация от
Смолянски районен съд, за което да се изготви съдебна поръчка след внасяне на
разноските.
НАСРОЧВА съдебната поръчка на 07.03.2018 год. от 14 часа, за
която дата и час страните да се считат уведомени от делегиращия съд с връчване
на препис от настоящото определение.
ОБЯВЯВА на страните, че по приемането на писмените
доказателства, представени с допълнителния отговор, съдът ще се произнесе в
съдебното заседание, след изслушването им.
НАСРОЧВА
делото в открито съдебно заседание на 20.03.2018г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват
страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на ищеца препис от допълнителния отговор.
Определението не подлежи на обжалване.
Определението да се съобщи на страните, като на ищеца
съобщението да се връчи на синдика Т. на служебния му адрес, обявен в ТР, а за
ответника Г. съобщението да се връчи на съдебния адрес, чрез адв.Т..
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: