ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 733
гр. Пловдив, 21.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500546 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във вр. чл.413,
ал.2, вр. чл.410 и чл.411, ал.2, т.2 от ГПК.
Образувано е по постъпила частна жалба от „Теленор България“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, ЖК
Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, чрез адв. З.Ц., срещу разпореждане,
инкорпорирано в заповед №176/10.01.2022 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №9636/2021 г. на Районен съд
Пловдив, I брачен състав, с което се отхвърля заявлението за издаване на
заповед за изпълнение против АС. С. АЛ., ЕГН **********, в частта за
сумите: компенсаторна неустойка в размер на 170.65 лв. по договор за
мобилни услуги №*********/25.10.2018 г., с който се предоставя мобилен
№********** при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги
по вина или инициатива на потребителя по т.11 от договора; компенсаторна
неустойка в размер на 237.37 лв. по договор за мобилни услуги
№*********/11.03.2019 г., при предсрочно прекратяване на договора за
мобилни услуги по вина или инициатива на потребителя по т.11 от договора.
Жалбоподателят твърди, че съдебният акт в атакуваната част е
неправилен, незаконосъобразен и необоснован. Неправилно е прието, че от
клаузите за неустойка произтичат права само за едната страна, като не е
1
предвидена насрещна престация. Клаузите за неустойка са в съгласие с
чл.228, ал.1, т.4 от ЗЕС и ТР №7/13.11.2014 г. по тълк.д. №7/2013 г. на ВКС,
ОСГТК. Искането не противоречи на закона и добрите нрави, клаузата не е
неравноправна. Неправилен е извода на съда, че срещу получаване на тази
сума няма да се предостави насрещна престация и заявителя ще се обогати
неоснователно. Излага съображения, че неустоечната клауза на чл.11 от
договора има различно съдържание от възприетото от първоинстанционния
съд за отхвърляне на заявлението. Договорената неустойка в размер на три
месечни абонаментни такси при предсрочно прекратяване на договора не
води до неравностойност на насрещните престации. Иска се отмяна на
атакуваното разпореждане и издаване на заповед за изпълнение за
неустойката.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите, изложени
в частната жалба, и прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в
законоустановения срок от лице, имащо правен интерес – заявител в
производството пред първата инстанция, срещу подлежащ на обжалване в
съответствие с нормата на чл.413, ал.2 от ГПК акт. Внесена е и необходимата
държавна такса. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил
заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение относно
сумите: компенсаторна неустойка в размер на 170.65 лв. по договор за
мобилни услуги №*********/25.10.2018 г., с който се предоставя мобилен
№********** при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги
по вина или инициатива на потребителя по т.11 от договора; компенсаторна
неустойка в размер на 237.37 лв. по договор за мобилни услуги
№*********/11.03.2019 г., при предсрочно прекратяване на договора за
мобилни услуги по вина или инициатива на потребителя по т.11 от договора,
като е приел, че клаузите на договора, уговарящи неустойки при предсрочно
прекратяване на договора и връщане на стойност на отстъпката за устройство,
предоставено на лизинг, е налице обоснована вероятност да са
неравноправни. От тези клаузи произтичат права единствено за едната страна
по двустранен договор – срещу задължението на потребителя да заплаща
2
такси и да връща стойност на отстъпки не съответства насрещно задължение.
Претендира се престация по прекратен договор за непредоставена услуга.
Клаузата е неравноправна по смисъла на ЗЗП.
Атакуваното разпореждане е правилно и законосъобразно.
Производството пред първата инстанция е образувано по
заявление на „Теленор България“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение срещу длъжника А.А. за няколко суми, включително
и сумите – предмет на въззивното производство, представляващи неустойка
за предсрочно прекратяване на договорен абонамент.
Видно от приложения договор за мобилни услуги, в същия
изрично е уговорено, че в случай на прекратяване на същия преди изтичане
на срока му по вина или инициатива на потребителя, или при нарушаване на
задълженията му, той дължи неустойка за всяка симкарта, по отношение на
която е налице: неустойка в размер на стандартните месечни абонаменти за
оставащия срок на договора, но за не повече от три месечни плащания
(според отбелязаното в договорите от 25.10.2018 г. и 11.03.2019 г.), а в
случаите, когато е предоставено устройство за ползване на услуги, дължи
такава част от разликата между стандартната цена на устройството, съгласно
действащата ценова листа и заплатеното до момента.
Длъжникът в заповедното производство е потребител по смисъла
на §13, т.1 от ДР на ЗЗП. Съдът в този случай е задължен, преди да издаде
заповедта, да извърши служебно проверка на клаузите от договора за
съответствие с чл.411, ал.1, т.2 и т.3 ГПК – дали кореспондират със закона и
добрите нрави, както и за неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП.
В заявлението се твърди, че длъжникът не е изпълнил свои
месечни задължения, което е ангажирало договорната му отговорност за
заплащане на неустойки.
Настоящата инстанция се солидаризира с извода на
първоинстанционния съд, че е налице обоснована вероятност клаузата за
определяне размера на договорната неустойка да е неравноправна по смисъла
на 143, т.5 от ЗЗП. Целта на договорната неустойка е компенсация на
евентуални вреди на изправната страна при предсрочно прекратяване на
договора. В процесния е предвидена такава при прекратяването му или при
неизпълнение, като размерът е определен от оставащите абонаментни такси
3
до края на срока на договора, но не повече от три. Касае се обаче не за такси
по договора, а за стандартни месечни абонаменти такси, равняващи се на най
– високите месечни абонаменти според плана. Следва в състезателен процес
да се провери дали тази неустойка се явява необосновано висока, тъй като не
се отчитат вредите, които операторът би претърпял. Те обаче не могат да се
определят като пропуснати ползи в размер на невнесените месечни
абонаментни плащания, тъй като такива плащания са свързани с предоставяне
на услуга, каквато безспорно оператора не осигурява при един прекратен
договор. Вредите не могат да се определят и като съвкупност от най –
високите абонаментни вноски, дори и ограничени до три такива. В случая, с
оглед характера на производството, е достатъчно да се констатира обоснована
вероятност клаузите да са неравноправни, което е и направено от състава на
районния съд.
По тези съображения и в съответствие със задълженията, вменени
в нормата на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК настоящият състав счита, че
правилно първостепенният съд е отказал издаване на заповед за изпълнение
за посочените суми. Съдебният акт е правилен и законосъобразен в
атакуваната част, като следва да се потвърди.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V
граждански състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, инкорпорирано в заповед
№176/10.01.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
издадена по ч.гр.д. №9636/2021 г. на Районен съд Пловдив, I брачен състав, с
което се отхвърля заявлението на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление град София, ЖК Младост 4, Бизнес парк
София, сграда 6, за издаване на заповед за изпълнение против АС. С. АЛ.,
ЕГН **********, от с. К., ул. К. №27, в частта за сумите: компенсаторна
неустойка в размер на 170.65 лв. по договор за мобилни услуги
№*********/25.10.2018 г., с който се предоставя мобилен №********** при
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина или
инициатива на потребителя по т.11 от договора; компенсаторна неустойка в
размер на 237.37 лв. по договор за мобилни услуги №*********/11.03.2019 г.,
4
при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина или
инициатива на потребителя по т.11 от договора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5