Р Е Ш Е Н И Е
Номер 626 11.06.2020 година
град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски Окръжен съд Трети състав
На единадесети юни година 2020
В закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена Лазарова
2. Йорданка Майска-Иванова
Съдебни заседатели:
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Кремена Лазарова
в.гр.дело номер 599 по описа за 2020 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по въззивна жалба вх.№ 1487/04.02.20г. на ДСИ при СИС към БРС, от К.С.Р.,
ЕГН: **********, с адрес: гр.Б., ул.“И.“ № **, З. Б., в качеството му на
длъжник, против действията на ДСИ по принудително събиране на сумите на
главницата, лихвата, разноски по делото и такси по ТТР по ЗЧСИ по изп.д.№ 20202120400030
на СИС към БРС. Твърди, че налагането на запор върху трудовото му
възнаграждение и върху сумите за лично ползване в касата на затвора е незаконосъобразно.
Счита, че е нарушен законът. Заявява нарушение на чл.446 ГПК. Моли действието да бъде отменено. Не ангажира
доказателства.
Взискателят - ГД „Изпълнение
на наказанията“ към Министерство на правосъдието гр.София, представлявано от
ст.ю.к.Св.Славова, Областна служба „Изпълнение на наказанията“ гр.Варна, оспорва
жалбата. Заявява, че е необоснована. Моли да бъде отхвърлена. Не ангажира
доказателства.
По делото е приложено
становище на ДСИ М.Синкова при СИС към БРС, по образуваното пред него изп.д.№ 30/2020г.
по реда на чл.435, ал.3 ГПК.
Понеже се касае за
жалба, въвеждаща оплакване за несеквестируемост на доходи, съдът приема, че е своевременно
подадена, при съобразяване с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС
по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, докладчик съдията Борислав Белазелков, т.1, в срока
по чл.436, ал.1 ГПК, от легитимирано лице и е допустима. Досежно нейната основателност
съдът приема следното:
Изпълнителното
производство по изп.д.№ 20202120400030 на СИС към БРС (първоначално образувано като изп.д.№ 3/20г. на ДСИ при СИС на ВРС и
изпратено по компетентност на БРС) е започнало по заявление от ГД „ИН“
към МП с приложен към него изпълнителен лист № 777 от 11.11.19г. на ВАдмС,
издаден по адм.д.№ 3587/15г. на ВАдмС за описаните в него суми.
Взискателят е молил
за започване на принудително удовлетворяване на вземанията му срещу въззивника,
като е поискал ЧСИ да извърши справка за имущественото състояние на длъжника,
наличието на банкови сметки и налагане на запор на личната му партида в
Затвора, запор на банкови сметки, запор на вземания на длъжника, запор на
движими вещи, както и възбрана на недвижими имоти.
С ПДИ изх.№ 934/15.01.20г.
на ДСИ при СИС на БРС, надлежно връчена на длъжника на 17.01.2020г. Р. е
уведомен за дължимите суми и е поканен да се издължи доброволно. На същата дата
е изпратено запорно съобщение до ГД „ИН“ Затвора Бургас за налагане на запор
върху трудовото възнаграждение, както и върху сумите за лично ползване в касата
на затвора. Постановено е удръжките да се правят ежемесечно при спазване на
правилата на чл.446 ГПК и на останалите законови разпоредби, уреждащи
несеквестируемостта.
В отговор на
съобщението по изпълнителното дело е постъпило писмо, изх.№ 220/19 от
22.01.2020г. на ГД „ИН“ – Затвора Бургас, с което ДСИ е уведомен, че длъжникът К.С.Р.
работи, получава трудово възнаграждение и запорът може да бъде удържан. Няма
суми в касата на затвора по личната си сметка.
По така изложеното
оплакване от страна на длъжника, съдът приема следното: Разпоредбата на чл.435 ГПК изброява изчерпателно хипотезите, в които взискателят и длъжникът могат да
обжалват действията на СИ. Това са случаите, когато на длъжника е наложена
глоба с постановление, изпълнението е насочено срещу имущество, което смята за
несеквестируемо или му е отнета движима вещ или е отстранен от имот, без да е
надлежно уведомен за изпълнението.
Съгласно разпоредбата
на чл.446 ГПК несеквестируемостта се простира не само по отношение на вещи, но
и по отношение на доходите на длъжника до определени размери.
Видно от приложеното
запорно съобщение до ГД „ИН“ Затвора Бургас, наложен е запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника Р. и върху сумите за лично ползване в касата на затвора, до погасяване на
задължението към взискателя. Разпоредено е удръжките да се правят ежемесечно
при спазване на правилата на чл.446 ГПК и на останалите законови разпоредби,
уреждащи несеквестируемостта.
По този повод съдът
съобрази специалните разпоредби на ЗИНЗС, уреждащи статута, правата и
задълженията на лишените от свобода. Съгласно чл.78, ал.3 ЗИНЗС: „На лишените
от свобода могат да се правят удръжки съгласно действащите закони, но не повече
от две трети от полагащото им се възнаграждение. Това ограничение не се отнася
за удръжките по задължение за издръжка.“ Според чл.57, ал.1 ППЗИНЗС: „Удръжките
по член 78, ал. 3 ЗИНЗС се изчисляват по реда на чл. 446 от
Гражданско-процесуалния кодекс върху цялото възнаграждение за положения труд,
но не могат да надвишават 2/3 от онази негова част, която съгласно заповедта по
чл. 78, ал. 2 ЗИНЗС се полага на лишения от свобода, след като от нея се
приспаднат данъците“.
От изложеното
следва извод, че несеквестируемостта на доходите на лишения от свобода длъжник
по изпълнителното дело се прилага до размера на 1/3 от дохода му, след
приспадане на данъците.
Описаната по-горе
фактическа обстановка и изложените правни изводи водят до заключение за потвърждаване
на действията на ЧСИ относно налагане на запор върху трудовото възнаграждение
на длъжника при спазване на разпоредбата на чл.446 ГПК и на останалите законови
текстове, уреждащи несеквестируемостта, понеже удържането на суми ще става по
отношение на частта от трудовото възнаграждение, която надвишава несеквестируемия доход, посочен
по-горе.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА действието на ДСИ при СИС към БРС, по изп.д.№
20202120400030 на СИС към БРС.
Препис от настоящото
решение да се изпрати на СИС към БРС, за прилагане по делото.
Решението е
необжалваемо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.