№ 13139
гр. София, 20.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско
дело № 20211110147429 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1,
пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ за установяване съществуването на вземания за сумата 258,55 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
м.10.2018г. до м.02.2019г., ведно със законната лихва от 15.04.2021 г. до изплащане на
вземането и мораторна лихва в размер на 42,12 лева за периода от 31.10.2019 г. до
07.04.2021 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д.№ 21497/2021г. по описа на СРС, 67 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа
на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.
150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа,
че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена.
Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок, с който оспорва исковете. Счита,
че от представените от ищеца доказателства не се установява основателността на
претенциите му. Твърди, че не е бил информиран за наличието на изравнителна сметка за
периода 2018г. – 2019г. и не е получавал фактура за сума в размер на 258,55 лева за ползвана
топлинна енергия за периода от м.10.2018г. до м.02.2019г.
Третото лице помагач „Б.” ООД изразява становище за основателност на предявените
искове.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по
делото, намира следното:
1
По иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ в тежест на ищеца е да
установи възникването на облигационно отношение между него и ответника по силата на
което е престирал и за него е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер.
По иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже погасяване
на възникналите задължения.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на
топлоенергия за небитови нужди е уредено с разпоредбата на чл. 149, ал. 1 ЗЕ, съгласно
която продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при
общи условия, сключени между: производител и топлопреносното предприятие;
производител и пряко присъединени клиенти на топлинна енергия за небитови нужди;
топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди;
топлопреносно предприятие и асоциации на клиентите на топлинна енергия в сграда -
етажна собственост; топлопреносно предприятие и доставчик на топлинна енергия;
доставчик на топлинна енергия и клиентите в сграда - етажна собственост.
Разпоредбата на действащия през процесния период §1, т.43 (отм. ДВ, бр. 54/2012г.) от ДР
на ЗЕ (обн. ДВ, бр. 107/03.12.2003г.), предвижда, че "потребител на енергия или природен
газ за стопански нужди" е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица
на издръжка на държавния или общинския бюджет. Съгласно §1, т.33а (изм. ДВ, бр.
66/26.07.2013г.) от ДР на ЗЕ, "небитов клиент" е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно
отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия за небитови нужди, е
необходимо да се сключи писмен договор (за разликата от потребителите на топлинна
енергия за битови нужди, при които договорът за продажба на топлинна енергия е
неформален). В този смисъл са представените по делото Общи условия за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация София” EАД на потребителите в
гр. София, чл. 1, ал. 2 от които предвижда, че продажбата на топлинна енергия от
„Топлофикация София” EАД на потребители на топлинна енергия за стопански нужди в гр.
София се извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач, при прилагане на
настоящите общи условия.
Съдът намира, че от приетите по делото писмени доказателства следва да се приеме за
установено, че през исковия период именно ответникът се явява задължено лице спрямо
процесния имот. От приетия по делото нотариален акт № 1, том I, рег. № 79, дело № 1/2017
2
г. се установява, че на 09.01.2017г. „Пит Къмпани“ ООД е продало на С. Р. Г. процесния
недвижим имот – кафе – клуб с игрални автомати, находящ се в гр. София, ул. „Ген. Йосиф
В. Гурко“ № 62. Видно от съдържанието на приетия по делото договор № 35804/369571 от
18.10.2017г. се установява, че ищецът в качеството на продавач се е задължил да продава
топлинна енергия с топлоносител гореща вода за топлоснабден имот с адрес: гр. София, ул.
„Ген. Гурко“ № 62, срещу насрещно поето от ответника, в качеството му на купувач,
задължение да заплаща еднокомпонентна цена, определена по предвидения в ЗЕ ред.
Договорът е сключен за 5 години, считано от 01.10.2017г., като от събраните по делото
доказателства може да се направи извод, че е прекратен най-рано на 01.03.2019г., доколкото
към тази дата е сключен нов договор за продажба на топлинна енергия спрямо процесния
имот с друг облигационен ползвател – „Консултинг Солюшънс“ ЕООД. Предвид това, съдът
намира, че по силата на договора е съществувало облигационно отношение между ответника
и ищеца с предмет продажба на топлинна енергия за стопански нужди през процесния
период от м.10.2018г. до м.02.2019г. Ирелевантно за наличието на такова отношение,
съответно и за дължимостта на суми към ищеца, е това дали ответникът фактически е
ползвал имота.
Сградата, в която се намира процесният имот е топлоснабдена и в нея е въведена система за
дялово разпределение. Оспорването на решение на етажната собственост за сключване на
договор с дружество за дялово разпределение следва да бъде проведено в отделно
специално съдебно производство, а ответникът не твърди провеждането на такова оспорване
по съответния ред на същото, следователно е обвързан от него и от сключения в
изпълнението му договор.
По делото е прието заключение по изготвена съдебно-техническа експертиза, от което се
изяснява, че за процесния период по отношение на сградата, в която се намира имотът, въз
основа на ежемесечни отчети на общия топломер е начислена топлоенергия, намалена с
технологичните загуби в абонатната станция. Изяснено е и това, че в процесния имот е
изразходвана енергия за отопление и загряване на топла вода, като е имало монтирани 4 бр.
отоплителни тела, щранг лира в банята и 1 бр. водомер за топла вода. Вещото лице дава
заключение, че разпределението на топлоенергията е извършено на база реален отчет. От
същото се изяснява, че дължимата от ответника сума за процесния период за доставена
топлинна енергия, изчислена съобразно приложимата методика е общо 275,26 лева. Съдът
намира, че заключението на вещото лице по изготвената експертиза следва да бъде изцяло
кредитирано, тъй като от една страна е достатъчно задълбочено и се базира на документи за
отчет, които са съставени при извършването на периодични отчети по отношение на
топлоснабдения имот и сградата, в която той се намира, а от друга страна липсват обективни
факти и доказателства, които да разколебават направените от него изводи.
Предвид изложеното, предявеният иск за дължима главница за потребена топлинна енергия
за периода от м.10.2018 г. до м.02.2019 г. следва да се уважи за пълния предявен размер
258,55 лева.
Съгласно чл. 40 от приложимите към процесния договор общи условия на „Топлофикация
3
София” ЕАД за продажба на топлинна енергия за стопански нужди на потребителите в гр.
София, купувачът е длъжен да заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия в срок
до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставка, след получаване на издадена от
продавача данъчна фактура. Според чл. 49, ал. 1 от ОУ при неизпълнение в срок на
задълженията си да заплаща фактурираните суми за топлинната енергия, на основание на чл.
86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), купувачът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата сума по
сметката или в касите на продавача. Купувачът изпада в забава по предходната алинея от
първия работен ден след изтичане на срока за плащане. Предвид това, съдът намира, че
претенцията за обезщетение за забавено плащане, начислено върху дължима главница
следва да бъде приета за неоснователна, тъй като по делото липсват представени
доказателства, установяващи получаване на данъчни фактури от ответника по смисъла на
чл. 40 от ОУ, респективно за установяване на изпадането в забава.
При този изход на делото право на разноски имат и двете стани, като съобразно уважената и
отхвърлената част от претенциите, на ищеца за исковия процес следва да бъде присъдена
сумата 322,47 лева – разноски за държавна такса, депозит за съдебно-техническа експертиза
и възнаграждение за юрисконсулт, а за заповедното производство следва да бъде присъдена
сумата 64,49 лева – разноски за държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт.
Ответникът претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
500 лева. В случая ищецът своевременно е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, чийто размер съдът намалява до 300 лева предвид цената на
предявените искове, фактическата и правна сложност на делото. Предвид това, съобразно
отхвърлената част от претенциите на ответника следва да бъде присъдена сумата 42,03 лева
– разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за исково производство, поради което
съответно за исковото производство на ищеца следва по компенсация да бъдат присъдени
разноски в размер 280,44 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че С. Р. Г., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ул. „Беловодски път“ № 29 ДЪЛЖИ НА „Топлофикация София” ЕАД
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на
основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ сумата 258,55 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.10.2018 г. до м.02.2019 г., ведно
със законната лихва, считано от 15.04.2021г. до изплащане на вземането, които суми
касаят топлоснабден имот – кафе – клуб с игрални автомати, находящ се в гр. София, общ.
„Средец“, ул. „Ген. Йосиф В. Гурко“ № 62, аб. № Т369571 и за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 21497/2021г. по описа на СРС, 67 състав,
като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 42,12
4
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 31.10.2019г. до 07.04.2021г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК С. Р. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул.
„Беловодски път“ № 29 ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация София” ЕАД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б сумата 280,44 лева –
разноски по компенсация за държавна такса, депозит за експертиза и юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство и сумата 64,49 лева – разноски за държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на „Б.“ ООД като трето лице помагач на страната
на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5