Р Е Ш Е Н И Е
№
25
гр.Русе,
13.09.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, II-ри състав, в открито заседание на 01 септември през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
СЪДИЯ: Спас
Спасов
при участието на секретаря Мария Станчева, като разгледа
докладваното от съдията адм. д. № 584 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
от АПК, вр. чл. 44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 220, ал. 2 от Закона за
митниците (ЗМ).
Образувано е по жалба на „Калипсо“ ЕООД,
чрез адв. Ж., против решение № 32-130517/22.04.2021 г. на с.д. директор на Териториална дирекция Северна
морска (сега ТД Митница Варна) към Агенция „Митници“. С оспореното решение: 1)
Не е оспорена декларираната митническа стойност на стоките по МД с MRN 17BG002002H0108056/31.08.2017r. и
17BG002002H0056620/13.05.2017 г. 2) Отказва се приемането на митническа
стойност на декларирани стоки по 15 бр. митнически декларации с MRN 17BG002002H0035267/21.03.2017 г., 17BG002002H0056598/13.05.2017 г., 17BG002002H0056603/13.05.2017 г., 17BG002002H0056611/13.05.2017 г., 17BG002002H0056638/13.05.2017 г., 17BG002002H0064190/31.05.2017 г. ,17BG002002H0064205/31.05.2017 г., 17BG002002H0095715/02.08.2017 г., 17BG002002H0104058/22.08.2017 г., 17BG002002H0112958/11.09.2017 г., 17BG002002H0113580/12.09.2017 г. , 17BG002002H0118053/20.09.2017 г., 17BG002002H0118096/20.09.2017 г., 17BG002002H0119058/24.09.2017 г., 17BG002002H0143673/14.11.2017 г.; 3) Определена е митническа стойност на част от
декларираните стоки по 15те бр. МД, съгл. Приложение № 1, което е част от
административния акт, в размер на
2 258 214,09 лв. като се посочва, че това задължение се счита
за погасено на осн. чл. 124, §1, б. „а“ 4) определени са дължими суми за
досъбиране – ДДС – 391 142, 28 лв., ведно с лихва за забава като
жалбоподателя е задължен да заплати в 10-дневен срок от получаване на решението допълнително дължимите
държавни вземания.
В жалбата и в съдебно заседание са изложени
подробни доводи за несъответствие на административния акт с приложимия
материален закон и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Твърди се, че не е била спазена разпоредбата на чл. 74, § 2 от
Регламент № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 09.10.2013 г.
за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент № 952/2013 г.). „Справедливи
цени" са статически стойности, извлечени от база данни на ЕС за период от
4 години, но същите не могат ла бъдат вменени на отделния вносител, тъй като не
попадат в дефиницията на „митническа стойност", дадена в чл. 70 и 74 МКС.
Цитираното от административния орган
решение на СЕС С-291/2015 г., според жалбоподателя, касае средностатистическа
договорна стойност на сходни стоки (покупните цени), а не тяхната митническа
стойност, която включва договорната стойност, към която са прибавени всички
разходи, направени за стоките по тяхното местоназначение на територията на
страната. Отделно от това те трябва да отговарят на дефиницията за
„сходство", дадена в МКС.
Тези „справедливи цени" (посочени в
решението) са на килограм, което е абсолютно неприложимо в настоящия случай,
тъй като стоките са индивидуално определени и имат стойност на единица бройка.
Договаряне „на килограм“ не е имало между страните по договорите, нито във
фактурите има подобно остойностяване. Стоките не са продавани на килограм, а на
единица бройка, поради което не може цените на продадените бройки да се
конвертират в цени на килограм. Това означава, че при покупка на стоки, на които
цената е определена па единица бройка, същата не може да се съпоставя с
посочени „справедливи цени“ на килограм, тъй като това противоречи на чл. 70 и чл.
74 от МКС, респ., не може да бъде основание за съмнение във верността на
декларираната митническа стойност. Иска се отмяна на административния акт.
Претендират се разноски.
Ответникът по жалбата – директор на
Териториална дирекция „Митница – Варна“ в Агенция „Митници, чрез юрк. Димитрова,
а в о.с.з. чрез юрк. Шулева, оспорва жалбата. Счита същата за недопустима
поради липса на правен интерес, алтернативно за неоснователна. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за
прекомерност досежно претендираните от жалбоподателя разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
писмени доказателства, които обсъди в тяхната съвкупност и поотделно, и след
направената проверка за законосъобразност, съгласно чл.168, ал.1 от АПК, намира
от фактическа страна следното:
С писмо peг. № 32-65386/27.02.2020 г.
директорът на дирекция „МДМ" в ЦМУ – София е уведомил ТД „Северна морска“
за получено писмо от директора на ТД „Дунавска“ за извършен последващ контрол
на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на дружеството „Калипсо"
ЕООД гр. Русе и е предложил да бъде извършен последващ контрол по реда на чл.
48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 84, ал. 1 т. 1 от Закона за митниците от
ТД „Северна морска“.
В тази връзка с писмо №
32-105595/07.04.2020г. от дружеството са били изискани за нуждите на повторна
проверка съгласно нормата на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447
на Комисията допълнителни документи в подкрепа на декларираната митническа
стойност на стоките по МД с MRN 17BG002002H0108056/31.08.2017 г.
17BG002002H0056620/13.05.2017 г. 17BG002002H0035267/21.03.2017 г.,
17BG002002H0056598/13.05.2017 г., 17BG002002H0056603/13.05.2017 г.,
17BG002002H0056611/13.05.2017 г., 17BG002002H0056638/13.05.2017 г.,
17BG002002H0064190/31.05.2017 г. ,17BG002002H0064205/31.05.2017 г.,
17BG002002H0095715/02.08.2017 г., 17BG002002H0104058/22.08.2017 г.,
17BG002002H0112958/11.09.2017 г., 17BG002002H0113580/12.09.2017 г. ,
17BG002002H0118053/20.09.2017 г.,
17BG002002H0118096/20.09.2017 г., 17BG002002H0119058/24.09.2017 г., 17BG002002H0143673/14.11.2017 г.;
Горното писмо било изпратено до
дружеството чрез „Български пощи" ЕАД. Същото е върнато със забележка
„Непотърсена", видно от известие за доставка № PS 9028003W100 от
07.05.2020 г.
След документално издирване лицето не е
било намерено на адреса на управление, поради което е приложен механизмът за
отправяне на публичен призив по смисъла на чл. 18а, ал. 10 от АПК, като на
03.06.2020 г. съобщение peг. № 156331/03.06.2020г. е било поставено на таблото
на сградата на ТД Северна морска и е публикувано в интернет страницата на
Агенция „Митници".
На 18.06.2020 г. съобщението е било
свалено от таблото и на основание чл. 18а, ал. 10 от АПК, поради неявяване на
лицето в указания 14-дневен срок.
Приложен е бил и механизмът по смисъла на
чл. 18а, ал. 9 от АПК, като на 12.11.2020 г. съобщение peг. №
32-327634/09.11.2020г. е поставено на таблото за съобщения до входната врата на
получателя „Калипсо" ЕООД, с адрес гр. Русе, ул. Борисова №113, вх.1. С
него дружеството се уведомява, че е изготвено писмо peг.
№32-105595/07.04.2020г. от Директора на ТД Северна морска и в едноседмичен срок
от поставяне на съобщението може да се запознае със съдържанието му.
В посоченият срок не се явява управител
или упълномощено от него лице, на което да бъде връчено писмото, поради което с
писмо № 32-344769/24.11.2020 г. директорът на ТД Дунавска уведомява директора
на ТД Северна морска, че на 12.11.2020 г. писмо peг. № 32-105595/07.04.2020 г.
се счита за редовно връчено (л. 47).
Прието е, че вносителят не е представил
допълнителни документи и не е бил открит след продължително издирване по
законоустановения ред.
В тази връзка е посочено, че съмненията
относно точността на декларираната митническа стойност остават.
В мотивите на административния акт се посочва,
че за целите на проверката на декларираната митническа стойност на внасяните
стоки освен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата
информационна система, митническите органи използват оценки на групи месечни
агрегирани данни, извлечени от СОМЕХТ база данни на Евростат за подробна
статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и
държава членка па местоназначение, за многогодишен период, обикновено четири
последователни години - т.нар. "справедливи цени". Основателни
съмнения може да съществуват конкретно, когато декларираната стойност е
по-ниска от определена рискова прагова стойност. За целите на управление на
риска рисковата прагова стойност може да бъде определена на базата на тези
справедливи цени. Същите се предоставят на разположение на държавите членки на
ЕС чрез системата "ТЕЗЕИ" (THESEUS) на Съвместния изследователски
център на Европейската комисия (Joint Research Centre).
Предвид че декларираната цена на стоката е
по-ниска от посочената справедлива цена, валидна за тях в ЕС, възникват
съмнения относно декларираната митническа стойност.
Прието е, че вносителят не е представил
допълнителни документи и не е бил открит след продължително издирване по
законоустановения ред.
Цитирано е и Решение С-291/15 от 16 юни
2016 г. на Съда на Европейския съюз (СЕС), в случаите когато декларираната цена
на стоките е значително по-ниска от средностатистическата, следва да се приеме,
че разликата в цените е достатъчна, за да обоснове съмнение за отхвърляне на декларираната
митническа стойност, без да се оспорва автентичността на документите.
Когато истинността на договорната стойност
не може да бъде проверена се прилагат други методи за остойностяване с цел
определяне на митническата стойност, отразяваща в максимална степен
действителната икономическа стойност на внасяните стоки в момента и около
вноса.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, § 2 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията, ако съмненията им не
отпаднат, митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не може
да се определи по реда на член 70, § 1 от Кодекса.
Съгласно чл. 74 § 1 от МКС когато
митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно чл. 70, тя се
определя като се прилагат последователно букви от а) до г) от § 2, докато се
стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата
стойност на стоките.
При изследване на метода, регламентиран в
чл. 74, § 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. митницата е достигнала до
извод, че не може да се определи митническа стойност, въз основа на идентични
стоки, тъй като описанието на стоките в кл. 31 на митническите декларации,
регистрирани в приблизително същия период, е недостатъчно. То не включва
качество на изделията, изчерпателно описание на артикулите, състава на
материала и т.н., което от своя страна не позволява прилагането на метода за
идентичност на стоките по смисъла на определението, посочено в чл. 1, § 2,
точка 4 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 г.
При прилагане на втория вторичен метод за
определяне на митническа стойност, регламентиран в чл. 74. § 2, буква б) от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г., въз основа на сходни стоки, следва да бъде
анализирана информация за стоки с приети договорни стойности, произведени в
същата държава, които въпреки, че са еднакви във всяко отношение, имат подобни
характеристики и подобни съставни материали с декларираните стоки, което им
дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимнозаменяеми в
търговско отношение, които са били допуснати до свободно обращение в
приблизително същото време. Факторите, които определят дали стоките са сходни
са качеството, авторитета, доверието, известността на стоките и съществуването
на търговска марка. Прието е, че в описанието на стоките, посочено в кл. 31 на
митническите декларации, регистрирани в приблизително същия период, липсва
изчерпателна информация за изделията, както на тези, подлежащи на
остойностяване така и на други стоки, които са остойностявани.
Третият вторичен метод за определяне на
митническата стойност на стоките, регламентиран в чл. 74, § 2, буква в) от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г. изисква сравнение по единичната цена, по която се
продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от
внасяните стоки, включително за идентични и сходни стоки. За определяне
митническата стойност на декларираните стоки по този метод е необходима
информация за цената, на която внесените стоки или внесените идентични стоки
или сходни стоки се продават в Съюза в състоянието, в което са внесени, по
време или почти по време на внасяне на стоките, чиято стойност се определя. В
конкретния случай липсва база за сравнение за единичната цена, по която се
продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от
внасяните стоки, включително за идентични и сходни стоки, тъй като както е
описана по-горе не може да се установи идентичност или сходност на стоките,
поради което и този метод не може да бъде използван. Въз основа на разпоредбата
на чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., следва да бъде приложен
следващият резервен метод по буква „г“.
Посочва се, че когато митническата
стойност на внасяни стоки не може да бъде определена чрез прилагане
разпоредбите на чл.70 до чл. 74, § 2, буква г) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
включително, съгласно разпоредбата на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013
г. тя следва да се определи чрез разумни способи, съвместими с принципите и
общите разпоредби на Споразумението за прилагане на член VII от Общото
споразумение за митата и търговията, на чл. VII от Общото споразумение,
бележките към него, глава трета „Стойност на стоките за митнически цели"
от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и на данните, достъпни в страната на вноса, въз
основа на наличните и събрани в хода на административното производство данни.
Митническите стойности следва да се основават във възможно най-голяма степен
върху предварително определени митнически стойности. Методите за остойностяване
трябва да са тези, определени от членове от 1 до 6 от Общото споразумение за
митата и търговията включително, но една разумна гъвкавост в прилагането на
тези методи би съответствала на целите и разпоредбите на член 7 на същото
споразумение. Когато и този способ е неприложим се използват други подходящи
методи при съобразяване с ограшгченията посочени в буква а) до буква ж) от
същата разпоредба.
В заключение е прието, че митническата
стойност за част от стоките от процесиите декларации следва да се определи на
основание член 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. във връзка с член 144, §
2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 г.
При така извършената административна
процедура административният орган е издал процесния акт с който 1) Не е
оспорена декларираната митническа стойност на стоките по МД с MRN
17BG002002H0108056/31.08.2017r. и 17BG002002H0056620/13.05.2017 г. 2) Отказва
се приемането на митническа стойност на декларирани стоки по 15 бр. митнически
декларации с MRN 17BG002002H0035267/21.03.2017 г.,
17BG002002H0056598/13.05.2017 г., 17BG002002H0056603/13.05.2017 г.,
17BG002002H0056611/13.05.2017 г., 17BG002002H0056638/13.05.2017 г.,
17BG002002H0064190/31.05.2017 г. ,17BG002002H0064205/31.05.2017 г.,
17BG002002H0095715/02.08.2017 г., 17BG002002H0104058/22.08.2017 г.,
17BG002002H0112958/11.09.2017 г., 17BG002002H0113580/12.09.2017 г. ,
17BG002002H0118053/20.09.2017 г.,
17BG002002H0118096/20.09.2017 г., 17BG002002H0119058/24.09.2017 г., 17BG002002H0143673/14.11.2017 г.;
3. Определена е митническата стойност на
част от декларираните стоки по горепосочените 15 бр. митнически декларации в
размер на 2 258 214,09 лв. 4) постановено е коригиране на съответните
митнически декларации, съгл. Приложение № 1; 5) Постановено е да се вземе под
отчет начисленият размер на ДДС, вр. чл. 109 от ДОПК; 6) Начислени са и са
взети под отчет суми по декларациите; 7) определени са дължими суми за
досъбиране за ДДС в размер 341 142, 28 лв. ведно с лихва за забава върху
размера на държавните вземания и е определена дата на възникване на
задълженията.
По делото е назначена и съдебно-счетоводна
експертиза със следните задачи:
1. Колко е платената цена
от дружеството за процесните стоки и има ли други, подлежащи на плащане суми по фактурите,
приложени към митническите декларации?
2. По какъв ред е извършено
плащането?
3. Има ли съответствие
между платената или подлежащата на плащане за стоките декларираната стойност по
процесните митнически декларации?
Респ. вещото лице, след като се е
запознало с документацията по делото и фактурите по сделките, е отговорило, че
фактурите по сделките са осчетоводени по надлежния ред, стоките са декларирани
като доставени по надлежния ред. Цената на стоките по всички фактури подлежи
(към момента на изготвяне на експертизата) да бъде платена на контрагентите.
Експертът не е констатирал извършено плащане по тези 15 бр. фактури, поради
което не е и могъл да отговори на третия поставен въпрос.
Жалбата е частично недопустима. Жалбоподателят изрично е посочил, че
обжалва административния акт в цялост. Същевременно обаче, в т. 1 на акта АО
посочва, че не оспорва декларираната митническа стойност на стоките по МД с MRN 17BG002002H00108056/31.08.2017 г. и 17BG002002H0056620/13.05.2017 г. В частта си по т. 1
актът не засяга неблагоприятно правната сфера на жалбоподателя и за него не
създава задължения. В тази част жалбата следва да се остави без разглеждане, а
производството по делото да бъде прекратено. В останалата си част жалбата е
допустима.
Разпоредбата на чл. 44, § 1, изр. първо от
Регламент (ЕС) № 952/2013 предвижда, че всяко лице има право да обжалва
решенията на митническите органи, отнасящи се до прилагането на митническото
законодателство, които го засягат пряко и лично. Разпоредбата не обвързва
правния интерес от обжалване на тези административни актове с обстоятелството
дали установените с тях публични вземания подлежат на принудително изпълнение
или не, например поради погасяването им по давност. Жалбоподателят разполага с
правен интерес да оспори акта и когато с него административният орган е
установил такова публично вземане по основание и размер, но е посочил, както е
в разглеждания случай, че то не подлежи на принудително изпълнение поради
изтекла давност на осн. чл. 124, § 1, б. а) от цитирания регламент.
Разгледана по същество в останалата си част жалбата е основателна.
Оспореният акт е издаден
от компетентен орган по аргумент от чл. 19, ал. 7 от Закона за митниците (ЗМ).
Съгласно посочената норма, за целите на прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) №
952/2013 г. решения, взети без предварително заявление, се издават от началника
на митницата, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи
вземането на решение. Разпоредбата на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
указва, че освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен
орган, разпоредбите на чл. 22, § 4, 5, 6 и 7, чл. 23, § 3 и чл. 26, 27 и 28 се
прилагат и за решения, взети от митническите органи, без съответното лице да е
подало предварително заявление. Следователно оспореното решение на Директора на
ТД Северна морска в Агенция "Митници" е издадено от компетентен
административен орган, в рамките на неговата териториална и материално-правна
компетентност, съгласно чл. 101, § 1 и чл. 29 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г.,
във вр. с чл. 19, ал. 1 и чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ, във вр. с чл. 5, т. 39 от
Регламент № 952/2013 г., съобразно предоставените му правомощия.
Решението е в
изискуемата писмена форма и е формално мотивирано от фактическа и правна
страна. При издаването му обаче са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, както и нарушение на приложимия
материален закон, поради което то е незаконосъобразно.
От данните по делото е
видно, че оспореният административен акт е издаден след осъществен последващ
контрол съгласно чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Според чл. 84м от ЗМ, за
връчването на съобщения и документи при извършването на проверки в рамките на
последващия контрол се прилагат разпоредбите на чл. 19а от същия закон.
Разпоредбата на чл. 19а, ал. 1 от ЗМ действително предвижда възможност
съобщения да се връчват на заинтересованите лица и чрез лицензиран пощенски
оператор с известие за доставяне. Законът обаче не урежда фингираното връчване
по пощата на съобщението, ако пратката не бъде потърсена от получателя в срока
по чл. 5, ал. 3 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските
пратки и пощенските колети, приети от КРС на основание чл. 36, ал. 2 от ЗПУ.
Напротив, законодателят държи на личното узнаване на съобщението от адресата
като в чл. 19а, ал. 3 от ЗМ изрично е предвидено, че съобщението, изпратено
чрез лицензиран пощенски оператор с известие за доставяне, се смята за редовно
връчено на датата, на която известието е подписано, или на датата, на която е
направен отказ за получаване на решението, който се удостоверява от лицето,
което го връчва. В случая връчването на писмото, адресирано до жалбоподателя, с
което той се уведомява, на основание чл. 26 от АПК за започване на
административното производство по промяна на митническата стойност на внесените
стоки и му се предоставя възможност, в съответствие с чл. 22 § 6 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 и чл. 8 § 1 от Делегиран регламент на Комисията (ЕС) №
2015/2447, да представи становище и допълнителни доказателства, не е било
удостоверено по някой от визираните в чл. 19а, ал. 3 от ЗМ начини, а е върнато
с отбелязването, че е било непотърсено. След двукратно посещение на пощенски
оператор с отбелязване, че писмото, досежно откриване на производство, е
непотърсено АО е прибягнал финално до метода, предвиден в чл. 18а, ал. 9 от АПК
– залепил е уведомление на вратата на адреса на дружеството.
Чл. 84и, ал. 1, т. 3 от
ЗМ предвижда, че митническите органи, извършващи проверка в рамките на
последващия контрол, могат да приемат за установени определените от тях
елементи за облагане, както и да приемат за установено избягването на мерките
на търговската политика, тъй като необходимите допълнителни данни и сведения не
могат да бъдат получени, защото проверяваното лице не е открито на адреса на
управление или на постоянния му адрес след щателно и документирано издирване.
Законът за митниците на
дава легална дефиниция на понятието „документирано издирване“, същевременно
същият борави и с понятията „издирване“ и „щателно и документирано издирване“,
като за последните също липсват легални дефиниции. Легална дефиниция на
понятието „щателно и документирано издирване“ се съдържа в ЗДДС (отм. 2006 г.)
и ДПК (отм. 2005 г.) съобразно които "щателно и документирано
издирване" означава органите по приходите/данъчните органи да са извършили
поне две посещения на декларирания от данъчния субект адрес за кореспонденция в
различни дни за период не по-малък от 14 дни, за което да са съставили
протоколи. В ЗИДЗДДС, обн. ДВ. бр.109 от 18.12. 2001 г., §2, т. 18 се посочва,
че "щателно и документирано издирване" означава издирването от
органите на Министерството на вътрешните работи да е извършено чрез централния
бюлетин и при посочване на конкретните данни и места за издирване, резултатите
от което се прилагат към данъчния акт."
Предпоставка за
законосъобразното извършване на процедурата по чл. 19а, ал. 5 – 7 от ЗМ от
страна на митническите органи е провеждане на т.нар. "щателно/документирано
издирване" на законния представител на дружеството, при което последният
или негов пълномощник да не са били намерени на адреса на управление.
Доказателства такова "документирано издирване" от административния
орган да е било провеждано по отношение на жалбоподателя липсват по преписката.
Двукратното изпращане на пощенска пратка чрез лицензиран пощенски оператор на
адреса на дружеството не би могло да изчерпи понятието "издирване" по
смисъла на ЗМ, тъй като последното предполага извършването поне на две или
повече действия, изразяващи се в прилагането на различни способи за търсене на
конкретен адресат. Едва след това съобщението може да се прибегне до
използвания способ – чл. 18а, ал. 9 от АПК, за да се приеме, че е приложена
фикцията на редовното връчване (в този смисъл са мотивите определение №
4814/18.05.2022 г. по адм. д. № 4524/2022 г. на ВАС, образувано във връзка с
настоящото дело).
Нарушението е съществено, доколкото в резултат
на него жалбоподателят е бил лишен от възможността да узнае за образуваното
административно производство и да изрази своето становище в определения му
30-дневен срок по мотивите, на които ще се основава неблагоприятното за него
решение на митническите органи, както изисква посочената разпоредба от
регламента и съставлява самостоятелно основание за отмяната на оспорения акт.
Нормата на чл. 22 § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е императивна, а в случая не
са налице някои от изключенията по чл. 10 от Делегиран регламент на Комисията
(EC) № 2015/2446 от регламентираното в нея право на изслушване и
кореспондиращото задължение на митническата администрация да осигури възможност
за неговото реализиране.
Административният акт е
издаден и в нарушение на материалния закон.
Спорът между страните е
формиран по въпросите дали митническите органи са обосновали "основателни
съмнения" по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 и
спазили ли са процедурата по чл. 144, § 2 от същия регламент, във връзка с правилното
приложение на чл. 74, § 3 от МКС за определяне на митническата стойност по
процесния внос съобразно разумни способи.
Митническата стойност е
определената за митнически цели стойност на стоките в лева, която подлежи на
деклариране от вносителя при представяне на стоките пред компетентното
митническо учреждение и служи за база за определяне на възникващите от вноса
митнически задължения. Предвид значението на митническата стойност за определяне
размера на възникналите от вноса митнически задължения, Митническият кодекс на
Съюза, Регламентът за изпълнение и вътрешното митническо законодателство
въвеждат редица правила и мерки за контрол, гарантиращи както добросъвестното
деклариране на относимите към вноса обстоятелства, така и установяването,
обезпечаването и събирането на действителния размер на митническите задължения.
Една част от мерките се прилагат при представяне на стоките пред компетентното
митническо учреждение, а друга, след като вдигането на стоките е разрешено.
Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от МКС, митническата стойност на внасяните стоки е
тяхната договорна стойност, тоест действително платената или подлежащата на
плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата
територия на Съюза, коригирана при необходимост, като действително платената
или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или
трябва да плати на продавача, или която купувачът е платил или трябва да плати
на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми,
които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на
внасяните стоки. Когато митническата стойност не може да бъде определена по
правилата на чл. 70 от МКС, остойностяването на внасяните стоки се извършва по
реда на чл. 74 от МКС при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2,
букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се
определи митническата стойност на стоките. Макар при митническото
остойностяване на стоките приоритет да има договорната стойност по чл. 70 от МКС,
разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на
митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната
договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по
чл. 70, § 1 от МК, да поискат от декларатора да предостави допълнителна
информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация, съмненията
на митническите органи не отпаднат, съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за
изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена, като в тези случаи следва
да се приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл.
74 от МК, и в тежест на митническите органи е, при условията на приложимото право
на ЕС, да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което
да обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесните стоки.
Прилагането на § 3 от
чл. 74 от МКС е последната предвидена възможност за определяне на митническата
стойност на стоките, съгласно който когато митническата стойност не може да се
определи съгласно § 1, тя се определя въз основа на наличните данни на
митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи
на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението
за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член
VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава.
От административния
орган е посочено, че е приложима хипотезата на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) №
952/2013 за определяне на митническата стойност на процесната стока и
митническата стойност е определена именно по този ред, без да са изложени
конкретни фактически обстоятелства и доводи за невъзможността за определяне на
митническата стойност по някой от предходните методи, изключвани в посочената
по-горе последователност. В тази връзка в решението си органът е направил
констатация, че поради липсата на данни относно физически характеристики,
качество, репутация, търговска марка, единични цени, по които се продава
най-голямото сборно количество и/или възникнали разходи при производството на
оценяваната стока, разпоредбите на чл. 74, § 2, букви от а) до г) от Регламент
(ЕС) № 952/2013 не могат да бъдат приложени и е определил нова митническа
стойност на процесната стока по реда на член 74, § 3 от Регламент (ЕС) №
952/2013. По този начин административният орган е направил обобщение, че поради
липсата на документи и данни, както и поради изчерпване прилагането на другите
методи за определяне на митническата стойност, ще приложи разпоредбата на чл.
74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013. В резултат, напълно формално от страна на
митническия орган е посочено, че са изчерпани всички възможности за определяне
на митническата стойност по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, без да са
изложени конкретни в Решението мотиви, касаещи хипотезите по б. а), б. б), б.
в) и б. г). Каза се по-горе обаче, че липсата на информация, предоставена от
страна на вносителя, се дължи от една страна на допуснато съществено
процесуално нарушение. От друга страна по делото бе доказано, видно от
представена от ответника справка, че са налице налични вносове на стоки със
същия тарифен номер и държава на произход (л. 28-89 от делото), но същите не са
коментирани като налични данни и няма мотиви в административния акт, защо не са
приети за разглеждане.
Отделно от изложеното
липсват и мотиви за приложениета на § 3 – защо са възникнали основателни
съмнения? Какъв следва да бъде използваният разумен способ и как конкретно са
определени справедливите цени – липсва цялостно описание как административният
орган е достигнал да размера на увеличената митническа стойност.
Липсата на обосноваване
относно неприложимостта на всички последователно уредени хипотези от чл. 74, §
2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е пречка за преминаване към възможността по чл.
74, § 3 от същия Регламент.
В тежест на митническите
органи е, при условията на приложимото наднационално право, да докажат основателността
на съмненията и разликите в стойността, и да обосноват извършеното увеличаване
на стойността на процесните стоки, което в конкретния случай не е направено.
От събраните по делото
писмени доказателства и от неоспореното заключение на вещото лице е установено,
че цената на процесните стоки съответства на договорената и декларираната с МД
цена, установено е и изрядно осчетоводяване на фактурите, съобразно посоченото
в ССчЕ. Последното води до извод за неправилно приложение на закона.
Актът е издаден и в нарушение
на целта на закона с оглед незаконосъобразното определяне на нова митническа
стойност на стоките, незаконосъобразно са и определени на дружеството суми за
доплащане за мито и ДДС, както и лихва за забава с което неправилно е ангажирана
финансова отговорност на адресата на акта.
При този изход на спора
на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се
присъдят направените разноски в производството, за които са налице
доказателства за извършването им в размер на 50 лева - държавна такса за
образуване на делото, 300 лв. за счетоводна експертиза и 3 600 лв.
адвокатско възнаграждение, което с оглед възражението на ответника за
прекомерност съдът не счита за прекомерно предвид разпоредбата на чл. 8 от
Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 159, т.
4 и чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Русе, II-ри състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на „Калипсо“ ЕООД
против решение № 32-130517/22.04.2021 г. на с.д. директор на Териториална дирекция Северна
морска (сега ТД Митница Варна) към Агенция „Митници“, в частта му по т. 1
ПРЕКРАТЯВА производството в тази му част
ОТМЕНЯ по жалба на „Калипсо“ ЕООД решение № 32-130517/22.04.2021 г. на с.д. директор на
Териториална дирекция Северна морска (сега ТД Митница Варна) към Агенция
„Митници“, в останалата част
ОСЪЖДА Агенция "Митници", със седалище
гр. София да заплати на „Калипсо“ ЕООД, гр. Русе, ул. „Борисова“ № 113, вх. 1,
ет. 3 сумата 3 950 (три хиляди деветстотин и петдесет) лева,
представляваща разноски по делото
Решението в
прекратителната му част подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Върховния административен съд.
Решението, в останалата
му част, може да се обжалва с касационна
жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд.
СЪДИЯ: