№ 277
гр. София, 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20221110155026 по описа за 2022 година
Ищецът „С...“ ЕООД е предявил срещу ответника „И....“ ЕООД
осъдителен иск с правно основание чл. 79 ЗЗД вр. чл. 327 ТЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 6 877.44 лв. с ДДС, представляваща
сбор от вземания по данъчна фактура № ********** от 26.04.2022 г. за сумата
от 3 456.00 лв. с ДДС и по фактура № ********** от 13.05.2022 г. за сумата
от 3 421.44 лв., ведно със законната лихва върху общата сума от датата на
подаване на исковата молба – 11.10.2022 г., до окончателното изплащане на
сумата.
Ищецът твърди, че по силата на сключени с ответника неформални
договори за покупко-продажба на стоки извършва продажби и доставки на
стоки за строителство – добавка за водоплътност на бетон - Сика Вискокрет
3005/1000 и Сика Вискокрет 3005 ATMIX/1000. Сочи, че е съставена стокова
разписка № 98670 от 26.04.2022 г. за Сика Вискокрет 3005 ATMIX/1000,
според която на ответното дружество е доставено описана в разписката като
количество и вид стока. Била издадена данъчна фактура № ********** от
26.04.2022 г. на стойност 3 456 лв. с ДДС, по която не било извършено
плащане от ответното дружество. Сочи, че е съставена и стокова разписка №
99091 от 13.05.2022 г. за Сика Вискокрет 3005/1000, според която на
ответното дружество е доставено описана в разписката като количество и вид
1
стока. Била издадена данъчна фактура № ********** от 13.05.2022 г. на
стойност 3 421, 44 лв. с ДДС, по която също не било извършено плащане.
Претендира разноски в настоящото производство и в производството по
обезпечение на иска по ч.гр.д. № 51050/2022 г. по описа на СРС, 79 с-в, както
и по ИД № 2296/2022 г. по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921 в КЧСИ.
В едномесечния преклузивен срок по чл. 131 ГПК от ответника „И....“
ЕООД е постъпил отговор, с който оспорва предявения иск като
неоснователен. Твърди, че след узнаване за настоящото дело е изплатил
дължимите суми, за което представя платежни нареждания от 21.10.2022 г. и
от 03.11.2022 г. Сочи, че процесните фактури не са били изпратени надлежно
и съответно не е изпадал в забава, поради което не е станал причина за
завеждане на делото. Оспорва доставката на стока Сика Вискокрет 3005/1000
с твърдение, че е трябвало да се достави стока Сика Вискокрет 350/1000,
поради което прави възражение за намаляване на цената по процесните
фактури. Претендира разноски.
Съдът, съобразно чл. 235 от ГПК във връзка с наведените в исковата
молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено
следното:
По делото са представени 2 бр. данъчни фактури –№ ********** от
26.04.2022 г. на стойност 3 456.00 лв. с ДДС и № ********** от 13.05.2022 г.
на стойност 3 421.44 лв. с ДДС, издадени от ищеца, за извършени от ищеца
доставка на стоки (стоки за строителство – добавка за водоплътност на
бетон), от които е видно, че ищецът е продал и доставил на ответника
стоките, подробно описани в представените фактури.
От неоспореното от страните и прието заключение на вещото лице по
изслушаната ССчЕ, което настоящия състав на съда намира за компетентно и
обективно дадено и кредитира с доверие, което е извършило проверка в
счетоводствата на двете дружества се установява, че процесните фактури,
описани в исковата молба са били осчетоводени, от ищеца, но не и от
ответното дружество. Вещото лице е посочило, че плащане по
горепосочените фактури е извършено както следва: по фактура №
********** от 26.04.2022 г. – 3 456.00 лв. с ДДС - на 21.10.2022 г. и по №
********** от 13.05.2022 г. – 3 421.44 лв. с ДДС на 03.11.2022 г. От
уточнението на вещото лице направено в проведеното на 23.11.2023 г.
2
открито съдебно заседание се установява, че ответното дружество не е
отразило процесните фактури в Дневника за покупките и в подадената
Справка – Декларация по ДДС в общата сума на получените доставки с право
на пълен данъчен кредит, както и че ответното дружество не е ползвало
данъчен кредит по процесните фактури.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Относно иска по чл. 318, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ
От събраните по делото доказателства - данъчни фактури и
заключението на вещото лице се установи по безспорен начин, че между
страните е съществувало валидно облигационно отношение, произтичащо от
договори за търговска продажба, по силата на което ищецът е продал и
доставил на ответника стоки (стоки за строителство – добавка за
водоплътност на бетон), във връзка с които след образуване на
производството по настоящето дело от ответника е изплатена дължимата
продажна цена по процесните фактури, възлизаща на сума в общ размер от
6 877.44 лв. с ДДС.
С оглед възраженията на ответника и за пълнота на мотивите следва да
се отбележи, че съгласно необоримата презумпция, уредена в правната норма
на чл. 301 ТЗ, доколкото ответникът не се е противопоставил на сключването
на търговските сделки при узнаването на това обстоятелство, дори
твърдените договори да са сключени от лице, действащо от името на
ответното дружество без представителна власт, процесните договори,
обективирани в описаните в исковата молба данъчни фактури, са били
нотифицирани (потвърдени) от ответното дружество.
Договорът за търговска продажба на движими вещи, съгласно чл. 318,
ал. 1 ТЗ е консенсуален. Сключването му предпоставя постигане на съгласие
между страните - продавач и купувач, относно съществените елементи от
съдържанието на сделката, а такива са вещта (стоката), обект на продажба и
цената. С постигането на съгласие, за продавача възниква задължението да
заплати уговорената цена. Поради консенсуалния характер на сделката
предаването на вещта и плащането на цената не са елемент от фактическия
състав на търговската продажба, а са относими към изпълнението на
произтичащите от договора задължения, като при липса на други
3
договорености - чл. 327, ал. 1 ТЗ поставя плащането в зависимост от
предаването. Фактурата може да се приеме за доказателство, установяващо
договор за търговска продажба на стоки в случаите, когато съдържа всички
необходими елементи от съдържанието на сделката - вид на стоката,
стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили подписи за
продавач и купувач, време и място на съставянето й.
От признанието, направено от пълномощника на ищеца в подадената на
17.11.2023 г. молба и от заключението на вещото лице се установява, че след
завеждане на исковата молба ответникът е заплатил на ищеца на 21.10.2022 г.
и на 03.11.2022 г. претендираното с исковата молба главно вземане, което
обстоятелство съдът следва да вземе предвид разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от
ГПК. Ето защо така предявените искове следва да се отхвърлят, поради
извършено след завеждане на исковата молба от страна на ответника
плащане, като в полза на ищеца обаче следва да се присъди законната лихва
върху главницата от подаване на исковата молба – 11.10.2022 г. до датата на
плащането – 03.11.2022 г.
По разноските:
При този изход на спора в полза на ищеца на основание чл. 78, ал.
1 ГПК следва да се присъдят своевременно поисканите разноски за
производството в размер на сумата от 2 941.10 лв. (заплатена държавна такса,
внесен депозит за вещо лице, заплатено адвокатско възнаграждение и
разноски, сторени във връзка с допуснатато обезпечение на бъдещ иск), тъй
като ответникът е дал повод за завеждане на делото предвид постъпилото
плащане в хода на производството по делото, по аргумент на обратното на чл.
78, ал. 2 от ГПК ответникът дължи на ищеца разноски. Съдът счита, че
направеното искане от ответника на направеното от ответника възражение, че
процесните фактури не са му били изпратени надлежно и съответно не е
изпадал в забава, поради което не е станал причина за завеждане на делото, е
неоснователно, доколкото в отговора на исковата молба ответникът изрично е
признал обстоятелството, че посочените в исковата молба стоки са му били
доставени от ищеца, а както беше посочено при липса на други договорености
- чл. 327, ал. 1 ТЗ поставя плащането в зависимост от предаването.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „С...“ ЕООД, ЕИК ..., със съдебен адрес:
гр. София, ул. „...., адв. Т. Т., срещу „И....“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: гр. София, ...., обективно кумулативно съединени искове
с правно основание вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ за заплащане на сумата от 6 877.44 лв.
- главница, представляваща неизплатената продажна цена за доставени на
ответника стоки по фактури - № ********** от 26.04.2022 г. за сумата от 3
456.00 лв. с ДДС и по фактура № ********** от 13.05.2022 г. за сумата от
3 421.44 лв. с ДДС.
ОСЪЖДА „И....“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:
гр. София, ...., да заплати на „С...“ ЕООД, ЕИК ..., със съдебен адрес: гр.
София, ул. „...., адв. Т. Т., законна лихва върху главницата от 6 877.44 лв. от
предявяване на исковата молба – 11.10.2022 г. до заплащане на вземането –
03.11.2022 г., а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и сумата от 2 941.10 лв.,
представляваща разноски по делото пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5