Р Е Ш Е Н И Е
ГР. БЕРКОВИЦА,
02.06.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - Берковица……………I състав, Гражданска
колегия в публично заседание на пети май…..………...……...……………………… през две хиляди
двадесет и втора година……………..……….……………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЯ ЗДРАВКОВА
при секретаря Св. Петрова………………………………и
в присъствието на прокурора……………………………..като разгледа докладваното от съдията ЗДРАВКОВА……….…………………….гр.
дело 130 по описа за 2021г………….……...……………..и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 187 ал. 1 т. 3, т. 4,
т. 7 и т. 10 във връзка с чл. 188 т. 1 от КТ във връзка с чл. 357, ал.1 КТ.
Ищцата
А.Г.И. твърди, че работи в Дом за пълнолетни лица с деменция /ДПЛД/ - с.
Бистрилица, общ. Берковица, област Монтана на длъжност „старша сестра“ съгласно
допълнително споразумение № 5/12.01.2015 г. към трудов договор № 137/08.11.2013
г. Със Заповед № 19/10.02.2021 г. на Директора на ДПЛД - с. Бистрилица ѝ
е наложено дисциплинарно наказание „ЗАБЕЛЕЖКА“ на основание
чл. 195, ал. 1, във вр. чл. 186 и чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 4, т. 7 и т. 10 от
Кодекса на труда, за допуснато нарушение, представляващо „липса на контрол при раздаване на лекарствата на потребителите и техния
пълноценен прием“, установено с намирането на различни лекарства
по пода и под леглата на потребителите и след като са взети писмени обяснения
съгласно чл. 193, ал. 1. Счита заповедта за незаконосъобразна и
неправилна. Твърди, че не е извършила посочените в заповедта дисциплинарни
нарушения. Заповедта е немотивирана, не съдържа изискуемите от чл. 195, ал.1 КТ
реквизити, липсва фактическото описание на нарушенията по чл. 187, ал. 1, т. 3,
т. 4, т. 7 и т. 10 с обективните им и субективни признаци, не е посочено кога
са извършени нарушенията, кои технически и технологични правила не е спазила,
каква некачествена продукция е произвела, кои законни нареждания на
работодателя не е изпълнила и кои други трудови задължения, предвидени в закони
и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективен
договор или определени при възникването на трудовото правоотношение. В
процесната заповед не било посочено какви лекарства са намерени по пода и под
леглата, кога са намерени, същите лекарства предписани ли са на болните, по време
на чие дежурство са намерени и пр. На следващо място според ищеца, с писмо - искане № 22 от 25.01.2021 г. работодателят е
поискал от ищцата да даде обяснение съгласно чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 7 и т. 10 КТ затова, че: 1. Рецептурните книжки на трима потребители не са били изрядни
към 22.01.2021 г. за закупуване на необходимите им лекарства; 2. Потребителите
не поемат дадените им лекарства, не се следи дали ги поглъщат или ги изхвърлят.
Други обяснения не били искани. Моли съда, да постанови решение, с което отмени
Заповед № 19/10.02.2021 г. на Директора на ДПЛД - с. Бистрилица, с която е наложено дисциплинарно наказание
„забележка“, като неправилна и незаконосъобразна. Претендира направените в производството
разноски.
В
срока за отговор ответникът Дом за пълнолетни лица с деменция - с. Бистрилица,
общ. Берковица, област Монтана оспорва изцяло предявения иск и го счита за неоснователен. Ищцата по договор
е изпълнявала длъжността „Старша медицинска сестра”, като съгласно Заповед № 03
от 19.01.2021 год. на Директора на дома е замествала до завръщането му от
отпуск фелдшера на дома. В това качество контролира работата на медицинския
персонал на дома, участва в раздаването на медикаменти, следи персонално всеки
потребител да взема лекарствата, а на лежащо болните и тежки случаи им се
помага при приема до поглъщането на лекарствата. След неколкократно намиране от
страна на санитари на дома при всекидневно почистване на стаите на домуващите
на лекарствени продукти по пода и под леглата на домуващите, от ищцата е
поискано обяснения за нарушение на трудовата дисциплина и е наложено дисциплинарно
наказание „забележка” със Заповед № 19/10.02.2021 год. на Директора на дома за
допуснато нарушение, представляващо „липса на контрол при раздаване на
лекарствата на потребителите и техния пълноценен прием”. Намерените лекарствени
продукти са събирани от санитарите и предавани на Директора на дома
многократно. При определяне на дисциплинарното наказание е взето предвид
тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които то е извършено, както и
поведението на служителя. Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е
правилна и законосъобразна, поради което моли съда с решението си да отхвърли
предявения иск. Претендира направените разноски.
В
съдебно заседание и в представените писмени становища по същество на делото,
процесуалните представители на страните поддържат твърденията и възраженията,
изложени в исковата молба, съответно в отговора по делото.
След
преценка на доказателствата и становищата на страните, съдът на основание чл. 235,
ал. 2 от ГПК установи от фактическа и правна страна следното:
Няма
спор между страните, че към момента на издаване на атакуваната заповед се
намират в трудово правоотношение, по силата на което на ищцата била възложена длъжността
"Старша медицинска сестра". Няма спор и относно факта, че със Заповед
19/10.02.2021 година на ищцата било наложено дисциплинарно наказание
„Забележка“ на основание чл. 195, ал. 1 във вр. с чл. 186 и чл. 187, ал. 1, т.
3, т. 4, т. 7 и т. 10 от КТ за нарушение, представляващо „липса на контрол при раздаване на лекарствата на потребителите и техния
пълноценен прием“, установено с намирането на различни лекарства
по пода и под леглата на потребителите.
Поради
липса на спор между страните, че дисциплинарната заповед е издадена от
компетентно лице в кръга на правомощията му и в предписаната от закона форма,
то съдът не излага мотиви в тази насока. Безспорно заповедта е издадена от директора
на дома като работодател, в чийто правомощия влиза налагането на дисциплинарни
наказания, сключването и прекратяването на трудовото правоотношение
Съгласно
разпоредбата на чл. 193 КТ преди да наложи наказание, работодателят е длъжен да
изслуша и приеме обясненията на работника. Когато процедурата по налагане на
дисциплинарното наказание не е спазена, съдът отменя заповедта, без да разглежда
спора по същество. Обяснения се изискват за конкретно констатирани нарушения. При
налагане на дисциплинарното наказание не може да се вземат предвид обяснения,
дадени изобщо, а само онези които са изрично поискани или представени от
работника или служителя по конкретно констатираните нарушения.
В
конкретния случай изискването на чл. 193 от КТ е спазено. С писмо - искане № 22
от 25.01.2021 г. работодателят е поискал обяснение съгласно чл. 187, ал. 1, т.
3, т. 7 и т. 10 КТ затова, че: 1. Рецептурните книжки на трима
потребители не са били изрядни към 22.01.2021 г. за закупуване на необходимите
им лекарства; 2. Потребителите не поемат дадените им
лекарства, не се следи дали ги поглъщат или ги изхвърлят. Ищцата е депозирала собственоръчно,
написани от нея обяснения, намиращи се на лист 5 от делото. В същите тя подробно
описва как раздава лекарствата на домуващите.
В писмото
искане ясно са посочени нарушенията, за които се искат обяснения. От съдържанието
на депозираните обяснения следва извода, че ищцата е била наясно с вменените й
нарушения.
В
Писмото искане № 22 от 25.01.2021 г. нарушението е описано по следния начин: „Потребителите не поемат дадените им лекарства, не се следи дали ги
поглъщат или ги изхвърлят“, а в процесната заповед за дисциплинарно наказание
е описано като „липса на контрол при раздаване на
лекарствата на потребителите и техния пълноценен прием“. Съдът
счита, че безспорно макар и с различен текстови израз, смисълът на нарушените
задължения е един и същ. Съгласно установената съдебна практика не е
задължително формулировката на извършеното нарушение в искането за обяснения да
е идентична с тази в заповедта за налагане на наказание. Както бе посочено по-горе,
именно в този смисъл и във връзка с това конкретно предполагаемо нарушение – липса
на контрол при раздаване на лекарства, ищцата е дала своите писмени обяснения.
Предвид това, възраженията на ищцата в тази посока са неоснователни.
Словесното
изразяване по чл. 193 и по чл. 195 КТ може да е различно, същественото е от съдържанието
на заповедта и от искането на работодателя до работника/служителя за даване на
обяснения да следва несъмненият извод за това кой е дееца и за същността на
фактическото основание, за което работодателят търси обяснения, съответно
налага дисциплинарно наказание и те да са идентични. Възможно е при поискване
на обяснения работодателят да не е напълно или точно индивидуализирал деянията,
поради неизясненост на фактите и обстоятелствата (напр. за точното време и
място), но след получаване на обяснения от работника/служителя и въз основа на
тях, да ги е посочил точно и с всички индивидуализиращи белези едва в заповедта
за уволнение. Възможно е заповедта, с която се налага дисциплинарно
наказание да се основава на по-малко на брой нарушения от тези, за които е
поискано предварително обяснение от работника/служителя, но не и на нарушение,
за което не е поискано от наказания да даде обяснения по чл. 193 КТ /в този
смисъл в този смисъл Решение 109 от 13.08.2018г. по гр.д. 3323/2017г. на ВКС,
4-то ГО/. В настоящия случай, в искането за обяснения са посочени повече
нарушения, като процесното дисциплинарно наказание е наложено само за липсата
на контрол при приема на лекарства. Съгласно цитираната съдебна практика, която
се споделя от настоящия съдебен състав, и предвид изложеното заповедта е
законосъобразна в тази част.
На
основание чл. 6 от ГПК съдът не излага мотиви във връзка с приложението на чл.
194 от КТ, тъй като в исковата молба няма изложени твърдения за неспазване
сроковете за налагане на дисциплинарните наказания. Съгласно диспозитивното начало
в гражданския процес, съдът не може да променя предмета на иска. В този смисъл,
при липса на твърдение в исковата молба за нарушение на чл. 194 КТ недопустимо
е съдът сам да преценява дали наказанието е наложено в сроковете по цитираната
разпоредба /в този смисъл Решение от 29.01.2018г. по гр.д. 4469/2017г. на ВКС,
4-то ГО/.
В
заповедта е посочено, че се издава основание чл. 195, ал. 1, в.вр. чл. 186 и
чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 4, т. 7 и т. 10 от Кодекса на труда, за допуснато
нарушение, представляващо „липса на контрол при раздаване
на лекарствата на потребителите и техния пълноценен прием“, установено с
намирането на различни лекарства по пода и под леглата на потребителите и след
като са взети писмени обяснения съгласно чл. 193, ал. 1 КТ.
Следователно,
налице е заповед, издадена в писмена форма, съдържаща реквизити в достатъчен
обем, за да стане ясно както на наказания, така и на контролиращия съд какво нарушение
е констатирал работодателят, как го квалифицира, кой е неговият извършител и
какво наказание налага. В този смисъл атакуваната заповед се явява мотивирана и императивните
изисквания на чл. 195 от КТ са изпълнени. В съответствие с чл. 195 ал. 2 от КТ
заповедта е връчена на ищцата на 15.02.2021г., което е удостоверено с подписа й.
С
оглед изложеното, съдът намира, че при налагане на наказанието работодателят не
е допуснал съществени нарушения на императивните разпоредби на чл. 193, ал. 1 и
чл. 195, ал. 1 КТ, които да обуславят отмяна на дисциплинарното наказание.
Основният
спорен въпрос е дали с отразените в заповедта факти ищеца е осъществил
фактическия състав на дисциплинарно нарушение. При установено дисциплинарно
нарушение следва да бъде преценено дали наложеното от работодателя наказание
съответства на тежестта на извършеното нарушение.
Съдът
счита, че е налице нарушение на трудовата дисциплина, извършено от ищцата, изразяващо
се в неизпълнение на конкретно възложени й трудови задължения, предвид
следното:
Ищцата
заема длъжност инспектор "старша медицинска сестра" при ответника.
Съгласно представената и приета като писмено доказателство по делото Длъжностна
характеристика за длъжността „старша медицинска сестра“ в точка 1.16 е посочено, че същата изпълнява назначенията
на лекар, като прави превръзки, раздава лекарства и други манипулации. Съгласно
т. 17 тя регистрира изпълнението на дадени от лекар назначения като в точка
1.25 отново е посочено, че старшата сестра раздава медикаментите. Следва да
бъде отбелязано, че по делото не е налице спор относно това дали ищцата е
следвало да раздава медикаментите и да следи за приема им от пациентите.
Безспорно задълженията по длъжностната характеристика на ищцата, свързани с раздаване
на медикаменти, включват неминуемо и имплицитно и задължението й да следи дали
пациентите приемат дадените им лекарства. Съдът счита, че коментираните
задължения на ищцата са от особена важност и с оглед на обстоятелството, че
същата полага грижи за възрастни хора с деменция. С оглед специфичния субект
спрямо който ищцата упражнява задълженията си същите следва да бъдат
изпълнявани стриктно със завишена грижа. Нещо повече по делото е представена и Заповед
3/19.01.2021г. , с която през процесния период на ищцата е възложено да
замества фелдшера до завръщането му от отпуск и да изпълнява неговите задължения.
На основание тази Заповед 3/19.01.2021г. ищцата отново е имала задължение да следи
за приема на лекарства.
Съгласно
чл. 186 от КТ виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на
трудовата дисциплина. Неизпълнението на трудови задължения се установява от
събраните гласни доказателства.
От
разпита и на трите свидетелки по делото се установява, че по пода в дома са
намирани лекарства многократно. Свидетелката Григорова е била на работа като
фелдшер в дома през процесния период като посочва, че се е случвало по някой
път да бъдат намирани лекарства по пода. Уточнява, че когато медицинските лица
забележат, че някой не взима лекарството, лекарствата за този пациент започват
да се стриват от медицинските сестри. Свидетелката казва, че на нея като
фелдшер се докладва, когато са намират лекарства по пода. След като се върнала
от отпуск през месец януари и месец февруари 2021г. разбрала, че санитарите са
намирали лекарства по пода и са ги носили на директора с листчета с конкретна
дата кога са намерени.
Свидетелката
Петкова – санитар в дома - изрично посочва на страница 3 от протокола, че е
намирала лекарства по пода и в кофите за миене като по време на дежурство на
ищцата е намирала много пъти. Посочва, че е казвала на директора, и той е
казвал на ищцата, че хапчетата трябва да се дават на домуващите. Уточнява, че е
носила намерените хапчета на директора като е обяснявала при дежурството на коя
сестра са намерени и в кои стаи, но без да може да посочи на кой домуващ са.
Спомня си, че през януари когато ищцата е била на работа в дома са намирали
доста време хапчета по време на нейно дежурство. После свидетелката е излязла в
отпуска и като се върнала разбрала от колегите си санитари, че и те са намирали
хапчета.
Свидетелката
Валерия Цекова – медицинска сестра – потвърждава, че са намирани лекарства от санитарите.
Тя самата лично е намирала лекарства по пода в стаите и във фоайето. Потвърждава,
че е намирала много лекарства след дежурство на ищцата. Знае също, че санитарите
също са намирала много лекарства след нейно дежурство. Посочва, че са уведомили
директора и затова са въвели практиката да се стриват лекарствата и да се дават
с кисело мляко.
И трите
свидетелки посочват и са наясно с обстоятелството, че по пода в дома са намирани
лекарства, които не са били поети от домуващите. Съдът кредитира изцяло
показанията на двете свидетелки – санитарката Петкова и свидетелката Валерия Цекова,
тъй като същите посочват лично възприети от тях факти за намиране на лекарства
по пода. Показанията на двете свидетелки са непротиворечиви и логични като и
двете са забелязали повече хапчета често след дежурство на ищцата. Санитарката
посочва, че тя е носила лекарствата на директора като е посочвала на коя дата, къде
са намерени и по време на чие дежурство. След анализа на показанията и на трите
свидетелки следва безспорния извод, че след дежурство на ищцата по пода са намирани
лекарства многократно. Първата свидетелка Григорова, също потвърждава това
обстоятелство като заявява, че след завръщането си от отпуска през януари и
февруари 2021г. е разбрала за случаите със санитарите и намирането на лекарства.
За това обстоятелство е бил уведомяван директора неколкократно от санитарите,
така както е посочено в процесната Заповед, и така както лично свидетелката
санитар Петкова потвърди пред съда. В процесната Заповед нарушението е описано
именно като липсва на контрол при раздаване на лекарства. Контролът при прием
на лекарства и раздаването на медикаменти е възложено на ищцата трудово задължение
съгласно точка 1.16 и т. 25 от длъжностната характеристика. Съгласно практиката
на ВКС е допустимо дисциплинарното нарушение да бъде установено с гласни
доказателства /в този смисъл Решение от
06.02.2020г. по гр.д. 1912/2019г. на ВКС, 3-то ГО/. Предвид това, съдът намира твърдяното
нарушение на трудовата дисциплина за извършено от ищцата.
Без значение
за законосъобразността на наказанието е правната квалификация на фактически описаното
нарушение, посочена от работодателя в процесната заповед. Трайна и неизменна е
практиката на съдилищата, че за законосъобразността на наказанието от значение
е текстовото индивидуализиране на нарушението /т.е. фактическото основание на
дисциплинарното наказание/ чрез посочване на извършените от работника/служителя
действия/бездействия в разрез със закона и/или с въведените от работодателя
технологични изисквания при осъществяване на трудовата функция, тъй като това е
достатъчно за реализиране на вложената в посочената разпоредба цел /в този
смисъл Решение от 02.07.2010г. на ВКС, 4-то ГО по гр.д. 723/2009г./.
По
възражението на ищцата, че в заповедта не е посочено кога е извършено нарушението,
следва да бъде отбелязано, че в случая дисциплинарното наказание е извършено
чрез бездействие. Предвид това в случая съдът счита, че не е възможно
посочването на конкретна дата на извършването на нарушението и липсата на
такава в заповедта не се отразява на нейната законосъобразност.
На последно
място, настоящият състав намира, че в случая наложеното наказание е правилно
определено предвид тежестта на нарушението и неговите последици. За тежестта на
нарушението е от значение значимостта на неизпълненото задължение като
конкретното деяние, преценено с оглед трудовата функция на работника/служителя,
а също доколко тя сочи за оказано от работодателя по-високо доверие; обемът на
неизпълнение; съобразяват се и последиците от допуснатото нарушение и доколко
тези последици са повлияли или могат да повлияят върху дейността на работодателя,
доколко от неизпълнението им за работодателя биха могли да настъпят
неблагоприятни последици. Допълнителните обстоятелства, които също се преценяват
са конкретните условия и обстановка в предприятието, възприети практики и норми
на очаквано поведение; отражение върху останалите работници и служители и други
/в този смисъл Решение 109 от 13.08.2018г. по гр.д. 3323/2017г. на ВКС, 4-то
ГО/. В настоящия случай е налице неизпълнение на конкретно възложени на ищцата
с длъжностната й характеристика задължения. Както бе посочено по-горе, с оглед на
обстоятелството, че ищцата полага грижи за възрастни хора с деменция, то
контролът по прием на лекарства е особено важен. Касае за основно и съществено
трудово задължение на медицинска сестра в дом за лица с деменция, на които са
изписвани лекарства. Предвид това последиците от липсата на контрол при приема
на лекарствата могат да доведат до липса на лечение и влошаване на
здравословното лечение на пациентите. Поради това и неизпълнението на това трудово
задължение е санкционирано правилно.
Предвид
изложеното обжалваната заповед е законосъобразна - издадена от компетентно лице
в предвидената форма, съдържа необходимите реквизити, мотивирана е и наложеното
наказание е съответно на тежестта извършеното нарушение.
При
този изход на делото ищцата следва да заплати на ответника направените в производството
разноски. Дължимите държавни такси остават за сметка на съда.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от А.Г.И. с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 187 ал. 1 т. 3, т. 4, т. 7 и т. 10 във връзка с чл. 188
т. 2 от КТ за отмяна на дисциплинарно наказание „Забележка“, наложено със
Заповед № 19/10.02.2021 г. на Директора на Дом за пълнолетни лица с деменция, село
Бистрилица, като неоснователен.
ОСЪЖДА
А.Г.И. с ЕГН **********,***, да заплати на Дом за пълнолетни
лица с деменция, село Бистрилица, община Берковица сумата от 600 лева, представляваща
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение на ответника на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: