Решение по дело №26/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 316
Дата: 18 май 2020 г. (в сила от 18 май 2020 г.)
Съдия: Петър Теодоров Стоицев
Дело: 20191100600026
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 3 януари 2019 г.

Съдържание на акта

 

                                                          РЕШЕНИЕ

 

                                               гр. София, 18.05.2020 г.

                          

                                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 6 въззивен състав в публично съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА

                                                  ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР СТОИЦЕВ

                                                               МАРИНА ГЮРОВА

 

с участието на секретаря ГАЛИНА ИВАНОВА и в присъствието на прокурора АЛБЕНА ТАРАЛАНСКА, след като разгледа докладваното от съдия СТОИЦЕВ ВНОХД № 26/ 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава XXI НПК.

 

С присъда от 21.08.2017 г., постановена по НОХД № 6327/2016 г., СРС, НО, 18-ти състав е признал подсъдимия Р.И.В. за виновен в това, че през периода от 05.06.2014 г. до месец януари 2016 г. включително в гр. София, след като е бил осъден с решение на СРС, 3 ГО, 91-и с-в, по гр.д. № 13023/014г. по описа на същия съд, влязло в сила на 05.06.2014 г., да издържа свой низходящ - сина си Р.Р.В. с ЕГН:********** - да му заплаща чрез неговата майка Г.Ц.Г. месечна издръжка в размер на 100 лв., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно - 20 месечни вноски, всяка от които в размер на 100 лв., всичко на обща стойност 2000 лв. - престъпление по чл.183, ал.1 от НК. Съдът е наложил на подсъдимия наказание пробация със следните пробационни мерки: 1. задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 8 месеца с периодичност 2 пъти седмично; 2. задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 8 месеца.

Срещу така постановения акт на районния съд е депозирана въззивна жалба и допълнение към нея от защитата на подсъдимия - адв. Р.Н. - в която се твърди, че постановената присъда е неправилна поради противоречие със закона и е необоснована. Изложени са доводи, че съдът е игнорирал събраните доказателства, от които е видно, че през инкриминирания период от време подс. В. е упражнявал ефективно родителските права спрямо детето Р.В., детето е живеело при него, подсъдимият го е издържал, осигурявайки му дом и всичко необходимо за нормалното му физическо и интелектуално развитие. Посочено е, че с постановяването на осъдителна присъда за престъпление по чл.183, ал.1 от НК съдът съдейства за неоснователно обогатяване на майката със средства, които не й се дължат. Цитирана е относима към казуса съдебна практика по граждански дела за издръжка и Постановление 5/1970г. на Пленума на ВС. Прави се искане присъдата на първоинстанционния съд да бъде отменена и да бъде постановена оправдателна такава.

Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото, не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и експерти, както и събирането на допълнителни доказателства, като впоследствие е провел съдебно следствие, като е провел разпит на подсъдимия и на свидетелката Г..

В открито съдебно заседание пред въззивния съд защитата на подсъдимия - адв. Н. - моли съдът да уважи жалбата и подзащитният й бъде признат за невиновен. Намира за съществено процесуално нарушение фактът, че съдът не е изяснил въпросът къде фактически е пребивавало детето и кой е упражнявал родителските права. Счита, че така повдигнатото обвинение остава недоказано.

Представителят на СГП моли съдът да потвърди постановената присъда поради нейната правилност и законосъобразност. Счита, че от доказателствата по делото е видно,че подсъдимият не е изпълнил задължението си за издръжка за инкриминирания период, с оглед на което присъдата на СРС следва да бъде оставена в сила.

Повереникът на частния тъжител - адв. П. - моли съдът да остави решението в сила. Намира, че дори пред настоящата инстанция не са били представени доказателства, от които може да се направи извод, че подсъдимият е изплащал издръжката на детето си. Релевира, че полаганите грижи от страна на подсъдимия не са издръжка, която трябва да бъде заплатена.

В правото си на лична защита подс. В. заявява, че не е спирал да се грижи за детето си, като и в момента продължава и не се е отказвал да го прави. В последната си дума заявява, че принципно през инкриминирания период със сигурност се е грижел за детето си и е давал пари, с оглед на което моли да бъде оправдан.

 

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:

Фактическата обстановка е добре изяснена от първоинстанционния съд. Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй  доказателственише материали  са обсъдени и съпоставени, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други, като не са допуснати логически грешки при обсъждането им. Според настоящия състав събраните по делото доказателства са еднопосочни и безпротиворечиви относно обстоятелствата от главния предмет на доказване, а именно - влязло в сила решения на гражданския съд, с което на подсъдимия е вменено задължението за ежемесечна издръжка на детето му, както и неплащането на издръжка от страна на подсъдимия. Налице са несъществени несъответствия между депозираните пред контролирания съд показания, които са били обсъдени и съпоставени помежду си. Настоящият съдебен състав  се солидаризира с направения анализ на доказателствената съвкупност, поради което не намира за необходимо да го преповтаря, а ще анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста или тези, които счита за неправилно анализирани /в този смисъл Решение № 372 от 01.10.2012г. по НД № 1158/2012г., НК, III НО на ВКС/. Ето защо и въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря доводите на контролирания съд, а да отговори изчерпателно на възраженията, наведени в жалбата и допълнението към нея.

След извършен собствен анализ на доказателствената съвкупност настоящият съдебен състав установи следната фактическа обстановка, която не се различава съществено от приетата от първата инстанция:

Подсъдимият Р.И.В., с ЕГН:**********,***, българин, български гражданин, неосъждан, а настоящ адрес:*** 116, работи като таксиметров шофьор.

С решение на СРС, 3 ГО, 91-и с-в, по гр.д.13023/2014г. по описа на същия съд, влязло в сила на 05.06.2014г. подсъдимият В. бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка на свой низходящ - сина си Р.Р.В.,с ЕГН:**********. Издръжката следвало да бъде изплащана до 5-то число на месеца чрез майката на сина му - свидетелката Г.Ц.Г.. Със същото решение съдът прекратил брака между подсъдимия и св. Г. по тяхно взаимно съгласие, като предоставил родителските права на майката - св. Г. и определил следния режим на лични отношения на детето с баща му - подс. В., както следва: всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца, от 18:00 ч. в петъка, предхождащ съботата до неделя 18:00 ч., 20 дни през лятото, които да не съвпадат с отпуска на майката, както и една седмица през зимната ваканция и по всяко друго време след споразумение и предварителна договорка с майката. Подсъдимият В. бил запознат както със съдържанието на решението, част от което било задължението му да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 100 лв. на сина си, така и с адреса на майката, респективно - на детето, но въпреки това за периода 05.06.2014г. до месец януари 2016г. подсъдимият В. не изплатил на сина си чрез майка му нито една издръжка, общо 20 на брой, възлизащи в размер на 2000 лв. През посочения период подсъдимият полагал грижи за сина си Р. - купувал му дрехи, плащал му тренировки, превозвал го с автомобила си, завел го на почивка и др. През инкриминирания период вкл. до 15.09.2015г. детето Р. е пребивавало и в жилището на бащата през определени периоди от време. Подсъдимият давал на майката - св. Г. - суми, свързани с конкретни поводи - закупуване на училищна униформа, ученически принадлежности и консумативи, дрехи, храна, такси и др. Подсъдимият не искал да заплаща издръжка чрез майката на сина си, тъй като смятал, че тя ще изхарчи парите за задоволяване на собствените си нужди. Свидетелката Г. останала безработна от април 2015г. , като за финансовите й нужди й помагал новият й приятел, с когото живеели заедно, както и родители й. От работата си като таксиметров шофьор подсъдимият изкарвал около 50 лв. на ден.

Съгласно заключението на приложената по делото съдебно-оценителна експертиза, за периода месец март 2010 г. до месец май 2014 г. включително, подсъдимият дължал спрямо детето си Р.В. 20 месечни вноски от по 100 лв. всяка, с обща дължима сума в размер на 2000 лв.

 

Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните в хода на делото, вкл. въззивно съдебно следствие, доказателства и доказателствени средства, а именно: гласни доказателствени средства: обясненията на подс. В. (л.51-54 от СП пред СРС и л.20-21 от СП пред настоящия съд), показанията на св.Г.Г. (л.42-46 от СП пред СРС и л.23-24 от СП пред настоящия съд), вкл. приобщените по реда на чл.281, ал.4 от НПК (л.28-29 от ДП), показанията на св.Й.С.(л.42 от СП пред СРС); от способите за доказване – заключението от изготвената съдебно-оценителна експертиза (л.31-32 от ДП); писмени доказателства:справка за съдимост на подсъдимия, копие от Решение от 05.06.2014г. на СРС, 91-и с-в, фискални бонове, писмо от Агенция по заетостта от 02.02.2016г., писмо от ОПП-СДВР от 0.02.2016г., писмо от ТП на НОИ София град от 01.02.2016г., писмо от ТД на НАП София от 01.02.2016г. и от 11.02.2016г., писмо от СРС от 11.02.2016г., писмо от Агенция по вписванията от 15.02.2016г. и всички други, приобщени по реда на чл.283 от НПК.

Не е спорно между страните в производството, че подсъдимият В. е баща на малолетния Р.В., както и наличието на съдебно решение, в което е признато по съдебен ред и обективирано задължението на подсъдимия в качеството му на баща на малолетния Р. да му заплаща ежемесечна издръжка в размер на 100 лв. чрез неговата майка - св. Г.. Тези обстоятелства са били известни на  подсъдимия, както и самият той не отрича в дадените в хода на наказателното производство обяснения, поради което е категорично доказано по делото, че същият е знаел за вмененото му задължение, както и неговия размер.

На следващо място настоящият съдебен състав намира за безспорно установен и факта, че действително подсъдимият е полагал грижи за детето си както преди, така и по време на инкриминирания период, вкл. заплащайки такси за тренировки на сина си, за училищни принадлежности, униформи, празнуване на рожден ден, превозвал го е с автомобила си до детската градина, водел го е на почивка и др. В тази насока са показанията както на свидетелите Г. и С., така и обясненията на подсъдимото лице.

С оглед възраженията на защитата за превратна оценка на доказателствата, настоящата съдебна инстанция счита за неоснователни, като се солидаризира с основния доказателствен извод на първоинстанционния съд, че съществена роля при изясняване на подлежащите на доказване факти имат именно показанията на свидетелката Г. - майка на частния обвинител - детето на подсъдимия (Р.В.). Давайки вяра на показанията на св.Г. като лице, пряко възприело поведението на подсъдимия преди, по време и след инкриминирания период, районният съд е използвал заявеното от нея като пряко доказателство и го е съпоставил с останалите контролни такива. По настоящото дело съдът съобрази,че са налице взаимоизключващи се твърдения от страна на подсъдимия и свидетелката Г. касателно изплащането на издръжка от страна на подсъдимия, както и момента, от който детето е започнало да живее при майката. Правилно районният съд е кредитирал показанията на св. Г., като е изложил аргументи в тази насока. Въззивният съд на свой ред намира показанията на свидетелката за обективно пресъздаващи реалното развитие на взаимоотношенията между бившите съпрузи и неизплащането на издръжка от страна на подс. В. на детето му, тъй като св. Г. е лицето, имало възможността пряко да възприеме поведението на подсъдимия преди, по време и  след посочения инкриминиран период, както и проявеното бездействие. Показанията на св. Г. намират доказателствена опора в независим доказателствен източник, какъвто е заключението на изготвената съдебно-оценителна експертиза, а частично - и в обясненията на самия подсъдим (относно полагани от същия грижи, спазване на режима на лични отношения, вкл. посещението на детето при бащата извън обявения режим при изричното съгласие на майката, заплащане на определени суми по конкретни поводи). Настоящият съдебен състав се съгласява с извода на СРС, че показанията на св. Г.  трябва да бъдат внимателно преценени, тъй като освен основно доказателствено средство, са и пряк източник на значима по делото информация. Действително фактът, че св. Г. е майка на частния обвинител Р.В. и именно чрез нея подсъдимият следва да изплаща издръжката на първия, не е основание същите да бъдат изключени от доказателствената маса, тъй като само този факт не е достатъчен да презюмира недостоверност в показанията й, а следва да се разглежда единствено като основание за по - задълбочен анализ. В конкретния случай, показанията на св. Г. са основен носител на значима доказателствена информация поради характера на засегнатите обществени отношения, а именно - тези, свързани със семейството и в крайна сметка - интересите на малолетно лице, на което е признато правото да получава издръжка. С оглед същественото им значение на основен източник на обвинителни доказателства срещу подс. В., тези гласни доказателствени средства следва да бъдат внимателно проверени от гледна точка на вътрешната им логичност, обективност и убедителност, като се подходи внимателно и задълбочено към информацията, съдържаща се в тях. За да се довери на показанията на свидетелката Г., разпитвана 3 пъти в хода на наказателното производство, на първо място въззивният съд констатира, че относно основните факти от предмета на доказване е налице последователност и липсата на надграждане в изложеното от свидетелката по време на всичките й  разпити, в които подробно пресъздава по еднопосочен начин хронологията на взаимоотношенията й с подсъдимия, полагането на грижи от страна на последния за общото им дете, както и липсата на плащане на издръжка в размер на 100 лв. месечно в общ размер от 2000 лв., с изключение на даване на пари за конкретно възникнали поводи.  Същата  дава сведения последователно за развоя на отношенията между нея и подсъдимия след обявения развод, делегирането на родителските права именно на свидетелката и пребиваването на детето при нея, като не отрича обстоятелството, че детето е посещавало баща си в дома му и извън съдебно определения режим на лични отношения - "детето съм го пускала всеки път, когато е имало желание и от двете страни. При всичките си разпити св. Г. е посочила едно и също, а именно: подсъдимият В. не е заплатил нито една месечна издръжка през целия инкриминиран период, а единствено спорадично й е давал малки суми с конкретно предназначение. Така депозираните показания опровергават по категоричен начин и обясненията на подсъдимия, че през инкриминирания период е плащал издръжка, доколкото липсват каквито и да е било писмени доказателства, обективиращи плащания. За верността на тази констатация, съответно - за възприетия въз основа на нея от страна на съда доказателствен извод, от съществено значение е заключението на изготвената по делото съдебно-оценителна експертиза. Същото този въззивен състав възприема като компетентно и обективно, поради което го кредитира изцяло.

Досежно показанията на св. С.  е принципно вярно, че в наказателния процес съгласно разпоредбата на чл.107 от НПК няма преклузивен момент, до който могат да се правят искания за събиране и проверка на доказателства, но настоящия съдебен състав отчита обстоятелството, че защитата на подсъдимия В. е поискала разпит на свидетеля С. едва в съдебната фаза на процеса. Казаното от св. С., че знае за развода между подсъдимия и св. Г., както и относно полаганите грижи от страна на подс.. В. за отглеждането на детето му, вкл., че има „някакви спомени“, че подсъдимият е говорил със св. Г., че ще й внесе парите, е опит за изграждане на защитна версия на подсъдимия. Съдът отчете и факта, че този свидетел се намира в близки взаимоотношения с подсъдимия – колеги са от 2014г., като управляват една и съща таксиметрова кола на смени. Разгледани детайлно и съпоставени с останалите доказателства, показанията на св. С. са сравнително кратки и неинформативни, без ясна конкретика, свързана с главния предмет на доказване, което е още една причина да не бъдат кредитирани в по-голямата им част като надежден източник на доказателствена информация, а единствено като опит за доизграждане защитата на подс. В..

Касателно релевирания значителен период от време, през който детето е живяло в дома на подсъдимия, а не при майка си, а именно  - от постановяване решението за развода и определяне на режима на лични отношения до 15.09.2016г., което от своя страна обосновавало липсата на основание подсъдимият да заплаща издръжка, въззивният съд намира това твърдение за необосновано. По делото действително има данни, че детето след развода е пребивавало освен при майка си, през определени времеви периоди и при баща си, като определените дни за посещение при бащата съгласно режима на лични отношения не са били единствените, през които детето е прекарвало време при баща си. Това обстоятелство не се оспорва и от св. Г.. При разпита на подсъдимия и на св. Г. в хода на въззивното съдебно следствие, обаче, се установи, че няма период от време, през който детето да е живяло единствено или преимуществено при баща си, при което да се счита, че неплащането на издръжка на другия родител би било несъставомерно. При разпита на подсъдимия и на св. Г. въззивният съд достигна до извод, че пребиваванията на детето при бащата имат инцидентен характер и макар да не могат да бъдат точно дефинирани като отрязъци от време, в никакъв случай те не обхващат повечето време на детето. При това положение се налага извода, че приоритетното място на пребиваване на детето е било при майката /на която е възложено съгласно съдебното решение да упражнява родителските права върху детето/ и не може подсъдимия да бъде освободен от задължението за изплащане на издръжка на майката. Що се отнася до допълнителните плащания, които подсъдимият е правил на майката по конкретни поводи във връзка с детето – купуване на дрехи, плащане на тренировки и т.н., тези плащания действително разкриват загриженост на подсъдимия за нуждите на детето, но трябва и да се отбележи, че въпросните плащания не са били задължителни, същите са израз на добра воля от страна на бащата и не го освобождават от задължението да заплаща издръжка, което дефинитивно е парично и е предназначено да покрие на първо място най-важните и неотложни нужди на детето, а плащанията, които бащата е правил допълнително по конкретни поводи, често са покривали нужди, които не са били от жизнена важност.

                                                                                                

При така установена фактическа обстановка изводът на районния съд, че с деянието си подсъдимият В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по смисъла на чл. 183, ал. 1 НК е обосновано и законово издържано. Правните изводи на съда са съобразени с доказателствата по делото, установената фактическа обстановка и със закона. Въззивният съд не намира основания за приемане на някакви по-различни изводи от правна страна.

Правилен е изводът на първия съд, че подсъдимият е осъществил и субективния състав на престъпление по чл. 183, ал. 1 НК. Това е така, тъй като от субективна страна подсъдимият е съзнавал, че е осъден с влязлото в сила съдебно решение да изплаща издръжка на малолетното дете Р.В., знаел е какъв е размерът на дължимата сума и е знаел, че се изисква активност от негова страна за изплащане на сумата. Верен е изводът на първия съд, че подсъдимият от субективна страна е съзнавал, че с неоправдано бездействие при наличието на дължимо поведение лишава от дължимата издръжка малолетното дете, т. е. бил е наясно с настъпването на съставомерния общественоопасен резултат (лишава детето  си от част от необходимите за съществуването му средства) и с причинно-следствената връзка на инкриминираното бездействие с този резултат. По изложените съображения въззивният съд също счита, че деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.

Въззивната инстанция изразява съгласие с контролирания съд и по отношение на индивидуализацията на наказанието, наложено на подсъдимия за извършеното от него престъпление по чл. 183, ал. 1, от НК, за което законодателят е предвидил наказание "лишаване от свобода" до една година или "пробация". Споделят се изводите на СРС при оценката на смекчаващите отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало и полаганите от страна на подсъдимия грижи за детето му. Като отегчаващо вината обстоятелство правилно е бил преценен продължителният период на неплащане на издръжката, като по този начин е ограничен достъпът до средства на низходящия  Р.. Правилно районният съд, при условията на чл. 54 от НК е наложил на подсъдимия В.  за извършеното от него престъпление наказание "пробация", включващо следните пробационни мерки по чл. 42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 8 месеца с периодичност 2 пъти седмично, както и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 8 месеца. Въззивният съд намира така определеното от контролираната инстанция наказание за такова, което в най-пълна степен би способствало за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Предвиденото в разпоредбата на чл.183, ал.1 от НК най-леко наказание - "пробация" според въззивния съд не се явява несъразмерно тежко с оглед естеството на извършеното от подсъдимия престъпление, както и предвид продължителността на периода от време, през който извършването му е продължило.

При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на обжалваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи нейното изменение или отмяна, поради което и с оглед изложените съображения, постанови своето решение.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

                                                 РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда от  21.08.2017 г., постановена по НОХД № 6327/2016 г. по описа на СРС, НО, 18-ти състав.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.

 

 

 

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                                     2.