РЕШЕНИЕ
№ 4306
гр. София, 26.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20231110206768 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 22-4332-029178 от
27.03.2023 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна Полиция“,
с което на основание вр. чл. 53 от ЗАНН, на Г. Ж. И., с ЕГН **********, е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и наказание
лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от същия закон.
Недоволен от НП е останал И., който го обжалва в срок. В жалбата излага
съображения против обжалвания акт. Твърди се, че наказателното
постановление е незаконосъобразно. Иска се отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично
като поддържа жалбата и иска отмяна на процесното наказателно
постановление.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
1
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 26.11.2022 г., около 23:20 ч., жалбоподателят управлявал лек
автомобил „БМВ“, с рег. № , в гр. София, по ул. „Хенрих Ибсен“, с посока на
движение от ул. „Иван Андонов“ към ул. „Никола Крушкин-Чолака“. Той бил
спрян за проверка от екип на ОПП СДВР, при която се установило, че
регистрацията на съответното МПС е прекратена служебно, съгласно чл. 143,
ал. 10 от ЗДвП, считано от 31.08.2022 г. Материалите от проверката били
докладвани в СРП, като бил постановен отказ за образуване на досъдебно
производство.
Въз основа на материалите по преписката е издадено и обжалваното НП
№ 22-4332-029178 от 27.03.2023 г., издадено от началник група към СДВР,
отдел „Пътна Полиция“, с което на основание вр. чл. 53 от ЗАНН, на Г. Ж. И.,
с ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на
200 лева и наказание лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6
месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр.
1 от същия закон.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото гласни доказателствени средства и писмени доказателства,
приобщени по реда на чл. 283 НПК, като намери, че същите са достатъчни за
изясняване на обективната истина по делото.
Съдът намира, че няма никакъв спор за фактите между страните, а всички
доказателствени източници са абсолютно непротиворечиви и дават пълна
картина за процесните събития. Ето защо, съдът кредитира с доверие цялата
събрана по делото доказателствена съвкупност и намира, че не е нужно да
излага подробни мотиви защо.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при
съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП са допуснати
съществени процесуални нарушения – описанието на нарушението не
отговаря на минималния стандарт за това, визиран в ЗАНН, а същото е и
субективно несъставомерно. Нормата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП сочи,
2
че служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за
които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от
Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно
средство. Съдът намира, че АНО следва да посочи, кога е подадена
информацията за процесното МПС, както и кога е уведомен собственикът на
последното, защото тези обстоятелства подлежат на доказване в
производството и пряко касаят съставомерността на деянието. При
непосочването на тези факти, нарушителят е поставен пред неясно обвинение,
което нарушава правото му на защита.
Освен това, по делото не е доказано по никакъв начин дали
жалбоподателят е уведомен за служебното прекратяване на регистрацията на
този автомобил. Това означава, че АНО не е доказал, че деецът е съзнавал, че
управлява МПС със служебно прекратена регистрация. От тук пък следва
извод, че нарушението не е извършено виновно, защото не е установено, че
деецът е знаел за прекратяването на регистрацията. А щом не е извършено
виновно и деецът е физическо лице, това деяние не е административно
нарушение и е незаконосъобразно да се ангажира отговорността на водача.
Горните изводи водят съда до извод, че НП е незаконосъобразно и като
такова следва да се отмени изцяло.
Доколкото жалбоподателят не е претендирал разноски, такива не следва
да се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло НП № 22-4332-029178 от 27.03.2023 г., издадено от
началник група към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, с което на основание вр.
чл. 53 от ЗАНН, на Г. Ж. И., с ЕГН **********, е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лева и наказание лишаване от
правоуправление на МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1
от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от същия закон, като
НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София-град, в 14-дневен срок от съобщението за
3
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4