№ 268
гр. Бургас, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Кирил Гр. Стоянов
Пламена К. Георгиева Върбанова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско
дело № 20252100500305 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Община –Бургас , представлявана от
процесуалния й представител , против решение №2657/11.12.2024г.,
постановено по гр.д. №1468/2024г. по описа на Районен съд Бургас, с което е
осъдена въззивната Община да заплати на „Дженерали застраховане „АД
сумата 1309,71 лв.-регресно вземане ,представляващо ½ от изплатеното
обезщетение на собственика на л.а. марка „Пежо107“,с ДК № СА 70 27 ХК
по застрахователна полица от 22.07.2019 г. ,което обезщетение е за вреди
,нанесени на автомобила на 01.08.2020г. при преминаване през необезопасено
и необозначено препятствеие на пътното платно –издадена шахта ,намираща
се в непосредствена близост до пропаднал участък на пътната настилка,ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаването на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата ,както и сумата от 237,25 лв. –
обезщетение за забава ,начислено върху главницата за периода от 05.03.2021
г.-05.03.2024 г. и 562,39 лв. – разноски по делото .
1
В жалбата се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно и
незаконосъобразно. Излага се, че съдът е мотивирал решението си
,възприемайки изцяло доказателствения материал ,представен от ищцовата
страна ,като неоснователно са приети за достоверни сведенията ,събрани по
доказателства от ищцовата страна .Неправилен е изводът за наличието на
пряка причинна връзка между описаните увруждания по автомобила и
механизма на произшествието ,в резултат на което Общината да понесе
отговорнастта за обезщетяване на ищеца.Необоснован е изводът за причинно-
следствена връзка между настъпилите вредни последици и състоянието на
пътната настилка,която ангажира отговорността на общината .С оглед
особеностите на реализираното произшествие съдът е следвало да приложи
разпоредбата на чл. 51 ал. 2 ЗЗД ,като стойността на регресната претенция да
бъде допълнително редуцирана поради значителния принос от страна на
водача за настъпилите вреди.
Моли се за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което
се отхвърли исковата претенция ,или да бъде уважена частично намаленото
с ½ от търсеното обезщетение с до 85% предвид доказаното съпричиняване
.При други правни изводи се моли за уважаване на обратния иск .
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответната страна,с който се оспорва въввизваната жалба и се счита ,че при
постановяване на атакуваното решение не са допуснати визираните
нарушения.
Счита се ,че в случая пробадането на шахтата / която освен че е част от
уличната канализационна система , е и публична общинска собственост
/представлява препятствие по пътя ,което е създало опасност за движението и
за което не е сигнализирано своевременно от отговорното за това лице
Неизпълнението на това задължение се намира в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилото ПТП и причинените вследствие на същото
имуществени вреди на собственика на автомобила ,поради което и за ищеца е
налице основание за ангажиране на гаранционно-обезпечителната
отговорност на ответника за бездействието на лицата ,на които последният е
възложил поддържането и ремонта на пътя/като без значение е на кой
изпълнител е възложено поддържането на пътя .
Разпитите на свидетелите по делото изцяло потвърждават твърдяния от
2
ищеца механизъм на произшествието ,настъпилите вреди и причинно-
следствената връзка между тях.Тези обстоятелства се потвърждават и от
вещото лице по назначената експертиза /които подробно се обсъждат в
отговора /.
Счита се ,че правилно е определено наличието на съпричиняване от
страна на водача на застрахованото МПС в размер на 50%,поради което
исковата претенция е заведена само за ½ от изплатеното застрахователно
обезщетение .Не са налице основания и доказателства ,въз основа на които да
се определи по-висок процент на съпричиняване .Липсват и основания за
отхвърляне на исковата претенция.
Затова се настоява за потвърждаване на решението /прилагат се преписи
от решения-съдебна практика /.
Съгласно чл. 267, ал. 1 от ГПК в закрито заседание въззивният съд
извършва проверка на допустимостта на жалбите при съответно прилагане на
чл. 262, произнася се по допускане на посочените от страните нови
доказателства и насрочва делото за разглеждане в открито заседание.
При извършената проверка съдът констатира, че въззивната жалба
отговаря на изискванията за съдържание и приложения по чл. 260 и 261 от
ГПК и в този смисъл е редовна. Същата е подадена в законоустановения срок
от пълномощника на процесуално легитимирани лица, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
Предявени са от ищеца-въззиваем „Дженерали Застраховане” АД
срещу Община Бургас обективно кумулативно съединени положителни
осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. чл. 49 ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1
309,71 лева главница, представляваща 1/2 от изплатеното обезщетение поради
наличието на съпричиняване, ведно със законната лихва върху посочената
сума, начислена за периода от датата на исковата молба до окончателното
плащане на вземането, както и сумата от 437.25 лева мораторна лихва,
начислена за периода от 01.03.2021 г. до датата на депозиране на исковата
молба.
Приложена е застрахователна полица №
0313190300002204/22.07.2019 г. за застраховка „Каско на МПС”, сключена
3
между „Дженерали Застраховане” АД и „Лизингова къща София лизинг“ ЕАД
за автомобил „“Пежо 107” с рег. № СА 7027ХК, валидна от 23.08.2019 г. до
22.08.2020 г. От протокол за ПТП № 1739490/01.08.2020г. е видно, че на
01.08.2020 г. водачът на лек автомобил Пежо 107 с рег. № СА 7027 ХК – Г.С. ,
поради несъобразена скорост преминала с релефа на местността блъснала
автомобила в издадена над пътната настилка шахта. Приложено е искане за
оценка на вреди по застраховка „Каско на МПС“ от 04.08.2020г., към което са
приложени протокола от ПТП и снимков материал. В искането е отразено, че
застрахованото лице желае обезщетението да стане чрез ремонт в доверен
сервиз – ФБ Моторс ООД Бургас. По делото е представен опис-заключение за
вреди по МПС от 05.08.2020г., в който са описани следните вреди: Еърбег ляв,
еърбег десен, предпазен колан ляв и десен, преден мост, носач предене ляв,
облицовка арматурно табло. Направена е калкулация за ремонт, видно от
която сумата, необходима за възстановяване на щетите е изчислена на 2 604,42
лв. Видно от платежно нареждане от 19.08.2020 г. по сметка на „Лизингова
къща София лизинг“ ЕАД е преведена сумата 2 604,42 лева, като в
основанието за плащането е посочено „Пежо 107“ СА 7027 ХК.Изпратена е
регресна покана до Община -. Бургас за изплащане на сумата 2619,42 лева,
получена на 23.09.2020 г.
Разпитана в качествто на свидетел Г.С. , водач на увреденото
МПС,същата сочи , че си спомня инцидента, като на датата на ПТП е
управлявала автомобила и с него е разнасяла храна. Тръгвайки да излиза от
паркинга на пътното платно видяла, че има една шахта, която била изпъкнала,
тъй като асфалтът около нея е хлътнал. Свидетелката си помислила, че може
да надкрачи шахтата с автомобила. Минала с много бавна скорост и колата
влязла с предна дясна гума в дупката и се ударила отдолу в самата шахта, при
което еърбеците се отворили. Това се случило през светлата част на деня и
свидетелката имала видимост. Движела се с 5 или 10 км/час, тъй като се
включвала от паркинга. Шахтата била в средата на пътя, а пътната настилка
около нея била слегнала. Свидетелката повикала полиция и когато отишли
полицаи трябвало да й съставят акт за несъобразена скорост с цел да може тя
да заведа щета, по която да бъдат изплатени щетите по автомобила.
По делото е разпитан и свидетелят Л.В.Д. – полицейският
служител, който е съставил акта за ПТП. Заявява, че същият е изготвен от него
и почеркът и подписът са негови. Свидетелят не помни колата, но си спомня,
4
че имало една неравност, вдлъбнатина в асфалта и имало една шахта, която
била издадена малко над земята. Въпросният автомобил се бил ударил в
шахтата. Свидетелят излага, че е нямало знаци ограничаващи скоростта, което
предполага, че се приема скоростта за населено място 50 км/ч. Там било тясно,
не се развивала 7 повече от 50 км/ч. Свидетелят излага, че пътното
препятствие било издадена шахта, като преди нея имало вдлъбнатина и
непосредствено до нея била шахтата. Шахтата по-скоро се намирала в
средната част на платното, което било едно и нямало отделни ленти. По
спомен свидетелят заявява, че около шахтата е имало хлътване, а не дупка.
Вещото лице по назначената по делото съдебно-автотехническа
експертиза е посочило, че във време на движение гумите на автомобила са
попаднали в пътна неравност под нивото на асфалтовото покритие на
платното за движение. В резултат на неравността, долната част на автомобила
се ударила в чугунен капак на шахта и са нанесени материални щети на лекия
автомобил. Увредени били предна носеща рамка, преден десен носач и болт на
преден десен носач. Отворили се и двете въздушни възглавници, които
увредили арматурното табло и контактен пръстен на еърбег. Вещото лице е
приело, че е причинно-следствена връзка между установения механизъм на
произшествието и вредите, нанесени на „Пежо 107“ с peг. № СА 70 27 ХК .
При остойностяване на вредите експертът е приел, че нанесената щета на
автомобила към датата на настъпване на застрахователното събитие -
01.08.2020 г. е на стойност 4109,19 лв. с включен ДДС. Според вещото лице
щетите са причинени в процес на движение на автомобила със скорост около
20 км/ч., при попадане в пътна неравност с дълбочина около 20см. Така
посочената скорост е напълно достатъчна за удар на автомобила в чугунения
капак на шахтата.
При тези събрани доказателства и при тази фактическа обстановка
първоинстанционният съд е приел за доказано наличието на валидно
застрахователно правоотношение към момента на увреждането между
„Дженерали Застраховане” АД и собственика на увредения автомобил.
Представените и приети по делото документи удостоверяват, че
застрахователна полица №0313190300002204 /22.07.2019 г. за застраховка
„Каско на МПС”, сключена между „Дженерали Застраховане” АД и
„Лизингова къща София лизинг“ ЕАД за автомобил Пежо 107 с рег. № СА
5
7027 ХК е била валидна от 23.08.2019 г. до 22.08.2020г., т.е. към момента на
инцидента – 01.08.2020 г. е действало правоотношение между пострадалия и
застрахователя. При действието на този договор е образувана щета №
*********, във връзка с настъпило на 01.08.2020 г. ПТП, като на 19.08.2020 г.
по сметка на „Лизингова къща София лизинг“ ЕАД, е преведена сумата
2604,42 лева.Приел е за установено, че е настъпило описаното в исковата
молба пътно-транспортно произшествие, като в резултат на попадането в
необезопасено и необозначено препятствие на пътното платно - издадена
шахта, намираща се в непосредствена близост до пропаднал участък от
пътната настилка, на 01.08.2020 г. в ж.к. „Зорница“ в гр.Бургас ,до бл. 32, на
застрахования по застраховка „Каско на МПС” при дружеството – ищец лек
автомобил са причинени описаните в приложените по делото писмени
доказателства щети, като същите се установяват и от приетата по делото
съдебна автотехническа експертиза.Затова е приел ,че предявеният иск е
основателен и е бил уважен ,а заедно с него е уважена и акцесорната
претенция за заплащане на обезщетение за забава за претендирания период .
Настоящият съдебен състав счита решението за правилно ,като
споделя изцяло изложените в него мотиви ,към които препраща на осн.чл. 272
от ГПК .
Във въззивната жалба на ответната Община / с доста бланкитно
съдържание / се отправят възражения за необоснованост на решението ,като се
твърди ,че е неправилен изводът за пряка причинна връзка между
уврежданията на процесния лек автомобил с механизма на
произшествието,в резултат на което общината да понесе тежестта на
отговорността от обезщетяването на ищеца .Евентуално с оглед особеностите
на реализираното произшествие съдът следвало да приложи разпоредбата на
чл. 51 ал. 2 от ЗЗД ,като стойността на регресната претенция да бъде
допълнително редуцирана поради значителния принос от страна на водача на
автомобила за настъпването на установените имуществени вреди .
Възраженията са неоснователни .
В процесния случай от събраните доказателства (съдебно
автотехническа експертиза, гласни доказателства, преписка по щета) се
установява по категоричен и безпротиворечив начин настъпването на
описаното в исковата молба произшествие и неговия механизъм. Посоченият
6
от свидетелите, отразен и в протокол за ПТП, механизъм на ПТП се
потвърждава и от заключението на вещото лице по изготвената съдебна
автотехническа експертиза. Установено е било по делото , че вредите по
автомобила не са настъпили при удар в изпъкнала над пътното платно шахта,
а поради слягане на асфалтовата настилка около шахтата. По отношение на
шахтата се е установило, че същата е била равна с нивото на пътното платно, с
изключение на тази му част, която е била вдлъбната и която е била около
самата шахта.Ето защо според настоящия съдебен състав е установен
механизмът на произшествието – автомобилът е преминал през вдлъбнатина
на пътната настилка около шахтата, в която се е ударил. Установи се, че
въпросното хлътване на пътната настилка не е било нито сигнализирано, нито
обезопасено по предвидените за това начини. Автомобилът е преминал е със
скорост до 20 кв/ч., при нормативно предвидена и разрешена скорост до 50
км/ч. Останалите елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане също се установяват по безспорен начин от събраните по делото
доказателства – вредата за застрахованото лице и причинната връзка между
виновното и противоправно деяние на Общината и настъпване на вредите по
автомобила.Вещото лице е категорично ,че е налице причинно-следствена
връзка между механизма на процесното ПТП и описаните в исковата молба
вреди ,като подробно е обяснен и техническия процес ,който е протекъл при
взаимодействието на частите на автомобила с пътната настилка и шахтата
при удара /вж. отговора на задача 11 от заключението,като вещото лице
заявява ,че към датата на огледа на местопроизшествието участъкът е бил
ремонтиран /Следва да се отбележи, че по настоящото дело не са представени
никакви доказателства, които да опровергаят констатациите на компетентните
контролни органи, отразени в протокола за ПТП. Както е изложено и от
районния съд , по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, протоколът за ПТП е
официален документ и съставлява доказателство за изявленията пред органа
на МВР и за извършените от него и пред него действия и по-конкретно за
съществуването на фактите с правно значение, че на посочените дата, час и
място е настъпило ПТП, местоположението на превозните средства на
пътното платно, следи от произшествието, видими вреди вследствие
настъпилото ПТП (пострадали лица и материални щети).Протоколът за ПТП е
изготвен въз основа на цялостно и достоверно възприета от длъжностното
лице фактическа обстановка, след оглед на местопроизшествието, на щетите,
7
на разположението на автомобилите при инцидента и след изслушване на
участниците, поради което следва да се кредитира. Представеният протоколът
за ПТП има материална доказателствена сила по отношение на отразеното
обстоятелство, че автомобилът се е блъснал в издадената над пътната
настилка шахта.
Вината на собственика на съоръжението в хипотезата на чл. 50 от
ЗЗД е в недостатъчната грижа ,която е положил за обезопасяването на
вещта/пътя ,на който е възникнало произшествието и намиращата се в него
шахта/ ,за да не произлязат от нейната употреба вреди .Освобождаването от
отговорност може да настъпи само ако се докаже от собственика ,че вредите
са настъпили вследствие на случайно събитие ,по вина на трето лице или по
изключителната вина на пострадалия –като в тази насока не са ангажирани
никакви доказателства от ответната страна за освобождаването й от
отговорност .Отговорността на ответника следва да се ангажира с оглед
правилото да не се вреди другиму ,което включва както действия ,така и
бездействия /когато бездействието се състои в пропускане да се вземат
предпазни мерки ,които се налагат от една обикновена предвидливост
предвид положението на вещите ,мястото и обстоятелствата /.Именно поради
бездействието на въззиваемата Община ,са получени уврежданията на
процесния автомобил . Освен това ,поддръжката на пътя и дъждоприемните
шахти включва в себе си и възстановяване на липсващи техни елементи
,каквито са капаците и решетките на шахтите ,както и отстраняване на
неравности и дупки по пътя .Както е посочил районният съд,няма данни, от
които да се направи извод, че водачът на МПС е управлявал същото със
скорост над допустимата, напротив – свидетелката С. изложи, че скоростта, с
която е управлявала автомобила, е била не по-висока от 10 км/ч, тъй като се е
включвало в пътното движение от паркинг и това не е позволявало по-висока
скорост. Вещото лице е посочило, че скоростта на движение е била не по-
висока от 20 км/ч. Поради това е неоснователно възражението на процесуален
представител на ответника, че виновен за възникналото ПТП е водачът на
автомобила. Въпреки това следва да се има предвид фактът, че ищецът не
претендира целият размер на заплатена сума по обезщетяване на вредите, а
само ½ от нея, като сам е приел наличието на съпричиняване.
С оглед на всичко изложено настоящият състав намира за
неоснователни изложените във въззивната жалба възражения против
8
постановеното съдебно решение ,което следва да бъде потвърдено .При този
резултат на осн.чл. 78 ал. 3 ГПК в полза на въззиваемия-ищец следва да бъдат
присъдени направените от него разноски по делото ,възлизащи в размер на
200 лв.-юк.възнаграждение .
Мотивиран от горното , Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2657/11.12.2024 г. постановено по
гр.д. № 1468/2024 г. по описа на Бургаския районен съд .
ОСЪЖДА Община Бургас с ЕИК ********* , с адрес гр.Бургас
,ул.“Александровска „ № 26 , да заплати на „Дженерали Застраховане” АД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София ,бул.“Княз
Дондуков „ № 68, сумата от 200 лева (двеста ), представляваща сторените
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9