и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 451/08.08.2005 год., постановена по Н.о.х.дело № 523/2005 год., Кърджалийският районен съд е признал Ридван Мустафа Мустафа от гр.Кърджали за виновен в това, че на 30.07.2005 год. около 04.40 часа в гр.Кърджали, по бул.”Хр.Ботев”, управлявал МПС – лек автомобил марка “Фолксваген-Пасат” с ДК № К 06 87 АН, собственост на Мюмюн Салимехмед Ахмед от с.Житница, обл.Кърджали, с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а именно - 1.84 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл. 343б ал.1 от НК го е осъдил на наказание “лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, изпълнението на което е отложил за срок от три години, на основание чл. 66 ал.1 от НК. Със същата присъда, на основание чл. 343г, във вр. с чл. 37 т.7 от НК, е наложил на подсъдимия Мустафа наказание “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 година и 6 месеца. Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият Ридван Мустафа Мустафа от гр.Кърджали, който я обжалва като неправилна – необоснована, постановена при нарушение на материалния закон, като намира, че наложеното му наказание е явно несправедливо. Твърди в жалбата си, че извършването на инкриминираното деяние е безспорно, но неправилно били определени вида и размера на наказанието. Счита, че необосновано съдът е отказал приложението на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК, тъй като били налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства – положителни характеристични данни, критично отношение към извършеното, отежнено семейно и материално положение. Развива съображения, че извършеното престъпление е формално, като съдържанието на алкохол в кръвта не надвишавало особено законовия миниум и не били настъпили други вредни последици от деянието. Счита, че така наложеното наказание “лишаване от свобода” за срок от 3 месеца условно и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 18 месеца не съответствува на обществената опасност на деянието и дееца и било явно несправедливо. Моли съда да постанови решение, с което да бъде изменена обжалваната присъда на първоинстанционния съд, като бъде приложена разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.2 б.”б” от НК и му бъде наложено наказание “Пробация”; както и да бъде намален размера на наказанието “лишаване от правоуправление на МПС”. В съдебно заседание, редовно призован, жалбодателя Мустафа не се явява и не изпраща представител. Не сочи нови доказателства. Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали изразява становище, че жалбата е неоснователна, а обжалваната присъда е правилна и законосъобразна, като наложеното на подсъдимия наказание е справедливо, поради което моли същата да бъде потвърдена. Не сочи нови доказателства. Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността й и доводите, наведени в жалбата, на основание чл. 312 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение. Събрани са необходимите и възможни, искани и посочени от страните доказателства, поради което не се налага извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка в производството пред въззивната инстанция. От събраните по делото доказателства по несъмнен и категоричен начин се установява, че на 30.07.2005 год. след полунощ подсъдимият Мустафа посетил бар “Рим” в гр.Кърджали, където консумирал алкохол – изпил 5 бири. Около 04.30 часа си тръгнал от заведението, като се качил в лекия автомобил марка “Фолксваген Пасат” с ДК № К 06 87 АН, собственост на Мюмюн Салимехмед Ахмед от с.Житница, обл.Кърджали, и потеглил към дома си в кв.”Възрожденци”. Около 04.40 часа бил спрян за проверка на бул.”Христо Ботев” в кв.”Възрожденци” от св.Каменов и Господинов – служители на РПУ-Кърджали, тъй като им направило впечатление, че автомобила, управляван от подсъдимия се движи с висока скорост и криволичи. Свидетелите забелязали, че подс.Мустафа видимо е употребил алкохол, поради което извикали служители на КАТ – ПП, които изпробвали подсъдимия за наличие на алкохол в кръвта с техническо средство “Дрегер”, което отчело концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия - 2.14 промила. На подс.Мустафа бил съставен акт за установяване на административно нарушение и му бил издаден талон за медицинско изследване, след което бил откаран в ЦСМП – Кърджали за вземане на кръвна проба. Видно от писменото заключение по извършената химическа експертиза, в кръвта на подсъдимия Мустафа е установена концентрация на етилов алкохол, в размер на 1.84 на хиляда. Със Заповед № 444/30.07.2005 год. на началника на РПУ – Кърджали за прилагане на принудителна административна мярка, е било отнето временно свидетелството за управление на МПС на подсъдимия, до решаване на въпроса за отговорността му. Горната фактическа обстановка е установена по безспорен начин от събраните по делото доказателства – обясненията на подсъдимия; показанията на разпитаните по делото свидетели; писменото заключение на вещото лице Маринов по извършената на досъдебното производство химическа експертиза, прочетено и прието от съда по реда на чл.280 ал.4 от НПК; както и от останалите писмени доказателства, приети от първоинстанционния съд. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че подсъдимия Ридван Мустафа е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 343б ал.1 от НК – на инкриминираните място и дата е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а именно – 1.84 на хиляда, установено по надлежния ред, като с обжалваната присъда е осъдил подсъдимия на наказание “лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, изпълнението на което е отложил за срок от три години, на основание чл. 66 ал.1 от НК; както и му е наложил и наказание “лишаване от правоуправление на МПС” за срок от 1 година и 6 месеца. За да направи тези изводи, първоинстанционният съд е извършил подробен анализ и цялостна оценка на всички събрани по делото доказателства, като е посочил на кои от тях дава вяра и защо, като е изложил съображения, които настоящата инстанция възприема изцяло. Впрочем, спор относно така установената фактическа обстановка няма между страните, като същата се установява безпротиворечиво и от самопризнанията на подсъдимия. Няма спор относно авторството на деянието, формата на вината и правната квалификация на същото. Единственото оплакване на жалбодателя по същество касае справедливостта на наложените му от първоинстанционния съд наказания “лишаване от свобода” и “лишаване от правоуправление на МПС”. За да наложи посочените по-горе наказание на подсъдимия Мустафа, първоинстанционният съд е отчел като смекчаващи отговорността му обстоятелства - самопризнанията му, съдействието му за разкриване на обективната истина, критичното му отношение към извършеното; а като отегчаващи такива – миналото му осъждане за извършено престъпление по транспорта, завишената в тази връзка степен на обществена опасност на дееца, като е приел, че не са налице предпоставките на чл. 55 ал.1 т.2 б.”б” от НК. Този извод на първоинстанционния съд е правилен и обоснован. Така, установено е от събраните по делото доказателства, че със споразумение от 07.12.2001 год. подс.Мустафа е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343 ал.2, предл.1-во б.”а”, предл.2-ро, във вр. с чл. 343 ал.1 б.”б”, предл.2-ро и чл. 342 ал.1 от НК /в редакцията на посочената разпоредба преди изменението й с ДВ бр.92/2002 год./, т.е. за причиняване по непредпазливост на средна телесна повреда при управление на МПС в пияно състояние. Видно е от приложената към досъдебното производство справка от КАТ – ПП при РДВР – Кърджали, че подс.Мустафа е системен нарушител на правилата за движение по пътищата, като налаганите му многобройни административни наказания очевидно не са го поправили и превъзпитали към спазване на тези правила.От приложената по досъдебното производство характеристична справка пък се установява, че подс.Мустафа има лоши характеристични данни. Изложеното по-горе налага извода, че в случая не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, при които и най-лекото, предвидено в закона наказание за престъплението, извършено от подсъдимия Мустафа, би се оказало несъразмерно тежко, поради което настоящата инстанция изцяло споделя съображенията на първоинстанционния съд за отказ за приложението на разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.2 б.”б” от НК. Изложените по-горе съображения се отнасят в пълна мяра и по отношение на наложеното на подс.Мустафа наказание “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 година и 6 месеца, поради което не е необходимо преповтарянето им. Ето защо, настоящата инстанция намира, че с наложените на подс.Мустафа наказания “лишаване от свобода” за срок от три месеца, с приложението на института на условното осъждане /което впрочем е в минималния възможен размер/, и наказание “лишаване от правоуправление на МПС” за срок от 1 година и 6 месеца биха били постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, т.е. същите не са явно несправедливи и няма основание за заменяване на първото от тях, респ. за намаляване на второто наказание. В тази връзка съдът намира оплакването на подс.Мустафа за явна несправедливост на наложените му наказания, изложено в жалбата му, за неоснователно. Още повече, че не се оправдават от фактическа страна от събраните по делото доказателства твърденията на подсъдимия за наличието на положителни характеристични данни, нито пък за отежнено семейно и материално положение. С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и наложените на жалбодателя наказания не са явно несправедливи, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена. Водим от изложеното, и на основание на основание чл.332 т. 6, във вр. с чл. 336 от НПК , Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда № 451/08.08.2005 год. по Н.о.х.дело № 523/2005 год. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението подлежи на касационно обжалване или протестиране пред ВКС на Република България в 15-дневен срок от съобщението за изготвянето му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |