О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.
София, 12.05.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА
ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА
АНДРЕЕВА
РАДОСТ БОШНАКОВА
като
разгледа докладваното от съдия Р. Бошнакова в.ч.гр.д. № 1213 по описа на съда за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 435 – 438 от ГПК.
Образувано е по
жалба на длъжника В.Г.А. срещу отказ за прекратяване на принудителното изпълнение
по изп. дело № 2721/2015 г. по описа на ЧСИ С.Х.с рег. № 863 и район на
действие СГС, обективиран в съобщение изх. № 61102 от 15.11.2019 г.
Жалбоподателят
поддържа, че така постановеният отказ от съдебния изпълнител е незаконосъобразен
като постановен при допуснати нарушения на процесуалните правила и в противоречие
със закона. Иска неговата отмяна.
Ответникът по
жалбата – взискателят Т.С. ЕАД, не е подал писмени възражения, а в мотивите по
чл. 436, ал. 3 от ГПК - съдебният изпълнител заявява становище, че изпълнителното
производство е прекратено, поради което за жалбоподателят не е налице правен
интерес от нейното разглеждане.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12
от ГПК във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваното действие и
мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено следното:
Производството
по изп. дело № 2721/2015 г. по описа на ЧСИ С.Х.с рег. № 863 и район на
действие СГС е образувано по молба от 17.07.2015 г. на взискателя Т.С. ЕАД въз
основа на изпълнителен лист от 10.10.2013 г., издаден на основание чл. 410 във
вр. с чл. 411, ал. 3 от ГПК по подлежаща на принудително изпълнение заповед за
изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 5277/2009 г. по описа на СРС, против длъжниците
Д.И., В.А. и М.С. за разделно заплащане на посочените в изпълнителния лист суми,
като на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ на съдебния изпълнител е възложено
определяне на начина на принудително изпълнение.
В течение на
изпълнителното производство с молба от 12.11.2018 г. е направено искане от длъжника
В.А. за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК, тъй като не са предприемани изпълнителни действия повече от две
години, а извършваните след този преклузивен срок действия от съдебния
изпълнител са незаконосъобразни.
Със съобщение
изх. № 61102 от 15.11.2019 г. съдебният изпълнител поради неосъществяване на
предвиденото в чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК основание е отказал да прекрати
изпълнителното производство. Съобщение за постановения отказ от съдебния
изпълнител е връчен на длъжника на 23.11.2019 г.
След администриране
на жалбата от 02.12.2019 г., подадена в СГС с пощенско клеймо от 29.11.2019 г.,
и извършване на други действия по изпълнителното производство съдебният изпълнител
на 23.01.2020 г., поради наличието на прекратителното основание по чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК, е постановил прекратяване на изпълнителното производство по
изп. дело № 2721/2015 г. Прекратяването на изпълнителното производство е
съобщено на заявителя Т.С. ЕАД на 24.01.2020 г. и на длъжниците Д.И. и В.А. на
24.01.2020 г.
Съдът намира, че
жалбата е процесуално недопустима.
Съгласно чл.
435, ал. 2, т. 6 от ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител
да прекрати принудителното изпълнение. За да е налице правен интерес от
обжалването обаче, длъжникът трябва да не е получил търсената с жалбата защита
– да се постанови отмяна на обжалваното изпълнително действие на съдебния
изпълнител. В разглеждания случай търсената с жалбата защита, насочена към
отмяна на оспорвания отказ на съдебния изпълнител, е постигната с предприетите
и осъществени от последния действия по прекратяването на изпълнителното производство
(имащи само констативен характер в случая поради настъпилото по право
перемиране на принудителното изпълнение по конкретното дело), каквото е и направеното
от длъжника искане до съдебния изпълнител. Следователно за длъжника В.А. не е
налице правен интерес от обжалване на отказа на съдебния изпълнител, а наличието
му е процесуална предпоставка за допустимостта на подадената от него жалба.
С оглед на
горното съдът намира, че жалбата се явява процесуално недопустима, поради което
следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея
производство - прекратено.
По изложените
съображения Софийски градски съд
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалба на В.Г.А., ЕГН **********, с адрес: *** поляна ІІІ част, бл. *********,
срещу отказ за прекратяване на принудителното изпълнение по изп. дело №
2721/2015 г. по описа на ЧСИ С.Х.с рег. № 863 и район на действие СГС, обективиран
в съобщение изх. № 61102 от 15.11.2019 г., и ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д. № 1213/2020 г. по описа на Софийски
градски съд, Гражданско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде
обжалвано с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от
връчването на съобщението на страните, към което да се приложи препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.